Top 10 любими игри

Всичко, което ви вълнува около голфа, бингото и стрип-покера...

Moderators: Yan, Roamer, AlDim

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12536
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Top 10 любими игри

Post by Amelia » Sun Oct 08, 2017 9:58 am

Ох, сколасах най-накрая да седна и да си направя списъка. Само че преди това искам да го сложа в малко житейски контекст. Първо, не считам себе си за геймър. Просто НЕ ИГРАЯ игри. Гледам ги като интерактивен филм, в който не ми се налага да натискам копчета и да бутам ръчки. Това с натискането на копчета и бутането на ръчки винаги ме е карало да се чувствам като маймуна, подложена на тест за behavioral conditioning и reaction time. Сега вече имам късмета интерфейсът ми към игрите да включва Александър, когото мога да командвам вербално (понякога и мислено) и така при игра от мен се изисква единствено висшата когнитивна дейност, която наистина обичам да извършвам. Игрите, които играех някога много отдавна, дълго преди да се сдобия с Александър, бяха адвенчъри/куестове и също изискваха минимален инпут през клавиатура/мишка. Т.е. и те ми служеха основно като интелектуално забавление. С това не искам да кажа, че всички хора, които натискат копчета и бутат ръчки докато играят са маймуни, подложени на тест, които не могат да постигнат висшата нервна дейност, за която говоря. Далече съм от тази мисъл. Просто на мен интелектуалните предизвикателства са ми много по-интересни от физическите и това обяснява и що се забих в най-най-теоретичната възможно химия/биология, вместо да се занимавам с по-доходоносни лабораторни дейности. Та по ей тая причина в списъка ми има основно игри, които ме кефят от интелектуална, а не от геймплейна гледна точка. Аз от геймплей не разбирам. Понастоящем съм ужасно отегчена от повечето неща, които някога ме забавляваха (музика, аниме, игрални филми и сериали), а после се пренаситиха с клишета и взеха да изглеждат/звучат по един и същи начин. Игрите за мен са алтернатива на тея деривативни неща. А игрите, които изброявам тук, без изключение, са ми харесали повече от болшинството заглавия в другите медии, щото са ми дали гениални светове, истории и персонажи, на нивото на най-доброто човешко изкуство въобще изобщо. И като се насложи върху това и интерактивния елемент (дори с ограничената интеракция, която аз имам с тях), се получават някакви епохални immersive преживявания, каквито са ми се случвали само няколко пъти в живота.

Както и да е. Списък:

1. Witcher 3
Spoiler: show
Приключихме тази игра преди повече от седмица, но аз още живея в нея. В момента чета книгите (като цяло по-зле написани), защото не искам да прекъсвам връзката си с този свят и герои. Не знам с какво да почна от суперлативите. Може би с Гералт? Гералт е един от най-кефещите персонажи, които са ми попадали. Як е по всякакви начини просто. И като визия, и като характер, емоционалност, озвучаване... Изключително ЖИВ персонаж, когото чувствам като добър приятел (и в когото съм мъничко влюбена). Поддържащият каст също живее истински живот – избарани са като яки личности всичките. Сири и Йенефер са прекрасни и взаимоотношенията им с Гералт са едно от най-любимите ми неща на света. Гералт като любовник и татко играе по всичките ми инстинкти – несправедливо е кво ми причинява това момче просто.
Светът на Уичър 3 (и Уичъра като цяло) е много детайлен и очарователен, особено както са го предали визуално и музикално в играта. Това, че е силно повлиян от славянската митология е допълнителен и огромен плюс. Като стана дума за музика – в момента цикля на саундтраците и ги намирам за едни от най-добрите евър. Отново, славянската нишка в тях е като глътка свеж въздух в морето от деривативна филмова/телевизионна музика. Диалозите, основната история и страничните куестове са страхотни. Книгите са писани с много диалог и това е основната им слабост, щото Сапковски е докоснат от гения, но за съжаление е калпав писател, на когото никак не му се удава да пише диалози. Но в игрите са поправили И това, щото са си наели добри писатели. Оная мантра, дето повтарям от известно време, че колкото и гъзилиарди трилиони долари да налееш във визията на нещо, то ще смърди, ако не е написано добре, тук получава положителен илюстративен пример – Уичър 3 е изумителна игра (правена с чувствително по-малко пари от други подобни ААА заглавия), до голяма степен заради кадърния писателски екип зад него. Надявам се че разни лица ще си извлекат поука от комерсиалния му успех и наградите му и ще почнат да плащат по-добри пари на писателите си, за да имаме повече неща като Уичър 3.


