Page 3 of 3

Posted: Thu Jun 09, 2011 1:24 pm
by Muad_Dib
L.A. Noire

Жанр: Интерактивно филмов адвенчър с минимални екшън елементи
Разработчик: Team Bondi с намесата на Rockstar
Платформи: PS3 (тествана), X360

Image

Няма да се кривя душата и директно си казвам, че тази игра беше най-чаканата от мен тази година. Не че не чакам Гиърс, Ънчартед, Батман или Асасин'с Крийд, но просто ми е дотук от продължения. Ел Ей Ноар беше заглавието без цифричка, което най-много исках да поставя в конзолата си в първия възможен миг.

+ Сюжет - аспектът, в който де що има игра от Алън Уейк и Хеви Рейн насам се дъни брутално, е една от най-силните страни на Ел Ей Ноар и ще задържи интереса ви до самия край, особено размазва връзката между постоянните военни флашбеци на Коул с настоящето му на детектив от LAPD
+ Персонажи - извън Коул Фелпс, чиито дива амбиция и човешки грешки няма как да не ви спечелят, второстепенните персонажи са до един запомнящи се и кефещи - Келсо, Рой Ърл, Хършъл Бигс, дори Ръсти и доктор Фонтейн
+ Атмосферата на Ел Ей от средата на 40 те - уловена на максимум съдейки по другите му представяния в книги, филми и документалистика. Особено кефят елементи като расизъм, политическа некоректност, масово пушещи хора, костюми, коли, джаз...
+ Каст - всички хора, дали лицата и гласовете си на игралните герои, начело разбира се с Аарън Стейтън от Mad Men (освен него участва и горе-долу 2/3 от съпортинг каста в същия сериал, което мен като фен ме накефи много), са свършили великолепна работа от-до, а и предполагам, че са изтърпяли известни мъки, докато се моушън-кепчърнат
+ Лицевите анимации - абсолютно революционни във всяко едно отношение, особено е кефещо инкорпорирането им в геймплея
+ Геймплеят в частите му разпити на заподозрени и свидетели и събиране на следи мачка много сериозно и смея да твърдя, че е без аналог в заглавията последните няколко години. Един приятел каза, че може би точно подобна амалгама от класически point-and-click adventure елементи с екшън такива е бъдещето за куестовете и сериозната стъпка към доближаването им до масите. И аз лично смятам, че е прав.
+ Музиката - просто страхотна, особено за фенове на класически джаз парчета и въобще на музика от този период, аз лично се размазах като чух "Smoke, smoke, smoke that cigarette" (надявам се някой да си я спомня от началото на Thank you for smoking:)))
+ Дълга - около 20 часа игрално време (разбира се включвайки доста диалози и кътсцени) на фона на екшъните от последните години, които в някои случаи са под 5 часа са си сериозна цифра
+ Голямо разнообразие от превозни средства - в сравнение с около двайсетината различни возила на предни сендбокс игри (доколко Ел Ей е сендбокс - по-наодлу) 95те различни на вид коли на Ел Ей Ноар определено са една от отличителните й черти (съвет: задължително разгледайте скритите коли, има баси графичните феномени:))
+ Особено кинематографична
+ Широк мегдан за DLC-та - за разлика от повечето изкуствено създадени продължения за сваляне на повечето игри тук просто добавянето на нови и нови случаи само ще обогати една и без това дълга игра, което е супер стига въпросните да са толкова заплетени и добре изиграни колкото оригиналите
+ Промяната на гледната точка към края на играта

- Извън разследванията и разпитите играта се дъни недвусмислено - преследванията и престрелките са изключително недоклатени, еднообразни и на моменти - напълно излишни. Не съм очаквал стрелбата да е като в Гиърс, но поне можеха да я направят приятна за игра
- Сайд-ивентите извън разследванията са просто трагични - всичко на всичко разполагате с 40 на брой мини-случая със средна продължителност около 3 минути, който винаги се свеждат до застреляй/преследвай пеша/преследвай с кола и толкоз
- Анимациите на телата извън лицата са на ниво от преди поне 3-4 години
- Графично Ел Ей можеше да е многократно по-впечатляващ, но предполагам, че настоящето поколение конзоли просто няма как да го издържи
- Противоречива логика в структурирането на играта - с което искам да кажа следното (:)) : играта хем е ситуирана в сендбокс големичък град, който можеш да експлорваш на воля, хем е болезнено линейна, де факто получаваме разследванията + шляене из Ел Ей, което не е нито класически куест (защото можем да се заврем навсякъде..., нито сендбокс игра (...нищо че извън случаите никъде няма нищо за правене)
- Изключително изкуствено ограничаване на пространството за изследване при събирането на улики - защо по дяволите ще мога да интерактвам само с документите НА БЮРОТО на заподозрения, ами няма да мога да отворя огромното чекмедже отстрани или големия шкаф отдясно - и това е през цялото време. И на всичкото отгоре можеш да интерактваш с някакви абсолютно рандъм предмети като например топка или ютия или вафла и Коул само казва "I don't see how this is connected" или нещо от сорта....
- Цели персонажи и основна част от фабулата е толкова директно открадната от L.A. Confidential, че направо не знам как им е дало сърце, поне да бяха взели Гай Пиърс да озвучава и играе същия си герой от филма:) В смисъл - едно е едно произведение да е повлияно от друго, но не и така директно копирано


Толкова от мен.

