Официалният Стефани Майер топик

[RAT400]

Логично обяснение защо толкова много момчета я харесват имаше някъде по-нагоре в тази тема, бтв.

Да, напълно логично обяснение защо толкова много момчета я харесват, но защо я харесва точно Едуард? Тя не е нищо в сравнение с вампирките. Дори не е единствената красавица на училището (добре де, може и да е, но е толкова нереалистично, че отказвам да го приема).

[Ghibli]

Ами, от една страна кръвта й го привлича. От друга, според мен не му трябва специално оправдание просто да я харесва. Не е грозна (той я намира за красива), останалото (черти на характера) е въпрос на вкус. Да, не е обяснено защо точно, но според мен не е нужно да е обяснено и в живота никой няма рационално обяснение. Ако питаш влюбените двойки, ще ти кажат, че той/тя въплъщава всички възможни хубави качества и изобщо е самото съвършенство и затова го/я обичат От трета страна, такова обожание като нейното понякога поражда ответни чувства просто заради силата си. И т.н., възможности всякакви.

[RAT400]

Добре, съгласих се (основно заради аргумента с влюбените двойки ), но пак ми изглежда нереалистично. Пък.

[Marfa]

Е то по тая логика, РАТ, Едуард няма никога да си хареса момиче. Щото винаги ще съществува съмнение защо е харесал точно това момиче, а не друго. Ми феромони, де да знам сега.

[Amelia]

Е, добре, че световната култура не зависи от автора на броя в Шадоуденс и не се оценява само от Ян и Роланд. Ан Райс може да има тежък и провлечен стил за четене (на мен никога не ми е пречел бтв), но поне има някакъв стил. Да не говорим, че сама е създала някои от клишетата в жанра. Т.нар. Кралица на прокълнатите пък изгражда цяла уникална митология на вампиризма от самото му начало. Персонажите й са много по-интересни и добре обосновани, въпреки хомоеротичните им лиготии. И обикновено са изградени в ебаси детайлите. Идеите в книгите й могат да са наистина много яки - примерно любимата на Рольо, как вампирите не могат да понесат дългия си живот, може да се види в Интервюто. И т.н.

Аз съм чела освен гореспоменатите две + Вещиците: Вампирът Арманд, Крадецът на тела, Пандора, Вампирът Виторио. Всичките са ме увличали нездравословно много (без Пандора и Виторио - те бяха тъпички) - точно щото атмосферата е толкова напластена, че можеш да я почувстваш около себе си и нещата изведнъж стават по-реални, отколкото е полезно. Онея "скучни" 700 страници описание на 13-те поколения жени Мейфеър ме накараха да ги почувствам и заобичам всичките, без дори една приказка да са казали. Докато четох собствените мисли на Бела в продължение на 60+ страници все едно ядях канадски домати - прилича на домат, има вкус на... на нищо всъщност. В историите на Ан Райс винаги има любов и страст и макар че не са кой знае какво взети отделно бият праволинейната шожо лигня на Майер по всички параграфи. Женските й персонажи и аз бих ги ебала - те ВЪРШАТ НЕЩА И ОПРАВДАВАТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ. Не се спъват на равно и не чакат някой да ги спаси постоянно.

Въобще къде ръгате тука някаква посредствена лелка, за чиято книга най-ласкавото, което може да се каже, че е "лека за четене"? Лекотата на четене е супер характерна за розовите блудкажи, които се произвеждат на конвейер. Да вземем да ги правим книги на броя и тях? Ериксън бтв не е лек за четене и аз не можах да понеса повече от 1 том от него. Това значи ли че трябва да кажем, че примерно Тери Брукс е по-добър автор от Ериксън? Той е по-достъпен като четимост от Ериксън. Соу?