2. Red Dead Redemption
Spoiler: show
Джон Марстън не играе по всичките ми инстинкти, щото по принцип каубоите ми убиват либидото със скоростта на светлината, но пък за сметка на това е толкова добре развит персонаж, и историята му е толкова дълбоко човешка, че ми се доплаква всеки път като се сетя за него. Отново имаме прекрасен женски персонаж, който допълва мъжкия. Говоря, разбира се, за бившата проститутка, чието дете Джон отглежда като свое и с която се опитват заедно да намерят своя redemption. Отново имаме прекрасен свят, който въпреки че се движи около Дивия Запад, експлоатиран в толкова много други заглавия, успява да е свеж и интересен. И отворен, много красив и добре озвучен! Помня, че съвсем доброволно прекарахме някакви часове в убиване на зайци и обяздване на мустанги – прерията е толкова имърсив, че не ни се излизаше от нея. Изпълненията в Мексико обаче ми бяха най-любимата част, вероятно защото за малко излизаме от по-типично американските каубойски изпълнения. Финалът е с импакта на тоя в Каубой Бибоп. Трябваха ми няколко дни, за да се саферясам след него.
3. Mass Effect трилогията (и най-вече Mass Effect 2)
Spoiler: show
Изпортеният финал на Мас Ефект, тъпите странични куестове и това, че важни за сюжета неща са забутани из разни DLC-та не променя факта, че тази игра е от най-епичните сай-фай преживявания дори в спейс-опера жанра, който ми е писнал толкова много. В нея ме кефят много неща – светът с всичките извънземни раси (много яки дизайни!!!), концепцията за AI и безмилостните reapers, това, че решенията ти имат реални последствия (от всички игри, които съм виждала, тук това се усеща най-силно, сякаш), това, че имаш всякакви опции за романс... Шепърд е много як и в мъжки и женски вариант, но фем-Шепърд, озвучена от Дженифър Хейл е истинско откровение! Вероятно вече е станало ясно, че за мен свестните женски персонажи са доста важни – има ги и в повечето игри от списъка ми. Но фем-Шепърд е единствената жена, самостоятелен главен герой, от тези, които съм изброила и това ми е някак ценно. Неприлично рядко се случва, а тук даже зависи от това дали ти се играе като жена. Кефи ме и опцията за хомосексуален романс, но съжалявам, че нямаше начин да забием Гарус Вакариан с мъжкия Шепърд. Бандата кретени от съпортинг каст-а са много симпатични и успях да взема присърце съдбите на повечето от тях. Нагоре споменах за това как решенията ти имат реални последствия. В Уичър 3 също го има този момент и играта се разклонява и довежда до много различен финал, в зависимост от постъпките ти. Обаче някак светът не започва да те третира различно, както се случва в МЕ, въпреки еднаквия изпортен финал накрая... Не знам дали стана ясно за какво говоря. Просто ми е като някакъв любопитен парадокс цялата тая работа.
4. Deus Ex-овете (особено тези с Адам)
Spoiler: show
Адам Дженсен е причината да послушам Александър след увещания в продължение на години и да седна да гледам как играе игри. Дето се вика, дойдох заради секси пича на екрана (ОМГ ДИЗАЙНА, ОМГГГГГГГГГ) и останах заради изключително интелигентния сайберпънк. И трансхуманизма. Трансхуманизмът ми е от особен интерес. Даже миналия семестър с група колеги правихме образователно видео на тема трансхуманизъм за един от педагогичните ни курсове. Темата я предложих аз, те се съгласиха и успях да ги изнасиля да включим картинка и от трейлъра на Mankind Divided във видеото. Та, понеже реалният ни свят се е запътил с всичка сила към трансхуманистичното бъдеще, на мен ми е много интересно да гледам мисловни експерименти за това, с какви проблеми ще трябва да се разправяме скоро. Деус Екс ни занимава с по-мрачните прогнози за бъдещето, ама като гледам колко сме изпърдяли като човечество, най-вероятно баш така ще се развият нещата, с това ужасно разслояване между богати-огментирани и бедни-неогментирани и всичките произлизащи от това социални проблеми. Като оставим настрана съвършенството Адам, прекрасните философски и социални послания и реалистичния сай-фай сетинг с готините идеи за огментите, разпиляни навсякъде като литература за четене из нивата на Human Revolution, игрите (дори най-първата) също така изглеждат и звучат много добре. В момента калъфчето на смартфона ми е с арт от Human Revolution.


