Тази вечер поглед вперил
във звездите на нощта
аз се питам за живота,
за живота и смъртта.
Спомени и мътни мисли
за отминали неща
се размиват и изчезват
в тази нощтна самота...
И се срива върху мене
като мъртъв водопад
от безмислие и мъка,
като горзен празен ад.
И притиснал аз мечтата
и притисна чезнещ блян
впервам поглед във гората
и потръпвам в страх облян
Помня дните на надежда
на безмислени мечти
красотата и играта ..
тук там мъничко сълзи
И отново мрак обгръща
и поисквам да крещя
споменът се слива в нищо
и отронва се сълза...
И съм сам на хълма в мрака
там сред старата гора
и звездите капки ледни
ми прошепват за деня...
.....
в който всеки го обгръща
пак на космоса студа...
Студът на космоса
Moderators: Trip, Random, Marfa
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 16 guests