За влюбеният в Бела Едуард. Ето ви малко психология на стила. Таргет аудиторията на тези книги е сивата безлична маса от посредствени женички, изпуснали шанса си да направят нещо интересно от себе си. Писателките им са същите. Тези женички имат тъжните факти на ежедневието и бягат от тях във фантазията си. Понеже фантазията им е също толкова посредствена колкото и те самите, резултатът винаги следва една и съща формула: имаме главна героиня с различно ниво на безличност, която обаче изведнъж се оказва обект на интерес за мъжа, за който всички тези женички винаги са си мечтали - красив, силен, суперспособен, опасен, вълнуващ и УЖАСНО СМЪРТНО НЕНОРМАЛНО СТРАСТНО И ВСЪЩНОСТ СУПЕР ИРАЦИОНАЛНО влюбен в тях. Следват дамсел ин дистрес ситуации - щото женичките онанират на мисълта, че някой мъж бди над тях и ги спасява от злото. За могат женичките да се идентифицират по-лесно с героинята, голяма част от книгите са написани в първо лице. Туайлайт ениуан?

Аз бтв мога да дам доволно дълъг списък с причини, поради които се влюбих в и ожених за Александър, а не за колегата си Атанас, примерно. Причини винаги има. Освен в любовните романи, където женичката няма нужда да се напъва за да бъде харесана от ебахти му и пича, щото така й се иска.

Та така. Майер = посредствена любовна история, недоклатени и всъщност дразнещи персонажи, липса на квато и да е оригиналност, включая за вампиризма, постен и безличен, но четим стил. Не е достатъчно.

[Vivian]

То се е видяло, че и аз ще се изкажа за Ан Райс, просто защото не съм човек, който има какво да каже, но предпочита да си го задържи.

Начинът, по който виждам аз Ан Райс е напълно еквивалентен на този, по който виждам Майер (или дори Роулинг или който си харесате "модерен", хайпнат автор за своето време, изградил добра репутация в поп-културата). Не харесвам особено стила й просто защото всичко, което е той е един голям надут балон, в който има въздух под налягане. (чела съм достатъчно от нейните заглавия, за да си позволя изказването) Т.нар. й "идеи", които се очаква да са супер оригинални, като например споменатата такава за непоносимостта на дългия живот, могат да се зачетат в някои от най-ранните примери за готическа литература, още със зараждането й малко след Романтизма.

А наличието на секс под път и над път и акцент върху плътското в ония времена (когато Райс е почвала да пише и издава) може да се обясни ужасно лесно -то така или иначе е вървяло като необходимост в тогавашната литература, за да направи малко от малко впечатление, че се е падало тамън след "сексуалната революция" и разните там гей-права/ осободености рилейтнати въпроси. Горе-долу по същото време човек може да се наслади и на отвърстието на Джули Кристи на голям екран, щото е имало такова еманципиране по темите -табута, че е трябвало по принципа на махалото да се люшнем в другата крайност. При Майер тва липсва, щото в днешно време дали ще ги покаже плющящи се на 15 страница, на 50 или на 500 или ептен не, няма значение тъй като едва ли ще й помогне кой знае колко на продажбите.

За стила на Райс може да се поспори дали е така завладяващ и ефективен. На мен винаги много ми е мязала на средностатистически пълп писател с уклон към ръсене и натрупване на епитети и металепсис.

Женските й персонажи и аз бих ги ебала - те ВЪРШАТ НЕЩА И ОПРАВДАВАТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ. Не се спъват на равно и не чакат някой да ги спаси постоянно.

Ебаси, кво лошо в спъването???!

И нищо чудно, че би ебала женските персонажи на Райс -те са много често с ужасно мъжко поведение и функции. От Бела все пак се изискват някакви черти дето да са поне частично любопитни на мъжете, демек те да си ги нямат и да се чувстват необходими/ желани/ допълващи... Теоретично погледнато поне.

Лекотата на четене е супер характерна за розовите блудкажи, които се произвеждат на конвейер.

На мен те пък са ми страшно мъчни за четене, именно защото стилът им е непоносим и не предполага нищо. Стимулът ми да зачета такова нещо би бил равен на нула.

Таргет аудиторията на тези книги е сивата безлична маса от посредствени женички, изпуснали шанса си да направят нещо интересно от себе си.

Което бейсикъли дефинира почти всички тийнейджърки, aка "най-страстно и лоялно купуващата аудитория обикновено". Разбира се, зависи какво се разбира под "направи нещо интересно от себеси", тъй като в случая аз под интересна тийнка разбирам Линдзи Лохън, да речем. Ма те тия нямат много време за четене, защото си имат ангажименти.

Писателките им са същите. Тези женички имат тъжните факти на ежедневието и бягат от тях във фантазията си.

