Бая филми изгледах в последните месеци, обаче малко ми направиха истинско впечатление. Ще карам поред.
Първо, "Умирай трудно" 1, 2 и 3. За пореден път, двайсети сигурно, ама все още къртят. И винаги ще къртят. Ако някой не ги е гледал, да не смее да твърди, че знае какво е екшън. Само ако някой ми каже защо, по дяволите, картината на пиратските копия е по-добра от тази на оригиналното DVD, ще съм му наистина благодарен.
"Гърбушкото" ме остави с доста смесени впечатлания. От една страна имаме великолепната хореография на бойните сцени, приятна атмосфера и хубава идея. От другата страна обаче е меко казано безумната любовна история, която се оказа нещо като проблем поне за мен.
- Spoiler: show
- Общо взето, главният герой отгледа главната героиня като своя дъщеря. През целия филм тя знаеше, че е негова дъщеря. В последните двайсетина минути(може би) научи, че всъщност не е, и веднага реши, че е влюбена в главния герой. В смисъл, не секундата. Вярно, че нямаха биологична връзка, но...
Абе, ясно. Кой знае, може това да е проблем само за мен. А може и да не е. 5.5/10.
"Д`Артанян и тримата мускетари" или по-точно първият епизод на поредната трактовка на прочутия роман. Става дума за двусерийния френски филм, който излъчиха вчера и днес по телевизията. Тъй като филмът е френски, очаквах нелоша екранизация. Ама де го тоз късмет? Тук спойлери няма да слагам - не си заслужава. Откъм визия филмът беше нещо като кръстоска между "Братството на вълците" и "Хрониките на Нарния" за бедни, хореографията на битките изглеждаше все едно аз съм я правил, ама по-зле, а Д`Артанян мязаше на имитатор на Джак Спароу. Де това да беше най-големият проблем, обаче... Милейди Де Уинтър... Нямаше я. Имаше някаква обладана от нечисти сили нинджа-вещица, която хвърчеше като герой в долнопробен китайски филм, появяваше се и изчезваше в пламъци и въобще имаше толкова общо с оригинала, колкото пластмасовата ябълка става за ядене. Да не говорим, че и актрисата беше леко грозновата. Пък и ни направиха свидетели на еротичните фантазии на Д`Артанян. Така и не разбрах защо. Не гледах втория епизод. Може би от изписаното досега е станало ясно защо. 0.5/10. Сигурно ако бях гледал целия филм, щеше да додрапа поне до единичката...
"Ип Ман" се оказа направо велик филм. Всъщност миналата година гледах съвсем малко бойни филми и май нито един, за който с чиста съвест да мога да кажа, че съм се насладил на нещо феноменално. Но да караме поред... Ип Ман е легендарен майстор на винг чун, известен на запад преди всичко като първия сериозен учител по бойни изкуства на Брус Лий. Биографичният филм за него също е на път да се превърне в легенда. Казват, че дори наследниците на Ип Ман са удовлетворени от представянето на живота на легендата. Но дори да не бяха, сам по себе си е много добър филм. Режисиран е чудесно, Дони Йен се представя достатъчно добре в главната роля, а и сценарият не е лош. колкото до хореографията на бойните сцени... Съвсем сериозно заявявам, че този филм е истински учебник по филмов бой. Изключително детайлна хореография, зрелищна и красива, при това без излишна акробатика или хвърчене. Въпреки че Дони Йен е прочут преди всичко с високите и зрелищни ритници
(даже си има един, който му е запазена марка - има го в "Герой", "Блейд 2", "SPL", "Iron Monkey" и почти всеки друг филм с него), тук такива той почти не прави. Всъщност действа точно като на демонстрация по винг чун - изключително бързи серии удари, ниски ритници, сила и техника. Да не говорим, че това е един от малкото случаи, в които можеш да видиш, че един герой побеждава не защото режисьорът е решил така, а защото наистина е по-добър. Честно, толкова детйлна хореография не съм виждал от "Легенда зда пияния майстор насам". Като пиша така за хореографията, е възможно да решите, че филмът няма други достойнства - а той всъщност има немалко. Гледайте го. Може и да ви хареса. 10/10