Оценка: 8/10, лична оценка 9/10, просто съм голям фен на периода и сетинга, а и съм sucker for procedural police drama:)

Posted: Wed Jun 22, 2011 3:12 pm
by Delegat
Dungeon Siege 3

Жанр: Action RPG
Разработчик: Obsidian Entertainment
Платформи: PC (тествана), X360, PS3

Image

Аз съм голям фен на първите две игри от поредицата, които бяха само за ПС и представляваха нещо като Диабло клонинги (+ парти) с интересна история и идейна ролева система. Общото на тройката с тях остава единствено историята и света, като самата игра е правена първо за конзолите и след това портната за комп, което е нещо като стандарт в днешно време.

+ Това е първата технически изрядна игра на Obsidian, още повече че тя е правена със техен си енджин (Onyx), който е просто перфектен за този жанр. AIто се държи много добре, спътника ми бързо ме съживяваше ако умра (което не беше особено рядко явление :mrgreen: ), а враговете са прилично умни и знаят как да те сгащят в някой ъгъл. И DS3 е тотално bug free :shock:
+ Музиката много добре се вписва в ставащото на екрана и гради наистина страхотна атмосфера. Озвучаването на героите и НПСтата, без да са наети някакви холивудски актьори е на съвсем задоволително ниво.
+ Историята продължава приключенията на малцината оцелели от Десетият легион в света на Еhb, които се опитват да го възстановят и да се противопоставят на техният архивраг Jayne Kassinder. На не едно и две места се налагаше да вземам важни избори, според които се променя краят на играта.
+ Героите са много добре замислени, макар и не особено оригинални, но достатъчно различни като геймплей. Скиловете им са общо 9, по 3 за всеки от двата stance-а + 3 дефанзивни, като всеки от тях има по два proficiencies, като на всяко ниво можеш да избереш един от тях, максимум 5 пъти. Отделно от това има таланти, 10 на брой,които са пасивни бонуси и могат да се ъпгрейдват 5 пъти всеки, отново веднъж на ниво.
+ Има доста интересни препратки към случилото се в предишните игри, особено в Heroes crypt, където е погребан Фермера, главният герой в тях, както и спътниците му.

+- Комбата изисква известно свикване, още повече че автоатаката при различните стансове има определен рейндж, към който трябва да се нагласяш, особено при положение, че тя генерира фокус (мана).

- Самите нива са доста коридорчести, може би не колкото в Dragon Age 2, но все пак дразни.
- Няма никакъв начин в играта да си смениш конфигурациято на контролите, колкото и да са удобни дефолтните, това е просто голям пропуск.
- Играта е доста кратка - само 12-13 часа и макар, че мегдан за преиграване има бол пак си е малко.

И малко свободни мисли накрая - Dungeon siege 3 по никой начин не е Diablo клонинг/hack and slash. Докато в подобни игри си заливан постоянно от голяма паплач лесноубиваеми противници, тук е точно обратното - малко, но корави. А пък при отделните (мега)босове, ако не кайтваш/доджваш си просто мъртъв за секунди. Някои даже имат втора фаза, при която стават още по-мощни. И ако искате предизвикателство почнете играта на Hard :lol:
Играта е наистина страхотна, макар и кратка и е перфектна за разпускане с някой приятел + биричка и мезе :lol: Силно се надявам, ако DS3 се продаде добре, Square Enix да пуснат някой експанжън/DLC, понеже краят е доста отворен и даже се загатват бъдещите архиврагове.

Thumb's up Obsidian, keep the good work :yay:

Posted: Wed Jun 22, 2011 4:04 pm
by Goshko
Повечето неща които си писал са верни с няколко уговорки. DS3 просто не е dungeon siege. Това е random игричка която просто са пришили върху вече развития свят на предишните 2 игри за да изцедят малко повече пари разчитайки на фенове на старите игри като мен. Няма какво да се лъжем - освен историята между първите две игри от поредицата и новото отроче на Obsidian не съществува НИЩО общо което мен лично много ме подразни.

Играта е елементарна. Наистина не знам къде ги видя тези малко, но корави противници. Повечето (да се чете всички след първия) босове ги убих с 1 магия, 1 (basic) атака и доволно бягане в кръг. Dodge не съм ползвал. Всъщност даже не знаех че го има преди да я превъртя, само се чудех какъв по дяволите е тоя dodge дето някакви умения го подобряват, но така и не проверих преди да пречукам последния бос.

Минах я на hard като умрях 2 пъти в самото начало докато разбера как да си управлявам човечето, и единият път беше защото нещо замотах камерата. Съвсем отговорно заявявам че това е една от най-лесните игри която съм играл някога.

Играх с Reinhart ако се чудите.

Дължината на DS3 заслужава не един а няколко минуса - няколко минути под 15 часа и имайте предвид че съм слушал всички диалози от до, гледал съм всички анимации и минах де що има sidequest. Играл съм по-дълги DLC-та.

