Battalia: The Creation (Crowdfunding edition)
Съревнователна, бърза, стратегическа, deck builder игра, комбинираща „построяване на карта“ с индивидуални „геройски“ умения. По-болните мозъци, като моя, биха предположили, че става дума за „Покер“, и ще са прави, с единствената разлика, че покерът е hand management, а не deck builder игра. За разочарование на комарджиите, текущото ревю ще бъде за българската игра „Баталия: Сътворението“.
Играта е разработвана три години от Леда и Александър Герови, подпомогната от Kickstarter кампания, чийто втори опит се оказва успешен, за да може
творението им да види бял свят (в момента тече Kickstarter кампания за огромен
експенжън на играта - Battalia: The Stormgates).
В „Баталия“ играчите изпращат свои герои на пътешествия за завладяване на нови територии, покоряване на чужди и неутрални градове, чрез наетите от тях работни и бойни единици, и създадените артефакти (както и намерените велики артефакти) със заветната цел да сътворят една велика нация и непобедима армия. Епично, нали? Играта е точно такава, а като внушение е страхотен
бордови наследник на” Heroes of Might and Magic III”. Във всеки един от елементите на играта си личи вдъхновението на авторите ѝ от епичната походова стратегия, но самата игра притежава свои собствени, оригинални концепции.
В света на Баталия, съжителстват четири фракции (раси), по една за всеки играч. Забравих да спомена, че играта е за от двама до четирима играчи. Текущото ревю ще бъде за игра от четирима играчи (игра от двама, все още не съм пробвал, но искам да кажа, че играта за трима е също толкова приятна, колкото и с четирима; има чудесен баланс). Четирите фракции са: Мечият народ (The Bärfolk – зелен цвят), Живите въглени (The Emberians – червен), Островитяните (The Islanders – син) и Облачнородените (The Cloudborn – златен/жълт) („любителите“ на други цветове да не остават разочаровани, в
експенжъна ще има още две раси, както и две NPC-та), допълнени с прекрасни фигурки за всяка раса (по 2 – мъжка и женска) и алманах, с кратка история за всяка раса и
артуърк. Изборът на раса, в началото на играта, е направен по интересен начин: всеки играч получава първоначално по 10 карти, със случайна смесица от фракции (всички карти в играта, освен тези за ресурс, са с четирите цвята на расите) и може да си ги разглежда. Посредством вездесъщия вселенски господар, негово величество „Дъ Зар“ се избира, кой играч да почне пръв (след това, всичко продължава по установения „по часовниковата стрелка“ ред). В зависимост от цветовете, които има в ръката, първият играч си избира фракция, и така, до четвъртия (който е почти винаги леко ощетен), който пък първи си избира град, чийто избор става обратно на
часовника (наподобява старта на Катан).
Четирите раси нямат индивидуални характеристики (в допълнителните
пледжове при
краудфъндинга е имало „листа“ с индивидуални умения за героите, в зависимост от расата и пола им; стискам палци да ги видим в
експенжъна), но повярвайте, играта по никакъв начин не страда от това. В базовите правила, единственият плюс да имаш бойни единици в битка, от цвета на твоята фракция, е, че дават +1 Морал (Сила). Всичко друго е приятелски „цветово“ настроено. Смисълът на разработчиците, базовите правила да бъдат така опростени, е да не правят играта прекалено „сложна“ за изиграване (все пак се води 13+), но са се погрижили да има и „правила за напреднали“, описани в книжката с правилата на играта (на 12стр. подробно и ясно е описан целия процес на играта, подплатен с картинки; „rulebook”-ът е направен страхотно). В допълнение към това, на официалния сайт са предложили и няколко pdf файла, с допълнителни правила за напреднали (Heroic mode), нов алтернативен игрови сценарий (The Unbound Buff) и алтернативен игрови вариант за подредба на „картата“ (Alternative game modes).
