Top 10 любими игри

Всичко, което ви вълнува около голфа, бингото и стрип-покера...

Moderator: AlDim

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by AlDim » Thu Oct 05, 2017 8:04 am

За мен може би най-големите проблеми на Heroes 4 са визията и интерфейсът. Артът е ужасен, единиците изглеждат невзрачни и безинтересни, градовете и картата също са загубили страхотния стил на третата игра и за капак брилянтния интерфейс на тройката е заменен от нещо особено ужасно, което ми уморява очите само да го гледам. Огромна част от привлекателността на Heroes 3 идва от характера и неостаряващата визия. Иначе аз четворката и геймплейно не я харесвам, но това е по-субективно.

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Top 10 любими игри

Post by трубадур » Thu Oct 05, 2017 8:36 am

Ice Pick lodge са от много правилните дивелъпъри засега, единственото общо между игрите им, че са блийк ез фак, но като арт, механики (където го има), история и персонажи винаги отиват в некви много диви ъгълчета, до които никой друг не ще. Втората патология се чака здраво, наскоро почнах пак да ръчкам HD версията на пърата част, където преводът е доста добър и не е правен с гугъл транслейт, както беше с първото издание на играта (във времена, когато гугъл транслейт не съществуваше).

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Top 10 любими игри

Post by Martix » Thu Oct 05, 2017 10:58 am

Начии, няма да слагам рънър ъпс, щото трябва да изброя 30 игри, а и доста от тях са споменавани по-горе в темата.

1. Warcraft 3, The Frozen Throne: Все още остава най-добрата игра на близърд и най-доброто RTS правено някога. Перфектният баланс между rts и rpg кара игри като Spellforce да позеленеят от завист. Хвърлил съм по тази игра повече часове отколкото по която и да е друга. Като по-малък знаех наизуст всички реплики на единиците (които и до днес са най-добрите в стратегия ever). Мап едитора им ме научи да програмирам и ме зариби по game-dev-а, страст, която пазя и до днес и един ден като направя истинска игра всички ще треперите. Моддинг къмюнитито на WC е ненадминато по количество, качество и разнообразие, буквално оттам са се пръкнали цели жанрове игри, някои от които все още неоткрити от индустрията. Кампанията ми е любимата в жанра, а историята, колкото и да е DnD клише, и до днес ме сгрява отвътре като си спомня за приключенията на Артас и компания преди "aventurers did it" проклятието на Wow да развали lore-а.

2. Transistor: Това е, simply put, ултимативната инди игра. Графиката е out of this world, можеш да вземаш случайни скрийншоти от където и да е, и да ги принтираш като картини. Музиката е една от най-добрите в индустрията, тананикането на Ред черешката на тортата, която дори нямаше нужда да слагат и някак си прави игра за пълна 10-ка още по-добра. Геймплият и по специално realtime/turnbased бойната система и функциите са толкова добри, че ме е яд, че не съм се сетил аз пръв. Историята удря право в сърцето и остава с теб дълго след приключване на мизерно кратката кампания, все едно си прочел хубав интерактивен разказ. Transistor е игра, която изисква почти религиозна обич, и фенбойщината ми по нея е опасно близко до присъединяване към култ.

3. Mafia, The City of Lost Heaven: Мафия беше първата сериозна игра, която превъртах съвсем сам, през далечната 2003г и затова и до днес смятам някои нива от тази игра за най-трудните, които съм виждал и изпитвам гордост от факта, че 3 рестарта на цялата кампания и сигурно поне 10 фейла само на пристанището не ме отказаха и стигнах до края. Умирането от 2-3 изстрела вкарва адреналин, така както 100HP системата не може. Израстването на Томи Анжело сред ранковете на мафията, първото стреляне с томи гън, първата кола, която не е пълен боклук, първия умрял другар - това са моменти, които носят много по-голяма тежест в тази игра, от колкото в коя да е версия на прехвалената GTA. Period specific архитектурата, оръжията и колите пък те вкарват във филма, подпомогнати от феноменалния саундтрак на Vladimir Šimůnek. Даниел Вавра е ненадминат в world building-а и във вкарването на автентичност в проектите си и нямам търпение да видя какво ще направи с Kingdom Come: Deliverance.