Posted: Tue Jul 26, 2011 2:56 pm
by Martix
Alice: Madness Returns
Жанр - Action Adventure
Разработчик - Spicy Horse
Платформи - XBox 360, PS3, PC

Image

Alice: Madness Returns е Action Adventure, разказващ за малката Алиса и нейната обречена борба с немалко вътрешни демони и няколко външни.
Продължението на смахнатата Алиса излезе повече от 10 години след единицата. Оттогава излязоха игри в поджанрът "Влизам в главата, но не през дупка от куршум", и господин Америкън се е възползвал от най-доброто от тях:

+ Арт отделът е надминал себе си. Всички нива изглеждат зашеметяващо добре. От сивата действителност със своите карикатурни, но все пак много детайлни обитатели, до пейзажите в Страната на чудесата.
+ Вниманието към детайла. Навсякъде е пълно с дребни нещица, допълващи атмосферата.
+ Играта се взима насериозно. Няма ги детските шарении, няма прикриване на насилието.
+ Историята е сериозна, обоснована и най-важното - правилната.
+ Връзките между Страната на чудесата и живота на Алиса в действителността. Срещаме първообразите на много от героите. Разбираме защо Страната на чудесата изглежда точно така и какво е подтикнало Алиса да си създаде подобен вътрешен мир.
+ Оригинални оръжия - детското конче, ъпгрейдващо се до еднорог, картечница - мелничка за пипер, чайник - tea launcher. А dodge-а, превръщащ Алиса в пеперудки е най-приятната escape механика, която съм виждал.
+ Доста неща за отключване - арт и информация за създанията на Страната на чудесата, филмчета и видения, костюми за Алиса и оръжията й, играещи роля и на вградени чийтове.
+ За графиката, която предлага, играта е много лека.
+ Чести сейфове и още по чести чекпойнти. Много рядко ще се наложи де преигравате повече от минута.
+ Не се превърта за 5 часа.

? Чеширският котарак през цялото време ръси елементарна философия в стил Wise Man от Sucker Punch. И като цяло диалозите и монолозите са добре написани, богати и обикновено не казващи почти нищо.
? Смаляването, което тук играе роля на Detective Vision, не е кой знае колко оригинално, нито е особено разнообразно. За сметка на това ще трябва да го използвате постоянно.
? В една скрита ниша в двореца на червената кралица може да видите не кой да е, а трупът на Raz от Psychonauts. Явно не е трябвало да влиза точно в тази глава :D
? Доста създания и герои, които не са намерили място в играта, а ги има в бонус материалите. Някои от тях изглеждат интересно. Жалко, че не е стигнало времето за да бъдат включени.

- Визуални glitch-ове, забавяния при рендирането, веднъж дори пропаднах през текстурите и трябваше да се върна от последния запис.
- По бойната система е можело още да се поработи. Повечето гадини се избиват по определен начин и ако опиташ просто да си ги стреляш с картецницата те ти блокират атаките изцяло. Липсват каквито и да било комбота и специални удари. Веднъж кликнеш ли M1 докато си с близкобойно оръжие ще трябва да изчакаш Алиса да си направи трите атаки с него, дори и да не си уцелил никого, а това се случва почти постоянно. Също така веднъж вземеш ли кончето, вече няма никакъв смисъл от ножа, а като се има предвид, че имаш само 4 оръжия можеха да намерят малко повече приложение за едно от тях. С двете далекобойни този проблем го няма.
- target lock системата е плачевна. Камерата се заключва и ако гадината или ти се преместите(познайте дали това не се случва постоянно) е възможно дори целта Ви да остане извън камерата, в който случай трябва да спрете lock-а, да извъртите камерата и пак да локнете. Без target lock пък стрелбата с картечницата си е чист шутър, а с чайникът е невъзможно да уцелите въздушна цел(за земна е само почти невъзможно, а от упор дори много трудно.)
- За да отключите повечето неща трябва да събирате бутилки(което разбрах от Интернет, до средата на играта се чудих какви са тея бутилки и за какво ми са) и то трябва да съберете всички бутилки от дадено ниво. Тоест ако не играете с walkthrough или с голямо търпение най-вероятно нищо няма да отключите (след края на играта аз бях отключил 30 създания от 70 и нито едно видение). Смалявайки се, виждате hint-ове кой път води към бонуси и кой към главната мисия, но не навсякъде ги има(щеше да е прекалено елементално ако ги имаше навсякъде), а тъй като не може да се връщате вероятността да пропуснете нещо е близо 100%.
- Валутата в играта са зъбчета. С тях си ъпгрейдвате оръжията. Само четирите оръжия имат само по три ъпгрейда и доста преди края всичко ще Ви е на max и няма да има какво да си правите зъбите.
- Краят е много, ама много ръшнат. Целият build-up се сгромолясва. Колосалният влак-катедрала е почти празен. На финалният бос май му липсват няколко stage-а от битката, а краят е ок, има си и доза "нека играчът сам да прецени какво се случи", но с нищо не е на нивото на предхождащата го игра.

Е, това беше. Браво на Америкън Макгиий и на човекът, който му е писал историята, а играта никак не е зле за Made in China.
Финална оценка - 8/10
Лична оценка - 9/10 защото обожавам head tripping и продължавам да си искам Psychonauts 2

Posted: Wed Jul 27, 2011 12:19 pm
by Delegat
Hunted: The Demon's forge[/b
Жанр - Third Person Action RPG
Разработчик - inXile Entertainment
Платформи - PC (тествана), X360, PS3

Честно казано имах нулев интерес към тази игра и в крайна сметка бях доста приятно изненадан. И при все кусурите си тя е една от най-надъхващите и брутални игри в жанра си, че и извън него.

