Случи ми се нещо интересно, Part II
Moderator: Moridin
изгледах един епизод от "Masters of Science Fiction" и си лягам да спя.
Някой много лошо бръмчи в стаята. Оказа се Голям Мухоподобен звер... (оттук насетне мухокадзе...).
Лежа си и чета, а онуй ми ти прехвърча наоколо... тук кацне там кацне и тъй...
решавам да уползотворя капакочастта на cd-шиш и да го изловя и преселя на балкона...докато го чакам да кацне на удобно го чувам, че се мъчи нещо в един книжен шкаф...
То животнуто се самопленило в една торбичка в която стои бутилка с шампоан или нещо такова. Твърдо марково торбе дето си има ляв ръб и десен ръб...и в едно от ръбовете се завряло и не може да се измъкне.... Полях го обилно до безсъзнание с спиртоосноваващ се деодорант от спрей... и го изнесох съвсе торбето и шампоана на балкона да не изтрезнее в стаята и да ми обръмчи сънуването....
Какви са тез зимни насекоми искам да знам?? Не ли им е t за хиберниране...
Някой много лошо бръмчи в стаята. Оказа се Голям Мухоподобен звер... (оттук насетне мухокадзе...).
Лежа си и чета, а онуй ми ти прехвърча наоколо... тук кацне там кацне и тъй...
решавам да уползотворя капакочастта на cd-шиш и да го изловя и преселя на балкона...докато го чакам да кацне на удобно го чувам, че се мъчи нещо в един книжен шкаф...
То животнуто се самопленило в една торбичка в която стои бутилка с шампоан или нещо такова. Твърдо марково торбе дето си има ляв ръб и десен ръб...и в едно от ръбовете се завряло и не може да се измъкне.... Полях го обилно до безсъзнание с спиртоосноваващ се деодорант от спрей... и го изнесох съвсе торбето и шампоана на балкона да не изтрезнее в стаята и да ми обръмчи сънуването....
Какви са тез зимни насекоми искам да знам?? Не ли им е t за хиберниране...
Тръгвам си от работа и минавам покрай двете колежки, които отлежават на гардероба. По случайност и двете са облечени в някакви разцветки и нюанси на лилаво. Съответно захванах тутакси да си тананикам наум "Аз съм само цвят лилав, люляк съм, люляк съм..." Излизам навън и чувам как детски глас пее същата песен! Обръщам се и виждам едно момиченце с майка си, на около двайсетина, че и повече метра от мен, а детето пее точно същото нещо!
Too weird, I'll say...
Too weird, I'll say...
Взех си двата изпита дето имах да ги вземам тази сесия. Има още за лятото, но вече официално мога да запиша четвърти курс догодина. Каквото човек сам си го направи никой друг не може. Ама поне минаха.
To the unfortunate person who threw a shoe on the stage. We collect shoes, so you're not getting it back. You're gonna have to hop home, on one leg. And while you're hopping home, dear shoeless person, you could whistle this tune to yourself. *starts playing Nancy Boy*
Може да е свързано с това, че в Канадско има само лосове и се мъчат всячески да задържат хората
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Пък аз ходих на концерт (представление?) на Yamato - The Drummers of Japan.
Никога, ама никога не съм бил на нещо подобно. Десет човека, МНОГО барабани и НЕВЕРОЯТНО МНОГО желание да дадат най-доброто от себе си - заради публиката ли, заради себе си ли, заради Япония ли, не знам, не знам даже дали бяха от Япония, ама без дъх ме оставиха, мама му!
Смисъл, още от първия момент, като излезе един на сцената, заудря някакво дребно барабанче и запя нещо... а след това излязоха всички и започнаха едни удари, леле, залата завибрира... та от тоя момент нататъка просто цялото ми внимание беше за тях, после по едно време усетих, че като оня удари барабана (барабан с нейде два метра диаметър) при мене, на двадесет метра от сцената, почва да духа вятър и столът ми се клати, и оня като замахне, просто усещам, щото земята се тресе...
А как успяват не само да изкарат звук от такива чудовища, но и ТАКЪВ звук, и то час и половина само с една кратка пауза, как имат такива безумни мускули и такава безумна издръжливост, че и откъде имат такова желание да радват...
А усмивките им, леле! Тия хора през цялото време не спряха да се усмихват, два пъти излязоха на бис, веднъж барабаниха с помощ (пляскане на ръце) от публиката, прескачаха се, правиха цели представления ей така заради нас и просто се радваха и и нас ни радваха и изобщо са ВЕЛИКИ ОБИЧАМ ГИ И ПАК ЩЕ ГИ ГЛЕДАМ!!!
Никога, ама никога не съм бил на нещо подобно. Десет човека, МНОГО барабани и НЕВЕРОЯТНО МНОГО желание да дадат най-доброто от себе си - заради публиката ли, заради себе си ли, заради Япония ли, не знам, не знам даже дали бяха от Япония, ама без дъх ме оставиха, мама му!
Смисъл, още от първия момент, като излезе един на сцената, заудря някакво дребно барабанче и запя нещо... а след това излязоха всички и започнаха едни удари, леле, залата завибрира... та от тоя момент нататъка просто цялото ми внимание беше за тях, после по едно време усетих, че като оня удари барабана (барабан с нейде два метра диаметър) при мене, на двадесет метра от сцената, почва да духа вятър и столът ми се клати, и оня като замахне, просто усещам, щото земята се тресе...
А как успяват не само да изкарат звук от такива чудовища, но и ТАКЪВ звук, и то час и половина само с една кратка пауза, как имат такива безумни мускули и такава безумна издръжливост, че и откъде имат такова желание да радват...
А усмивките им, леле! Тия хора през цялото време не спряха да се усмихват, два пъти излязоха на бис, веднъж барабаниха с помощ (пляскане на ръце) от публиката, прескачаха се, правиха цели представления ей така заради нас и просто се радваха и и нас ни радваха и изобщо са ВЕЛИКИ ОБИЧАМ ГИ И ПАК ЩЕ ГИ ГЛЕДАМ!!!
Брутални са барабаните! Ние с Петя ходихме на един такъв концерт в Операта и бяхме смачкани - накрая цялата публика беше на крака и крещеше от възторг. Такова нещо не съм преживявала на никой от метъл концертите, на които съм била. Тая музика ти влиза отвътре, някак близка ти е до човешкото. Кефи на почти физическо ниво. Пак ми се догледа.
Да не говорим перфектния мускулест гръб на малкото човече, биещо големия барабан кво ми причинява...
Да не говорим перфектния мускулест гръб на малкото човече, биещо големия барабан кво ми причинява...
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
- Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
Току що се връщаме от етиопски ресторант. Етиопската храна е ФАНТАСТИЧНО вкусна. Ядохме с ръце от една огромна чиния с най-различни типове леща в нея. Като си загребвахме яденето с някакъв много странен палачинкоподобен хляб. Наплющяхме се като свине, пак ще отидем, а вие ако заварите нещо такова някъде по света и у нас - пробвайте го обезателно!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 12 guests