Доставчици на пица

[Stoly]

Глава 1

Космическия кораб зави леко в страни за да избегне ятото космически чайки минаващи срещу му.Корабът беше доста нов модел,обзаведен с 14 различни вида тоалетни и с куп приспособления,чийто принцип можеха да разберат само учените които са преминали през специално обучение.Първо трябваше да изучават 23 години двигателите,тяхните приложения и кои цветове им отиват.След това трябваше да преминат 3 курса,всеки от които продължаващ по 16 години за да научат основните принципи на космическите кораби и основните правила за полет.Още 67 години ,те трябваше да изучават в "МегаГалактическия Институт По Корабопросизвеждане и Корабоиндустрия".Общо-около 120 години,но за жалост никой индивид от хуманоидната раса не бе живял толкова дълго,така че все още никой не знаеше приложенията на купищата приспособления.
От лявата страна беше издраслам с МегаГалактически спрей надпис "Почисти ме".Ятото космически чайки подмина кораба и продължи дискусията си относно неща,които само те разбираха.
Кончита тъкмо изпробваше една от 14-те тоалетни,когато телефонът позвъня.Всъщност Кончита беше мъж,но като бебе беше трудно да му се определи пола,така че беше наречен така.На неговата планета,наречена Мексико,всички взаино си бяха бащи и всеки беше изневерил на всеки с всеки.
-Ало?
-Ало!
-Добър ден.Търся Кончита.
-Ами аз съм.Какво желаете?
-Много неща,но не затова се обаждам.-отвърна позванилия индивид-Всъщност аз съм заместник на шефа ти-Овигер и ти звъня относно една поръчка.
-Какво се е случило с Овигер?-запита Кончита,видимо зачуден.
-Отиде в психиатрия.Обуждението му,че е чайка се увеличи до краен предел и един ден той реши да полети.Така де,не се получи.
-И каква е поръчката?-запита Кончита.
-Трябва да занесеш пица номер 66 до Аристанската Галактика.
Кончите всъщност беше разнусвач на пица.Това беше една доста доходна и високоуважавана профения.А пица номер 66 беше наистина доста необичайна пица.Съдържаше почти всичко,което може да ти дойде на ум и почти всичко,което не може да ти дойде на ум.Една от съставките беше планетно ядро,предстяло 2645 години.То придаваше леко пикантен вкус на пицата.
Корабът-доставчик на пица продължи полета си оставяйки синя бразда през пространството през което минеше.Единия от двамата му обитатели изпробваше една от 14-те му тоалетни.

....
Някъде,в някакво място,близо до някаква планета,намираща с в някоя Система в някоя Галактика,която пък на свой ред беше в някаква Вселена,намираща се някъде,летеше кораб на компанията "Мега Пица" Експрес.Единия от общо двамата му обитатели прекарваше неусобено приятно време пред двигателя.
Двигателят беше "Евалдо 2000",действащ на принципа на смесването на материя и наматерия,като така се добиваше енергия,която захранваше всички светлинни източни,апаратура и механизмите на всяка от 14-те тоалетни,намиращи се в кораба.
А въпросното създание беше бивш директор на магазин.Имаше приблизително две ръце,приблизително една глава и приблизително един мозък в който имаше приблизително 0,4 гънки.Сега разботеше за компания за пици,след като от миналата си служба бе изместен от приличащо на бутче същество,което приблизително нямаше ръце,приблизително нямаше глава,имаше приблизително един мозък в който имаше приблизително две гънки.
Двъгателят изпръхтя недоволно.Целия в сажди и други нечистоий и неясен произход бяха покрили космтюма на Рико.Неомъжен,неженен,без деца и с 0,4 гънки на мозъка.Това беше той.
Свиркане се чу от съседното помещение.Рико се изтръска и влезе в стаята.Кончита-неговия колега разглеждаше каталога с пиците,които компания им предлагаше.
-Какво има?запита Рико,възмутен от това,че са му прекъснали нечистото занимание.
Кочита отлепи поглед от каталога-Имеме поръчка за пица номер 66.
Пицата стуваше приблизително колкото 2,3 галактики.Досега никой не си я беше поръчвал,поради леко голямата й цена.
-Я подай да погледна-и Рико грабна каталога от ръцете на Кончита.

Пица номер 66.
Състав-непредсказуем,нереагиращ на физическо насилие.
Съдържание-Червен гущер,зелен гущер,двуглав Елонски гущер,неспокоен гущер,гущер,страдащ от настинка и много други тайна съставки,включващи още 232432432 вида гущери.
Начин на употреба-Ядете го.
Начин на съхранение-Да се съхранява на място,което съществува.
Бележка-Никой досега не си е поръчвал.

Пица номер 54
Състав-вкусен.
Съдържание-Вкусни неща.
Начин на употреба-Наслаждавате се на вкусната пица,съдържаща вкусни неща.
Начин на съхранение-Да се съхранява.
Бележка-Вкусна е.

Пица номер 55
Съдържание-Бахур с магданоз,бахур със сол,бахур с бахур,тесто,бахур.
Начин на употреба-Бахур
Начин на съхранение-Да се съхранява на сухо,тъмно и мокро място.
Бележка-Бахура е полезен за сърцето и ушите.За здраво сърце и здрави уши - яжте бахур.

