Posted: Tue Apr 06, 2010 6:33 pm
Някой от компютърните специалисти може ли да ме светне какво да пипна, за да повиша пърформанса на щайгата. Нещо не намирам tweak guides.
Мерси предварително.
Мерси предварително.
Page 2 of 6
Posted: Mon Apr 19, 2010 1:44 pm
Още съм на средата и то не защото малко играя, ами защото гледам във всеки град да направя и страничните мисийки, и перата да намеря, и глифовете с прилежащите им пъзели, и кулите, абе сичко дето го има. С две ръце и два крака подкрепям мненията на АлДим и Муад_диб! Просто няма аналог тая игра - кефи също като МЕ2, но по друг начин. Просто хората са направили якия дизайн от предната още по-як, мега рисърч и яко навързване в сценария, което дава в резултат просто много яко потапяне на играча в сторито и геймплея и много часове ултимативен кеф
Posted: Mon Apr 19, 2010 2:03 pm
Подкрепям, играта си остава едно от най-печените заглавия за миналата година.
Posted: Thu Nov 28, 2013 9:49 am
Сашо ми изигра Assassin's Creed 2 и моите впечатления от нея са смесени. От една страна - ебаси красотата: Венеция и Флоренция са жестоко пресъздадени и дори цялата игра да се изчерпваше само с паркура из тях, пак щеше да е достатъчно (музиката също е гениална). От друга, цялата модерна част и псевдомистичната кабалистична помия накрая ми бяха безкрайно досадни, макар че си пасваха добре в сетинг с ДВЕ илюминатски групи. Просто мразя клишето за свръхразвити цивилизации, които са създали съвременния човек - майка ми и свекърва ми са ми надували главата с него достатъчно. Другият ми проблем е, че Ецио е някак... стерилен. Има потенциала да е мега як, но тоя потенциал си остава нереализиран отвъд няколкото яки лафчета. Накрая това с Родриго Борджия е дълбоко ВТФ докато човек не види ДЛЦто, в което Ецио претърпява някъв керъктър девелопмент консистентен със случилото се на финала. Изобщо, супер дълга игра с доста безсмислено действие и тъповата история, които могат да те отегчат ако не се опиваш от красотата на света. Доколкото виждам, някои от тея проблеми са разрешени в Brotherhood. Изгледах му началото и съм много доволна - само в тея няколко минути в персонажа на Ецио беше влян повече живот отколкото в целия Assassin's Creed 2. Нямам търпение да го видя нататък. Нямам търпение да гледам и паркур през най-любимият ми град, Рим. И разбира се, психопатите Чезаре и Лукреция (дано да са по-интересни от Родриго, който даваше индикации, че ще е як гадняр, ама накрая се оказа някъв никъв такъв). Почваме го утре.
Posted: Thu Nov 28, 2013 9:57 am
Quit while you are ahead. Това беше единствената добра в серията.
Posted: Thu Nov 28, 2013 10:03 am
Brotherhood е най-добрата в поредицата. Има най-добрият сетинг, най-добре направените персонажи, най-разнообразният геймплей и най-готините битки. Формулата е докарана до перфектната й форма.
Уви, Revelations беше мега засрана и поредицата още се опитва да се възстанови...
Уви, Revelations беше мега засрана и поредицата още се опитва да се възстанови...
Posted: Thu Nov 28, 2013 9:34 pm
+1AlDim wrote:Brotherhood е най-добрата в поредицата. Има най-добрият сетинг, най-добре направените персонажи, най-разнообразният геймплей и най-готините битки. Формулата е докарана до перфектната й форма.
Уви, Revelations беше мега засрана и поредицата още се опитва да се възстанови...
Posted: Mon Dec 02, 2013 11:37 am
Дезмънд ще се смее последен на всички геймъри, които смятаха генетичните му спомени за безумни:
http://www.bbc.co.uk/news/health-25156510
ЕЕЦИО АУДИТООРЕ, wherefore art thou?
http://www.bbc.co.uk/news/health-25156510
ЕЕЦИО АУДИТООРЕ, wherefore art thou?
Posted: Mon Dec 02, 2013 3:37 pm
Един много готин тематичен фенарт:
http://fav.me/d62u3mm
http://fav.me/d62u3mm
Posted: Mon Dec 02, 2013 5:13 pm
ГЕНИАЛЕН Е!!! Искам я тая игра! 
Posted: Mon Dec 02, 2013 6:26 pm
лол за игри на Ubisoft от много години не съм давал кинти, но това бих си го купил!
Posted: Sat Dec 21, 2013 3:21 pm
Brotherhood играя в момента Сингъл и Мулти. Можете да ме добавите ако искате - Razaelko в Uplay. Съвсем скоро ще си взема и Черният Флаг.
Posted: Mon Feb 24, 2014 8:20 am
С някакво гигантско закъснение изиграх Revelations сега като съм тръгнал да изцъкам цялата поредица отначало с идеята да стигна до зарибяващо изглеждащия Black Flag.
