ShadowDance

Въпросът с моралните избори на героите в екъшн игрите.

В Uncharted въпросът е по-скоро "ОК ли е да стреляш по хора с акценти?" Дали ще са южноафриканци, източноевропейци и азиатци няма значение.

Uncharted 2 всъщност ми хареса повече от предишните 2 изигравания, защото вече бая съм свикнал на характера на поредицата, а и на фона на посредствената първа част си е направо шедьовър. Историята е прилична, персонажите са много по-живи и добре развити и ставащото на екрана е достатъчно интригуващо през повечето време.

Uncharted 3 обаче е пълен провал. Naughty Dog тотално не са разбрали какво превърна втората част в хит и ни сервират двойна доза престрелки, отегчителни ръкопашни схватки, несръчно падане отвисоко и абсолютно ненужни нови механики. Междувременно почти няма ситуация в играта, която да не ме кара да се чудя какво, по дяволите, прави Дрейк. Много често липсва каквато и да е логика в действията му и всичко е подчинено на механиката на играта и желанието на разработчиците да сервират поредната "ефектна" сцена. Освен това е фрашкано с недоклатени моменти, в които контролите не сработват и Нейт или подскача на място, или се мята в поредната пропаст. Престрелките пък често са тотално на късмет и втръсват още повече заради това. На фона на всичко това имаме съшита с бели конци история, в която поради някаква причина персонажите, които преди даваха зор на дърпащия се Нейт да бута приключенията си напред, сега се водят гласът на "здравия разум" и един по един се изреждат да му четат лекции за това колко поредното му приключение не си струва риска и му държат сметка. Всичко това изглежда крайно изкуствено. Въобще тази игра е слаба бира и едва ли бих я изиграл за трети път. 6/10

Покрай тройката искрено съм впечатлен доколко Naughty Dog успяха да оправят повечето проблеми на играта в 4-тата част. Престрелките са много по-малко, стелтът е далеч по-полезен и изпипан, няма ненужни ръкопашни битки а-ла Beat 'Em Up игра, интеракцията между персонажите е гениална, а самата история е по-смислена и напълно са разкарани свърхестествените глупости.

Тройката като помина първоначалния хайп и се видя каква е в действителност. През цялото време докато я играех имах чуството, че нещо не е наред с прицелването и управлението .

Аз си я видях още от първия път, но втория на фона на всички останали Uncharted игри разликата в качеството е още по-явна.

"ОК ли е да стреляш по хора с акценти?"

Въпросът е дали да ти пука за морала, че трепеш някакви пиксели, особено в игра, която не се взима насериозно.
В един реален замък Волфенщайн не би стрелял така, не защото обичаш нацистите, а защото хем не се убиват така лесно с пистолет, хем би привлекал други нацисти, с които няма да можеш да се справиш...пък ако ще да говорят перфектен немски.

Факт тройката е най-зле от всички.

Uncharted: The Lost Legacy е една идея по-слаба игра от четворката (и наполовина по-кратка, все пак е само "експанжън", при все, че без проблем удря десет часа), но сюжетно ме разби от кеф. Клоуи е точно толкова яка, колкото в двойката, и дори Надийн ми захаресва към края. Явно може и без Дрейк.

I think the guys had some fun while filming this:

https://youtu.be/v5CZQpqF_74

Още една шегичка - гласът на Cayde-6 от Destiny в трейлъра за E3 е на Nolan North, а преди персонажът е бил с гласа на Nathan Fillion.

Много мега е това!

По-як proof of concept няма как да направят, но Sony са малоумни, така че едва ли ще излезе нещо повече от единия фен филм.

Най-накрая се реших да разцъкам първите три части, че ми се бъца нещо като Ънчартед, а Шадоу-а на Лара ми забозовя, особено като го поднових след Контрол , и вмъкнах на Дрейк Форчъна между другите емнайсе игри, които въртя като на Къци куеуото На 40% съм, които минах за около час-час и половина, и бива. Историята е лемава и постна, Дрейк, Елена и Сам (супер зарибено ми стана като видях, че и Елена я има още от началото на поредицата; още в самото интро) са някви абни карикатури, а Нейтън е баси серийният убиец. Та и малко ми доскучава, точно в частта с убийствата, щот "вразите" никнат на тумба през минута (реакцията на Нейтън е все едно си цъка шутърче дома ), и досега е само трепанье, пък аз исках малко повече катеренье. Както и да е, кеф ми е да ги разцъкам от първата до последната, за да видя цялата история навързана, пък и да хващам ийстър еговете.