5. Произволна игра на Тим Шейфър
Spoiler: show
Тоя тип за мен е най-гениалният гейм девелопър и гейм писател на всички времена. Играла съм му повечето значими игри. Някои от тях – лично. Някои съм ги преигравала по няколко пъти. Grim Fandango е обективно най-добрата от тях – като размах, идеи, история, арт, персонажи, пъзели, музика... Но аз си обичам много и всичките Monkey Islands. Там пък хуморът е най-як. Ужасно съм щастлива, че Кикстартър позволи финансирането на разни подобни игри и с това доведе до съживяването на този така любим мой жанр, който се спомина някога, заместен от тъпи РПГ-та. Шейфър е прекрасен разказвач и хуморът, с който са пропити произведенията му успява едновременно да е як и да пародира, без да обижда. Като пародия, писана с много любов от човек, който е истински фен на това, което пародира. Трябва да седна и да изгледам Brutal Legend-a, че навремето бях заета, докато Александър го играеше и аз само му хвърлях по някой поглед. Намигванията към рок и метъл музика и начин на живот го имаше и във Full Throttle, но в Brutal Legend май вече е raison d’etre–то на играта и има цяла митология, изградена около това. Шейфър освен това прави и доста готини женски персонажи. В Broken Age най-сетне имаме и главен женски герой и някви много яки идеи за еманципацията. Визуално игрите му винаги са оригинално изглеждащи, силно-характерни и много кефещи. Музикално – тоже.
6. Bioshock Infinite
Spoiler: show
Не обичам шутъри, ама тая игра е с толкова яки свят и история (особено врътката на финала), че няма как да не я сложа тук. Сетингът, освен оригинален и интересен от чисто научна гледна точка, всъщност представлява жестока гавра (и социална критика) към расистката и религиозна реднекщина в САЩ. До такава степен, че кадри от тая игра даже бяха сбъркани с реалността от същите тея реднеци, с които играта се гаври. Великолепно озвучаване! Букър ДеВит с тоя глас оживява за зрителя, въпреки че не го виждаме изобщо, зради FPS характера на играта. А Елизабет... Елизабет е прекрасна! Начина, по който бавно развиват историята и това, че разни clues са разпилени из целите нива и научаваш важно инфо дори в средата на няква престрелка, а не само в кътсцени, е доста як разказвачески похват. Мисля, че повече шутъри имат нужда от нещо такова.
Знам, че и другите Биошоци са яки и от това, което съм виждала покрай Александър, подводния Рапчър е също толкова зашеметяващ, колкото въздушната Колумбия. Въпреки че атмосферата е бая различна – в едното Апокалипсиса вече е минал, докато в другото зловонието все още е скрито под лустрото на реднек идилията. Как да е, побиват ме тръпки и от двете места.
7. The Last of Us
Spoiler: show
Зомбитата са ми най-скучното нещо на всички времена. Ама не мога да опиша просто колко ми е писнало от това клише. Но тук зомбитата всъщност ме кефят, защото са базирани на реалните паразити кордицепс, които инфектират разни насекоми и ги карат да се държат странно. В нета има клипчета на това как от главата на насекомото израства гъба – много е creepy и като го видя, приложено към хора, ми става много скомина. Отвъд това, разбира се имаме Джоел и Ели и тяхното пътешествие, в което търсят и намират себе си. За мен това е и основното в играта – пътуването като метафора на човешкия живот и развитието на личността. Ели е едно малко съвършенство – страхотно озвучаване, което дърпа по всякакви емоционални струни! Просто исках да го гушна това детенце и да го пазя от всичко зло, дето се опитва да го сполети. Таткото Джоел, също като таткото Гералт, таткото Марстън и таткото Букър ДеВит, ми играе по инстинктите (DILFs са чудесно нещо!). Тук може би бих могла да седна и да пиша просторно за това колко привлекателна черта е родителската грижовност в някви подобни алфа мъжкари, но ще взема да го пропусна, че вече излях достатъчно душевен ексхибиционизъм. Играта освен това е много красива (ние сме играли оригиналната, не ремастър версията, но и тя взимаше дъха) и доколкото помня, с доста хубава музика.
8. Assassin's Creed - Kenway family saga (Black Flag и III)
Spoiler: show
Асасините за мен са игри с прекрасна концепция. Това да можеш свободно да обикаляш през така добре пресъздадени градове и времеви епохи, правени с толкова рисърч и любов, е супер ценно. За съжаление обаче тези игри рядко постигат нещо смислено в безкрайно яките си сетинги. Трилогията за Ецио, която е толкова любима на всички, е пълна с губещи времето глупости откъм сюжет, а самият Ецио, който ми е много любим, се развива спорадично, на подскоци и му трябват цели три игри, за да оживее. И от другата страна са семейство Кенуей.... Две игри за цели три протагониста, семейна трагедия с древногръцки пропорции, брилянтно развити персонажи (да, дори Конър, когото хората намират за скучен, щото пичът за разлика от зрелищните си татко и дядо е subtle темерут) и 3 съвсем различни култури (просташка Англия, снобска Англия и индианци). Блек Флаг е съвършенство по толкова много други начини – възходът и крахът на пиратите, изумително красивите Кариби, шантитата, себеосъзнаването на Едуард... Пиратите са като извадени от книгата на Капитан Джонсън и това ме радва безмерно, защото Джонсън е направил смеска между исторически реализъм и литературен колорит, която е повлияла толкова силно на поп-културата ни. В тройката пък е любимият ми Хейтъм, който е от най-приятните слухови преживявания въобще изобщо и озвучителят му напълно си заслужава номинацията за БАФТА за тая роля. За Хейтъм има цяла книга, която си купих и изчетох – до такава степен ме филмира тая игра. Индианската култура и проблемите на Конър като човек съществуващ между два свята, без да принадлежи на нито един от тях, също са прекрасно направени. И имаме няколко ритащи задника женски персонажи. Визирам овновно Мери Рийд и индианката Зийо, но и Ан Бони е доста готина.
9. Sanitarium
Spoiler: show
Това съм го играла 3 пъти. Първите два пъти - като бях доста по-млада и впечатлителна и все още не бях десензитизирана от всичките изродщини, които съм изконсумирала оттогава. И таман бях станала вегетарианка. Та извънземното растение, което беше почнало да мутира децата наоколо ми изкара акъла. Mother is good. Mother is the way. She protects us from the meat that would harm us… И досега ме побиват тръпки като се сетя за това. За последното преиграване, вече ми трябваше специален софтуер, през който да емулирам играта. Сиреч, минала е някаква цифра време и аз съм се променила като човек. Тогава се чудех дали тая игра ще ме изкефи и изплаши както някога и се оказа, че Sanitarium е все така як хорър, Mother е все така ужасяваща, пъзелите са все така идейни, а музиката е все така creepy и прекрасна. Ето, сега пак ми се доигра...