Баси, как си мечтая да бъда достатъчно посредствена, че да успея да сътворя нещо, което да бъде продадено в такива тиражи! Не е истина! Всички ние имаме тъжни факти, от които да бягаме във фантазиите си, не само писателките.

Майер = посредствена любовна история, недоклатени и всъщност дразнещи персонажи, липса на квато и да е оригиналност, включая за вампиризма, постен и безличен, но четим стил.

Това с оригиналността може да се каже за почти всяка съвременна книга от поп-културата.

[Amelia]

Съгласна за оригиналността - трудно се намира, ако въобще. Но поне някви намеци за оригиналност не е зле да има. А когато нещо е изрично коментирано като оригинално в някакво ревю, наистина трябва да е такова.

Бтв Линдзи Лохън на мен не ми е интересна тийн-ка. Но поне не е от безличната средностатистическа маса и съответно вероятно няма нейните неосъществени мечти. Т.е, достатъчно е популярна, за да си вкара в леглото алфа-мъжкар, а не да мечтае за такъв докато лежи до някой анонимен дребен цайс, правещ дребна математика в някой дребен кюбикъл.

Ан Райс наистина е много пълп и често прекалява с превъзнасянията си, но поне като я четеш можеш да кажеш - мда, това е Ан Райсово, т.е. писането й има характер и облик. Аз досега не съм попадала на друг автор с подобен стил - ако знаеш някой, кажи, ще ми е интересно да почета, щото обичам готик романтика, декаденс и сексуални девиации. Причините на Ан Райс да пише за секс не ме интересуват и не са обект на настоящата дискусия. Относно идеите й - за съжаление съм достатъчно проста и ненаясно с голяма част от класическите произведения, така че са ми се видели достатъчно неизтъркани. Ще съм много благодарна ако ми дадеш примерна литература - бих чела нещо такова. Собствената митология за вампиризма и почеето свръхестествени явления в книгите й, мисля не може да се отрече от никого обаче.

И като стана дума за секс - споменах го в мнението си, щото просто предпочитам да го има в любовните истории. Не критикувам романа за това, че в него няма секс. Чела съм гениални любовни истории без секс в тях - сещам се за Ремарк на прима виста. Там описанията на половите актове не са ми липсвали никога.

Що се отнася до посредствеността и масовите тиражи - аз пък не искам нито едно от двете. Скучни са, като повечето масови неща. Предпочитам качество пред количество ени дей просто.

Избегнала съм сравнения с Роулинг, защото още не съм чела Потърите и още се чудя да ги чета ли въобще. Ще видим.

PS. Забравих "симпатичната" непохватност на женските персонажи. Към нея съм развила особено силна неприязън покрай шожо аниметата, които са ми попадали. Аз не съм симпатично непохватна. Повечето ми познати жени не са симпатично непохватни и не стават по-малко женствени от това. Да, те могат да оцелеят сами повече от 15 минути и дори могат да си намерят работа и да започнат кариера, продължавайки да бъдат все така представителки на нежния пол. Не виждам с какво симпатичната непохватност допълва мъжа, за да има той нужда от нея. Не, честно, не виждам. Когато в един роман се акцентира в 20 от 60 страници върху симпатичната непохватност и в 40 от 60 за дъждовното време, на мен почва да ми доскучава. Честно.

[Roland]

Съжалявам, Ан Райс отказвам да я коментирам. Едно, че наистина ми е ужасно скучна и долнопробна, второ, че не съм съгласен с почти нищо от казаното от Амелия за нея, трето, че темата е за Стефани Майер.

Колкото до оригиналността обаче, имам да кажа няколко работи. Изброявам НЕТИПИЧНИТЕ (не задължително супер оригинални или измислени от Майер, но нестандартни за жанра) неща, свързани с вампиризма при нея:

1. Вампирите нямат проблем с дневната светлина. Нещо повече, концепцията им е точно ОБРАТНАТА на обичайната, свързана със слънцето. Докато средностатистическият вампир се крие от слънцето, защото то го унищожава, премахва го, то тези на Майер странят от него САМО пред други хора, защото то ги ИЗРАЗЯВА, то ги РАЗКРИВА и показва истинския им облик. Мамка му, та те живеят в къща със стъклени стени, защото обичат слънчевата светлина!