С използването на „правилата за напреднали“ и „допълнителните правила за напреднали (heroic mode)”, симетричността на играта изчезва и стремежът за закупуване на карти „от твоя цвят“ става наложителен, ако желаете да използвате всички последващи бонуси на фракцията си.
Игралното поле е образувано от 49 квадратчета (7x7). В три от краищата му (четвъртият е за допълнителното поле от
експенжъна) са направени места за до 3 карти Засада, за всеки от играчите, и за 5 карти с Велики артефакти (даващи прекрасни „нещица“ на притежателите си). В центъра на игралното поле се поставя карта с руини (базова защита 10; само оттук даден играч се сдобива с карта за Велик артефакт; всеки играч може да притежава само по една такава карта на игра), около нея четири неутрални града (базова защита 6, които са „перфектни“ за завоевание, защото не стига, че ще имаш веднага град четвърто ниво, а и ще получиш карта с лорд, в зависимост от фракцията на неутралния град) и четирите града, избрани в началото на играта от играчите, сложени в четирите ъгъла на полето с базова защита „1“ (съответно в цвета на фракцията). И играта започва, а краят ѝ се достига, когато цялото игрално поле е застроено с градове и пътища, или, когато някой играч построи 5 града от 4-то ниво, играта мигновено спира и той е победител.
И, нека не избързвам толкова с „края“, въпреки че осъзнавам дължината на написаното дотук и липсата на каквото и да е по самия
геймплей, но самата игра е толкова мащабна, че не искам да изпусна някой от елементите ѝ. Бъдете търпеливи.
И играта започва.
Всеки играч разполага с индивидуална табла за игра, където може да подрежда картите и тестето си, и да брои точките си (таблата има и допълнителни полета, които ще могат да се използват в
експенжъна; личи си, че играта е старателно обмислена за надграждане). В този си аспект, „Баталия“ много прилича на „Доминион“: на всеки ход, теглиш от тестето си по 6 карти, с които играеш, след това всички изиграни, неизиграни и закупени карти ги „изхвърляш“ при тестето с изиграни карти, и на края на хода теглиш нови 6, и дотук с приликите.
В играта има два типа игрови карти: теренни, за застрояване (4 вида пътища и 5 вида градове) и градивни карти, които сформират тестето на играча (на всяка такава карта има символ с типа ѝ, силата ѝ в битка и цената ѝ).
Бойните единици са от 1 до 4
левъл (фримен, вожд, жрец и лорд), както има и допълнителни карти за 5-та фракция (раса) Необвързаните, които са неутрални (върху тях не действат карти с артефакти, но за сметка на това, по време на битка могат да се причислят към бойната редица на всяка фракция и силата им може да се увеличава с всяка карта ресурс/храна; хитро измислено, тъй като, те са своего рода наемници). Тук е момента да спомена, че всяка една карта бойна единица или артефакт притежава страхотен и индивидуален (в зависимост от расите)
артуърк; прекрасни са. Личи си старанието и любовта, която целият екип е вложил в работата по играта.
Картите с артефакти са седем на брой: сечиво, оръжие/меч, амулет, титла, магически свитък, палатка и кон, даващи различни умения на играча (например: титлата може да вдигне
левъл на бойна единица, свитъкът може да смени цвета на дадена карта; в цялата игра, „Дъ Зар“ се използва само за карта амулет, който, в зависимост от хвърления зар, дава различни благинки, но може и да „работи“ в ущърб на играча). От тези артефакти само оръжието и конят, могат да се използват в битка, като част от бойна редица, със сила +1. Отделно играчът, който напада друг играч, задължително първо трябва да извади карта с оръжие (логично, но въпреки това просто и очарователно).
