The Witcher 3: Wild Hunt

[Amelia]

Точно тях чета и Зрънце истина го минах вчера.

В момента съм на По-малкото зло от същата тая книга и се забавлявам диво с това как са се изгаврили със Снежанка и Рапунцел! Гералт е толкова як!

Земи обаче тва средновековие с тея драматични любови навсякъде.

[трубадур]

Гералт е романтик, кво

Бтв, на какъв език ги четеш, бг преводът е доста по-сносен от английския, макар че мисля американците се осъзнаха след като игрите продадоха някакви диви милиони бройки и ги преиздадоха нещата с нов доста по-внимателен преводач.

[Amelia]

НИМОА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Търсим, начи, Дандилайън (Лютичето, на български) като разследваме поредица от жени, чиито имена прочетохме в някъв негов тефтер. Това приключи със сцена в една кръчма, в която бардката Присила пя песен за любовта на Гералт към Йенефер и всички в кръчмата реваха. Накрая Гералт стана и ръкопляска прав. С ебати физиономията.

Всяка сцена и диалог в тоя куест беше шибан шедьовър. Попикахме се от смях.

В момента търсим Whoreson Junior и сме в няква баня само по кърпа и си хортуваме с редица други бандити само по кърпи.

Това е гениално всичкото!

Книгите ги свалих от Читанка, на български. Реших, че ще е по-добре да се чете на друг славянски език, отколкото на английски. И те са много готини. Преводът всъщност не е лош, въпреки че ми отне време да свикна с профанщините.

ПП. Radovid sucks flaccid cock!

[Xellos]

Ох, инсталирах го с идеята да си тествам новата видеокарта с това бижу, минах тюториала да се накефя на гледки... и управлението на битките ми скърши хатъра и не съм го барал повече.

[Matrim]

Има и още по-забавни моменти от този тип, примерно куеста в който Лютичето се прави на маскиран отмъстител, а Гералт на бандит, за да впечатлят поредното завоевание на барда:

Spoiler: show

Dandelion: Not so fast! (wearing a garish party mask) Drop your sword, scoundrel! This is your first and last warning.
(Geralt face-palms magnificently as Sophronia turns away from him to see her "rescuer")
Sophronia: Dandelion!
Dandelion: 'Tis I. Though the scum of the city call me the Crimson Avenger!
Geralt: Nooo! Not the Crimson Avenger!

Вчера преиграх Hearts of Stone, първият експанжън. Атмосферата е просто разбиваща отвсякъде, а главният злодей засенчва всички останали в играта. Малко са попрекалили с overpowered босовете, но какво да се прави.

Иначе аз съм чел три от книгите от поредицата, но честно казано ми се видяха средна работа, половината сигурно е диалози, от които огромна част е яко инфодъмпинг и Гералт е толкова grimdark, че чак скучен.

Ох, инсталирах го с идеята да си тествам новата видеокарта с това бижу, минах тюториала да се накефя на гледки... и управлението на битките ми скърши хатъра и не съм го барал повече.

Имаш ли джойпад?

[трубадур]

Затва тия игри ги пускам на ийзи да не се тормозя с боевете, твърде много акробатика, твърде малко личен инпут и си цъкам по диалози, куестове и войс актинга, които са твърде задоволителни и реално силата на тая поредица. Между другото във втората игра на висока трудност AI на хората е на ебаси нивото. Плюс че и всичко е стакнато срещу Гералт, ама да се гъзурчиш срещу стена от щитове и умни врагове е доста изнервящо, при положение, че нашият се въргаля по земята като балерина и рипа от тъпак на тъпак без да има смисъл да го прави.

[AlDim]

Ако битките в тази игра бяха на същото ниво като останалото, щеше да е #1 RPG на всички времена
Малко Dark Souls тип мелета щяха да дойдaт перфектно. Уви, явно CD Project Red въобще не са сила откъм дизайн на бойни системи и този посредственяж е най-доброто, на което са способни до този момент. Останалото обаче е меко казано шедьовър. Играта има много невероятни куестове, но най-важното е, че дори малките странични мисии са разнообразни и с много стабилно качество. Това не е нещо съвсем ново за open world игра (GTA V има също толкова качествено разнообразие), но със сигурност не сме го виждали в RPG.