4. Psychonauts: Не бях играл класически куести дотогава, и тази игра ми беше първия досег с Тим Шафър. В началото не разбрах какво толкова й е хубавото, започна като стандартен action-adventure с гадна графика. После, по време на първата мисия излязох от един тунел в главата на drill sergeant-а, перспективата се обърна, стената стана под, нещо в мен прищрака, и оттогава съм фен на Шафър до гроб. Цяло чудо е, че Psychonauts въобще е излязла, предвид през какъв ад е минала разработката й. И до днес няма игра с по-креативни нива и герои от тази, никой не може да е забавен, без да е смешен, така както го може Тим. Ако продължението е дори наполовина толкова изпълнено с концентриран гении и любов към изкуството, значи няма да останем разочаровани.

5. Vampire The Masquerade, Bloodlines: Нищо по-малко от най-доброто 3rd person rpg, поне до излизането на третия вещер, който обаче още не съм играл. Вампайър е играта, която ми показа, че в жанра може да съществува нещо различно от warrior/mage/ranger троицата(хаха) като класове и история, която не се занимава с дракони и крале. Поглъщащата атмосфера и брутално добрия избор на песни в саунтрака ме карат да забравя, че играя игра. Тройка, заедно със Westood са студията които най-ме е яд, че се разпаднаха вместо да продължат да творят история със всеки следващ проект.

6. The Longest Journey: Започвал съм и други куести, но все ми омръзват преди да ги довърша. В Сиберия player character-ът е някак сух и отдалечен от историята, докато в TLJ участваме в събитията, случващи се пред очите ни. Munkey Island и Deponia са прекалено засипани с тонове шеги, докато Ейприл Райън, макар да не е лишена от чувство за хумор, е достатъчно човечна сама по себе си, за да я приема за нещо повече от говорещ спрайт, напълно отделен от историята си и лишен от всякакъв stake. Грим Фанданго и Blackwall изглеждат ужасно, докато след толкова години, TLJ все още е приятна за окото. Единственият минус на TLJ са ужасните пъзели, но на кого му пука, за това имаме интернет. И продълженията са страшно качествени игри, но го няма awe-то, което ме удари при първия досег с работата на Ragnar Torquist. Дано един ден събере пари да направи The Longest Journey Home, April го заслужава.

7. Freelancer: Може би един ден Star Citizen ще заеме мястото на Freelancer, но няма да заеме десетките часове, прекарани в трепане на пирати и разходки из галактиката на борда на любимата Barracuda heavy fighter. Геймплеят на тази игра е неустоимо зарибяващ и днес, и подобно на Mafia-та от по-горе, дора малко празен, open world-а е много по-compelling от този на по нови, игри, при които обаче липсва polish-а и усещането за градация в кампанията.

8. The Witness: Joantahn Blow е, много рядко срещано, надут хейтър многознайко, който накрая наистина успява да достави по-добрия experience, и да докаже, че е бил прав през цялото време. наричат играта модерен Myst с шарена графика и еднообразни пъзели, но The Witness е много по-претенциозна от това. Тя е, колкото игра, толкова и психолочически експеримент, целящ да изучи и пресъздаде феномена на awe при sudden realization-а, че нещо има повече измерения, отколкото си виждал досега с очите си. Прилича на Myst, но прилича и на уличните фокуси, при които едно вале спатия може да се сдобие наусетно с трета страна, или на наскоро излязлата Stephen's Sausage Roll (най-добрия чист пъзел за последните няколко години). Жалко е, че много от играчите никога не я grok-ват и не усещат това чувство, което Blow е искал да нацели, или просто се спойлват в интернет, и губат шанса сами да открият магията. За десерт, в играта е включено и чудесното есе The Secret of Psalm 46, което предава идеите на Blow в думи и си заслужава слушането дори само по себе си, без да си играл (има го в youtube).

9. Marc Ecko's Getting Up - Contents Under Pressure: Колебаех се дали да не сложа на това място Advent Rising, но Marc Ecko все пак ми е по-любима, благодарение на микса от тийнейджърско бунтарстване, романс, екшън, и графити - lots of lots of графити. Саундтракът е на топ ниво, историята е малко наивна, но забавлява на макс, бойната система е изненадващо дълбока, със вградената stealth и silent takedown система и многото комбота (почти колкото в Prince of Persia). Звездата на играта са графитите и интеграцията им в кампанията. Те са, просто спиращи дъха на моменти и ако имаш дори малък интерес в това улично изкуство, Marc Ecko е задължителна.