+ Героите - човекът Caddoc и елфката E'lara са най-брутална комбина, която може да съществува. И двамата могат да ползват оръжия за бой на близки и далечни разстояния, но като цяло той е този, който се набива в мелето, а тя обстрелва враговете с лъка си.
+ Арт - страхотен отвсякъде, от картините по време на лоудингите та до заобикалящият свят, всичко е много пипнато.
+ Хумор - диалозите между Caddoc и E'lara бяха извор на постоянен хилеж от моя страна, постоянно се сипеха култови лафове между двамата и към края на играта вече ги чуствах като лични приятели едва ли не :lol:
+ Кооп - възможно най-правилната игра за целта, още повече че благодарение на някои от скиловете (за които ще стане дума по-надолу) стават наистина зверски комбота.
+ АIто е на доста прилично ниво, някои от враговете ти се набиват директно, други те обстрелват от далече, а има едни които се телепортирват наляво надясно и те обсипват с магии. Особено гадни са кентаврите, които с бясна скорост се блъскват в теб и просто отлиташ и падаш на земята.
+ Дължина - хич не е кратка, едно 15-20 часа е играта, което си е направо рекорд в днешно време.

+- Енджина, който е използван в Hunted е така добре познатия UE3 и като цяло разработчика е свършил добра работа с него, но естествено не може да се очаква графика като на Crysis 2 примерно.
+- Скиловете са разделени на 3 категории - по една за всеки герой и една магическа. Във всяка категория има по 3 скила, всеки от който може да се ъпгрейдва 2 пъти чрез едни кристали, които се намират сравнително често. Като цяло бих предпочел малко по-богата РПГ система с повече скилове, защото в края на играта имах толкова много кристали, че нямаше за какво да ги ползвам .
+- Нивата са сравнително еднотипни - коридор, коридор, коридор, врата, която трябва да се повдигне и от двамата, сред което идва открито място, където има меле и после пак същото. Има известно разнообразяване от време на време, особено в градовете, но все пак можеше и по-добре.
+- Пъзели - същата работа като горното, единствената им цел като цяло е да дават по-яки оръжия. Хубаво е, че все пак ги има да разнообразяват геймплея.
+- Историята като цяло е интересна, без да е кой знае какво и почти през цялото време си воден за носа. Освен това има два краища - добър и лош, според това да ли си пил слег.

- Къстомизацията на героите е никаква, освен един нараменник, щита и разните оръжия нищо друго не се сменя, поне за бронята да бяха предвидили различни варианти, но нейсе.
- Колекциониране - златото е безсмислено да се събира, защото не служи за нищо, просто ей така за статистика. От време на време се намират едни драконови сълзи, които отключват разни бонуси. Освен това с death stone-а, който ти дават в началото можеш да извикваш душите на трупове и те ти разказват за живота/смъртта си и разкриват от lore-а на света, но като цяло не си струва да се занимаваш.
- Повтаряемост - постоянно се налага на героите да отварят врати, да минават през тесни пространства, да прескачат дупки и това доста дразни. Даже те самите почнаха да се шегуват за това.

Като цяло въпреки недостатъците си играта е много приятна и струва да се изиграе, особено в компанията на приятел. Препоръчвам :lol:

Posted: Thu Apr 19, 2012 8:20 am
by Lanelor
Unepic

Жанр: Сайд скролър с RPG елементи
Разработчик: Francisco Téllez de Meneses
Платформи: PC(тествана)

Image

Играта е инди заглавие, правено от един човек. Протагониста попада в тъмен фентъзи замък носейки само вярната си запалка Зипо. Целта е да се доберем до върха на замъка и убедим злият му господар да ни върне на Земята. За целта разполагаме с разнообразни оръжия, брони, магии, екипировка ..

+ различните оръжия и магии не са еднакво ефективни срещу различни противници
+ забавни намигвания към гейм/sci-fi заглавия (Snake! Snake!!! Snaaaake!!!!!)
+ приятно шарена, олд скул атмосфера
+ музиката в някои части на замъка е много добра

- скоковете искат прецизност
- босовете се минават с трейнър

Posted: Wed May 23, 2012 3:46 pm
by RRSunknown
Mass Effect 3
Image



Гледах си едни стари коментари за първите две игри и ми се стори интересно да ги цитирам и отдолу напиша какво са подобрили в тройката. С две думи тройката е най-дългата игра от поредицата (38 часа като тук няма губене на време като жътвата на ресурси в двойката). Дори претупаната послеедна мисия и малоумния финал (относително малоумен защото макар че се случват противоречащи си неща общата идея не е чак толкова зле ако си следил както точно се казва и не си скипвал диалози). Сюжета продължава след събитията в двойката - извън екран (в книгите е описано ) Шепърд е свален от длъжност, нормандия е собственост на Алианса а Рийпърите идват само забавени след едни събития от последното DLC на двойката. Това го казвам защото ако не си играл последното DLC и не си чел книгите ще се почустваш в небрано лозе в първите минути. С интрото Рийпърите нападат земята е Шепърд избягва с Нормадния да дири съюзници - и от тук почва най-грандиозния сюжет в трилогията. Галактика има един единствен шанс за контрааката и Шепърд трябва да обедини колкото се може по голям съюз от всички раси за да има шанс за успех. Обединението не е лесно защото Рийпърите нападат и всички останали едновременно. Пък и хилядолетни вражди тлеят измежду расите - Генофага над Кроганите, ракни войните, гет и куаранците. Серберус също не спят и участват сериозно. За феновете на света на Мас Ефект - път за пръв път виждаме света на Асари и Саларианците, родния свят на Куаранците и Гет, и дори земята.



ME1
Почвам втора част и се надявам решенията да ми се запазят (защото играх тотален парагон) и да ми даде някъкъв бонус за това че съм 50 левъл.