2. Това, че кожата им блестяла може да е прието от Бела за много романтично и прекрасно, но всъщност е само демонстрация колко са чужди физически на човешкия вид. Кожата на вампирите при Майер просто е ЗВЕРСКИ твърда. Тя буквално Е диамантена.

3. Вампирите на Майер не са прокълнати, не са свързани по никакъв начин с религията. Те са просто вирусоносители. Същевременно не са и рандъм полузомбита, както по долнопробните екшъни, опитващи се да придадат съвременен вид на вампиризма. Не са немъртви, а са напълно живи. Просто различен биологичен вид.

4. Самата кръв и слюнка на вампира е това, което прави други вампир. Отровата им, която обездвижва жертвата (нещо, което аз поне не съм срещал досега), всъщност я и превръща във вампир ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ако вампирът не й изпие кръвта преди това, което е в 99% от случаите.

5. Специалните умения не са специални умения. Вампиризмът превръща героите на Майер в хипертрофирани версии на предишното им "аз". Стават по-силни, по-бързи, по-сръчни, по-умни. Всичко им се ъпгрейдва. Концепцията, че най-силното им личностно качество става свръхестествено, е страхотна и става още по-страхотна от факта, че ДАЛЕЧ НЕ ВСИЧКИ имат подобни умения, т.е. напълно стандартните суеци просто нямат какво да превърнат в супергеройска сила.


Сори, това СА оригинални неща. Може би не измислени от Майер, но по никакъв начин не са стандартни за жанра и в комбинация създават доста по-различни вампири от онези, с които сме свикнали.


Също така просто фактологически не е вярно, че а) Бела е безлична и смотана и б), че Едуард няма причина да я харесва. Може би щеше да го схванеш, ако беше прочела все пак книгата преди да се изказваш.

1. Едуард изпитва почти неудържимо и патологично влечение към кръвта й. Това си е обсесия от порядък, който просто НЕ МОЖЕ да остане само физически.

2. Бела е единствената, чиито мисли той не може да прочете. Към физическата нужда се прибавя и мистериозност.

3. Бела е интелигентна и интровертна. Това, че е кьопава, не й пречи да е привлекателна (ще забележим, че всъщност всички мъжки персонажи го потвърждават).

Тия три фактора са напълно достатъчни за един мъж, който е бил самотен почти цял век. Интелигентност, загадъчност и физическа необходимост, плюс реципрочни чувства. И аз бих се влюбил, честно казано.

[Amelia]

Това с отровата и хипертрофията на уменията е яко, да.

Някво обяснение за тази толкова драматична любов на Едуард към кръвта на Бела има ли?

[Елица]

...ъъъъъъъъъъъ, химия?

Явно при теб това не е най-важното, ама за някой хора е:)

И аз мога да изредя един милион страхотни качества на съпруга ми заради които се омъжих именно за него, но истината е, че ако я нямаше химията сега щях да съм женена за друг със страхотни качества:)

[Ghibli]

Аз бтв мога да дам доволно дълъг списък с причини, поради които се влюбих в и ожених за Александър, а не за колегата си Атанас, примерно.

Би ли се навила да ги напишеш? Това е много лична информация, разбира се, така че имаш пълното право да не я споделяш. Просто ми е интересно и съм достатъчно любопитна да попитам Не защото искам да знам конкретно защо и какво между вас двамата, а защото ми е интересно какво би могла да посочиш, което ще е оригинално и няма да влиза в стария като света списък на добрите качества (хубав, секси, с чувство за хумор, интелигентен, може да готви, етц.) и доброто поведение (подкрепя ме, разбира ме, мога да си говоря с него, допълва ме като личност, готов е да ми държи ръката, търпи ме като съм идиот, етц.).

[Amelia]

...ъъъъъъъъъъъ, химия?

Явно при теб това не е най-важното, ама за някой хора е:)

И аз мога да изредя един милион страхотни качества на съпруга ми заради които се омъжих именно за него, но истината е, че ако я нямаше химията сега щях да съм женена за друг със страхотни качества:)

Химията, слава богу, е една от науките, в които има причини и следствия и те са точни, конкретни и често - ясни и доказуеми. Затова и се занимавам професионално с нея, щото е съвсем мой тип.