10. Ground Control 2 - Operation Exodus: Излезе преди толкова години, а компаниите още не са осъзнали, че това е естествената еволюция на RTS жанра в мултиплейър. Добре де, може би са осъзнали - Petroglysh вече имат 2 пропаднали опита да направят такава игра, а и излезлия наскоро Warhammer 40k Dawn of War 3 също ползва GC2 формулата, само чакаме MOBA игрите да омръзнат и това ще е новия крал на хълма). Геймплеят на тази игра е рафиниран до съвършенство, а weapon feedback-а е на космическо ниво за жанра. Бойните единици са пичове до една, а кампанията е на добро ниво за RTS. Все пак, играта е в този лист само заради мултито.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Top 10 любими игри

Post by penzata » Thu Oct 05, 2017 12:00 pm

трубадур wrote:
Thu Oct 05, 2017 8:36 am
Ice Pick lodge са от много правилните дивелъпъри засега,...
Уууу, тя Knock-Knock била тяхна. Веднага подхващам Pathologic и The Void. :mrgreen:

@Martix , то това и е якото на Кейт Уокър, че е еври-дей-вглъбен-в-професията адвокат, който уж минава транзит през забутано градче, а попада в огромен и очарователен свят и с течение на играта се променя и става част от него. :mrgreen:
Transistor-а и The Witness ме зарибиха, ще им хвърля едно очо.
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Top 10 любими игри

Post by трубадур » Thu Oct 05, 2017 1:20 pm

Всичко на супер джайънтс трябва да се цъка, целите им 3 игри :mrgreen: - ма басчъна и транзистора са класа сами по себе си и кибичат в собствена категория на великолепие.

User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Top 10 любими игри

Post by penzata » Thu Oct 05, 2017 3:20 pm

Като се замислих, то и на Troika са цели три (единствени) игри, арканума, темпъла и вампирите, които рутят колосално. :metal:
Тъжно е, наистина, че ги няма вече.
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by AlDim » Thu Oct 05, 2017 9:22 pm

penzata wrote:
Thu Oct 05, 2017 3:20 pm
Като се замислих, то и на Troika са цели три (единствени) игри, арканума, темпъла и вампирите, които рутят колосално. :metal:
Тъжно е, наистина, че ги няма вече.
Реално повечето хора от Troika вече се разпределика между Obsidian и inXile.

@Martix, Freelancer и на мен ми е любимият спейс сим, но никъде не може да се закупи тази игра, деба. 24000 души я имат в wishlist на GoG, ама де тоз късмет... https://www.gog.com/wishlist/games/freelancer
Не знам защо Microsoft така изоставиха дистрибуцията на тази класика.

User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Top 10 любими игри

Post by penzata » Thu Oct 05, 2017 9:51 pm

Така е (за Troika), но е различно. Техните три игри са някак супер различни от всичкото рпг-та.
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by AlDim » Fri Oct 06, 2017 10:27 am

penzata wrote:
Thu Oct 05, 2017 9:51 pm
Така е (за Troika), но е различно. Техните три игри са някак супер различни от всичкото рпг-та.
За мен Arcanum е просто Steampunk Fallout, но с малко по-скучни куестове и персонажи. Elemental Evil е посредственяж.
Само Vampire: Bloodlines наистина ме отвя (но и тя все пак има много сериозни недостатъци).

Важното е, че Джейсън Андерсън работи в inXile, а Тим Кейн и Брайън Мицода са в Obsidion.

Btw сега като погледнах установих, че Крис Авелоун е минал към Larian. Това определено обяснява доста от успеха на Divinity: Original Sin 2 :mrgreen:

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Top 10 любими игри

Post by Martix » Fri Oct 06, 2017 7:53 pm

Абе inXile и Obsidian не са Troika, но все пак се радвам на ренесанса, който удари RPG-тата последните години. Жалко че с времето имам все по-малко време за игри, толкова интересни неща се натрупват на backlog.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
termit
Jaghut Tyrant
Posts: 1758
Joined: Thu Jan 15, 2004 5:04 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by termit » Fri Oct 06, 2017 9:54 pm

AlDim wrote:
Thu Oct 05, 2017 8:04 am
За мен може би най-големите проблеми на Heroes 4 са визията и интерфейсът. Артът е ужасен, единиците изглеждат невзрачни и безинтересни, градовете и картата също са загубили страхотния стил на третата игра и за капак брилянтния интерфейс на тройката е заменен от нещо особено ужасно, което ми уморява очите само да го гледам. Огромна част от привлекателността на Heroes 3 идва от характера и неостаряващата визия. Иначе аз четворката и геймплейно не я харесвам, но това е по-субективно.
Интерфейсът също е субективен, на мен този на 4-ката ми е по-удобен - дори и само заради факта, че са изнесли ресурсите на много по-видно място. В интерес на истината донякъде съм съгласен, че този на 4 е твърде светъл, но докато ти не го спомена, не ми е правило впечатление.

