Албумът вече е факт по специализираните магазини. След две слушания мога да кажа:
+ Вероятно най-бомбастичният албум на Шафър до момента.
+ Мат Барлоу е в отлична форма. Вокалите му са убийствени.
- За сметка на това композиторските умения на Шафър не са. Най-слабият и безидеен албум на групата до момента. Пред него Glorious Burden е достоен за Грами. Значително по-бавен от Framing Armageddon. Единствено Divide and Devour и I Walk Alone радват, като второто с доста уговорки, но 7:15 минути от 59:09 е просто... тъжно.
Жалко. Шафър върна Барлоу и уби групата.
За момента личната ми оценка е нейде 4-5/10. Може да се качи 1-2 единици нагоре след още слушания, но все си мисля, че идеята беше по-друга. Мамка му, това трябваше да са албумите на живота на Джон Шафър...
