Roamer wrote:Различно. И личността на самия кандидат, и всичко.
В това отношение много ми харесва нещо, което хората от... ммм... мисля, че беше UPenn, университетът в Пенсилвания... ма може и да беше Columbia, не помня... бяха казали навремето, когато някой ги беше притиснал до стената с въпрос "ми хубу де, аз кандидатствам, подавам докименти, ще ме приемете академично, това е ясно, ама в крайна сметка какво най-много гледате, като решавате дали да ми дадете финансова помощ?" Отговорът беше "Виж какво, при нас това става така. Събираме всички документи, гледаме TOEFL-и, SAT-ове, имаме си cut-off критерии, които сме публикували - прагове, под които режем... Така изхвърляме много от кандидатите. Гледаме препоръки - така изхвърляме още няколко. В крайна сметка остават стотина-двеста-триста кандидатури, зависи от годината, и тогава събираме една комисия от шест души, затваряме ги в една стая за един цял ден с достатъчно храна и напитки и не ги пускаме да излязат, докато не дадат списъка с хората, на които ще дадем финансова помощ. Никой никога не ги е питал КАК стигат до решенията си вътре!"
Cooool.

Значи - втората опция от допитването тук, така ли? (Дето мяза вече на среден пръст

Идеята ми беше, че за проверка на дадени умения - еле па владеене на чужди езици, което спомена Тихомир, ама не само това - според мен е добре да има конкретни тестове. А общите дават представа колко бързо загряваш и доколко можеш да се адаптираш бързо към неочаквана ситуация (тук с уговорката да не си се готвил за тестовете предварително

Тихомире, защо казваш, че проверявали уменията на кандидатите с общи тестове за интелигентност по липса на нещо по-добро? Защо пък да липсва такова нещо? Конкретни тестове не може ли да има?