10. Разни игри от Telltale Games
Spoiler: show
Начи, тук се чудех дали да продължа с добрите стари куестове и да плякна я The Longest Journey, я The Neverhood, я някое Leisure Suit Larry (междувпрочем, това го играх преди да науча английски достатъчно, че да разбера сексуалните игри на думи и много се чудех за чий ме пращат да диря неща като мляко от бобърчета), но реших да говоря за Telltale Games, щото те са точно това, което аз искам от игрите – интерактивен филм с елементи на пойнт-енд-клик адвенчър. The wolf among us, беше страхотна с мрачния си арт и атмосфера, a Бигби беше голям симпатяга. Цялата концепция за прокудените Приказки е много яка и като я видях в играта, веднага източих и Fables комиксите, защото имах нужда от още. Tales from the Borderlands също е много готина и ужасно се радвам, че съществува, понеже чрез нея се запознах с готиния свят на Бордърлендс и идиотите, които го обитават. Щото пробвах да гледам Сашо докато играеше основните игри и нещо не ми понесоха. Та тук отново имаме и женски главен герой, който дели играта с мъжкия и е пълно с доста яки странични персонажи. Че даже и мегдан за шипс и романс имаше. Музикално играта също беше някъв оргазъм и от време на време си пускам някоя друга темичка от нея. Подхванали сме и Game of Thrones серията, ама заради скапания сериал, нещо не ни се играе и сме я заебали засега.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5606
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by AlDim » Sun Oct 08, 2017 11:36 am

