The Witcher 3: Wild Hunt

[трубадур]

Тва с науката е яка идея, но доста не пасва на света. Особено във втората игра имаше ебаси дългите размишления относно генетика и молекули, и днк, и мутации. Средновековният фентъзи сетинг лееееекинго ги прави да мязат на кръпка. Един микроскоп не видях из цялата трилогия, а пък боравят с цялото модерно познание, което трупаме след 19в. Но пък основно дрънканиците идват от магьосниците и вещера, което донякъде контрира сеира, макар че щеше да е мега кеф, ако ги цепеше тия работи Золтан например

[Amikae]

Мисля, че гейм Гералт е доста по-напред и съответно доста по-препатил от версията му в първите книжки. Но конкретно в Последното желание определено го има уравновесения саркастичен Гералт. Особено много ми хареса историйката с Нивелен и тя нагледно демонстрира според мен защо future Гералт е такъв какъвто е. Меч на Съдбата макар и втора книга всъщност са първите разкази, които е писал и тук първата итерация на Гералт наистина е доста по-различна.

[Amelia]

Ми не би трябвало да е твърде напред в някои от разказите. Примерно, Вещерът и Гласът на разума от първата книга ни разправят кво става с Гералт, след като се среща с крал Фолтест и вампирясалата му дъщеря. Като се има предвид, че Фолтест е човек и е убит във втората игра, между третата игра и тея два разказа не би трябвало да е минало кой знае колко време (особено по вещерските стандарти). Т.е. Гералт не би трябвало да е чак толкова различен. Разказът с Нивелен май се случва доста преди това, щото той е ретроспекция на Гералт докато се лекува от раната на врата си.

Некво сложно е и става още по-сложно като се вземе предвид, че игрите май не се водят канон.

Аз май ще си направя аватар с късокосия Гералт. Безбожно много ме кефи просто с тая коса.

[Amikae]

Има промени в игрите да.

https://www.youtube.com/watch?v=3fmCiasdEDY

Голям чудак е човечеца, кефи ме!

[Yan]

Пиян гъз е човечеца и е доста неприятен на живо (по вече не толкова пресни спомени от гостуването му в Пловдив за Еврокона през 2004 г.).
Освен това има зверски проблем с писането на диалози (т.е. с очевидното неумение да го прави), което е доста кофти предвид количеството им в романите. Разказите са далеч по-читави, дългата форма не му е силата.
Сценарият в игрите е доста по-фокусиран отколкото в книгите, за което CDPR заслужават похвала.

[Amelia]

Освен това има зверски проблем с писането на диалози (т.е. с очевидното неумение да го прави), което е доста кофти предвид количеството им в романите.

+ некви милиарди.

Гералт и Йенефер като почнат да си водят шизофреничните и дълбоко драматични диалози с цялата тежест на обречената им любов, ми се приисква да си пръсна черепа. Мисля, че тея глупави приказки са причината все още да не мога да разбера Йенефер като персонаж. Същото се случи и с партито у бабата на Сири, където проклятието над бащата на Сири беше развалено и Гералт си поиска Сири според Law of surprise. Там кралицата такива ги дрънкаше, че направо физически ме болеше. Всичките диалози в тая книга звучат изкуствено и еднакво. Мислех си, че е от превода и от това, че съм забравила какво е да четеш книжовен български (т.е. типът езикови конструкции дето никой не ползва в реален разговор), ама може да си е на Сапковски проблем. Някой чел ли е книгите на английски? По-добре ли са? Щото диалозите в играта са доста по-човешки написани.

[Yan]

Сапковски няма никакво участие в диалозите/писането в игрите, затова са читави
И проблемът е в него, не в превода. Васил Велчев е от добрите преводачи и доста се е старал, ама то с такъв оригинал...

[трубадур]

Каквото Ян вика, единствено в първата игра личи повече уважение към първоизточника, от началото на втората е явно, че пичовете са си казали "бе май можем по-добре" и го демонстрират на всяка крачка.

Освен това йенеферката е овца, без значение колко важна показваха, че ще стане още в Assassin of Kings - взимайки предвид колко простотии трябваше да свърша, за да си върна Трис* във втората част, просто нема начин да я захвърля, за да се занимавам с никаквицата или загубената си дъщеря, дето даже няма нужда от мен при положение, че може да суплесира дракони. Гералт е мъж за много жени, но в крайна сметка е на Трис до гроп

или е триш

[Amelia]

Трис го произнасят в играта. Ние почнахме директно от третата игра, та не знам ква му е била Трис на Гералт някога. Горката, в момента много усилено се опитва да му влезе в бричовете, ама ние държим фронта. Йенефер е канон, та ще си караме с нея. Макар че май ще пробваме да опукаме Трис и после да се върнем до по-ранен сейв и да си тръгнем по линията с Йенефер (знаем, че не може и двете, което е безобразие).