п.п. сто пъти се прекинах опитвайки се да уцеля следващата платформа - Нейтън рипа кат коза къде му дойде.

Дюбрье, приключих единицата. Оценявам я като това, което е - начало на готин франчайз, но дотам. Запознах се с героите, така че може повече да не я докосвам тази игра. Карането на джет беше един път - не си спомням, кога за последен път съм хващал по-неинтуитивно возило.
Иначе на Дрейк върст енемито не са малката държава бандюги, дет прекина, а камерата, рандъм хващането за еджове, ерго свободното падане, когато е преценил, че нище да се хване, и скачането.


Ударих четири чаптъра на двойката и наистина е баси съвършенството, сравнена с единицата. Клоуи е също толкова супер дздрава , колкото и в Легаси-то. И физиката на Дрейк при рипането и катеренето вече не е на нощно шкафче.
Изключая всичките пъти, дет се кефеше какъв точен стрелец е, кат светне нечия зелка, най-големият смях беше в началото на играта, където уж не искаше да убива невинната охрана на музея и я упояваше, но изобщо не му попречи да метне един чиляк от покрива на сградата (бритчеда падна във вода, демек от такава височина е станал на пастет, но във вселената на играта, го приемам за оцеляване, имайки предвид от колко високо самият Нейт - пък и дрътото куче Съли, - скача във вода и единствената болка са мокрите му дрехи).

п.п. ноу як е реверансът на четворката спрямо двойката, когато Дрейк и Сам рипаха по покривите кат малки чиляци, също както в началото на двойката Дрейк го правеше с "фрьенда" си.

Преполових Дисепшъна на Дрейк - ще я завърша, но тази игра е баси мъката. НПС-тата са по-големи чворове от единицата, пречкат се, бутат се в теб и ИИ-то им е на ниво първия Симс. А лошковците са баси и неумиращите агент-смитовци (мязат и на него с тъпите им костюми), които са някакви брутални камикадзета и, или идват да те маризят с шамаре, докато ги стреляш в тиквата, или застават пред дулото ти и чакат да ги напълниш с олово, докато се сетят да те пуцат.

Новият мерник е мега дразнещ, а шутинг и кавър механиките са тотално скапани. Новите механики пък са тотално в джаза, на чело с недоклатения ръкопашен бой, който не само, че писва, а и дразни адски много, ненужен е, но за сметка на това го има в обилни количества - сцената на пазара, която буквално е извадена от втората матрица, където нео чешаше торбата смитовци, е мъкаааа.

Освен, че Клоуи е съсипана като персонаж, някак са съумяли и лицево да я обезобразят. Което важи и за визията на играта - как тройката изглежда по-ръбата дори и от единицата ми е отвъд непонятно.

Самата игра по никакъв начин не ти обяснява къде и кога се намира в нейната вселена, къде е Елена, вътъфъ се случва с Клоуи и връзката и с предходните две игри, че до 6-ия чаптър, май, (когато най-накрая се появи Елена и ми светна ламбата, какво аджеба се случва) имах чувството, че играя прикуъл на единицата.

Баси тая игра е някаква трагедия в абсолютно всеки един от елементите си.

Втората половина на Дисепшъна е значително по-добра, поне откъм локации и вече изглежда графично като част излязла след двойката. Рандъм генерираните коридори и почти еднаквите локации в първата половина, барабар с агент-смитовците, не мога да разбера, защо изглеждаха толкова зле. Общо взето, след като се появи Елена май нещата тръгнаха нагоре. Личи си, че харесват и Клоуи (лост легъси, дъъ), и Елена, обаче в тази част не са знаели какво да правят и с двете, и оттам насирането на персонажа на Клоуи и удобното му премахване, така от нищото, като се появи репортерката. Сякаш са две по-малки игри в Дисепшъна - егати неконсистентността.

Битките до края си останаха мех - тази игра на по-високо ниво на трудност от нормал, изобщо не знам как се играе с тия камикадзета и гоуст райдъри.

Пуснах си отново четворката - еми, просто евала на палавия пес, че са се събрали и са направили тази игра. Почва ударно като двойката и след това веднага прави реверанс към предходната част, още с първия чаптър. Нямам търпение да я врътна отново, вече като имам основа и познавам всичките чиляци и предистория.