Стих

[JaimeLannister]

Стих

Спомняш ли си днес мечтата,
споменът за онзи път
там далече във гората,
там далече сред лесът.

Tам отвъд светът безмерен
на изгарящата скръб,
там където тишината
ражда спомени за плът...

Вятър черен в клони мъртви
и изгниващи мечти,
тишината разлюлява
и плътта ще закрещи...

Тъмни облаци закриват
моята луна в нощта,
а пък мислите се лутат
като призрак сред мъгла.

Нещо сякаш днес се ражда,
нещо някога било
и сърцето ми докосва
спомен мътен за... какво?

За мечтата на живота
дето някога живях,
за съдбата дето беше
пак обречена на прах...

И усещайки сълзите
и мечтаейки за мир
към плътта посягам диво
сред ненужния ефир...

И си спомян за живота
за ненужните сълзи
и душата пак трепери...
и живях ли аз преди?

[Moridin]

Харесва ми, но темите ти малко се повтарят
То и аз съм така де. Т.е. бях.

Иначе, нещо което все казвам и на себе си - трябва си малко разчупване. На устойчивите словосъчетания, а също и на ритъма.

Без да се губи римата, която е най-святото нещо на света, естествено

[JaimeLannister]

Харесва ми, но темите ти малко се повтарят
То и аз съм така де. Т.е. бях.

Иначе, нещо което все казвам и на себе си - трябва си малко разчупване. На устойчивите словосъчетания, а също и на ритъма.

Без да се губи римата, която е най-святото нещо на света, естествено

Темите ми не просто се повтарят. Те са едни и същи по дяволите.
Между другото тези две стихотворения, които поместих във форума са единствените които съм писал за последната половин година и бяха родени в две скучни, снежни вечери, когато бях в болницата и нямаше никой друг от печените колеги за да се съберем и да се напием....
Като някаква ретроспекция на едно минало аз ...