Не само че решенията се запазват за трета част още от първа но дори има супер дребни детайли които ще направят впечатление на хората които максимално са изследвали единицата, детайли които изобщо не се появяват на PS3 версията като например един салариенец който го бях спасил от една клетка в първа част в тройката вдигна бунт и се присъдини към мен. Или асари командоса която пожалих в мисията на древния който контролираше хората обедини хората от колонията като партизани и ми помогна в трета част. Повечето такива неща са козметични разбира се но все пак кефа да си кажеш някой лаф със много стар познат е нещо което не се измерва само с точки. Постоянно изскачат познати лица - и от единицата и от двойката а два от решаващите събития решаващи съдбите на цели раси зависят изцяло от делата ти в двойката.
А като стана дума за точки импорта в ME3 директно те пуска на 30 левъл (от максимални 60) вместо 1 и наистина се чувстваш не като случаен пич а като доказан ветеран (силно препоръчвам игра на последна или предпоследна трудност защото игра на нормал с 30 левъл стартов персонаж се равняван на god mode).

ME1
Цитаделата изобщо не ме изкефи - за тотален провал я смятам (там бях се отказал преди като се мъчих да играя)- уж най-голямата станция на галактиката а посолството на хората е една стая с бели стени, финансовия дистрикт беше медуза в една стаичка по-малка от гараж в която всички хора стоят на едно място. Супер стерилно и безжизнено. 5-6 жалки стаички не ми влизат в представата за епика. Някакви дебили стоят като вдървени като дървени статуи. Биоваре явно живота им да зависи от това не могат да направят убедителен гъсто населен град от рода на GTA или Ассасин Крийс. Да не говоря за безумните асансьори - зареждането от транзитната система става за някакви секунди, а ако взема асансьора отнема минути! Баси логиката. А най-смотаното решение че до кораба се стига само с асансьор.
В тройката цитаделата е перфектна - ОГРОМНА. За пръв път има наистина много широко пространства с открит пейзаж. И най-голямата промяна - тълпите, огромните тълпи обитатели които са стотици - повече от всички на първа и втора част взети заедно. Вместо да стоят като някакви пънове обитателите бръмчат със стотици разговори, някои си почиват, други спорят, играят карти, държат се за ръцете, работят - всички е много по-живо и атмосферично. Bioware успяха да направят най-сетне жив и убедителен хъб. И за разлика от статиката на хъбовете в първа и втора част тук с течение на времето цитаделата се променя - с напредването на войната все повече и повече бежанци пълнят залите а паниката и охрната се засилват. Култово е да видиш в началото чистичката и празна болница как към края е пълна с осакатени лежащи на пода защото няма място къде да ги настанят. Нещо което ме изкефи изключително много е че при голяма част от диалозите между различни минувачи може да изслушаш спора да вземеш страна подкрепяйки единия или другия спорещ - макар че козметично дава няколко точки ренегат или парагон това е изключително въздействащо че наистина си известния герой и влияеш на хората а не просто случаен пич. б.т.в. най-сетне имаш и достъп до власта на Спектър - с едно натискане на бутон може да арестуваш някой или да опростиш грехове.
Други пък от случайно подслушаните разговори директно отварят феч куести - за неща които така и така ги намираш в мисиите си и сканирайки системи. Някои от рпг фанатиците критикуват тази система смятайки че трябва явно някаква удивителна да свети над хората и само те да те чакат но аз го виждам по друг начин - война е, никой няма да тръгне реално да занимава Шепърд с някакви подобни неща защото те просто не са приоритет. Ако самия Шепърд помежду другото успее да помогне - бонус който нищо кардинално не решава но добавя поредната малка капчица в общата сила. (тия бонус мини куестчета разбира се нямат нищо общо с реалните странични мисии които са уникални и специално те търсят за тях както във всяко рпг).

ME1
Леко ме дразни и това че няма никакъв практически смисъл да вземаш различно парти за различните мисии и може да караш само с ултиматива комбинация или че е доста глупаво да имам шест човека което да се изживяват като спасители на галактика но четирима от тях да търкат пейките в кораба без да са участвали в мисии и въпреки това да развиват теории при разговорите все едно от тях зависи всичко.
Е тук са го решили по кардиналния начин - има мисии в които задължително по сценарий участва даден съекипник. Иначе пак може да си караш с една комбинация но и въртенето има смисъл защото макар и по-малко от екипа в двойката тук всеки е ясно профилиран.

ME2
Изобщо цялостната концепция за задължителни мисии и скриптове за време насред игра със акцент уж на свободно избираеми мисии е крайно малоумна. Пълен хаос.

Слава богу - взели ли са си поука. Няма нито една мисия за която да хванат за вратлето и да те метнат в нея. И изрично те предупреждават с право на отказване когато се засилиш към мисия след която няма връщане или губят странични куести. Целия сюжет е силно тематичен - независимо какво правиш всичко е свързано с войната , дори сканинга е станал интересен като сега сканираш цялата система наведнъж и цъкаш еднократно на откритото без да жънеш като идиот планетите по два часа.


МЕ2
Изобщо кой глупак в Биовеър е измислил в играта да има 10 персонажа и 20 мисии за тях при положение че половината съм ги използвал точно по веднъж просто защото докато им дойде времето беше минала почти цялата игра.
Слава богу в тройката всички ти ги дават в началото и само двама остават за по-средата. Всички се използват защото има задължителни мисии включващи точно определен член на екипажа.

МЕ2
Срещите със познатите от първа част бяха разочарования - нулев ентусиазъм. От цялата игра само Рекс ми се зарадва искрено (които доста ми говори кои са ми истинските приятели в тази поредица). Особено на Аленко ми идеше да му вкарам два тупаника - когато го спасявах друга песен пееше.

