ShadowDance

Въпреки че реално третия уичър се играе като Ню Вегас или Обливиън - страничните куестове.

Страничните куестове са страхотни, но за разлика от New Vegas и Oblivion много от тях са перфектно преплетени с централната история, която може да е сравнително простичка, но е развита изключително добре. После обаче с приключването на тази голяма епика идва всъщност най-доброто с Hearts of Stone и Blood and Wine. Там централните сюжети са особено добре замислени и интригуващи, злодеите са от класа и изборите имат огромно значение до степен да има коренно различни нива.

Иначе мерси за модовете, ще ги погледна в някакъв момент.

AlDim wrote: ↑

Sun Oct 22, 2017 11:41 am

Страничните куестове са страхотни, но за разлика от New Vegas и Oblivion много от тях са перфектно преплетени с централната история, която може да е сравнително простичка, но е развита изключително добре.

Отбелязах и това все пак, не е като да хвърлих цялата история под влака

Още не мога да ги почна тия смотани експанжъни на вичъра, ся пак минавам през цялата игра първо и чак тогава на допълнителното. Поради същата причина например нямам никаква идея какво се случва в Dawnguard и Dragonborn, а имам скайрим от твърде много време

Това за Better Battle си го правим и без Better Battle mod-a. Предполагам някви лица могат да минат играта и само с въртенето на пръчка насам-натам, но ние обичаме да си разнообразяваме битките и да ги приключваме бързо и за тая цел си ползваме целият арсенал от техники/знаци/олия/поушъни. Изумена съм, че се налага да се правят модове, които да принуждават играчите да ползват бойната система както трябва. Играчите сами не могат ли да се сетят? Не им ли става супер скучно просто да въртят пръчка?

Модовете за кръвта са ми като модовете за текстури на керемидки... Но тоя най-първия мод, дето прави битката по-реалистична изглежда като нещо, дето бихме пробвали.

Относно главната сюжетна нишка - тя е изумително подобна на тази в книгата, въпреки че се развива някви години след нея. Пичовете са се опитали да пресъздадат книгите и като сетинг. Съществените разлика са само, че Сири е малко по-пораснала и баща ѝ не я търси, за да я запложда, а на север царува психопатът Радовид вместо доста по-умерения Фолтест. А, да. И магьосниците вече не са на почит и почти не ни занимават с Лютичето. Но останалото си е като в книгите.

Spoiler: show

В книгите Сири, бягайки от един магьосник, се телепортира през някъв счупен портал и изчезва. Гералт тръгва да я търси и в общи линии това прави 5 тома поред. Сири се мота наоколо като муха без глава, все нещо я преследва, тя скача през времето и пространството, намира си лов интерест, който после бива убит и т.н. Йенефер е забита в нищото и се появява рядко - прекарва известно време на Скелиге. Емхир с войската си настъпва срещу Северните Кралства и също търси Сири (само че не за да го наследи на престола, а за да ѝ направи дете, щото така трябвало според пророчеството на Итлин, а и за да вземе Цинтра законно и без главоболия). Опустошил е това, дето някога е било Темерия и сега там навсякъде се валят трупове. Ередин също има мераци към Сири, щото тя е от старата кръв и има специални умения. Авалах е благоразположен към Сири, щото е влюбен в баба ѝ. Трис си се занимава с магьосническите работи, странична и незначителна за сюжета е и много ѝ се иска да ебе Гералт, но той е твърде зает да си мисли за Сири. Дийкстра се мота наоколо и ту ни помага, ту се бие с нас. Филипа Ейлхарт си плете козните срещу рандъм магьосник/крал... В играта мяза малко на Вилгефорц, со все очната регенерация.

Изобщо, вижда се, че пичовете от CD Project RED най-сетне са получили кинтите и технологията да си направят игра, която наистина да пресъздава мащаба на ландшафта и политиката в книгите и са се старали да са максимално близо до атмосферата и канона в книжния оригинал.

Прищя ми се да пусна тук ей това малко откъсче от книгата, където се вижда in a nutshell връзката между Гералт и Йенефер. Само в това писъмце вече има пъти повече емоция и character development от всико, което съм виждала между Гералт и Трис накуп:

Spoiler: show

Мъглата се поразреди. Гералт извади от чантата си второто писмо, което неотдавна му бе донесъл странен посланик. Четеше това писмо за около трийсети път. То ухаеше на люляк и касис.

Скъпи приятелю…

Вещерът изруга тихо, гледайки едрите, равни, ъгловати, изписани с енергични движения на перото руни, отразяващи безпогрешно настроението на пишещия. Гералт за пореден път усети огромно желание да се опита да се ухапе по задника. Когато преди месец писа на магьосницата, две нощи поред се чудеше как да започне писмото. Най-накрая се спря на „Скъпа приятелко“. И сега си го беше получил.

