7-те типа жанрови автори
7-те типа жанрови автори
Създатели
Големи хора, които първи са усетили потенциала на (под)жанра и са му дали знаковата форма, която ще даде хляб или смисъл в живота на долните три групи. В случая с фентъзито: Толкин, Хауърд, Лейбър и т.н. Обикновено не достигат заслужения успех приживе.
Целта на всеки уважаващ себе си автор би трябвало да е да бъде Създател. Разбира се, не повече от 1:10000 от пишещите имат потенциала, но 99,99% дори и не се опитват.
Печалбари
Обикновени писачи с безжалостен хищнически инстинкт, които безскрупулно са се възползвали от осиротялото наследство на Създателите и вездесъщата глупота на масите. Едингс, Фийст, Гудкайнд, Брукс, Джордан и т.н. Имат комерсиален успех - и нищо повече. Читателите с ниво знаят що за парцали са и се отнасят с тях като с такива.
Кой не би искал да е печалбар? Но отново тва е достъпно за един безкрайно малък %. Само дето за целта се изисква не друго, а хитрост, наглост или поне вуйчо-издател. Който уцелил момента и мястото - уцелил. Останалите желаещи - дгд.
Имитатори
Огромната маса пишущи, които напълно естествено нямат потенциала да създадат нещо оригинално и стойностно. Или дори не виждат необходимостта от това. Манифактурчици, търговци и обикновени графомани.
Ако се целите тук, ваша работа. Дори и да ви издадат, че и да пробиете сред масата себеподобни, няма да спечелите кой знае кви пари. Поне ше видите името си на хартия. Целта на всеки Имитатор е да стане Печалбар, но такива случаи са единици (Паолини) и по-скоро подчертават невероятността на подобно развитие.
Болни феньове
Читатели, поддали се на една от най-разпространените и жалки илюзии: че всеки може да пише. (С няколко идеи по-зле от илюзията на Имитаторите: че с писане се изкарват лесни пари.) Единственият начин творба на Болен фьен да види хартия е самиздатът. Единственият направил некви пари по този начин е Робърт Станек и той даже не е Болен фьен, а просто болен - но компенсира със злобния и мрачен маркетингов устрем на истински Печалбар.
Къде са стойностните автори (малко, но налице), които не са баш Създатели ли? В следните три, вече доста субективни и аморфни групи:
Занаятчии
Не правят нищо повече от минималното необходимо за жанра, но поне го правят без самоубийствените клишета и аматьорщината на Имитаторите. Липсва им обаче характерният личен почерк на Майсторите. Могат да прерастнат както в Печалбари (Роулинг), така и в Майстори, но шансът е минимален.
Майстори
Развиват поне един от елементите (Сюжет, Герои, Сетинг & Стил) в оригинална посока (Хоб, Кук, Кай), изграждайки собствен (неподражаем) стил. Ако тенденцията се окаже задълбочена и успешна, могат дори да прерастнат в Създатели. Рядко имат успеха на Печалбарите, въпреки че са несравнимо по-добри като автори, но понякога го постигат (Мартин).
Истински писатели
Използват жанровите конвенции само като подсладена глазура за горчивия хап на истинското изкуство или си правят "жанр в жанра" (Пратчет, Геймън, Улф, Зелазни и т.н.).
Горното е само моето виждане, уедрено и концентрирано за прегледност. Може да е от полза главно на начинаещи автори, които имат нужда да си понаредят приоритетите. НЕ целя спор относно позицията в горната схема на конкретни автори според мнението на различните хора тук, но ако е добронамерен, ще участвам. По-скоро ме интересува как самите вие подреждате като цяло нещата (ако изобщо го правите). Разбира се, би могло и просто: добри автори, недотам добри автори и лоши автори.
Големи хора, които първи са усетили потенциала на (под)жанра и са му дали знаковата форма, която ще даде хляб или смисъл в живота на долните три групи. В случая с фентъзито: Толкин, Хауърд, Лейбър и т.н. Обикновено не достигат заслужения успех приживе.
Целта на всеки уважаващ себе си автор би трябвало да е да бъде Създател. Разбира се, не повече от 1:10000 от пишещите имат потенциала, но 99,99% дори и не се опитват.
Печалбари
Обикновени писачи с безжалостен хищнически инстинкт, които безскрупулно са се възползвали от осиротялото наследство на Създателите и вездесъщата глупота на масите. Едингс, Фийст, Гудкайнд, Брукс, Джордан и т.н. Имат комерсиален успех - и нищо повече. Читателите с ниво знаят що за парцали са и се отнасят с тях като с такива.
