Dark Chronicles tryouts - Ico

[RRSunknown]

Мисля че преди време , бях казал колко ценя тъй наречената рубрика Dark Chronicles. И затова съм се захванал да направя в стила и. Правя го мен главно но за всеки случай го пускам и тук защото нещо не ми харесва сега като си го чета но не мога да си избистря кое точно. Имайте предвид че това е началото в момента съм в процес на писане на останалото като спазвам времевата линия на играта.


Това е една история за едно момче. И едно момиче. И един замък


Айко е момче без щастливо детство. Още от момента на първия му дъх вместо майка му да се разплаче от щастие а баща му да ликува за наследника си. Но новороденото не е било обикновено бебе, като всички останали- от главата му се подавали два малки рога. А всички знаят – рогатите са прокълнати и ако не се вземат мерки цялото село ще бъде прокълнато. Но правилата повеляват – до десетата година на момчето никой няма право да го закача. И така то расте самотно –всички го отбягват, някои се страхуват от него. На десетата му година в селото пристигат конници яхнали едри коне, с безлики лица скрити зад маски и рогати шлемове. Един от тях взема момчето на коня пред себе си и потеглят. Няма сбогувания, само майката плаче скришом. Пътуват през гори и полета в неизвестна посока. Пътуват мълчаливо – и конниците , и момчето. И ето че идва ден в който пристигат на брега на морето и виждат целта си – грамаден остров с великански замък построен върху него. Размерите му са огромни – момчето никога дори не си е представяло че съществува нещо такова. Кониците също не бързат – знаят какво трябва да направят но не им е приятно. Между Замъка и брега зее огромна пропаст но те не се нуждаят от мост , пътя им е от друго място. Ниско , на нивото на морето има лодка с която гребат към основата на острова. Лодката ги води в тъмен тунел. Един от мъжете натиска стара ръчка и плесенясалата желязна преграда се вдига. Спират лодката в малко езерце през врата направена от зелен камък. Един от мъжете проговаря нарушавайки тишината, обръщайки се към един от другарите си:
- Донеси меча!
Другия , кимва и отива да вземе особения меч забит на края на пътечката обикаляща езерото. Приближава се и само леко издърпва меча от ножницата. Светва ярка светлина и допряна от нея вратата се отваря сама. Групата влиза в малка кръгла стая, водача натиска една ръчка и цялата стая започва да се движи с голяма скорост нагоре, все нагоре към замъка. Когато спира групата се оказва в центъра на огромна зала чиито стени са покрити с каменни статуи. Десетки, стотици статуи, една от статуите зее – чак тогава Айко разбира какво го чака. Докато го слагат вътре един от мъжете си позволява последни думи:
- Не ни съди, правим го за доброто на селото.
Това е и последното което момчето чува преди тежкия капак да се затвори. Остава само тъмнината. Цялата зала се разтриса когато асансьора тръгва обратно.
Оставен в камъка да умре от глад и жажда , или да му се случи нещо друго- по лошо. Незавидна съдба. Но Айко не е от момчетата които просто се предават и започва неистово да блъска тежкия камък . И чудото става – малко парче от парапета в основата се отчупва и целия сакрофаг пада и се разпуква. Айко е свободен – но къде се намира и какво ще прави той не знае. Докато обикаля из празните зали той забелязва от тавана на залата да виси странна клетка. И сякаш в нея има някой. Айко се втурва по стълбите обикалящи стените на високата зала и след дълго бягане и катерене достига върха – и тогава я вижда – тя е там в клетката, бяла , сякаш леко светеща с вътрешна светлина и със заострени ушички. Малко по- голяма е от него и е красива. Не му отговаря когато и извиква- само стои прегърнала коленете си с ръце и мълчи. Но това не го спира, той дръпва близката ръчка която спуска клетката и тръгва да бяга обратно. Събаря клетката на пода и тя се отваря. Странната девойка тръгва към него говорейки му на странен, мелодичен език който той не разбира. Тя пристъпва плахо сякаш вижда човек за пръв път, и протяга ръка да го докосне. Но преди да успее става нещо странно – изведнъж зад гърба и изниква странна сянка с човешки очертания и я грабва през кръста завличайки я към облакът тъмнина изплувал в ъгъла на стаята. Тя не се съпротивлява само изпищява от уплаха. Този звук изкарва Айко от вцепенението, той грабва една отчупена греда от близкия парапет и я стоварва върху гърба на съществото. То издава протяжен звук и се стопява. Значи са уязвими – мисли си Айко, но може да се върнат , трябва да се направи нещо. Той сграбчава ръката на момичето и го повлича към изхода. Тя покорно бяга с него. Момчето вече не мисли за нерадостната си съдба – вече има цел - да се измъкнат от замъка и това му дава енергия.

[pnv_Creator]

Предполагам е тук, защото искаш мнения, така че ето го моето.

Най-големия минус е, че е слабо и беземоционално. Случват се в 50 реда събития като за 2 тома, просто се поменават и това е. Технически също не е добре, най-силно се вижда в началото.
Лично аз не съм и привържаник на сегашно време, странно ми е.