Скъпи приятелю, страшно ме зарадва изненадващото ти писмо, получено почти три години след последната ни среща. Радостта ми беше още по-голяма, като се има предвид, че кръжаха разни слухове за твоята внезапна и неочаквана гибел. Постъпил си добре, като си решил да опровергаеш официално тези слухове, пишейки ми, хубаво е също, че направи това толкова бързо. От писмото ти следва, че си водил спокоен и скучен живот, лишен от каквито и да било изненади. В настоящите времена такъв живот е истински лукс, скъпи приятелю, и аз се радвам, че си успял да го постигнеш.
Трогна ме неочакваната ти загриженост за моето здраве, която си благоволил да проявиш, скъпи приятелю. Бързам да те известя, че наистина вече се чувствам по-добре, периодът на несгоди е зад гърба ми, отървах се от грижи, с чието описание не искам да те отегчавам.
Много ме безпокои и притеснява това, че подаръкът, получен неочаквано от Съдбата, ти е донесъл толкова неприятности. Ти си абсолютно прав, като предполагаш, че се налага професионална помощ. Макар и описанието на трудностите, с които си се сблъскал, да е доста тайнствено, което е разбираемо, аз съм сигурна, че знам източника на проблема. И съм съгласна с мнението ти, че е абсолютно необходима помощта на още една магьосница. Гордея се, че съм втората, към която си се обърнал. И с какво съм заслужила толкова високо място в списъка?
Бъди спокоен, скъпи приятелю, а ако си се готвил да се обърнеш за помощ към други магьоснички, се откажи, защото няма нужда. Незабавно тръгвам право към мястото, което си посочил толкова завоалирано, но по разбираем за мен начин. Естествено, тръгвам абсолютно тайно и при съблюдаване на всички мерки за безопасност. На място ще се ориентирам в същността на проблема и ще направя каквото е по силите ми, за да успокоя бушуващия извор. При това ще се постарая да не се представя по-зле от други дами, към които си се обръщал, обръщаш се или възнамеряваш да се обърнеш за помощ. Все пак съм твоя скъпа приятелка. Прекалено ми е ценно твоето скъпо приятелство, за да те подведа, скъпи приятелю.
Ако през следващите няколко години решиш да ми пишеш, не се колебай нито за миг. Винаги се радвам на писмата ти.

Твоя приятелка Йенефер

Писмото ухаеше на люляк и касис.
Гералт изруга.

дуде, това писмо се едно го е писала соц бабичка, докато слуша лили иванова

Това писмо е израз на прекрасния aggressive aggressive подход, който Йенефер има към Гералт, когато въпросният извърши някоя тъпотия. В слуая нашичкият е изчезнал за 3 години, ни вест ни кост, след което ѝ пише писмо със "скъпа приятелко" в него и ѝ обяснява, че преди да викне нея, е викнал Трис, за да му помага със Сири и специалните ѝ умения. Йенефер сигурно се е самозапалила от бяс като му е прочела писмото.

Веднъж ѝ беше зачезнал така, като ѝ оставил няква китка цветя на леглото без обяснение и тя като го видя пак след някви години, щеше да го изяде с парцалите. Сдобриха се, докато висяха над няква пропаст и щяха да паднат всеки момент.

Не бе то до подтекстът е ясен, даже е твърде ясен, просто не ги шипвам тия двамата, щото се ослянам само на игрите, където йенифер от 300-те общо вичър часа, отсъства през 250 от тях.

Освен това, лично залитане, винаги съм бил с блондинки и чернокоси, никога с червенокоса, даже преди години се хванах, че тази реална липса се проявява и във виртуални залитания, където всяка мацка, като си я правя в рпг е джинждър курве

И аз обичам джинджъри. С лунички.


Споменах ли, че младият Гералт от оня мод има лунички? Също, епохалния Флинт от Black Sails е джинджър с лунички. Фани го гледай това вече.

Редхедс ар воусъм. А и на Трис дупиту у втората част е джус.

Същото е ползвано и за йен, моделът на телата не е като да е мега различен

Един и същи гъз, с бенка на едно и също място.

То самият секс е супер повтаряем и скучен, но ситуациите малко преди (и понякога, малко след) секса са много хот и затова гледаме и секса.

Тя и първата гола поза на йен е почти едно към едно с тази на трис, само дето едната е на два стола, докато другата на легло и даже беше анимирана повече, тъй като се търкаляше, това в двойката, в трета част я бяха оставили само с опънати крака и анимацията се състоеше във въртенето на глава. Бтв, липсата на дори генитални намеци в третата част е доста смешна. В двойката поне има малко косъм и заради сенките нещо като цепка. В тройката също къпането на гералт, гледано от тавана, разкриващо кен дол физиката е мега лолз.

Иначе игрите (като цяло) са твърде далеч от секса и по-добре да не го включват. Първо да се научат как да се отнасят с голотата като хората, после със сексуалните ситуации и чак тогава да скачат в кревата, че иначе кринджът е на шест.

Абе в Уйчъра поне пред-сексуалния флирт е яко направен и моушън кепчърд. Гералт като тръгне като хищник гол до кръста към мадамата и на мен ми се подкосяват краката.

А за по-уникалните романс сцени, си има и доста яки хрумки:
https://www.youtube.com/watch?v=eovvaoPCvIo

На това хем точих лиги, хем се хилих като идиот.

Конан също беше съкрушен на тази сцена, аз избягвам да я изгледам цялата, ще дойде ден за преиграване, където ще се съешявам с йен и чак тогава ще я видя.

Да не разводнявам темата за сериала, aма най-сетне преборих първоначалното дразнене от механиката и бъгчетата на Wild hunt-a с помощта на дребни корекции от ~ и ся не мога да спра да цикля и пробвам различни диалози и ендинги цяла седмица. Експанжъните са супер също. Баси кефа си доставих просто, тия хора са се престарали откъм съдържание и звук. Та още една полза от гледането на сериала. В играта поне Гералт никога не остава на сухо, стига Йен да не разбере.
Препарирания еднорог, света вътре в картината, бъзиците в книгата с приказките, и тримата пияни уичери и мегаскопа са отвъд гения.

Идиотските магарешки уши от яката сватба с Владо и Музикантите от... Блавикен отзад