Кой не би искал да е печалбар? Но отново тва е достъпно за един безкрайно малък %. Само дето за целта се изисква не друго, а хитрост, наглост или поне вуйчо-издател. Който уцелил момента и мястото - уцелил. Останалите желаещи - дгд.
Имитатори
Огромната маса пишущи, които напълно естествено нямат потенциала да създадат нещо оригинално и стойностно. Или дори не виждат необходимостта от това. Манифактурчици, търговци и обикновени графомани.
Ако се целите тук, ваша работа. Дори и да ви издадат, че и да пробиете сред масата себеподобни, няма да спечелите кой знае кви пари. Поне ше видите името си на хартия. Целта на всеки Имитатор е да стане Печалбар, но такива случаи са единици (Паолини) и по-скоро подчертават невероятността на подобно развитие.
Болни феньове
Читатели, поддали се на една от най-разпространените и жалки илюзии: че всеки може да пише. (С няколко идеи по-зле от илюзията на Имитаторите: че с писане се изкарват лесни пари.) Единственият начин творба на Болен фьен да види хартия е самиздатът. Единственият направил некви пари по този начин е Робърт Станек и той даже не е Болен фьен, а просто болен - но компенсира със злобния и мрачен маркетингов устрем на истински Печалбар.
Къде са стойностните автори (малко, но налице), които не са баш Създатели ли? В следните три, вече доста субективни и аморфни групи:
Занаятчии
Не правят нищо повече от минималното необходимо за жанра, но поне го правят без самоубийствените клишета и аматьорщината на Имитаторите. Липсва им обаче характерният личен почерк на Майсторите. Могат да прерастнат както в Печалбари (Роулинг), така и в Майстори, но шансът е минимален.
Майстори
Развиват поне един от елементите (Сюжет, Герои, Сетинг & Стил) в оригинална посока (Хоб, Кук, Кай), изграждайки собствен (неподражаем) стил. Ако тенденцията се окаже задълбочена и успешна, могат дори да прерастнат в Създатели. Рядко имат успеха на Печалбарите, въпреки че са несравнимо по-добри като автори, но понякога го постигат (Мартин).
Истински писатели
Използват жанровите конвенции само като подсладена глазура за горчивия хап на истинското изкуство или си правят "жанр в жанра" (Пратчет, Геймън, Улф, Зелазни и т.н.).
Горното е само моето виждане, уедрено и концентрирано за прегледност. Може да е от полза главно на начинаещи автори, които имат нужда да си понаредят приоритетите. НЕ целя спор относно позицията в горната схема на конкретни автори според мнението на различните хора тук, но ако е добронамерен, ще участвам. По-скоро ме интересува как самите вие подреждате като цяло нещата (ако изобщо го правите). Разбира се, би могло и просто: добри автори, недотам добри автори и лоши автори.
Last edited by shayhiri on Thu Mar 27, 2008 4:09 am, edited 4 times in total.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Изненадващо за самия мен, като спестим типичните ти арогантни определения, класификацията ми изглежда доста точна и пълна.
Според мен обаче не представя един доста голям тип - хора, които едновременно не са имитатори, не са истински писатели (нито майстори, занаятчии или рандъм други категории, които си казал). А просто са не твърде пленителни и не твърде кадърни, без да са отчайващи. Но може би такива хора, поне както аз си ги представям, не влизат в някак измисленото определение "жанрови писатели". Или пък са твоите занаятчии.. Щото т.нар. Занаятчии, аз по-скоро бих използвал думата в друг смисъл - този, който според Емо отговаря на всеки истински писател
Според мен обаче не представя един доста голям тип - хора, които едновременно не са имитатори, не са истински писатели (нито майстори, занаятчии или рандъм други категории, които си казал). А просто са не твърде пленителни и не твърде кадърни, без да са отчайващи. Но може би такива хора, поне както аз си ги представям, не влизат в някак измисленото определение "жанрови писатели". Или пък са твоите занаятчии.. Щото т.нар. Занаятчии, аз по-скоро бих използвал думата в друг смисъл - този, който според Емо отговаря на всеки истински писател
This is it. Ground zero.
