След сравнението с Пол Остър няма начин да не пробвам книжката. Пък дори и после да я оплюя заради завишените ми очаквания.fantasy_fan wrote:Ми от блога на Армидриимър прочетох, че:
(Роб-Грийе го прочетох, защото е повлиял доста на някои автори от Новата вълна, най-вече на Брайън Олдис за романа му Report On Probability A)
Специално за новия роман... Май че е почти само огледала и лабиринти, ако разбираш за какво говоря - отражения и история в историята. Накрая Гуми се оказа, че е... и аз не знам какво - причина и следствие зачезнаха зад ъгъла и... Всъщност се оказа, че цялата история се разпадна, но... Уф, май че вече говоря глупости. Имам още неща от Роб-Грийе и като ги прочета, ще се изкажа. Гуми е нещо подобно на история от Пол Остър - близка е до Нюйоркската трилогия.
Иначе мисля да се запозная и с творчеството на Натали Сарот и на Мориак.
Всъщност, както написах и по-горе, романът е страшно четивен и кратък, - 200 стр., - и интересен, което е най-важното, но вземе ли човек да се замисли върху края, пропада в някакво метафизично блато.
http://ikosmos.blogspot.com/2007/01/blog-post_08.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Nouveau_Roman
Кой какво чете, part III
Moderator: Moridin
I am Fire! And LIFE INCARNATE! Now and forever . . . I am PHOENIX!
-
- Scholar
- Posts: 100
- Joined: Sun Sep 02, 2007 11:07 am
Ще я намериш в сборник от "Народна култура" с още три романа от Роб-Грийе - Ревност, Последно лято в Мариенбад и Джин.DELgado wrote:След сравнението с Пол Остър няма начин да не пробвам книжката. Пък дори и после да я оплюя заради завишените ми очаквания.
“Reality is that which, when you stop believing in it, doesn’t go away.”
-
- Scholar
- Posts: 100
- Joined: Sun Sep 02, 2007 11:07 am
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
- RatS*LivE*on*NO*EviL*StaR
- Farmer
- Posts: 68
- Joined: Wed Jan 09, 2008 9:29 pm
- Location: там където мозък не вирее
Какво сънуват псиборгите? на мен отначало (че чак до края) си беше лекичка, изпълнена с екшън и с диалози тип: "Ах, смели рицарю, виждам че си доблестен и ти дължа живота си..."
Т.е. нищо толкова особенно, освен смеската м/у приказно фентъзи и фантастика, която беше приятна. Последните 20 страници бяха важната част от книжката - с моралните поучения и всичко. Като цяло помня, че на мен ми беше харесала, макар и умерено.
Прочетох "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" - не знам какво да кажа, каквото вече не е казано, така че само ще кажа (пребройте колко пъти казах "каза" ), че книгата няма грешка и е уникат. Отдавна не бях чел толкова добро фентъзи. Баси, защо всички книги не са така изпипани?
Сега съм на Нощен Патрул. За първи път евър ми се случва да сядам и
да чета до 150 страници без да се усетя, без да погледна часовника или да проверя веднъж до коя страница съм стигнал. Адски четивна и интересна. Само на края на първата история имаше много внезапни прозрения, което дразни малко ( deux нещо го наричате май по-просветените). Стилът на Лукяненко е страхотен, така че смело продължавам.
Т.е. нищо толкова особенно, освен смеската м/у приказно фентъзи и фантастика, която беше приятна. Последните 20 страници бяха важната част от книжката - с моралните поучения и всичко. Като цяло помня, че на мен ми беше харесала, макар и умерено.
Прочетох "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" - не знам какво да кажа, каквото вече не е казано, така че само ще кажа (пребройте колко пъти казах "каза" ), че книгата няма грешка и е уникат. Отдавна не бях чел толкова добро фентъзи. Баси, защо всички книги не са така изпипани?
Сега съм на Нощен Патрул. За първи път евър ми се случва да сядам и
да чета до 150 страници без да се усетя, без да погледна часовника или да проверя веднъж до коя страница съм стигнал. Адски четивна и интересна. Само на края на първата история имаше много внезапни прозрения, което дразни малко ( deux нещо го наричате май по-просветените). Стилът на Лукяненко е страхотен, така че смело продължавам.
-
- Scholar
- Posts: 100
- Joined: Sun Sep 02, 2007 11:07 am
Като цяло Какво сънуват... ми допадна. По-скоро ми хареса умението на автора с малко думи да казва много. В последно време мерило се оказва големият обем. Аз например, колкото и да е погрешно, понякога се усещам да мисля: "А, тази книга е само 200 страници..."Roland wrote:И какво ти е мнението?grellian wrote:Чета Какво сънуват псиборгите?
Героите ми бяха симпатични, особено Юон, от "сетинга" няма какво да се оплаквам - много добра смесица между фантастика и фентъзи(съмнявам се, че някой би се оплаквал), развръзката беше леко очаквана.
Мисля, че първото ми изречение беше достатъчно.
-
- Scholar
- Posts: 100
- Joined: Sun Sep 02, 2007 11:07 am
Дали?Защото магията изначално е дошла от Рейвън Кинга, който е англичанин...
Защото имаше споменавания за там някакви магьосници-друиди и други древни вещери, дето не са имали нищо общо с Гарвана. Не знам - за мене магията в повечето фентъзита хич не е добре обяснена отде се е взела - не може да ломотиш некви простотии на латински и да правиш чудесии само ти, а останалите кат пробват, да не става при тях.
- Spoiler: show
“Reality is that which, when you stop believing in it, doesn’t go away.”
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 71 guests