И тук яко са поработили - всички стари познати които срещнах бяха изключително емоционални, някои участваха в сюжета повече, други по-малко но нямаше нито един който да ме издразни. Изключително кефеща идея е че макар да не можеш да ги ползваш за спътници в боя много персонажи се появяват на кораба ти и с тях може да се говори пълноценно. (и то разговора вече не е да разбереш кой какъв е и за какво се боро а разговор между стари познати което го смятам за голям плюс - моментите в които Шепърд и Гарус се разпитват за семействата си и взаимно се уверяват че всичко е ок са много по въздействащи). Имаше и няколко саможертви които ми насълзиха очите.

МЕ2
Малко размисли за геймплея - баланса в тази игра и ролевата система са осрани до дъното. Първо си мислех като почвах че вече ще използвам всички оръжия, ще се налага смяна. Това беше на теория. На практика автомата се оказа че взема повече от най-яката помпа за единица време дори отблизо, а да не говорим ако има повечко врази едновременно да ти налитат. На средно и далечно разстояние снайпера доминира отвсякъде. Пистолет ползвах колкото да установя че няма смисъл да го ползвам. Тежките оръжия имат толкова малко патрони че са обезмислени (говоря за големите трудности) просто защото ти свършват мунициите още при първия по як противник.
И тук са подобрявали много - за разлика от двойката тук може да използваш всяко едно оръжие със всеки един клас, дори всички видове оръжие наведнъж. Въведена е нова система за тежест на оръжията според която с по-тежка екипировка ти се зареждат по-бавно уменията. Респективно ако си с персонаж разчитащ на умения няма смисъл да натрупваш пълна екипировка. Дори различните модели автомати да речем са с различна тежест. Нещо повече - всички оръжия имат смисъл- с новите врагове и система помпата е безценна. Най-тежките оръжие които в двойката бяха с ограничени муници вече се намират само в конкретни мисии с особено гадни битки и с по-няколко изстрела колкото да се изкефиш но не и да играеш само с тях. Подобренията не спират дотук - вместо двата автомата и два снейпера в двойката тук има десетки оръжия от всеки клас които са различни и имат смисъл. Вместо да намираш ъпгрейди за класовете оръжия по мисиите които после да реализираш с помоща на ресурси тук всяко оръжие може се ъпгрейдва индивидуално с пари, и освен това за всяко оръжия може да заложиш два мода които също могат да се купуват и ъпгрейдват- дали ще сложиш оптика за стабилност, по голям пълните, повече щета, бронебойни патрони, олекотяване на конструкцията - опциите са модификация са безброй. (цялата работа лъха сериозно на CoD но лошо няма - в пъти по интересно е да човъркаш оръжията отколкото в двойката). Не на последно място - може да екипираш и спътниците си с оръжия и модове по избор което никак не е козметична опция. Броните също са претърпяли промяна - вече има цели комплекти за купуване с различни бонуси а остава и опцията сам да си човъркаш индивидуални настройки. Спътниците също имат по две брони за избиране като този път освен че изглеждат различно всяка броня има дава различен бонус (например +25% щета или +25% щитове).

МЕ2
Класовете също са пълен ташак - много искам да видя адепт или вангард на инсанити които си използват активно скиловете вместо да се крият зад кашоните стреляйки на сигурно.
Просто цялата нова концепция на играта за прикриване и престрелки от средно раздстояния в което всеки си стои зад кашончето преебава и обезмисля всякъкъв близък и биотик бой и всички персонажи и спътници които разчитат на такава тактика засмукват кал по подразбиране. Оставям без аз да стрелям да видя как се справят и просто нищо, ама нищо не правят - нито вземат щета нито магиите им действат. И обратно - всички с автомати и снайпери и умения за патрони наказват с мощ.
Поредното подобрение - всички класове са променени и ошлайфани. Иронията е че докато двойката те вкарваше насила зад кашона тройката те изкарва от него - много по повратлив си при стрейф, има търкаляне като на гиърса, безкраен спринт, плонж от укритие в друго укритие и не на последно място - много тежка меле атака особено със засилка. Вместо само щита от двойката тук има и щит и здраве което позволява да оцелееш дори да ти смъкнат целия щит. Медигела вече служи именно за пълнене на здравето вместо само а съживяване на съотборници (които могат да се съжиувяват и ръчно и без разход на медигел като отидеш до тях).Новите врагове ползващи гранати, невидимост, засилки, телепорти и магии допълнително те изкарват насила от укритие - останеш като лалугер просто има места в които умираш без право на обжалване. Трябва да си в движение постоянно. Като казах врагове - нямат нищо общо с враговете от двойката (където бяха доста еднообразни като поведение и тактика). Тук имаме врагове пускащи димки в които изобщо не ги виждаш без специален мод за оптика, имаме врагове с тежки щитове които трябва или да ги фланкираш, или да ги уцелиш със снайпер в един процеп на щита или да ги повалиш с магия да пуснат щита. Има врагове които са невидими и със снайпер нямаш никакъв шанс да да ги уцелиш и да ги направиш видими, имаш врагове които лекуват другите и им пускат бъфове , имаш врагове които обират мъртвите и ги съживяват, имаш врагове които се телепортират зад теб ако се задъриш неподвижен и те убиват от раз - изобщо голяма динамика. За разлика от двойката тук на голяма трудност няма извращенията всички да са защитени от всичко а обратно - имат един вид защита - щит, броня или бариера обаче от много от този вид.