Аха. Е, според мен занаятчия също е положителна квалификация - човек, който знае занаят (и го владее добре). И може да се употреби за ВСЕКИ писател, да - защото дори извънжанровото писане си има НЯКАКВИ правила. Но в случая го използвам по-скоро в по-общоприетото му значение на човек, който се интересува повече от формата отколото от съдържанието - и който действа в зададените рамки на тази форма, без непременно да се опитва да ги разширява, за да дообогати обхвата им. Така че авторите, за които говориш ти, влизат точно тук, в Занаятчии - м/у Имитатори и Майстори - а групата май най-добре да се раздели на 2, като първоначалното описание да отговаря на Майстори. (оправено пост-фактум в заглавния пост ^^^)
Колкото до "жанрови писатели", изхождам от базовото (и доста тъпо) разделение на литературата на висока и жанрова. (Аз лично приравнявам до степен двата термина на "съдържание" и "форма", така че за мен съвременната извънжанрова "висока" литература няма особена стойност: съдържание без форма губи смисъла си. Чистата жанрова литература пък, като форма без съдържание, е още по-окаяна, макар и не излишна. Затова се интересувам главно от "жанрова" или най-добре крос-жанрова литература, която използва формата само за да облече съдържанието.) Така че горната класификация би трябвало да важи в рамките на произволен жанр - но не и на общо основание.
Колкото до "жанрови писатели", изхождам от базовото (и доста тъпо) разделение на литературата на висока и жанрова. (Аз лично приравнявам до степен двата термина на "съдържание" и "форма", така че за мен съвременната извънжанрова "висока" литература няма особена стойност: съдържание без форма губи смисъла си. Чистата жанрова литература пък, като форма без съдържание, е още по-окаяна, макар и не излишна. Затова се интересувам главно от "жанрова" или най-добре крос-жанрова литература, която използва формата само за да облече съдържанието.) Така че горната класификация би трябвало да важи в рамките на произволен жанр - но не и на общо основание.
Аз също съм съгласен с Жоро по отношение на класацията, и като изключим коментара относно младите автори, някак си не приличаш на себе си, Алекс
Имам една основна забележка, обаче: за да поставиш един автор в такова определение, желателно е да си сравнително добре запознат с творчеството му, за да може да си вадиш такива обобщения. Аз не мога да твърдя, че познавам много автори толкова добре, така че в този случай в определенията ти има голяма доза субективизъм. Това не е лошо по принцип (аз поне нямам нищо напротив), стига да е ясно заявено отначало, както е и при теб.
Иначе може да се подходи и по отделни книги, и тогава сигурно ще се окаже, че доста автори могат да попаднат в повече от една категория. Да не говорим, че границата между създатели, майстори и истински писатели (според твоите определения) понякога не е чак толкова голяма.
Колкото се отнася до мен лично, аз по-скоро не се впускам в по-задълбочен анализ (донякъде и защото не се чувствам способен да направя такъв), а по-скоро разделям авторите на добри и не толкова добри. Колкото до жанровете, лично аз не им обръщам чак толкова голямо внимание, защото според мен една добра книга може да бъде написана в който и да е жанр. Наистина, жанровата литература често робува на клишета и известни ограничения (и в такъв капан попадат занаятчиите), затова и пренебрегването на жанра като водещ фактор в писането на една книга според мен може само да помогне на един автор.
Имам една основна забележка, обаче: за да поставиш един автор в такова определение, желателно е да си сравнително добре запознат с творчеството му, за да може да си вадиш такива обобщения. Аз не мога да твърдя, че познавам много автори толкова добре, така че в този случай в определенията ти има голяма доза субективизъм. Това не е лошо по принцип (аз поне нямам нищо напротив), стига да е ясно заявено отначало, както е и при теб.
Иначе може да се подходи и по отделни книги, и тогава сигурно ще се окаже, че доста автори могат да попаднат в повече от една категория. Да не говорим, че границата между създатели, майстори и истински писатели (според твоите определения) понякога не е чак толкова голяма.
Колкото се отнася до мен лично, аз по-скоро не се впускам в по-задълбочен анализ (донякъде и защото не се чувствам способен да направя такъв), а по-скоро разделям авторите на добри и не толкова добри. Колкото до жанровете, лично аз не им обръщам чак толкова голямо внимание, защото според мен една добра книга може да бъде написана в който и да е жанр. Наистина, жанровата литература често робува на клишета и известни ограничения (и в такъв капан попадат занаятчиите), затова и пренебрегването на жанра като водещ фактор в писането на една книга според мен може само да помогне на един автор.
This signature is not yet rated
Аз пък не съм особено съгласен с началния пост. Особено с това, че "целта на всеки уважаващ себе си автор" трябва да е да стане Създател. Според мен важното е да се опитва да пише колкото се може по-добри книги, а дали ще създадат нов жанр или поджанр далеч не е толкова съществено.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Е, има автори, които са стигнали дотам в развитието си, че започват да търсят експеримента съзнателно. Почти съм сигурен, че Толкин е имал някаква представа какво прави и че то е било нещо доста ново.
Използвайки тая ерудицията си, той е решил да напише нещо, което да го кефи и което изхожда от нея и на което той е усещал липсата в литературата от онова време. Поне това навярно е знаел.
Така и По, предполагам, е имал представа какво прави, когато пише предшествениците на криминалната литература. Той специално е бил извънредно deliberate писател.