Също си струва да отбележа, че тази игра не прави абсолютно никакви "социални" компромиси. Не й дреме за цензура, била тя откъм цици или псувни, не я интересува какво мислят SJW-тата, не търси каквато и да е политическа коректност и не я интересува какъв е "правилният" подход в която и да е ситуация. Същевременно избягва другият екстремум - прекаляването с boobs per episode и излишни "шокиращи" моменти като Game of Thrones. Или с други думи - играта не се свени да бъде себе си.

[трубадур]

За съжаление не успяха да надскочат бойната система от втората игра. С всяка се опитваха да направят нещо ново, ама баш виждане за екшън тия пичове нямат. Обаче като се сетя за ммо дървенията от първата, пак бая големи крачки направиха, но си остава посредствен циклеж и досада. И като цяло тупалка от трето лице не е силата на славянските разработчици. За фпс са се доказали, но в момента не се сещам за една игра от трето лице, правена от славяни, дето става за нещо. Засилих се да плесна Mount and Blade, ама то турско.

[AlDim]

Първият Witcher за мен беше непоносим във всяко отношение, не само битките. След 3-4 опита да го изиграя така и не стигнах до повече от 10-тина часа игра. Но от слаб екшън геймплеят стигна само до посредствен за 8 години. Да бяха изкопирали конкуренцията (има толкова много страхотни примери), щяхме да имаме нещо наистина голямо. Идеята с поушъните е перфектна и детективската работа преди всяка битка, просто трябва по-добра и задълбочена бойна система с комбота.

[трубадур]

Но от слаб екшън геймплеят стигна само до посредствен за 8 години.

И аз това казвам
Ясно е, че битките или не са им приоритет и опитват да замажат очите с флаши движения, макар да са безсмислени, или просто толкова си могат. Изглежда всичките ресурси са отишли в дизайна на света, героите и диалозите. Екшънът е да го има просто, щото е игра с убиец на чудовища.

Затова и обърнах внимание на втората игра, където на висока трудност човешкият изкуствен интелект е адекватен. Използват щитове по предназначение, обграждат, атакуват едновременно (в някви приемливи граници), което е чудесно. Лошото е, че движенията на Гералт са красиви на вид, неефективни на макс и е яко въргаляне по земята, за да избегне 10 атаки, че да нанесе един удар.

Където става и мазало, щото отгоре трябва да ползваш знаците, забравих им името, ама там дето блъскаш някой или го замразяваш на място и пр. Преди битка да пиеш колбите. И да си с възможно най-доброто снаряжение. Т.е. има добри идеи за тактически кютек, ама омешан с движения ала батман за бедни (с меч), нещо което Монолит трябваше да покажат как се прави с Shadow of Mordor, плюс явната липсва на цялостна визия първо на коя трудност е добре да играеш играта и второ стойностна бойна система, която просто да е кеф да разцъкваш идва и целият геймплейен погром. Да не забравяме че и 2 игри тия пичове не знаеха как се поднася елегантно туториал информация

Затова въобще не ме е срам да си ги играя на най-лесна трудност и да не се занимавам с бойна система, която основно да ме дразни.

[Xellos]

Нямам пад, ма с него трагедията при мен ще е още по-пълна с контрола. Ще я пробвам по-натам пак, че са толкова съм забил в фолаут 4 с всичкото длц и 1-2 билдинг мода, че нема откъсване.

Алдиме - фанете най-сетне far cry primal-a да чуя мнение

[Amelia]

Ще стигнем и до Фаркрай в некой миг, след 2 години, като приключим с Уичър 3 и всичките му експанжъни...

Иначе, аз прочетох първия сборник с разкази (Последното желание) и в едноименния разказ Гералт и Йенефер се срещнаха и онуй болното между тях започна. Очертават се като доста значителна и интересна фентъзи двойка и се чудя що колегите са я пропуснали като са писали ей тоя материал:
http://www.shadowdance.info/magazine/ar ... e-stories/

Все още съм видяла твърде малко от Йенефер, та не мога да я коментирам, но за момента хем ме кефи, хем искам да й зашия два шамара. Като цяло и в самата книга има едно такова непостоянство на качеството, примерно има супер яки моменти и веднага след тях няква посредствена тъпотия. И в стила на писане е така, особено в диалозите - всички персонажи звучат еднакво. А секс сцените са малко като че ли Уве Бол ги е правил.