Пица номер 56
Съдържание-това,което се съдържа в нея
Начин на употреба-чрез употребяване
Начин на съхранение-Да се съхранява на известно разстояние от триглави ухидни плъхове.
Бележка-Триглавите ухудни плъхове обожават тази пица ,но всъщност на тях не им е известно,че тя съдържа тяхни сънародници.Това е вид канибализъм.

Пица номер 57
Съдържание-Паприка,чушки и човека,който я е сготвил
Начин на съхраниение-както се съхранява пица номер 57
Бележка-пица номер 57 е пица номер 57.

Глава 2

HRk0+So4LSt+8934H679-9UU+(-HReSSt)-Iu,което буквено можеше да се изрази като "Кренвирш".Ако поставим върху него 8KKo+9832TrrTt,което буквено може да се изрази като "Кетчуп",попринцип се получава кренвирш,върху,който има кетчуп.Историята познаваше доста случай в който кетчуп бива поставен върху кренвирш и се получава кренвирш върху който има кетчуп.Но понякога се случват случайности,променящи хода на събитията.
***
Веднъж издивид,който ще наречем Друй от планетата Марико16 се заклел и казал:
-Нека,ако лъжа върху ми да падне метеорит.
Случайноста обаче решила да се изгаври и за 0,5 секудни върху индивида,който ще наречем Друй от планетата Марико16 паднали 90312 метеорита.Това на практика е невъзможно,но на практика се е случило.
***
Ако в дясната си ръка държим кренвирш,казваме се Рико и поставяме кетчуп върху кренвирша със скорост 1,6см за секунда,като на всяка 3,23 секунда поставяме по 1,76см за секунда,може да се случи нещо леко различаващо се от това да се получи кренвирш с кетчуп.
-РикООооООо-вика прониза въздуха-Нуждая се от тоалетна хартия!
Рико се изправи,сложи кренвирша с който си прекарваше приятно време на масата,грабна руло тоалетна хартия от хладилната инсталация и се затича да помогне на своя приятел ,изпаднал в неприятност.Поради необичайните обстоятелства от скороста на спиване на кетчупа и още няколко условия и величини ,в кренвирша се зароди нещо,което можеше да бъде наречено "разум".Той отвори очи.
***
Тъй като доста рядко,достатъчно рядко за да бъде казано никога,се случва кренвирш да оживее,учените не познават добре нравите на тези създания.Всъщност кренвершите изпитват страх от тоалетни,който можем да наречем страх от тоалетни.Едва ли ще видите кренвирш да бяга от тоалетна,но това се дължи на липсата им на крака и разум.

[Itilon]

Не е основният ти проблем, но все пак да отбележа, че след препинателните знаци се оставя интервал.

[Stoly]

Не е основният ти проблем, но все пак да отбележа, че след препинателните знаци се оставя интервал.

ам,тва добре,ами някакви забележки,които да не се свързани с правопис?

[Itilon]

Аз поне съм убеден, че правописът е в основата. Няма как да станеш писател, ако правиш много правописни грешки, също както не е възможно да се превърнеш в композитор ако бъркаш нотите, нали?

[Roamer]

Това с композитора и нотите е единият аргумент; има и друг, който е особено важен в тази ситуация, когато даваш разказа си на други да го прегледат и да си кажат мнението.

За човек, който е свикнал да чете текст без твърде много правописни и граматически грешки, а особено за човек, който е свикнал да *внимава*, когато пише и редактира свои и чужди текстове, да търси правописни и граматически грешки и да ги поправя, не просто не е лесно - не е *възможно* такъв човек да се абстрахира от грешките в текста, който чете. Дори да си наложи да не им обръща твърде много внимание, дори да си каже "хубаво де, сега искам да видя какво е казал авторът, не ми е работа да гледам грешките", все пак мозъкът "вижда" грешките, осъзнава ги, ръмжи тихичко на заден план - и целият процес на четене е труден, спънат, неравен, ръбест - с две думи, много неприятен. Знам, че това е вярно за мен, чувал съм и други хора да го казват за себе си - просто не мога да се абстрахирам от правописните и граматически грешки и да чета текста съвсем като че ли ги нямаше; те винаги ме дразнят, дори на някакво фоново ниво.

А оттук вече идва и друг един аргумент, свързан с учтивост и уважение към хората, на които даваш текста си да го прегледат. Как мислиш, кое е по-лесно - ти да прекараш две, три, пет, петнадесет минути с програма за поправяне на правописни и граматически грешки (а такива и за български език има от много години насам) или на всички останали да им отнема два или пет пъти повече време, отколкото нормално би им отнело, да прегледат текста ти? И имай предвид, че това тихичко дразнене от грешките със сигурност се проявява - дори и никой да не стигне дотам да го каже явно в коментарите, със сигурност то *ще* повлияе на настроението на този, който пише коментарите, със сигурност то *ще* повлияе на самите коментари, със сигурност *няма* да получиш коментари, които отговарят на това, което би бил текстът ти без тези грешки - всъщност коментарите, които ще получиш, ще бъдат *точна* оценка на текста ти с всичките правописни и граматически грешки