Забелязах, че никой до сега (включително и аз) не е споменал System Shock 2!
https://www.youtube.com/watch?v=S_EuNmQOpbw за нас
Elves dig rocket launchers.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Top 10 любими игри

Post by Amelia » Sat Oct 07, 2017 7:52 am

Обаждам се да предупредя, че пиша вживян чаршаф по темата, но поради обема му, трябва да спирам да си почивам от време на време. :lol:

Ще го приключа може би утре и ще го пусна тука. Ненам дали някой изобщо ще има attention span да го чете, ама на мен просто ми е нужно да го напиша...
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Re: Top 10 любими игри

Post by AlDim » Sat Oct 07, 2017 10:45 am

termit wrote:
Fri Oct 06, 2017 9:54 pm
Интерфейсът също е субективен, на мен този на 4-ката ми е по-удобен - дори и само заради факта, че са изнесли ресурсите на много по-видно място. В интерес на истината донякъде съм съгласен, че този на 4 е твърде светъл, но докато ти не го спомена, не ми е правило впечатление.
Мани светлината. Това е безумно грозно и зле направено като цяло. Ужасни портрети и икони, прекалено широко странично меню, никакъв контраст, тотален кич и адски безлично. Информацията не е подредена добре също. Боли ме глава само като го гледам:
Image

Сравни този ужас с почти перфектния интерфейс на 3-ката:
Image
Всичко е много добре подредено, изключително стилно, иконите и портретите са супер готини и пълни с характер. Контрастът е идеален и всичко се вижда лесно. Освен това в Heroes 3 HD мода дори малкото недостатъци на интерфейса са оправени (особено процедурите, които изискват излишно цъкане) и може да се играе с невероятна скорост.

Като човек, който изключително цени добрият интерфейс и дизайн (и през годините съм се занимавал доста с дизайн), Heroes 4 директно ми бърка в здравето.

А това, че ресурсите в Heroes 3 не са на видимо място, просто не е вярно. Перфектно са сложени в лентата отдолу и са там на всеки екран. Кога последно си я играл тази игра..? :lol:


Разликата в цялостната визия е също толкова потресаваща:
tower.jpg
tower.jpg (350.92 KiB) Viewed 6776 times
Heroes 3 - детайл, страхотна подредба на сградите. Всичко е стилно и лесно за разпознаване

Image
Това мяза на претупано CG от 95-та ебати. Никакъв детайл, ужасни текстури, сградите са невзрачни от-до и с елементарен дизайн.

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Top 10 любими игри

Post by трубадур » Sat Oct 07, 2017 11:08 am

Това последното е баси дивия кубизъм :mrgreen:

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Top 10 любими игри

Post by Roland » Sun Oct 08, 2017 2:40 am

Ето го и моя топ 10. Измислянето на десетте заглавия всъщност ми беше супер лесно, но класирането им се оказа някакъв потресен труд. Бтв, в един момент можеше половината заглавия да са хоръри, но се спрях овреме.

10. Soul Reaver 2 - Играта, която ме зариби по Legacy of Kain поредицата и ми донесе упоритата вяра, че игрите са легитимен разказвачески медиум. От днешна гледна точка, не бих казал, че конкретно тази игра или поредицата като цяло са някакъв връх в геймплейно отношение, но историята, допреди да измалазанее, беше непреодолимо зарибяваща и обещаваше някакъв толкова епичен шоудаун накрая, че в крайна сметка начинът, по който приключи - в нищото - сигурно беще единствената реалистична опция на франчайза.

9. Fallout 3/Fallout: New Vegas - Честно казано, за мен тези две игри са доста по-свързани една с друга в чисто личен план, отколкото изглежда са за останалите хора тук. Тройката беше първият ми Fallout (за F2 бях твърде малък, а докато ми дойде акълът, вече се бях прехвърлил на конзоли) и съм я преигравал неколкократно, вкл. с всичките експанжъни. New Vegas от друга страна беше по-доброто заглавие, но същевременно с достатъчно сходни черти, за да е видно, че споделят свят.