Но определено има много още какво да се желае, дори и за съвсем любителски разказ. Няма живот просто в момента.
Тя е красива, те са в клетка, отзаде има сянка, той я удря, те са смъртни, историята започва...
Хммм
Какво трябва да улови читателят, страх, динамика, приказност?
Пробвай да го напишеш това с 2 страници история как расте детето, после как го отнасят и после мног много много по разширено вътре в "тъмницата" и може би ще добие някакъв вид.

Хората развиват 700 страници герой само за да го убият после

[RRSunknown]

ЪЪЪ, не че нещо ама ти играл ли си играта ?
Да уточня - няма как да се случват за 50 тома събития впредвид че са описани първите 5 минути от играта.
Даже ето направод а видиш какво съм се мъчил да описвам телеграфно:
http://www.youtube.com/watch?v=Lp_7A0_sAGM
http://www.youtube.com/watch?v=o9_aaFdX ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=hTyhiDsr ... re=related

Ако имаш желание да помагаш -ще се радвам , виж филмчатата (те са по 2-3 мин) и го опиши както смяташ за добре.

[RRSunknown]

Без логическа връзка с първото и по скоро ни в клин ни в ръка , но по темата пускам някакъв (да го наречем така ) анализ на героите. И преди някой да посочи пръст и да ме обвини в плагиатство- преписах ги от един сайт , като само ги преведох. Мисля че това е удачно за Дарк Хрониките където идеята е преразказване на исоторията и на дадена игра и анализа и.

Айко ( ICO)
Всъщност се знае доста малко конкретна информация относно протагониста ни и името Айко. Това което следва всъщност са бележки отнасящи се до информацията която имаме.

Какво точно отделя Айко от другите деца не се знае със сигурност. Това което знаем е че се предава от поколение на поколение и оставя следата си под формата на рога на главата на засегнатите. Това се вижда като белег за проклятие от жителите на селото които вярват че верига от лоши събития и прокоби ще се исипят върху тях. Дали това е суеверие или истинско проклятие не се казва, но по дълговечаната традиция Айко е заведен в Крепоста на дванайстия си рожден ден с цел да се отърват от проклятието.

Въпреки това което представлява за хората (проклятие) показано е ясно че той не е мразен за това ,поне не от всички, като хората които го водят в крепоста са съжалително и тъжно настроени , казвайки ки му че каквото се прави се прави само за доброто на селото. Точно колко влияние има Кралицата върху всичко това не се знае, но тя със сигурност има пръст и се знае че Айко е нещо от което тя се нуждае.
Защо го наричат „Айко” всъщност не се знае. Единствения човек в историята който се обръща така към него с това наименование е Йорда. Когато тя се опитва да му привлече вниманието вика „ Айко, Айко” но тъй като те изобщо говорят различен език може само да гадаем какво има предвид. Има огромна вероятност вместо да говори конкретно на него тя да реферира това което е той като съществото с рогата. Тъй като Йорда е запозната с Крепоста където навсякъде има образи и статуи на такива хора най-вероятно е така да се наричат те. В историята на селото също има такава вероятност – не е казано конретно – нарекоха го Айко, а се говори за раждането на Айко – както би се казало - роди се негър или българин.

По време на събитията в крепостта Айко показва способност да продължава независимо от трудностите. Никакво препятствие, никаква армия от духове или самата Кралица не могат да го спрат. Той не се бори само за себе си , когато намира Йорда той и помага без колебание. Само и единствено когато той и помага е показано че тя на свой ред също може да му помага докато той го прави защото го вижда като правилно. След като прекарват време заедно става невъзможно да ги разделят, той има избор между свобода за себе си или опита да я спаси неколкократно , и всеки път той избира да я спаси.

Това което опрделя Айко до крепоста е следата която носи. Това е следа на проклятие за хората му и причината кралицата да го иска. Неговата съдба е предопределена от деня на раждането му. Директно или не Кралицата е отговорна за всичко това и в Крепоста той я среща лице в лице. В последната битка не само той унищожава враг, той същу губи знака, белега с който е роден , освобождавайки се буквално иметафорично от съдбата си.

[pnv_Creator]

ЪЪЪ, не че нещо ама ти играл ли си играта ?
Да уточня - няма как да се случват за 50 тома събития впредвид че са описани първите 5 минути от играта.
Даже ето направод а видиш какво съм се мъчил да описвам телеграфно:
http://www.youtube.com/watch?v=Lp_7A0_sAGM
http://www.youtube.com/watch?v=o9_aaFdX ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=hTyhiDsr ... re=related

Ако имаш желание да помагаш -ще се радвам , виж филмчатата (те са по 2-3 мин) и го опиши както смяташ за добре.

Aхмм ами добре, ясно. Не бях разбрал явно концепцията. Чак да помагам нямам ентусиазъм а и ме няма много в тоя тип дейности
Успех