Trip wrote:Съгласен с Роланд за дневника. Ако не ме лъже паметта, поне в първите няколко entry-та Лукас никъде не изказва намерение да публикува писанията си. Ако има подсказки, ще да са били много тънки. А разлики в изказа между тези първи записки и следващите му няма.
Но дори да приемем безкритично, че той поначало пише за широкия свят (...макар вътрешно да зна(е)м, че снася купове готова информация на читателя на книгата "Играта", а не на евентуалните читатели на дневника му).
Киа, няма значение, че ти си писала такива дневници преди години. Това тук е дневник,
който е част от художествено произведение. Той трябва да изпълнява информативна и дори естетическа функция, да държи интереса на някой друг, освен на собствения му автор. Твоя личен дневник не е нужно да покрива тези изисквания, но този на Лукас - да.
Да видим къде са проблемите на тоя пасаж например:
Нещо не е наред! Не е възможно да подозират за Дупката. За нея знам само аз и затова съм тук. И все пак, вече двадесет и втори ден във въздуха витае нещо, което не мога да определя. Не знаех, че на осемнайсет години ще ми хрумне да си водя дневник. Бях взел тефтера, за да отбелязвам в него някои по-важни неща, но макар че писането не ми се отдава много, се оказа по-лесно от говоренето. Общуването обикновено ме изнервя, държи ме в постоянно напрежение. А така мога да споделя със сините редове много неща, без да се притеснявам. Това ме успокоява, но може и да се окаже важно.
Първото изречение звучи много по-интересно без удивителния. Удивителният идва в повече. Третото изречение е излишно. Тромавото "и затова съм тук" е твърде явна подсказка за читателя. Не е нещо, което човек би написал на себе си (това е първият запис по дневника и все още Лукас не е заявил, че ще го продава). Четвъртото също е тромаво, да не говорим, че е мъгляво и недоизведено в последвалите изречения.
1. "Три седмици сме тук, а във въздуха все така има нещо странно. Не знам какво." На мен това ми харесва повече, а и има ранна подсказка, че не е сам. "Витае във въздуха" е по-дълга, да не говорим, че е готова, почти клиширана фраза. И не, наличието на такива фрази не прави дневника "по-непосредствен". Никой няма да усети проблем, ако тях ги няма.
2. Нещо витае във въздуха. Точка. Не ми е хрумвало, че ще си водя дневник. Къде е логическата връзка?! И не, липсата на такава в този случай НЕ Е проява на "дневнически реализъм"!
Не знаех, че на осемнайсет години ще ми хрумне да си водя дневник.
Споменаването на възрастта е ненужно, отново не виждам логическата връзка. Хората започват да си водят дневници и на 40. Отново не на място вкарана информация за героя. Никой няма да припира да научи възрастта на героя толкова рано.
Бях взел тефтера, за да отбелязвам в него някои по-важни неща, но макар че писането не ми се отдава много, се оказа по-лесно от говоренето.
"Тефтерът ми беше само за да отбелязвам някои по-важни неща (какви неща? възможност за индивидуализиране на образа. Кое му е важно, кое би му било, когато започне играта?). Писането не ми се отдава, но като че ли се оказва по-лесно от говоренето."
Общуването обикновено ме изнервя, държи ме в постоянно напрежение. А така мога да споделя със сините редове много неща, без да се притеснявам. Това ме успокоява, но може и да се окаже важно.
Отбелязаното в червено е излишно. Това със сините редове е много маниерно и изкуствено. "Общуването обикновено ме изнервя (дотам. после ще видим нагледно как го изнервя, нали така?), а когато пиша се успокоявам, така по-лесно мога да споделям повече. Може би записките ми ще се окажат важни."
Това са лични предпочитания, проблемът е решим по много начини, но си остава - тромавост, обяснителност.
Вече познавам всички и сигурно ще ми е от полза да запиша първите си впечатления от тях. Баща ми често повтаряше, че първото усещане за човека срещу теб е най-вярното. Обаче в момента си задавам въпроса има ли изобщо нормални хора в хижата? Двайсет и два дни стоя затворен с още тринайсет момчета и момичета, събрани чрез интернет за една безумна реалити-игра – незаконна, с недоизяснени правила. Като се изключат обещанията за лесна слава и бързо забогатяване, направо се чудя, че господин Форд въобще е намерил всичките тринайсет участника. Дано да ги опиша безпристрастно.
Първо изречение - тромаво, обяснително. Няма нужда да се споменава, че ги познава, ако е пропуснато - читателят ще го приеме за даденост. Така де, вече са 22 дни заедно, естествено, че се познават поне бегло. "Сигурно ще ми е от полза" - излишно.
Бих подредил информацията в този абзац другояче:
"Общо тринадесет сме в хижата, момчета и момичета. Всички са по-малки от мен, някои са направо деца. Може би заради това г-н Форд успя да ни събере в безумната си игра. Децата взимат безрасъдни решения, приемат неясни предложения по Интернет, все едно всичко е наужким, само защото е на компютърен екран. Играта, за която се готвим, няма да е на компютърен екран, а наистина, само че дори не знаем правилата й. Понякога се питам, дали всички са тук просто защото са наивни? Лесна слава, бързи пари - част от неясните предложения. Не, не е само наивност. А нормални ли сме дори, та въобще да участваме в нещо такова?
Баща ми често повтаряше - първото усещане за другия е най-важно. Ето ги и другите и моите усещания за тях."
Набързо скалъпено е, но на мен ми звучи по-добре и по-подредено - в правилния смисъл на думата.
Но така или иначе смятам, че каталогът като цяло е излишен и дори едно обобщение на Лукас за преживяванията си с тия хора, оцветено повече от личното му отношение към тях - или описание на някакви случки, така че да видим тия персонажи в действие, ако и индиректно и през осъждащия (примерно) поглед на Лукас - биха били много по-успешен подход.
____
Бих могъл да предложа още от същото, ако смятате, че има нужда или смисъл и ако това е конкретиката, която търсите. Някои от горните неща може да ви се сторят дребни - но такава думичка в писането просто не съществува
Едит: Знам, че вероятно ще се измислят аргументи против това, което съм посочил, но подобно обсъждане така или иначе няма много смисъл. Приемете написаното от мен по-скоро за конкретна демонстрация на моите усещания като читател. Така или иначе книгата вече е издадена.
PP