"Химията" за която говориш е резултат именно от тези качества. От уникалната, жива, сложна съвкупност от външност и характер. Не от това, че в мига, в който си видяла мъжа си си разбрала, че изпитваш почти патологично привличане към спермата му, слюнката му, потта му, урината му, лимфната му течност, кръвта му и проче. Даже вероятно е минало време преди да влезеш в контакт с въпросните телесни флуиди. През това време този човек те е пленил със своите отличаващи го от средната маса характеристики. Станал ти е интересен с интересите си. Накарал те е да продължиш да го гледаш, след като си го забелязала. ТОЙ те е накарал. Това, което ТОЙ е направил от себе си. Не е дошло като някаква деус ин макина простотия отгоре.

Гибли, няма да ти давам списък с причини, щото Сашко ще вземе да го прочете...
В общи линии, освен изброените, стари като света добри качества, които така представени са толкова общи и неинформативни, че няма накъде, Сашко има ярко изразена индивидуалност. Има разнообразни интереси и буден ум, постоянно зает с някой от тях. За 70-те страници, в които витах в главата на Бела и през които ежедневието й беше описано почти с подробности, включващи посещенията й в кенефа, тя показа интерес само и единствено към:
- Едуард
- времето

Предполага се интелигентен интроверт като нея да е много по-церебрален. Това е почти 1/3 от книгата все пак - за този обем главната героиня трябваше вече да е демонстрирала нещо. Обаче не. Понеже е сложно да се направи многопластово, реалистично и интригуващо човече, Майер е избрала варианта с деус екс макина простотиите. Едуард е привлечен към кръвта на Бела и не може да й чете мислите просто защото. Ако това е достатъчно да те убеди в нещо и да те накара да харесаш персонажа - ок. Аз обаче не съм теб или Едуард, кръвта на Бела не ме интересува ни най-малко и за съжаление й четох мислите цели 70 страници. За да я харесам ми трябва повече. Трябва ми характер. Като характер != от неадекватни претенции и скандалджийски прояви като онази в болницата. И дори няма нужда да е характер, който да ми допада принципно. Аз мога да харесам дори пълно леке, ако е добре обосновано и изградено.

[Ghibli]

Все едно не сме чели една и съща книга
На мен Бела ми стана интересна още от първия абзац, защото

Spoiler: show

жертването на собствения живот без капка нерешителност и колебание всъщност не е толкова често срещано и си е доста геройско. Ще ми се да не ми казваш, че тази част е мелодраматична, клиширана и изкуствена, защото всъщност не беше. Пък и май не си стигнала до края, където е тази сцена.

След това ми стана интересна със

Spoiler: show

факта, че е способна на 17 (явно и от преди това) да се грижи за майка си и да взима сама решенията в живота си. Че е дотам зряла, че може да прецени ситуацията и да замине в дивото, изоставяйки всичко, което обича, за да й улесни живота. Това във възраст, в която повечето младежи не само висят на гърба на родителите си и не поемат отговорност за нищо, но и не смятат, че има какъвто и да било друг нормален начин да живеят. По-нататък ми хареса склонността й премисля всичко. И далеч не е само времето и Едуард. Анализира отношенията си с околните непрекъснато, разсъждава за последиците от най-дребните действия (в един момент в трета книга цялото това мислене дори става леко досадно, а ти твърдиш, че го няма). Наблюдава и забелязва много детайли. Шегува се със себе си и слабостите си (примерно това, че е бледа, или че е тромава) и не се държи като госпожичка в беда, а точно обратното - не циври и не се превзема, когато й се случи нещо, дори по-сериозна травма или инцидент като този с колата. Не й е приятно непрекъснато да я спасяват и не го търси. И т.н., но честно казано имам известни съмнения, че някога бихме постигнали съгласие по този въпрос

Бтв, освен заради причините в дългия списък, аз обичам моя мъж, защото е той. Напълно нерационална и леко безсмислена на семантично ниво причина

[Daggerstab]

Рат, аз закво мислиш написах японско шожо клише? В шожотата:
1. Имаме супер невзрачна ученичка
2. Плоска
3. Имаме алфа-мъжкаря на алфа-мъжкарите
4. Имаме редица други алфа-мъжкари
5. Всички алфа-мъжкари се влюбват без квото и да е логично обяснение в невзрачната ученичка и се започват бесните интриги
6. Нещото се кльопа в бесни пропорции от невзрачни ученички, които се идентифицират с главната героиня и с които е пълно в Япония.