За улеснение, всеки играч има индивидуален лист, на който са написани уменията на артефактите и цените им, както и цените на единиците, градовете, пътищата, героите и надграждането на градовете. Прави впечатление колко логично са избрани и цените на дадените карти: за да извикаш герой ти трябва карта оръжие и две карти ресурс; за палатка ти трябват две карти с единици, съответно от 1-ви и 2-ри
левъл, и една ресурс; за „прости“ пътища – един чиляк 1-ви
левъл и карта ресурс, докато за „по-сложните“ (кръстовищата) – двама чиляка и един ресурс.
Един от най-яките елементи в „Баталия“ е начинът, по който се измерва игровото време (ходовете). Един ход, на всички играчи, се равнява на един ден в света на играта. „Баталия“ разполага със собствен магически календар за следене на това време. „Слънчевият оракул“, ОРАК, напълно наподобява „Розетата от Плиска“. Съставен е от две различни по големина „розети“, с по седем „каменни“ лъча, с изобразени, върху всеки, по един от седемте артефакта. Единствено, лъчът на малката „розета“ с изображение на оръжие е „осветен“. ОРАК се върти по посока на часовниковата стрелка, като се върти само малката „розета“ (голяма, винаги е застопорена). Играта започва с поставяне на „розетите“ в изходно положение (и двете, сочат на север/12 часа, с лъча, с изобразено оръжие). Уникалният календар „дарява“ играчите с различни благинки всеки ден. При въртенето му, винаги се случват две неща: „осветеният“ малък лъч сочи артефакт от големия, и два от артефактите на малкия и големия винаги съвпадат. „Осветеността“ означава, че в рамките на този ден/ход силата на „осветения“ артефакт е двойна, а съвпадението – че при закупуване на такъв артефакт, играчът може да си избере конкретен цвят. Този елемент на играта я прави изключително интересна и предоставя възможност на играчите, стратегически да обмислят ходовете си, за да могат да се възползват от едно от двете (защо не и двете, дедо Попе!) състояния на ОРАК (чакал съм и съм държал в Засада, карта с палатка в продължение на няколко хода, за да мога да използвам „огрения“ ѝ двоен ефект и да вкарам двама „чиляка“ вътре).
Като стана въпрос за картите в Засада – всеки играч на ход, може да сложи до 3 карти в засада (с обърнато гръбче, да не любопитстват другите играчи), за да си ги запази за следващия, „по-благоприятен“ ход, но безвъзвратно трябва да изхвърли и една карта от ръката си. Картите Засада задължително се вдигат следващия ход. И тук вече идва стратегията и пада едно голямо мислене: примерно, чакам си аз, да дойде „осветената“ палатка три-четири хода, всеки ход изхвърлям по една карта, за да си запазя моята с „палатка“, допълнително съм сложил и една-две с „лорд“ (бабаит 4-ти
левъл) в Засада и за тях, всеки ход, „мяткам“ по още една карта от ръката си и „тъня“ тестето, и накрая, когато дойде заветния ден, задължително в ръката си трябва да имам и една карта ресурс, че без нея палатка не се опъва, и става една мисловна главоблъсканица. Сигурно се чудите, защо цялата тази мъка, заради една палатка – защото след като я разпънеш, за разлика от картите в Засада, може да я развалиш, когато сам си пожелаеш, а по време на битка е страшно полезна.
И така, на всеки ход, даденият играч може да строи пътища, градове, да надстроява, да купува карти, да използва артефакти, да слага карти в Засада, да влиза в битка, всичко, което си пожелае, стига шестте карти в ръката му да го позволяват. За да са по-интересни нещата, авторите на играта са се погрижили и за този аспект: има възможност за еднократно увеличаване на 6-те карти в ръката на играча, посредством „кохорти“. Малката „кохорта“ (когато играчът има 3 еднакви по цвят карти в ръката си) позволява да изтеглиш още една карта от тестето. В зависимост от броя еднакви карти, които държи всеки играч в ръката си, може да „сформира“ малка, средна, голяма и велика кохорта, и в най-добрият случай да се окаже с 10 карти в ръка, без да броим и тези в Засада, и изведнъж действията, които може да предприеме, могат „приятно“ да се увеличат. „Кохорта“ може да се обяви само и единствено в началото на хода (при 6-те карти в ръка), което може би изглежда лесно, но в течение на играта, „залисани“ в стратегии и „машинации“, играчите могат много лесно да я забравят и, след това, да последва едно звучно „пляскане“ по челото и някоя „сочна“ ругатня. „Баталия“ е толкова „обширна“ и, в зависимост от действията на самите играчи, толкова бързо може да мени хода си на игра, че да „притиска“ самите играчи, постоянно да променят игровата си стратегия. Играта го позволява и това я прави страшно заплетена и зарибена.