Използвайки тая ерудицията си, той е решил да напише нещо, което да го кефи и което изхожда от нея и на което той е усещал липсата в литературата от онова време. Поне това навярно е знаел.
Така и По, предполагам, е имал представа какво прави, когато пише предшествениците на криминалната литература. Той специално е бил извънредно deliberate писател.
Ъм, кое от около десетте споменавания на думата жанров и нейни производни пропусна? Неслучайно използвах точно фентъзито (виден ЖАНР) за пример, а и подчертах противопоставянето жанрова-висока литература (белетристика, литъръри фикшън, уотевър). Кво общо имат Хелър и Ремарк тука?
Кинг, от друга страна, си е точно жанров автор. И е баш Създател, доколкото съм запознат - а вероятно и Истински писател. Да кажат челите достатъчно.
Още веднъж, към извънжанровата "висока" литература нямам никъв професионален интерес и не ми е работата да я коментирам.
Кинг, от друга страна, си е точно жанров автор. И е баш Създател, доколкото съм запознат - а вероятно и Истински писател. Да кажат челите достатъчно.
Още веднъж, към извънжанровата "висока" литература нямам никъв професионален интерес и не ми е работата да я коментирам.
Дефинирай "висока" и "жанрова" литература, ако обичаш, и ще проверим дали случайно Хелър и Ремарк не влизат в определението ти за жанрови автори .
Last edited by Itilon on Fri Mar 28, 2008 9:59 am, edited 1 time in total.
Всъщност не разбирам защо тази категоризация да не може да се приложи към всякаква литература по същия начин като към жанровата (както и да са разделени двете). Бтв, сериозен прогрес, само преди година Шайхири твърдеше, че фентъзито не е жанр, сега вече е виден такъв.
А за Кинг може да се спори дали е създал нещо принципно ново в жанра (което го прави създател) или просто е успял толкова добре да развие старите теми, че се е издигнал над нивото на останалите (което го прави майстор или нещо от сорта), или дали в някои произведения не ползва ужасите и фантастиката само като спомагателен метод, за да развие други теми (което го прави истински писател). Пък ме съмнява съвсем да се е отървал и от печалбарство
А за Кинг може да се спори дали е създал нещо принципно ново в жанра (което го прави създател) или просто е успял толкова добре да развие старите теми, че се е издигнал над нивото на останалите (което го прави майстор или нещо от сорта), или дали в някои произведения не ползва ужасите и фантастиката само като спомагателен метод, за да развие други теми (което го прави истински писател). Пък ме съмнява съвсем да се е отървал и от печалбарство
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Всъщност аз нямам желание да споря за различните класификации в литературата или за статута на отделните автори.
Възражението ми по-скоро е срещу твърдението, че всеки трябва да се стреми да бъде създател (пак повтарям, в смисъла, вложен от Шайхири). По-скоро целта на писателя трябва да е да стане майстор (но не според определението на Шайхири, а по-скоро в смисъла, който Морвен вложи в последния си пост, доколкото, по мое мнение, той съдържа известни нюанси спрямо първоначалната дефиниция).
Възражението ми по-скоро е срещу твърдението, че всеки трябва да се стреми да бъде създател (пак повтарям, в смисъла, вложен от Шайхири). По-скоро целта на писателя трябва да е да стане майстор (но не според определението на Шайхири, а по-скоро в смисъла, който Морвен вложи в последния си пост, доколкото, по мое мнение, той съдържа известни нюанси спрямо първоначалната дефиниция).
Morwen wrote:Бтв, сериозен прогрес, само преди година Шайхири твърдеше, че фентъзито не е жанр, сега вече е виден такъв.
Ей тука е отговорът и на двете: viewtopic.php?t=2559Itilon wrote:Дефинирай "висока" и "жанрова" литература, ако обичаш, и ще проверим дали случайно Хелър и Ремарк не влизат в определението ти за жанрови автори .
По останалите възникнали въпроси ше пиша кат се наспа.
ОК, Итилон да види заглавния пост, а ти - главно заключителния.
Макар че би трябвало да си го спомняш и без тва и да си наясно, че дори според обективната наративна теория фентъзито да не е жанр, а сетинг, тва изобщо не пречи подобна терминология и класификация да се е наложила на практика - а точно практиката е което обсъждаме тук, за разлика от другата тема.
Макар че би трябвало да си го спомняш и без тва и да си наясно, че дори според обективната наративна теория фентъзито да не е жанр, а сетинг, тва изобщо не пречи подобна терминология и класификация да се е наложила на практика - а точно практиката е което обсъждаме тук, за разлика от другата тема.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 9 guests