Пропусна bishie sparkle-а и фактът, че в "Здрач" е буквален.

Единственото по-интересно нещо е организацията им в някакви групи и общества по целия свят и вековната история на взаимодействията им.

Не че нещо, но Vampire: The Masquerade ениуан?

Аз, енитайм.

Колкото до оригиналността обаче, имам да кажа няколко работи. Изброявам НЕТИПИЧНИТЕ (не задължително супер оригинални или измислени от Майер, но нестандартни за жанра) неща, свързани с вампиризма при нея:
1. ...
2. ...
3. ...
4. ...
5. ...

С други думи, единственото, което ги определя като "вампири", е това, че пият кръв. Което повдига въпроса "Колко точно можеш да промениш съдържанието под един етикет, преди хората да се размрънкат, че то не отговаря на етикета?" Ако се съди по смесените реакции, Стефани Майър май е попрехвърлила границата... От друга страна ми е любопитно колко хора щяха да се размрънкат, ако вампирите бяха наречени нещо друго... "Защо просто не ги е нарекла вампири, за Бога?"

2. (...) Кожата на вампирите при Майер просто е ЗВЕРСКИ твърда. Тя буквално Е диамантена.

3. Вампирите на Майер не са прокълнати, не са свързани по никакъв начин с религията. Те са просто вирусоносители. Същевременно не са и рандъм полузомбита, както по долнопробните екшъни, опитващи се да придадат съвременен вид на вампиризма. Не са немъртви, а са напълно живи. Просто различен биологичен вид.

"Блейд" да е сред въпросните екшъни? Щото доколкото знам, и в комикса по който е правен вампиризмът се предава от вирус, а комиксът е доста старичък...

При всички случаи обаче това, че вампирите на Майър не са свръхестествени, за мен е минус. Свръхестественото облекчава необходимостта да измисляш убедителни оправдания за фантастичните елементи. Бидейки сайънс гийк, който отбира тва-онова от биология, твърдението, че има вирус, който превръща кожата на човек в буквално диамантена, ми се струва, меко казано, смешна. Да се сещаш за друг биологичен вид, който притежава същите атрибути? Миди с диамантени черупки няма, ползват си добрия стар калциев карбонат. Вампир с кожа от седеф не звучи зле, но като идея е малко нагоре от нивото на биологичното образование в Щатите.

Което пък води до друг въпрос - скатаването от човешкото общество, което май е другата пресечена точка на Майеровите с класическите вампири. След като вампиризмът е толкова як и можеш да се разминеш с пиенето на човешка кръв, защо по дяволите вампирите се крият? Защо не превръщат всеки срещнат във вампир? Защо след като не са Прокълнати с главно П, а "друг биологичен вид" превръщането на човек е такава морална дилема? (Защото доколкото знам в случая ухапването е метафора за секса, а Майър е вярваща мормонка с целия произлизащ от това багаж, но това е друг въпрос...)

[Roland]

Извинявай, това е дребнаво на много нива. Не гледай само какво има в книгата, а и за каква аудитория е писана. Това е YA роман и съответно не дължи никому научна обосновка. Ако ти е задължителна, не го четеш и толкоз.

Колкото до Блейд - наблегнах на това, че елементите са нестандартни и оригинална е комбинацията от тях, не, че са първи по рода си. Но ДОРИ в Блейд имаше светена вода, сребро, слънчева светлина и прочее чисто свръхестествени и религиозни елементи. Нищо лошо не казвам за тая концепция, просто Здрач изцяло е скъсала с нея.

А на въпроса ти - не мисля, че някой може да прочете книгата на Майер и да си каже "това вече не е вампир". Вампирите й са си съвсем явно вампири и не е само кръвта, а и студената кожа, разните подсилени умения и т.н. ПАК се влияят от светлина, макар и по коренно различен начин, пак умират от огън. Не е да няма общи черти със стандартите.