А! Това вече е съвсем друга бира!


Героите са живи, държат се както се очаква от тях и въпреки че са 'велико множество' имат лична такава...уникалност. Което е..хубу! Историята стана все по-епична и по-екзотична, което е още по-хубу!
Е, има и кофти изпълнения. Историята с Книгата на Апокалипсиса и джъмп стартинг дъ Революшън. (В такива моменти особено ясно се вижда че поредицата е започнала като ролплей история - бързо решение на страничен проблем. Деус екс махина едно-друго.) Но това се преживява лесно.
Неща особено радващи душата:
Икариум и Маппо (а.к.а. Олд Шетърдхенд и Винету) Толкова потенциал има в тези юнаци

Колтейн (и чича му) Пич, ама имам чувството, че ще му е трудно в живота с този характер.

Изгубения брат-близнак на Круппе. (Колкото и да е странно)

Такива работи...