Като стана дума за опукване, набихме се в някакъв бардак и не излязохме оттам докато не опукахме всички курви, дето пускаха.

Секс сцените са повтаряеми, но някои елементи от тях са доста хот.

Държа да отбележа, че това, че на Гералт му расте брадата като минава време в играта ме кефи безмерно. Александър реши да ни обръсне първият път като попаднахме на фризьор и аз бях много съкрушена, ама сега си обраснахме пак. След това я имаше караницата с един много пиян фризьор, дето само ни взе парите и не направи нищо. Гералт беше много възмутен.

[Amikae]

Трис е готина мацка and all, но не е готинo, че се възползва от Гералт, когато си беше загубил паметта.

В първите игри между тях има любовна връзка. Гералт си беше загубил паметта, но лека полека му се връщаше и помнеше, че има връзка с магьосница. Трис вместо да му каже истината се възползва от ситуацията. Best friend ever!

Затова ми е малко антипатична. Йенефер също не е перфектна, може би затова толкова ми харесва историята в Witchera, персонажите далеч не са бинарни.

А Сапковски има неоспорим талант да разказва кратки истории, диалози или не. Мен винаги ми е било трудно да се заинтересувам в такива, но неговите историйки са интересни и макар да са малко предвидими, определено книжлетата се четат доста леко.

[Amelia]

Прочетох Меч на съдбата. В общи линии - още от същото. Имаше малка Сири (викат и Цири в книгата и това е УЖАСНО) и двамата с Гералт бяха много сладки заедно. И мамка му на Гералт се появи за кратко.

Spoiler: show

С Трис положението е "that ship has sailed". Ама буквално. Качи се на някъв кораб и си замина и ние не й казахме, че я обичаме, щото не я обичаме. И някак не ми дреме особено от това. Дотук нито една от канон пачите на Гералт не може да бие Кийра Мец, която беше абсолютен пич. А, да и Оченцето от книгите е сладурка. Уви, книжният Гералт се държи като типа самосъжаляващи се и изтъпели от любов пужовци, които, ако не изглеждат като Гералт (или Чарлз Вейн) и не се занимават с убергероични дела, всички ще искаме да ритаме в зъбите. И е твърдо решен да търчи след доста досадната Йенефер, щото и аз не знам що. Всъщност, те може би са заедно заради онова последно желание на Гералт и това е яко: връзката им не сработва щото и двамата не са сигурни дали изобщо щеше да я има, ако не беше джина. Но така и не ми стана ясно Гералт за чий изобщо си го вкара с това последно желание, предвид ква ужасна брантия беше Йенефер през целия тоя разказ. Можеше да измисли нещо друго, с което да укроти джина и да спаси овцата. По същия начин не ми е ясно що Гералт, който мрази себе си, щото е не-човек (и мрази и майка си, щото го е дала на не-хора да го правят не-човек), изведнъж, седейки до летално създание като баба Каланте, реши да й иска нероденото внуче, за да го прави не-човек и него. Разбирам, че и на него, и на Йенефер им е дерт, че са стерилни и явно им се иска да имат деца и да са нормални хора като цяло. Ама чак пък толкова...

Ще пробвам третия том на книгите и ако е чувствително по-зле от разказите (които са си бая зле написани), може и да си остана само с играта накрая. Вече научих по-важните персонажи, та не е толкова объркващо.

[трубадур]

Мемета за Гари:




Gary of Nivea, the white doggie

[penzata]

Ще пробвам третия том на книгите и ако е чувствително по-зле от разказите (които са си бая зле написани), може и да си остана само с играта накрая. Вече научих по-важните персонажи, та не е толкова объркващо.

Баце, щом не ти харесват разказите, мисля че няма нужда да се хвърляш на романите. Различни са (за някои, даже са по-слаби), а и там женките са още по-дразнещи. Ама, то като цяло, не са ли всички.

[Amelia]

Ахахаххаххахаааааааааааа, земи верно тоя метросексуален Гералт.

А иначе първия том от Сири сагата в момента го чета с изумителната скорост от 2 изречения на ден, щото по цял ден съм в даскало или се готвя за даскало, а през останалото време цъкаме играта.

Направихме на Йенефер куеста с джина. Преди това, държа да отбележа, че се изклатихме с нея върху препарирания еднорог и аз се хилих през цялото време. Играта продължава да кефи. Много се радвам, че има експанжъни, щото не ми се излиза от тоя свят скоро.

[Amikae]

Не е много за вярване, но експанжъните са още по-яки. И са си баш експанжъни, като едно време. Малкия е почти 20 часа игра.