МЕ2
Самата ролева система е недомислена Половината скилове са кептън обвиън, Другите са абсолютно безполезни в реална ситуация и понеже искат прекалено много точки няма никаква смислена варианция или опции какво да развиеш. На всичкото отгоре спряха да ми дават точки за съотборниците и сега половината висят с излишни точки които няма къде да разпределя. Факта че има общ кулдаун след всеки скил допълнително наебава стремежа към разнообразие.
От уж специалните допълнителни умения (за лоялностите) някои са очевидно по- имба.
Няма вече излишни точки - всичко е премислено. Няма защитени от всичко врагове които да обезмислят половината класове. Точките са много повече, уменията са много повече а най-хубавото е че всяко едно умения има по два пътя на развитие с взаимоизключващи се бонуси за всеки един от ранговете си. Дали Overload ще ти взема 30% повече щета или ще поразява двама противници с шанс за зашеметяване - ти решаваш. Комбинациите са страшно много и зависят както от класа така и от стратегията на игра и оръжията които си избрал. Слава богу може да резетираш колкото си искаш точките си срещу скромна сума и този път и на спътнците може да се резетират като първия път е безплатно.
За Шепърд има и избор от двайсетина бонус умения които се получават от разговори с отбора.
Но това не е всичко - добавили са и групичка малки но перманентни пасивни бонуси които се отключват с намиране на определени секрети и пак са с избор - +5% щета или здраве може да изглеждат малък бонус но се натрупват.



Малко коментари за неща които преди не съм си ги мислил - диалозите са доста по праволинейни, няма дълги линии с инвестигейт повечето са ренегат или парагон а много от разговорите са зададени предварително като в японско рпг - като се задейства скрипта почвате да си говорите по сценарий без да се влиза в отделно меню - в самата игра. Това лично мен адски ме кефи - дава ми флуидност на света но мнението ми е лично. Друго което адски ме кефи е като екипажа вместо да стоят като някакви пълни темерути в стаичките си чакайки да отида да им вадя думите с ченгел от устата вече активно обикалят из кораба - лафят помежду си и с екипажа на нормандия и ме търсят активно ако им трябвам. Просто се разцепих на моментите в които Гарус беше в кабинката на Джоукър и си разказваха вицове или когато Рекс си обсъждаше еротиката на асаритата с Лиара. Това се разпростира дори като кацнеш в цитаделата - вместо да се мъкнат с теб екипажа се разпръсква и може да ги намериш в различни места , като с измяната на цитаделата и те си сменят местата в нея. Има някои безценни моменти там. Нещо повече - спътниците ти активно участват с различни реплики в мисиите включително като срещнат стар познат.

Презентацията е категорична най-добрата от поредицата - отначало ми се стори леко замазана графиката, но още мисията в марс отвя всичко виждано в двойката - огромни открити пространства с много детайлни динамични пейзажи в които летят изтребители, бият се космически флоти или гигански рийпъри крачат унищожавайки наред. Всяка планета и мисия са различни. Дори и малките детайли като вятъра който брули найлоните по земята или храстите, вълни и морето там където ги има. Имаше едни течащи води които ми скриха шапката с отраженията си.

Самите игрални нива са много по разчупени - вече има многобройни стълби и места за катерене, респективно - вертикално разположени противници. Арените са десет пъти по-широки от в двойката - в повечето случаи са като площади или широки пространства вместо правоъгълните коридори от двойката. Има и доста битки с босове които не просто по здрави гадини а си имат стратегия за минаване.

9/10 (заради последната крайни бездарна и НЕепична края след който ще поискаш да си прережеш вените от яд)

Posted: Mon Jul 23, 2012 2:56 pm
by Martix
Image

Anna

Колкото да раздвижа темата ще драсна едно ревю на Anna, италианска indie игра, направена в стила на Amnesia.

Повечето инди компанийки се насочват към артси 2D игри и ми беше интересно да поиграя нещо с претенции за графика, освен останалото, а и обещанията в трейлъра звучаха добре. Започвам с уговорката, че на бедния ми стар лаптоп играта вървеше с по-малко от 20 кадъра и за комфортна игра я играх с махнати някои ефекти и на малка резолюция. На нормален комп предполагам, че усещането е друго.
Дръпнах, изиграх, изтрих.
Играта притежава неизненадващо плътна атмосфера и изненадващо слаба история. Геймплеят е по-скоро невзрачен. Пъзелите се лесни, а с вградената help система(може да се изключва) са направо елементарни. Общо взето приятно прекарани 4 часа, но съм разочарован, след очакванията за хорър, който се нагажда към стила ти на игра. Но все пак рядко играя хоръри и имам прекалено здрави нерви, за да ми влезе под кожата такава игра. Затова свалете, преценете, и ако ви хареса - купете. А сега - плюсовете и минусовете:

+Звуковите ефекти са на високо ниво за инди игра. Вятър, скърцане, сенчести гласове, скърцане, пукането н дървата в печката, още скърцане. Абе всичко си има.
+Саундтракът е нелош и атмосферичен. Само моля ако го видите, обадете се на The Path, че си го искат.
+Страхотно използване на сенки и светлинни ефекти. Не е Alan Wake, но има какво да се види.
+Заетия от Amnesia геймплей - пълна липса на чудовища за трепане. Всичко е в атмосферата.
+Кратка е - за 3-4 часа се превърта с всички финали.
-Къщата реагира на действията ти. Тя знае какво си мислиш. :lol: Мдааа, ама не. Приключението е почти линейно. Къщата си стои, а плашенката предпочита да те изненадва в гръб.
-Финалното ниво, което достигаш само в 'добрия' ending е разочароващо.
-И трите ending-а са отчайващо слаби.
-История почти липсва, където има е взета назаем от Silent Hill, но writing-а е толкова слаб, че по-добре да бяха оставили само геймплея.
-Графиката мирише на texture pack, та се не трае. А играта май е правена на Unity3D, и е дървеничка здраво.
-прекалено малко content. Във всеки смисъл. Малко пъзели, малко музика, малко нива(виждате ли къщата на картинката - това е всичко приятели).
-Не можеш да умреш. Това е хорър, в който не можеш да умреш. Приятно прекарване насаме с ужаса.

