изобщо не ми е минавало през ума да се хвърля бейби спайс на босове:))))
Вчера настана голям цирк - покрай празниците сме позагубили някой и друг хийлър, та официалният рейд бе отменен. Съответно започнахме да се събираме за алт-рън. Викнахме 5 рандъм души, останалото алтове и се запътихме към Накс... Амииииии... чумавото крило и конструкторското без Тадиус. Като в доброто старо време.
Искам официално да заявя, че да се играе меле в хероик рейд е... ми ужасно е... Имахме три пилета и едно маге - като пусна бурите, светкавиците и близарда, моят компютър определя това като act of god и отказва да носи отговорност. Глобал CD се превръща в произволно променяща се величина... и не виждаш нищо... И мобовете не виждаш... виждаш много светлини... А да, забравих да спомена, че имахме 5-6 ДК, които също се стараят с ефектите. Всички видео параметри бяха занулени, свалих и резолюцията сериозно и пак беше отврат. Освен в края на рейда. Може и стандартния лаг на Накс да е имал значение. Иначе си беше забавно. Играта с Йоа ми напомня малко на една друга игра wack-нещо си. Дават ти един чух и налагаш появилото се топче, гномче, зайче или нещо такова, щом се появи от някоя дупка. Аз налагах кулдауни. Биеш си всеки кулдаун, щом се освободи, и това е... Или не съвсем. Всъщност най-трудната част е следенето таргетът да ти е в меле рейндж и да следиш своята позиция спрямо него. На цели, като Тадиус и Пач дпс-то ми дръпваше рязко - налагаш си кулдауините ползваш AW и тринкета на всеки кулдауни животът е фестивал. Обаче на Гроб си беше пълна депресия - там и уайпнахме първия път, защото умниците в рейда пльоснаха отровата в средата на залата. По едно време или трябваше да смъкна живота на целия рейд, или тотално да му отрежа пътя и си умрях - е, можеше да ползвам бъбъла, ама се иска малко повече от 5-6 хероика опит за това. Втория път вече си умрях от негледане - пак щото се следва бос, видео ефектите на нула и просто не можеш да усетиш, че си в зеленилото, преди да си умрял. Всъщност изненадата ми беше, че не умрях като меле играч още на първите няколко секунди на Хейган. Но то там си следваш танка, пък танкът се справяше прекрасно с придвижването на боса.
Тадиус май ми беше най-приятен, но него така и не успяхме да го смъкнем. Общо взето там притеснението ми беше, че няма да се справя с поляризацията и ще пребия танка, но всъщност грешна полярност ме удари само един, единствен път, когато компютърът ми "хлъцна" - точно вече си отивах към моята група и се споминах - и пак само аз си умрях. Но пък там се справях най-добре - можех да си ползвам уменията на макс.
Обаче не падна нищо хубаво за мен... т.е. взех три айтема, и трите за оф-спек. Даже ме бъзикаха децата, че ще танквам аз другия път (сами не си вярват). Даже панталоните ги сложих, че са по-добри от това, което имах като статсове за дпс. Но така, имам си щит, имам си и колан... май взех и епични ботуши... но пък изпуснах да ролна за пръстена, който можеше да ми свърши работа, защото в тоя момент вече чистехме траш и бързахме - въпреки, че уж следях, изпуснах. То не, че непременно аз щях да го взема, ама поне да бях ролнала. На другия дпс луут, който се опитах да взема, имах някакъв нисък рол. И така - 4 епика, но ни един за ретри паладин. Красота!
Общо взето от пробваните стилове на игра (танк не съм била) мога да кажа, че най-райско ми е било като кастър дпс. Седиш си на разстояние, вън от ефектите, и си пуцаш... Ако дръпнеш бос - повечето май имат някакво спасение - fade, dispersion, ice block, FD. Като меле почти не разбираш откъде е дошло (е, въпрос на практика, предполагам). Освен това като се разшават мобовете, не винаги успявам да видя къде точно съм аз - случва се внезапно да се окажа пред тях и да карам на празни обороти. Като цяло следя CS - дали има индикатор, че таргетът ми е в меле рейндж. Като хийлър си в стрес, че следиш някой да не умре (ей на, Танчето като истински хийлър вчера млъкна и се обаждаше главно когато нещо я изнерви - точно както правя и аз:))).
Ники, за айтемите от експанжъните - това, което се случва с Аутленд, не важи в същата сила за Северните земи. Аз си изкарах в Т7 до 80 ниво. А щом ти харесват куестите в Аутленд, подозирам, че новите ще ти допаднат още повече. Разнообразието е по-голямо и има история в това, което правиш. Има и много куести, в които не ползваш личните си умения, а разучаваш някаква машинария и ползваш нейните (танкът в полето под Накс ми беше много забавен).
искам си наметалото от Сарт + брейсърите от Инструктора! 
Трябва да го пробвам пак друг път!
хуквам по посока на отворилия се портал, а той нашия - спотаен зад едно като скаличка!! то камъните по-големи от танка! 
Обаче хънтър и фрост маге като гледам кобинация от скилове на двата класа мое да изриват бесни количества на техен лвл. Иначе вчера ДК и паладини се забавляваха из калимдор да избиват всички флайт мастъри и в танарис, мама им деа детските гъзове. 80ката си чака хероик 1 да стане екзалтед, че ме мързи да правя скучни дейлита. 
Нямам търпение да се прехвърля в Аутленд, ако и да ме гази Фел рийвъра в Хелфайър... Тоя път ще левълвам в Награнд и аз, че само там не съм била. Засега Netherstorm изкъртва обаче и ми е най-любимата земя от 1-вия експанжън. Няма такъв кеф като атмосфера.