Image

User avatar
трубадур
Forsaken
Posts: 3483
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Top 10 любими игри

Post by трубадур » Sun Oct 08, 2017 12:16 pm

^ :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

Бтв, знаех, че ще ме захапе някой заради Сайлънт хил двойката, ама който го е играл това нещо на комп со се мишока и клавирата знае за какво безумие става дума, където ужасните контроли тотално те вадят от усещането и заебаваш де що има атмосфера, послание и т.н. особено ако 15 цицорести обезобразени сестри са те подгонили, а ти се мъчиш да завъртиш камерата и да накараш дърваря, дето имаш за централен герой, да отвори вратата вместо да се любува на разпадащата се мазилка в некво кюше в съседната сграда. Дотолкова, че се отказах някъде на средата и довърших в тубата и попаднах на някакъв пустиняк, дето отиде за кучешкия финал. :shock:

Иначе Sanitarium си е напълно работеща за модерни машини почти откак гог съществува, даже и в стийм я има, но фак дем.

бтв, на Амелия не е толкова дълго реално, даже мисля, че е от по-кратките :mrgreen:

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28827
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Top 10 любими игри

Post by Roland » Sun Oct 08, 2017 5:11 pm

ОМГ КАК Я НАПРАВИХ ТАЯ КЛАСАЦИЯ БЕЗ THE LAST OF US?!

Бих я сложил на трето място, избутвайки всичко назад до Соул Рийвъра, който отива в кофите.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
penzata
Archmage
Posts: 2049
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Top 10 любими игри

Post by penzata » Sun Oct 08, 2017 7:52 pm

Мда, @Amelia :metal: . И аз най-много гледам историята и сюжета, защото и мен това най ме влече. The Last of Us е страхотно страхотна; не я сложих просто, защото само съм я гледал, все още не съм я играл. :oops:

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5606
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by AlDim » Mon Oct 09, 2017 9:10 am

Last of Us е страхотна, но любимата ми игра на Naughty Dog до този момент със сигурност е Uncharted 4. Пиратският сетинг в нея е просто краят и смятам, че има най-добре изпипания и балансиран геймплей от заглавията им до този момент.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12536
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Top 10 любими игри

Post by Amelia » Mon Oct 09, 2017 8:52 pm

За Санитариума - не помня вече ква беше врътката. По това време май още не съществуваше ГОГ. Мисля, че трябваше да инсталирам виртуален Уиндоус 98 върху ХР или върху 7.... Ох, не помня, Помня само, че операционни системи се бяха сменили и аз трябваше да се разправям с backward compatibility issues. Сега е толкова по-лесно да си геймър. :lol:

The Last of Us имаше бая сюжетен пълнеж, заради което играта при мен е на по-ниско място от, примерно, Биошок Инфинит, с който имат разни подобни моменти. Но дори и така, пак си остава много заслужаваща игра. Сега май ще пускат втора част, въпреки че не знам за чий ни е такава. Но трейлърът е як:

https://www.youtube.com/watch?v=qPNiIeKMHyg

А ето ви малко истински кордицепс, да се подготвите за втората част:
https://www.youtube.com/watch?v=XuKjBIBBAL8