8. Planescape Torment - Играта вероятно заслужава да е по-нагоре в класацията, предвид абсолютната си брилятност, но истината е, че годините й личат и така и не съумях да се насиля да я преиграя. При все това, тя ми беше една от първите игри изобщо, и до ден днешен си спомням подробности от историята, света и дори визията, каквито не помня от заглавия, които съм цъкал миналия месец.

7. Uncharted 2 - За мен най-добрата част от поредицата, и като геймплей, и като ритъм на повествованието, и като герои, които са толкова яко изпипани, че дори второстепенните успяват да носят на плещите си самостоятелно заглавие (визирам супер качествената Lost Legacy). Геймплят може и да избива на твърде много пуцане на моменти, но това така и не съумя да ме изтощи и с огромен кеф изринах платинума.

6. The Evil Within - a.k.a. по-добрия Resident Evil 4 - Една от най-великите хорър истории, които съм виждал в игра, плюс достатъчно добре разгърнат свят, който позволява реални продължения (вместо чисто тематични като повечето хорър франчайзи). Плюс това, в геймплейно отношение, играта е това, което си МИСЛИТЕ, че си спомняте от RE4. докато всъщност е вселени напред, с много по-интуитивни и адекватни контроли, които - при все, че пак са направени така, че да пречат - пречат по начин, който е повече предизвикателен, отколкото фрустриращ. Определено един от най-трудните платинуми, които съм отключвал.

5. Star Wars: Knights of the Old Republic - Това беше заглавието, което ме накара да се влюбя в Разширената вселена на Star Wars (и което в последствие не ми позволи да се влюбя в тази на твърде сходната Mass Effect). Визията на планетите, съпътстващия митос, музиката, всичко е изпипано до съвършенство, което честно казано ми е по-важно от всякакви геймплейни или чисто сюжетни недъзи, от които играта иначе страда.

4. Alien: Isolation - Както каза Трубадура, най-доброто продължение на оригиналния филм, и макар да е най-добрата хорър игра га ме нема, си остава страхотно преживяване. Това, че с изключение на няколко скриптирани момента, в цялата история гнидата може да е директно над главата ти и компютърът е като цяло по-умен от теб, води до някои от най-кинематографичните моменти, с които съм се сблъсквал в игра изобщо. В добавка, дълбочината, до която стигат разработчиците, за да изградят детайл и плътност на света, както и връзки с първия филм, е меко казано впечатляваща.

3. Final Fantasy X - Може би не най-доброто FF заглавие, но абсолютно най-силно резониращото с моя вкус. История, която в основата си е тотален sadness porn, великолепна музика, прекрасен свят (тропическото фентъзи винаги работи за мен), геймплей, който е на прага да се пренесе от класическо JRPG - демек 30 години назад от западния гейминг - в по-модерната си версия, която е само 10 години назад... Знам, че звуча подигравателно, но истината е, че всъщност това е може би играта, в която съм влагал най-много емоция от всичко, което някога съм играл.

2. Silent Hill 2 - Безапелационно най-доброто заглавие в поредицата, най-психопатичната и символична история, от която бълва толкова много садо-мазо фройдизъм, че в един момент трябва да спреш, за да осмислиш всички скрити послания, вплетени във всеки един аспект - от история и герои, та до визия и музика. И разбира се, фактът, че дори когато разкриеш Големите Разкрития към края, сюжетът пак ти удря един бърз Джийн Улф и крие минимум още два сюжета под повърхността, които е напълно възможно така и иникога да не надушиш, колкото и пъти да я преиграеш. ТОВА е за мен най-добрата хорър игра, правена някога.

1. Destiny - Това може и да не е най-доброто заглавие в списъка, но е играта, с която съм прекарал най-много време - над 2500 часа. Постапокалиптична супергеройска космическа опера, която страда от Activision-изъм и пред-рилийс осакатяване на сюжета, но компенсира с тонове lore, често скрити или бегло загатнати в collectible предмети, но които изграждат фантастика от калибъра на Хану Раяниеми и Дан Симънс. Играта не е за всеки, но всеки, който прекара достатъчно време в нея без да му досади, ще се влюби в нея.
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 9 guests