Ама ме кефи и когато успее да балансира дарк атмосферата и хумора, ми влиза много добре. И кашицата от пантеони и митологии е много готина. А Гералт е напълно мой тип, та съм обречена да се влюбя в него. Сега ще подхвана Меч на съдбата. Нямам търпение да стигна до томовете със сагата за Сири.

[The Dragon]

Имай милост към себе си и спри до третата книга. Ако продължиш след третата ще разбереш защо не е писано.

[Amikae]

Ще стигнем и до Фаркрай в некой миг, след 2 години, като приключим с Уичър 3 и всичките му експанжъни...

Иначе, аз прочетох първия сборник с разкази (Последното желание) и в едноименния разказ Гералт и Йенефер се срещнаха и онуй болното между тях започна. Очертават се като доста значителна и интересна фентъзи двойка и се чудя що колегите са я пропуснали като са писали ей тоя материал:
http://www.shadowdance.info/magazine/ar ... e-stories/

Все още съм видяла твърде малко от Йенефер, та не мога да я коментирам, но за момента хем ме кефи, хем искам да й зашия два шамара. Като цяло и в самата книга има едно такова непостоянство на качеството, примерно има супер яки моменти и веднага след тях няква посредствена тъпотия. И в стила на писане е така, особено в диалозите - всички персонажи звучат еднакво. А секс сцените са малко като че ли Уве Бол ги е правил.

Ама ме кефи и когато успее да балансира дарк атмосферата и хумора, ми влиза много добре. И кашицата от пантеони и митологии е много готина. А Гералт е напълно мой тип, та съм обречена да се влюбя в него. Сега ще подхвана Меч на съдбата. Нямам търпение да стигна до томовете със сагата за Сири.

Аз също скоро си купих Последното желание и PC TW3 GOTY(имах го на PS4 преди), и след като прочетох Последното желание осъзнах колко много са уважили сорс материала CD Projekt. Гералт е баси готиния пич!

А ако си прочела вече цялото книжле и ти е харесала частта с Йенефер, то в играта има един страхотен куест, който много ще ти хареса!

[Amelia]

Наистина, книгите са се утрепали за РПГ по тях и играта хваща прекрасно уменията на Гералт, разните отвари и прочее гадости. Но книжният Гералт е доста по-неуравновесен и мелодраматичен от стабилния саркастичен тип в играта. Та в това отношение CD Projekt Red не са особено faithful към source-a.

А аз харесвам Гералт и в двата варианта. Всъщност от играта досега не сме научили кой знае кво за емоционалната кашица дето му е в главата. И не говоря само за изпълненията с Йенефер (във втората книга има разни много нежни сцени с нея, дето ми създават много фийлс), ами и за комплексът му, че е уж безчувствен мутант. Това на мен ми е важно откъм развитие на персонажа, щото го прави нещо повече от много секси печения и съвестен ДИЛФ, дето е над тея неща (впечатлението от Гералт в играта).

А споменах ли КОЛКО ме кефи почти атеистичната философия на Гералт? Пичът ползва научния метод в някъв фентъзи свят и непрекъснатия му контакт с някви суеверни и религиозни телета, пръква големи дози красив цинизъм. Умирам си от кеф!

Та така. В книгите се появи някъв любовник на Йенефер и двамата с Гералт почти се биха за нея. Засега все още не мога да разбера кво толкова намират в нея.

В тоя ред на мисли, Гералт и с къса коса е голям красавец:

4c93db27e3f26ba16f5c5ae225f8223c.jpg (42.39 KiB) Viewed 4257 times

Много як дизайн, баси! Ей това е главен герой с някво характерно присъствие, дето можеш да го разпознаеш и само по силуета, дет се вика. Не като оная безлична мижитурка от новия Мас Ефект.