Така, значи, на първо място не мисля, че текстът си изпълнява функцията. Т.е. той не води до климакса на намирането на трупа, понеже намиране... ъм... няма. Човекът явно е наясно, че го чака труп, да не говорим, че както си го написала, е възможно дори ВЕЧЕ да се е сблъскал с него и просто това да е написано преди момента на тези абзаци. Поне такава е моята гледна точка на читател. По същата гледна точка, ако аз не знам, че следва откриване на труп, тези пасажи не ме насочват наникъде. Стоят ми статично и не ме подготвят с нищо, защото циклят върху възприятията на героя от миризмата.Alexis wrote:Първа беше миризмата… Никога преди не я беше усещал, но знаеше, какво вещае. Учебниците често подвеждаха, но този път явно бяха прави. Тежката миризма на гнило и разложено сякаш преряза носа му и се заби директно в мозъка му. Пригади му се.
Теорията не го беше подготвила за това, а когато по-опитните го предупреждаваха, той винаги се хвалеше със здравия си стомах. Сега обаче едва успя да се наведе преди обядът му да се върне по обратния път.
Трябваха му няколко минути, за да свикне с новата още по-гадна комбинация от миризмите на смърт и повърнато. Вкусът в устата му го накара отчаяно да се разрови из дрехите си в търсене на ментови бонбони или дъвки. Уви, единствената му находка бяха 2 смачкани обвивки, които явно по инерция беше напъхал обратно в джобовете си, вместо да ги метне в най-близкото кошче. Накрая реши, че просто ще диша с отворена уста, така и другата миризма не се усещаше чак толкова силно.
Няма как да промениш това, без да напишеш нещо съвсем друго и изцяло наново, но според мен трябва първо да изясниш ситуацията (не става ясно дали героят ти е детектив, или студент по медицина), и второ - да намериш начин да поведеш читателя към грешно заключение - например че очаква трупът да е на животно или дори след като в първия го удря миризмата, още във ВТОРИЯ да намери трупа на животното, така че да подадеш грешни следи на читателя, а после примерно да лседват петна от кръв по земята. Това в случая, че не е студент по медицина героят, защото тогава е неспасяемо и абзаците просто не изпълняват изискването на упражнението, поради липсващата кулминация.
Оттам нататък критики по самия текст. Лично за мен първият ти параграф тежи много. Началното ти изречение ме оставя леко объркан. Какво ще рече "първа" беше миризмата? Първа в какво? А втори и трети има ли? Ако имаш предвид, че преди всичко друго, свързано с трупа, се е появила миризмата, трябва да е "първо". После, "гнило и разложено" в конкретния случай за мен е тафтология. Да, думите са различни, но де факто казват едно и също в тази ситуация и утежняват текста. Още, лично предложение - избягвай "сякаш", излишно е, а и почти няма контекст, в който да е нужно. Един вид худ-лит паразитка си е тва
Вторият параграф пък изведнъж завършва игриво (връщането на храната по обратния път). Ясно ми е, че си търсила по-интересен начин да го кажеш, но истината е, че при сериозен описателен текст, едно простично "повръщане" работи по-добре. Още повече, че конкретно този случай е малко разточителен откъм думи и просто не е особено вървежен.
Трети параграф. Ненужна е думата "комбинация", много е стерилна и "математическа". Човекът е шокиран, най-малкото сетивно (вони му, милия), така че да кажеш "още по-гадна" и "смърт и повърнато" от една страна, и "комбинация" от друга, е малко твърде рязка смяна на регистър. При второто изречение текстът ще е по-елегантен, ако изобщо разкараш това с вкуса. Самият акт на посягане към ментови бонбони вече ни показва, че не го кефи кво усеща в устата си. В общи линии това трябва да е правило при писането - когато можеш да не кажеш нещо, по-добре е да не го казваш, освен ако не гониш специфичен "бароков" стил или нещо друго от сорта, за да избягваш смисловит тафтологии.
Ок, първо, тоя тескт не постига целта на упражнението. Не само защото има труп, но и защото нищо в абзаците дотогава не подготвя читателя за откриването му. Не знам какво друго да кажа по тая точка, трябва по някакъв начин да подскажеш, дори на чисто рационално ниво. Примерно аз съм се опитал в моя абзац (първия) да си играя с клиширана конструкция, която с прекрасността си подсказва на читателя, че на героя ще му се случи нещо ужасно. Не знам дали съм успял, това вие ще кажете, но това ми беше целта.Rayko wrote:Стичащата се пот влизаше в очите на Клитъс и го караше да примигва. Шапката върху бръснатата му глава отдавна беше прогизнала, а обедното слънце не изглеждаше готово за залез. Надигнал коса в ръце Клитъс косеше полу-изсъхналата люцерна, която криво-ляво си беше проправила път между плевелите.След около час болката от изгорялата кожа подсказа на Клитъс, че трябва да си почине.
Подсвирквайки си, човекът се отправи към кладенецът под дебелия орех в края на полето.В съседното царевично поле цяло ято от гарвани се бореше с огромно плашило.Докато го разкъсат Клитъс беше преполовил пътя до кладенеца.Някакъв човек се беше излегнал на гърбом към жътваря.Когато острият, напукан ботуш го побутна, тялото му се извърна и се видя, че главата му е на попара.
Второ, харесват ми няколкото детайла като плашилото. ОБАЧЕ има някои текстови... странности. Първо, косата ти е преебана. Ясно ми е, че си направил героя бръснат, за да не объркаш читателя, но пак чисто визуално аз веднага си представих... косми. Уви, контекстът не помага винаги. Съветът ми е или да сложиш едно/половин изречение сетинг ПРЕДИ това, или просто да я членуваш. Като имаш "косата" и нямаш "си", читателят ще стопли много по-бързо, а тук е и на място.
Страннее ми и това, че Клитъръс страда от изгоряла кожа, обаче в следващото изречение си подсвирква. После, КЪДЕ е тая изгоряла кожа? Щото не пишеш да е гол до кръста или нещо от сорта, и тъй като тъкмо преди туй си ни занимавал с косата, аз повече бих очаквал мазоли по ръцете или общо изгаряне, или пък болка в кръста, уотевър, но като напишеш "изгорялата кожа", едно че не е особено добро по принцип (не звучи добре просто), и второ, че трябва да поясниш де точно е таз изгоряла кожа. Последно - трупът. Без него. Така ще си спестиш свръх всичко и няколкото стилистични безумия в двете изречения. Няма израз "на гърбом", има само "гърбом". Второ, как се лежи "гърбом"? Човек може да СТОИ гърбом, не да лежи така. Може да лежиш по лице, по гръб и на една страна, КОЯТО вече евентуално да е обърната с гръб към наблюдателя. Второ, "глава на попара" is a big no-no. It is suspended until further notice. It's totally O.U.T. It has to go. Totally. Really. Ужасно е. ДОРИ да не беше, няма дистанция на планетата, от която да видиш лежащ човек и да НЕ видиш, че главата му е... "на попара". Пък и ВСИЧКО това да не беше така, е малко твърде игриво като за този текст.