@AlDim
Сашенце, кака.
Spoiler: show
Image
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Ordo Malleus
Mistborn
Posts: 1430
Joined: Fri Apr 23, 2010 9:59 am

Re: Top 10 любими игри

Post by Ordo Malleus » Tue Oct 10, 2017 11:57 am

1. StarCraft
И преди това съм играл много игри, но SC ме направи геймър, а дори не съм се занимавал активно с мултиплейър частта, която толкова години я държа в полезрението на къмюнитито. Предвид, че чистите RTS-и са почти мъртъв жанр към днешна дата, старецът вероятно дълги години ще си остане недостижимият бог на върха на планината от стратегии. Една прекрасна фантастична история, страхотен сетинг и визуален стил, персонажи, чиито реплики помня и до днес... абе ако има име, което заслужава онзи прословут надпис със златни букви в енциклопедията на гейминга, то ще е StarCraft. Много съжалявам, че ще завърша минорно, но изпълнението на Blizzard с втората част никога, никога, никога няма да им го простя.

2. Max Payne 2: The Fall of Max Payne
Влюбен съм и в трите части, макар че ако трябва задължително да избирам, бих поставил двойката най-високо. Макс, погледнат от дистанцията на времето, е клиширано трагичен главен герой, но това не пречи да бъде и най-куул ноар ченгето, пръквало се на тоя свят - буквално всяка негова реплика е quote worthy. Да не забравяме, че Ремеди вкараха слоу-мо преди последното да стане такава напаст и го направиха да изглежда страхотно.

3. Spec Ops: The Line
Военният шутър, дето не е военен шутър. Геймплейно това заглавие не е нищо особено, но толкова грозно и манипулативно те води за носа, толкова ясно ти завира в лицето що за лицемер си да харесваш жанра въобще, че боли. И четирите края са феноменални, а музиката е смразяваща. Литературата си има Heart of Darkness, киното си има Apocalypse Now, геймингът си има Spec Ops: The Line.

4. Bastion
Едно от двете RPG заглавия, които въобще съм завършвал. Предвид непоносимостта ми жанра, това говори достатъчно. Ако финалът не ви докара до сълзи, не сте хора.

5. Star Wars: Republic Commando
Единственото нещо, дето "става" в тая вселена. Ама става могъщо - мрачно, военно, без джедаи и светещи пръчки, без Сили и мидихлорини. Delta Squad са чешити до един и успяват наистина да те накарат да се чувстваш като част от екип, а не като бавачка на някакви AI човечета.

6. Homeworld
Чудовищно добра космическа стратегия и разказ за една раса, която просто иска да се завърне у дома. Имаше мисии, които те карат да захапеш бюрото и да стържеш с нокти по него от напрежение.

7. Rainbow Six: Raven Shield
Операциите на Дъга-6 са сред фаворитите ми, когато става въпрос за гейм поредици, и съм прекарал безбройни часове с Динг Чавез и компания. Raven Shield според мен най-добре въплъщава идеята на тези игри, а именно - безкомпромисен тактически шутър.

8. Fahrenheit/Indigo Prophecy
Емоционална въртележка, която ме остави зяпнал в края си. Още помня как бях полуприпаднал на стола си дълго след изтичането на финалните надписи. Това е и една от игрите, които не желая да преигравам, от страх да не разруша много скъп спомен.

9. Batman: Arkham Asylum
Arkham City несъмнено беше страхотен ъпгрейд и надгради буквално всеки елемент в Asylum, но вече знаех какво да очаквам от нея и липсваше УАУ ефектът. Освен това, смятам лудницата за много по-"уютен" и личен сетинг, който прекрасно пасна на персонажа на Батман.

10. The Wolf Among Us
Депресията и фентъзито се хванали за ръка, отишли в Манхатън и разказали една чудесна, зловеща приказка. Не съм особен почитател на Telltale, но тук удариха кьоравото.
What froze me was the fact that I had absolutely no reason to move in any direction. What had made me move through so many dead and pointless years was curiosity. Now even that had flickered out.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest