Гледано напоследък, Part IV

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Mon Jun 15, 2009 11:17 pm

Post by **Roland** » Mon Jun 15, 2009 11:22 pm

Джийз. Чак пък. Що бе?

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Tue Jun 16, 2009 12:26 am

Знам че не се кутира особено при другите, ама ми хареса страшно много...
- Актьорска игра на всички вътре (много много съм впечатлен от Shawn Hatosy, Justin, Yelchin, Emile Hirsch, Ben Foster и въобще всички). Да нямаше друго, това щеше да ми стига
- Как лъха разврат от филма; Бащата на единия, майката на другата, дядото на третия...
- Девствеността на Yelchin и сцените покрай нея; цялата тръпка през неговите очи
- всички други teen неща вътре бяха много свежо направени и ме забавляваха страшно; атмосферата която се създаваше на купоните, в гъзарските къщи и т.н.
- героите се усещаха много силно, много ми допаднаха изградените персонажи
- съспенсът във филма и тягостното чувство ме държаха без дъх и на нокти поне 15 минути;
- family relations частта
- мацките
- комуникацията, езикът, лафовете
- изглежда истински

Spoiler: show: - тежестта; просто така си играе Yelchin героя, че ... абе почувствах го отвсякъде, насълзиха ми се очите направо, въпреки че самата сцена беше може би най-слабата от гледна точка режисура във филма; намирам го за силен и успешен в тази му част
- това което не ми хареса е колко влачеха края; и може би че малко изнасилиха нещата с майката; просто трябваше да го затворят или на сцената с убийството, или ако толкова искат да покажат истинската откачила майка - след нея; но влачиха 10 минути след това неща, които можеха да направят с едни надписи; вече беше "доглеждане" на филма, беше приключил

За това и го гледам чак сега, който и да съм питал ми казва, че е посредствен филм. Но за мен си е повече и това е.
Може би малко светлина относно слабите му моменти (не се заяждам и няма да споря/спамя, просто ми е интересно)? Или ако има ревюта в някой от по-старите броеве ще се радвам да ме насочите

ПП Shawn Hatosy ми беше харесал още в Soldier's Girl също

Post by **Roland** » Tue Jun 16, 2009 12:38 am

Мне, никой не е писал за него. Иначе мен ми е твърде безпосочен, твърде претенциозен (в смисъл, "казвам ти важни социални послания"), твърде насилен откъм "гангста" частта, прекомерно манипулативен в кулминационната сцена:

Spoiler: show: Йелчин, дето си изплю всички прекрасни и светли надежди и мечти, та да ти стане хипер гадно, че ще го убият всеки момент...

За актьорската игра хич не съм съгласен. Фостър ми преиграваше ужасно, Хърш беше зомг недоразумението...

Прекомерно, ПРЕКОМЕРНО прекаленото прекаляване с псувните и бедния речник.

Ей такива работи. Но си признавам, че ми беше изненадващо enjoyable де.

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Tue Jun 16, 2009 12:48 am

- Гангста част не видях, по скоро е тййн гангста wannabe и имам доста подбни познати, мога да кажа че и те преиграват в истинския живот не по различно от предадените в Alpha Dog
- за манипулативен - съгласен съм, но не го виждам като минус (тук и по принцип); виждам го като нормална част от една творба; въпросът е как; и тук не е прекалено добре, така че съм съгласен с теб, конкретно за тази сцена; от там ми е -0,5

- Фостър винаги преиграва и ме кефи безбожно какъв психопат е; и тук съм съгласен с теб но за мен това е голям плюс на филма вместо минус
- речникът в такива среди Е беден; излизат "лафове" в махалата и ако не ги повтаряш по 100 пъти на ден, не си cool; имам една такава компания и всеки път като се видя с тях (веднъж на 2 месеца примерно) говорят всичките по еднакъв НОВ начин; така че не виждам и това като минус

Post by **Roland** » Tue Jun 16, 2009 12:52 am

С всичко, дето казваш, съм съгласен, просто ме дразни във филм и не го виждам като нужно за филмиране

Post by **Roland** » Tue Jun 16, 2009 1:57 am

House of D

Прекрасно посредствен филм, разкошно емоционален и сюжетно тъповат, ама така е като дават на Дейвид Духовни да режисира, предполагам

Това е първата по-сериозна и драматична роля на Йелчин (година преди Fierce People) и забавното е, че тоя път целият Амазон, от тризвездните ревюта нагоре (петзвездните преобладават), е на моето мнение:

(спойлерът е, за да не заемат излишно място, няма нищо спойлещо вътре)

Spoiler: show: Anton Yelchin gives a stirring performance as a child dealt a difficult hand, struggling to make his own way.

I found Anton Yelchin charming, and his protrayal of Tommy very believeable.

He is helped greatly by Yelchin's performance and the fact that this is more the story of young Tom than adult Tom, although I swear Yelchin looks more like Ewan McGregor's kid brother than a young David Duchovny.

The real reason to see the film is Anton Yelchin. Anton is an absolute revelation and he is able to genuinely articulate the inner thoughts of an adolescent without making it seem as if he's just reciting the lines from a script.

Anton Yelchin steals the show as the younger Tommy. Side by side, Anton and Robin Williams are brilliant. Their relationship is incredibly believable and touching.

Wonderful characters, and some great acting, especially from the lead, Anton Yelchin.

Anton Yelchin plays young Tommy and is amazing, touching, fearless and shows remarkable range and depth as an actor. He's a talent to watch.

Particularly amazing was the performance turned in by Anton Yelchin as Tommy, the role based on 13-yr-old Duchovny.

За съжаление в последните 20 минути се връщаме в настоящето и Дейвид Духовни си поема контрола над героя, което маркира рязък и драматичен спад в качеството на игра, но какво да се прави. Робин Уилямс като ритард не беше хич нещо особено, макар че имаше хубави моменти. Тиа Леони, която винаги безкрайно съм харесвал като жена и никога не съм отчитал като актриса, също има няколко разкошни сцени, но тя като цяло си е доста маргинална.

Изобщо, приличен филм, струва си гледането, при все, че не е някакво особено величаво произведение. Като за coming of age warm drama е чудесен.

Demandred · Post by **Demandred** » Tue Jun 16, 2009 1:50 pm

Saturday Night Fever - много различен от това, което предполагам е масовата представа на хората, които не са го гледали, за него, с оглед небеизвестния саундтрак на Bee Gees. Много по-малко мюзикъл и повече социална драма, и то доста добра. Проблемът е, че героите, макар и несъмнено реалистични, варират между досадници и противни полусоциопати, а средният им IQ е някъде около 90. Освен това финалната танцова сцена е разочароваща, но преди това има какво да се види в това отношение, а и ако ви допада диското, саундтракът е трепач (макар и отдавна преекспониран в по-голямата си част).

Преди това пък наваксах един сериозен пропуск и гледах Госфорд парк. Олтмън за пореден път демонстрира, че е гений в правенето на филми с една камара равностойни като представяне герои, и въобще филмът е класа във всяко едно отношение. Дори клайв Оуен ми хареса, а по принцип не съм му фен. А и все пак филмът е до голяма степен инспириран от един от най-любимите ми - Правилата на играта на Реноар, без да го копира и като предлага свои идеи и интерпретации.

Vivian · Post by **Vivian** » Tue Jun 16, 2009 9:26 pm

Реших да си породя един Едуърд Нортън маратон тази седмица, започвайки с 25th Hour, който не харесвам чак толкова като филм, при все че дълбоко уважавам, но изпълнението на Нортън е твърде разкошно. Инак е една от продукциите на Спайк Лий, която мога да толерирам и на която мога да дам висока оценка...

Cruella · Post by **Cruella** » Tue Jun 16, 2009 11:23 pm

Съгласна съм за Alpha dog. Филм койт или ти много ти харесва, или точно обратното, но пък да останеш равнодушен... Доста навътре го усетих и аз, въпреки дъвканата напоследък до безкрай тема за детското насилие, успя да ме потресе в някаква степен, макар че не колкото естонския Klass, след който няколко дни бях като ударена с мокър парцал.

Post by **Roland** » Wed Jun 17, 2009 1:20 am

Nick and Norah's Infinite Playlist

ТОЛКОВА як филм

Умрях си от кеф, толкова обичам тоя тип истории с обикалянето наляво-надясно с някакви неясни цели. Кат Денингс е неописуемо красива (дори повече, отколкото в Charlie Bartlett), а Майкъл Сера е доразвил ролята на свестния мухльо от Джуно насам. Плюс няколко адски яки визуално сцени (особено последните, от които е и плакатът на филма) и супер сладък саундтрак. Яд ме беше, че любимата ми песен от него беше на финалните надписи, а не вътре, но няма пълно щастие

Vivian · Post by **Vivian** » Wed Jun 17, 2009 7:41 pm

^ Аз като се замисля, това вероятно е най-добре подействалия ми филм за тази година, а и ако трябваше да направя някакъв персонален топ 10 за първото 6-месечие, тва щеше да е някъде из челната 5-ца. Не знам как се успели да го направят толкова лек и плаващ...

Spoiler: show: Сцената със сандвича е една от най-безмозъчно смешните, които някога съм гледала.

Vivian · Post by **Vivian** » Wed Jun 17, 2009 9:52 pm

Поради мои си лични изживявания, изпитвах огромно нежелание на гледам Интервю с Вампир отново. Гледала съм го някъде към 3 пъти, но заради нещо, което взех да асоциирам с филма, го отбягвах от един известен период от време, при все че ми се искаше да му дам...4-ти шанс...

Та, изгледах го преди малко и все още не намирам в адаптацията нищо, което да радва прекомерно. Декорите и Кирстен Дънст, всъщност, както и костюмите и малко от операторската работа...

Cruella · Post by **Cruella** » Wed Jun 17, 2009 10:59 pm

Кирстен Дънст ми е много неподходяща за ролята. Все пак в книгата момичето е на 5, във филма тя е на към 13. А и доста интересни неща от книгата са пропуснати.
Сега съм на вълна комедии и от време на време по нещо на Райън Гослинг, а при него бол много добри филми.

Vivian · Post by **Vivian** » Wed Jun 17, 2009 11:04 pm

Cruella wrote:Сега съм на вълна комедии и от време на време по нещо на Райън Гослинг, а при него бол много добри филми.

Просто съчетай двете с Lars and the Real Girl.

Гледано напоследък, Part IV

Who is online