Рейн
Обща информация ака summary
вид - човек
възраст - 25-27
особени белези - телепатия с котката
умения - дегизиране, крадене, фехтовка
предпочитания за използване на героя от други
- нищо конкретно за ся.
Клио
Обща информация:
вид - ми, на вид котка, макар и от врeме на време bitch ;p
възраст - не и личи
особени белези - виж по горе за телепатията, сменя си цвета по желание макар да мрази рижава на петна.
умения - нищо котешко и донякъде човешко не и е чуждо
предпочитания за използване на героя от други
Свързана е засега с Рейн.
Тъй, тва понеже си го имам обширно, а ме мързиии да правя нов герой ще го попрефасонирам.
В кръчмата беше полупразно, тъй като повечето хора избягваха да се прибират по тъмно из този квартал. Открита камина и няколко маслени лампи осветяваха помещението. Близо до огъня седеше вечното присъствие от няколко старци, на другите маси две семейства, отседнали в стаите на горния етаж и 3-ма младежи, които шумно и невъздържано ревяха песни, тропаха по масата и закачаха келнерката, докато тя се усмихваше насила и чакаше да метнат някоя монетка. След малко тримата станаха, запратиха със смях чашите си в стената и, подкрепяйки се един друг, тръгнаха да излизат. Единият извади дебела извезана кесия и като продължаваше да се смее, хвърли няколко монети на пода. Наглото им поведение си просеше един хубав тупаник, но богатите хлапета бяха обичайно зло за кръчмите в този район, пък и плащаха добре. Какво е един ощипан задник на келнерка или няколко счупени маси, в замяна на щедър бакшиш. Рядко се стигаше до проливане на кръв, а и зад тях бяха бащините им армии от гардове. Градът си имаше къде-къде по-големи проблеми.
На изхода тримата се сбутаха със слаба фигура с опърпани и посивяли от носене, но все пак чисти панталон и наметало с качулка. Младежите го блъснаха грубо по пътя си навън. Човекът политна и се стовари по гръб на пода. Качулката се отметна и разкри младо мъжко лице. Чертите му минаваха на заден план заради дългия, морав, вертикално разположен белег, който тръгваше от челото над лявото око и стигаше до брадичката. Кафявите очи гледаха измамно кротко, като лявото по чудо беше останало незасегнато. С подигравки и подвиквания “Изрод” и “Просяк”, богаташчетата излязоха на постланото с каменни плочи дворче пред кръчмата. Силите им стигнаха да седнат на дървената пейка отстрани на вратата. Спокойствието в кръчмата се повъзстанови. Младежът стана гъвкаво, изтупа се и наметна пак качулката. Избра си маса в един по-тъмен ъгъл, измъкна добре натъпкана везана кесия, метна една сребърна монета от нея на момичето, разнасящо поръчките и пожела с тих глас печено пиле с картофи и бира. В светлината на трепкащите пламъци от издълженото лице на непознатия се виждаше само тънка усмивка, белегът през която й придаваше постоянен леко ехиден вид. След малко келнерката се подаде от кухнята и понесе голяма табла с ухаещата на подправки манджа към стаята на младежа. Елегантна сива котка се промъкна делово откъм двора, огледа залата внимателно и тръгна на прибежки покрай стената, неотклонно следейки подноса. Жената остави димящата чиния и бирата на дървената маса пред госта и се скри обратно в кухнята за нова поръчка. Котката се навря под масата и измяука тихо. Гостът извади с небрежно тръсване на ръкава обикновен кинжал, отряза парче месо и го пусна внимателно долу, след което се залови да яде. Омете светкавично порцията и започна бавно да си пие бирата, доволно облегнат назад в удобния стол. Изпод масата се чу едно “мяу” и котката се набра с нокти по панталона, намести се в скута му и запреде доволно, ръсейки светли косми по черната дреха, докато младежът внимателно я почесваше. Усмивката стоеше постоянна и иронична. Очите не се виждаха ясно и оставаше загадка накъде гледа. Хората наоколо мятаха по един любопитен поглед от време на време, а старците обсъждаха всекидневната тема за военните си подвизи. Под семплите дрехи се криеше човек с културни обноски и овладяни движения и рефлекси. Немалко известни хора с необичайни животни за придружители пътуваха по тези краища, а този изглеждаше твърде невзрачен за да си заслужава повторен поглед. Известно време отвън продължаваше да се носи неприлична песен на три гласа, която изведнъж рязко секна. Последва суматоха и се разнесе нестроен хор: - Къде ми е кесията?!!! - Онзи мръсен просяк я е взел, къде ми е меча, ще го убия!
Семействата грабнаха децата си и се изнесоха припряно по стълбите към горния етаж. Старците разкиснати от биричката придремваха вече и не обръщаха внимание на поредната шумотевица. След малко тримата връхлетяха вътре с извадени мечове. Закачулената фигура до стената бръкна спокойно в джоба, извади нещо и го пъхна внимателно в устата си. Освен плавното движение на ръката, галеща котката и бледата усмивка, нищо друго не помръдваше.
Тримата обрани грубяни се огледаха за момент със зачервени от гняв лица, след което се хвърлиха напред към масата на жертвата си с насочени мечове и с явното намерение да я убият. Ръката на странника се прибра светкавично в ръкава, извади къса тръбичка, приближи я до устата си и подухна няколко пъти. Мъжете за секунди се строполиха вцепенени пред масата му. Котката надигна глава, изгледа ги с презрение и тупна на пода, протягайки се. Непознатият стана метна няколко монети на масата, извини се за безпокойството и излезе навън, прескачайки изпадналите в безсъзнание гуляйджии. Странната двойка се загуби в ноща...
