Дланите, които стелят пепел в нощта

[Blade]

ДЛАНИТЕ, КОИТО СТЕЛЯТ ПЕПЕЛ В НОЩТА

Докосвай струните на този трепет -
О, музо, тъй вълшебна разпиляла сласт в ноща.
Искам да танцуваш със страста на хиляди слънца;
искам да пируваш с късчетата живи на моята душа;
устни да се впиват в плодове на любовта;
сок от огън и копнежи да се стича по горещите бедра.
С ръце ще те докосна, и ще те притисна и ще те разкъсам,
ще отнема всяка нота на живота пулсиращ в твоята снага,
ще нахраня алчната за огън паст на ледената си душа,
и ще те оставя да лежиш и да копнееш
за лечебната усмивка на последните слънца.
Уви! Така е музо... -
уви, така е в любовта... -
дори прекрасна и вълшебна
пак ще взема твойта топлина,
и ще те оставя бездиханна
под венец от гвоздей в едно от твоите сърца.
Там построй двореца на умиращата си съдба,
там постилай ти надежди под воали сива светлина,
там ме чакай безнадеждно вечно тиха и сама.
Капките кръв които капят от твоите тъжни очи,
о, как багрят в червено моите веч сухи следи,
следи водещи в мрака на поредните празни мечти.
Моите стъпки са вече далече -
над друга надвесил съм аз хищната лигава паст!
Знам че още ти липсвам,
знам че там надълбоко
едно пламъче в твойта снага,
иска за сетен път да усети
прегръдката моя една!

[JaimeLannister]

Анализи няма да правя.
Харесва ми.