За да се придвижват играчите по игровото поле е нужно да има пътища, което е логично, и да заплатят хода, който искат да направят (карта ресурс – едно квадратче, карта кон – три квадратчета). Обаче, когато даден играч преминава през „квадратче“ оцветено с цвета на фракцията му, не заплаща нищо. Тук вече влиза в сила „наложителността“ да притежаваш карти от твоя цвят. Всеки терен, върху, който се води битка, дава +1 Сила (Защита) на този играч, от чиято фракция е. Допълнително, при започване на третата седмица, играчите, които имат над 20 карти в тестето си, автоматично влизат в „heroic mode”, който дава +4 Морал (Сила) на „героя“, ако в бойната му редица (бойните карти, които изиграва в битка) има карти само от неговата фракция. Тук, нещата могат да станат доста „свирепи“. Ако, примерно, един герой от „мечките“ нападне град на „облачните“ и там също има „облачен“ герой, който реши да защитава града, защитникът ще получи +1 за терена си, от +1 до +4 от защитата на града и, ако използва само карти от фракцията си, +4 Морал, и нещата могат да придобият „кървав“ и „батален“ вид.
Играта разполага с 4 карти за маркиране на силата в битка, които са изключително полезни, когато се води „дълга“ битка (с нахвърляни
амнайсе карти на таблите), вместо постоянно да се смята текущия резултат (стигал съм до битки, които са завършвали 28-26, имайки предвид, че карта войн от най-голям
левъл дава +4 сила, си е доста).
За да има още повече „сеч“, когато даден герой, пресече път на друг, задължително трябва да го попита, дали ще го нападне (Heroes®), за да може да продължи с остатъка от хода си или се започва битка, когато противникът е „неприятелски“ настроен. Това предполага, играчите да бъдат постоянно „нащрек“ (да имат готов план за отбрана или бягство) за действията и намеренията на противниците.
Играта я изиграх поне десетина пъти и искам да кажа, че (с „правилата за напреднали“) игровото време не е падало под 3 часа (няколко пъти и по 6) и всяко преиграване, заради постоянно изменящата се стратегия на играчите, си е чисто нова игра (нулева репетативност). Имайте предвид, че играчите, до такава степен се вглъбяват в играта, че като нищо няма да разберете, кога се е съмнало или кога, и за какво точно, сте се скарали.
Искаше ми се, да напиша и по „няколко“ думи за алтернативните сценарии на играта, както и за алтернативното подреждане на игровото поле, но ще бъде друг път, за да не разводня още повече и така дългото ревю.
„Баталия: Сътворението“ е игра, която ще ви докара незабравими мигове и емоции, прекарани в страхотен
геймплей; ще допадне на различни хора, заради вариациите ѝ на игра, и ще задоволи желанието и нуждите на всеки „борд геймър“. Всеки един лев от цената на играта си заслужава, а парите, които ще вложите за закупуването ѝ, се „избиват“ в пъти повече. Прекрасна и очарователна бордова игра. Тръпна в очакване на
експенжъна догодина (в сайта на играта има бета rulebook, който да ви разясни, какво ще представлява той, а „той“ наистина ще е мащабен).
10/10