Тони, това твойто ми напомня на моето някогашно (какво ти "някогашно"... едва миналата година успях окончателно да се избавя от лошия навик!) дългогодишно увлечение по... мне, не ми се смейте много, всеки си има своите guilty pleasures... Clive Cussler. Беше... ужастно. Да, човекът си има идеи, ама не е нито Том Кланси, нито Реймънд Чандлър, нито Карл Май, и оттам нататък - къде повествование, къде скорост на действието, къде развитие на героите, къде използване на Думата на Седмицата(tm) ей така, без да сме погледнали изобщо в речника какво *точно* значи тя и защо *не може* да бъде употребена точно по този начин... В продължение на десетина години му прочетох пет-шест от книгите с идеята, че "да бе, на моменти е трудно и леко болезнено, ама пък се чете леко и става за почивка между някакви по-истински неща" - и осъзнах, че няма смисъл, когато до ума ми достигна просветлението, че това, че ръмжа на глас пред други хора и се оплаквам от това, което чета, не е в продължение на последните десетина страници, а на последните две книги
Та, без да имам никакъв истински досег с тази Toni Morrison, без да знам какво точно всъщност пише - ако я четеш само с идеята, че е нещо познато, нещо, което, ако мъъъъничко се промени, може пък и наистина да ти хареса - ако не ти се *налага* (служебно, учебно или нещо такова) да я четеш - ми недей бе
Можеш да спреш - наистина! Можеш! Вярвай ми!
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.