Като пръски кристални, разбити,
отегчени от светли мечти
аз се вглеждам в небето и свити
във юмруци са мойте ръце.
И не искам отново да губя
да оставя живота на друг
сякаш скитник съм в мрака изгубен
не намерил брод в черния път.
Днес е друго, макар не отричам
може пак да се срина в калта
ала аз ще съм всичко опитал
и живял даже миг с любовта!
Ако ти не поискаш да чуеш
ако празно за тебе е туй-
знай не ще е останал безсмислен
моят в нищото сринат покой,
че когато се бориш и искаш
и когато сърцето гори
някой ден спомен жив ще притискаш,
съкровен скрит във твойте сълзи...
И дори да те няма до мене
и дори да си там и със друг
аз не ще се откажа да вярвам,
че прогони ти черния студ.
Ще те нося вовеки в сърцето
аз додето се скрия в пръстта
и ще вярвам любов е което
е изтляло едва след смъртта!!!
Това е последното стихче, което написах... Хареса ми и реших да го споделя... Пък и нали казват, че споделената болка била половин болка...