Едно време бях започнал играта с огромно желание след страхотния Brotherhood, но вялото начало ме отказа по бързата процедура и оставих Revelations за неопределено време. След като реших да й дам втори шанс, определено не съжалявам. Даже бих казал, че това е една страхотна игра, разработена по определено не-страхотен начин, което я е осакатило неприятно. Потенциалът й би се разгърнал толкова по-добре, ако не я бяха правили за толкова кратко време. Развитието на Assassin's Creed геймплея е хем много правилно, хем дървено (примерно катеренето с куката). Историята има както страхотно написани моменти, така и болезнено дебилни - просто няма консистентност. Най-големият проблем са сцените с Алтаир. Едно на ръка, че моткането 10 пъти нагоре и надолу в крепостта на Асасините е безкрайно отегчително, но и цялата интрига там е развита по много сакат начин и Пикард фейспалмът беше неизбежен на няколко момента. Алтаир трябваше да стане дърд белобрад дядо, докато нещата се оправят донякъде.
Въпреки всичко това играта е пълна с безкрайно радващи моменти благодарение на Ецио, който още повече ми се затърди като най-любимия гейм персонаж. Озвучението му, а и доста от репликите му са просто прекалено гениални. Единствената слабост тук беше като цяло малко куцо развитата история с новата мацка. Не че женицата не ставаше, ама с подобни персонажки доказано може да се постигне много, много повече (за справки - Елена Фишър от Uncharted).
Краят на играта беше много странен. Хем Ецио беше невероятен и сам самичък направи епилога силен и въздействащ (особено велика беше репликата му като намери Алтаир в "библиотеката": "No books... no wisdom... Just you, fratello mio (my brother). Requiescat in pace, Altaïr", да не говорим за последвалия избор на Ецио), хем цялата работа с дженерик мастър расата и мега-развитата древна цивилизация отново разочарова капитан Пикард... Това което спаси положението в тези пълни с дълбоки тайни сцени беше музиката. Евала на Джеспър Кид!
Как да е. Давам на играта 7.5. А можеше да е толкова повече...
п.п. А как ми се иска някой да се хване и да направи подобна open world игра в древния свят, която е просто за древния свят, а не за шибани конспирации от космически пропорции...
п.п.п. Забравих да спомена най-важното! Мисията, в която Ецио и банда асасини отиват на турско парти, облечени като италиански минстрели, ще остане завинаги в гейм аналите като една от най-гениалните на всички времена. Особено песните на Ецио бяха безценни!
Едно време бях започнал играта с огромно желание след страхотния Brotherhood, но вялото начало ме отказа по бързата процедура и оставих Revelations за неопределено време. След като реших да й дам втори шанс, определено не съжалявам. Даже бих казал, че това е една страхотна игра, разработена по определено не-страхотен начин, което я е осакатило неприятно. Потенциалът й би се разгърнал толкова по-добре, ако не я бяха правили за толкова кратко време. Развитието на Assassin's Creed геймплея е хем много правилно, хем дървено (примерно катеренето с куката). Историята има както страхотно написани моменти, така и болезнено дебилни - просто няма консистентност. Най-големият проблем са сцените с Алтаир. Едно на ръка, че моткането 10 пъти нагоре и надолу в крепостта на Асасините е безкрайно отегчително, но и цялата интрига там е развита по много сакат начин и Пикард фейспалмът беше неизбежен на няколко момента. Алтаир трябваше да стане дърд белобрад дядо, докато нещата се оправят донякъде.
Въпреки всичко това играта е пълна с безкрайно радващи моменти благодарение на Ецио, който още повече ми се затърди като най-любимия гейм персонаж. Озвучението му, а и доста от репликите му са просто прекалено гениални. Единствената слабост тук беше като цяло малко куцо развитата история с новата мацка. Не че женицата не ставаше, ама с подобни персонажки доказано може да се постигне много, много повече (за справки - Елена Фишър от Uncharted).
Краят на играта беше много странен. Хем Ецио беше невероятен и сам самичък направи епилога силен и въздействащ (особено велика беше репликата му като намери Алтаир в "библиотеката": "No books... no wisdom... Just you, fratello mio (my brother). Requiescat in pace, Altaïr", да не говорим за последвалия избор на Ецио), хем цялата работа с дженерик мастър расата и мега-развитата древна цивилизация отново разочарова капитан Пикард... Това което спаси положението в тези пълни с дълбоки тайни сцени беше музиката. Евала на Джеспър Кид!
Как да е. Давам на играта 7.5. А можеше да е толкова повече...
п.п. А как ми се иска някой да се хване и да направи подобна open world игра в древния свят, която е просто за древния свят, а не за шибани конспирации от космически пропорции...
п.п.п. Забравих да спомена най-важното! Мисията, в която Ецио и банда асасини отиват на турско парти, облечени като италиански минстрели, ще остане завинаги в гейм аналите като една от най-гениалните на всички времена. Особено песните на Ецио бяха безценни!
Posted: Mon Feb 24, 2014 9:55 am
Бих ти препоръчал да скипнеш тройката и директно да почнеш разкошната 4ка, няма да съжаляваш
Posted: Mon Feb 24, 2014 10:32 am
Не, няма да я скипвам.
Между другото тройката почва мега добре. Първият час с британския асасин е от най-добрите интродукции, които съм виждал последните години. Макар че предчувствам, че няма да задържи това ниво нататъка...
Между другото тройката почва мега добре. Първият час с британския асасин е от най-добрите интродукции, които съм виждал последните години. Макар че предчувствам, че няма да задържи това ниво нататъка...