Да кажем 6/10, но може и повече, в зависимост от това какво очаквате.

Posted: Tue Mar 19, 2013 8:53 pm
by coldie
King's Bounty: Warriors of the North

Image
Едва ли ще е точно ревю, но.

Жанра е най-близко до походова стратегия, но само донякъде.
Всъщност това е, според мен истинската еволюция на Хероес 3. Което не е случайно, тъй като доколкото знам зад проекта стои главният разработчик на бившата компания 3DO.

Птрво и най-готино хрумване - няма минаване на дни, времето си тече и отново се измерва в дни, месеци или години :), но доколкото съм успял да установя то просто си тече. С което съответно, както в старите добри походови стратегии броят на единиците по картата се увеличава.

Голямо попадение, че единиците не са статични, повечето от тях обикалят в някаква зона по картата.
Обикновено когато ги приближиш, по-силните и с повече армия от твоята започват да те гонят донякъде. А други, пък ако са по слаби се опитват да избягат възможно най-далече.

Изпълняваш мисии, някои от тях трябва задължително да изпълниш за да преминеш на следващият етап в историята, но повечето са за да спечелиш определен предмет, най-често пари. А парите изобщо не са маловажни.
От мисиите също можеш да получиш и руни.

Руните - едно от най-важните неща в играта.
Героят качва експириънс, чрез бой с гадините или чрез изпълняване на мисии. Обаче вдигането на ниво, гарантира единствено вдигане на определен параметър, в зависимост дали е viking, soothsayer, или skald. T.e. Воин, маг или нещо между двете.
Не можеш да развиеш на макс повече от едно дърво с уменията.
Да, Дървото с уменията, тук е малко подобно като конструкция на УОУ.
Но за да го развиваш не е достатъчно да вдигнеш ниво, трябват и руни.
Тука е голямата хватка и трудността за играта, че трябва да си правиш сметка отрано как точно ще се развиваш и какви руни, ще пазиш.
Отделно събираш кристали, които имат значение за маната ти, която е доста немаловажна, особено за маг, понеже се получават доста дълги битки.
В течение на играта събираш и валкирии, които ти дават нови умения в битка, за които се иска рейдж.

Играта е доста разнообразна, определено е новаторска, и ми се струва, че са нацелили доста добре сътношението походова стратегия и рпг.

Мога до утре да я хвала с наистина уникални постижения, между които е и графиката.
Но има един проблем, който поне за мен прецака нещата и ми изгуби интереса, и той е , че има две единици който ако се комбинират, и се подхранват с една магия можеш да спечелиш всяка една битка. Което всъщност не е бъг, а е заложено в играта, и не успях да разбера защо.
Като казах магии, да допълня, че намиране на скрулове е тотален рандом и може и да не откриеш точно определен важен скрул като резурекшън например, и не всички магии могат да се научат в книгата. Което всъщност е плюс. Изобщо трябва да мислиш за много неща.

А играта на най-висока трудност е почти невъзможна, казвам го като превъртал по всякакви начини и Хероес-ите и Дисципъл.

Така или иначе е доста разнообразна и за феновете на походови стратегии, които са си "мечтали" за по-голяма раздвиженост е точният избор. И то всъщност няма друга подобна. И наистина ще отнеме страшно много време да изброя всички плюсове и иновации (поне за мен)на играта.

Posted: Tue Mar 19, 2013 9:08 pm
by RRSunknown
Кое му е новаторското - това е трети експанжън на рибута на игра от 1990 година :shock:

Posted: Sat Jun 06, 2015 12:30 pm
by Martix
The Talos Principle

Image

Една неочаквана игра, след години спамване на Serious Sam Croteam съвсем се чалнаха и направиха 1st person puzzle. Историята е писана от Tom Jubert, writer-а на The Swapper и е подобаващо философска и екзистенциалистична (тази дума така ли се пише?). Пъзелите са стандартните за жанра, трябва да стигнеш до края на нивото като по пътя отваряш бариери, блокираш turret-и, chain-ваш лазери, за да захраниш някоя врата и тн. Играта има известна доза open world, можеш да решаваш пъзелите в какъвто искаш ред, по-късно отключваш нови пъзели на първите нива, има разни скрити пъзели из hub нивата. Абе зарибявка. Историята пък е представена под формата на парченца текст, пръснати из нивата и компютърните терминали. Има и известна доза интеракция с двете основни и противопоставящи се NPC-та, господ Бог и Гласът на разума (not their actual names).

+ балансирана трудност и прогрес в играта.
+ добър learning curve, който ти Introduce-ва новите механики, преди да ти се наложи да ги ползваш.
+ графичния стил на нивата се връзва с историята и не си личи, че това са просто рециклирани asset-и от Serious Sam 4.
+ сред фрагментите текст, които намираш има някои страхотни попадения, които придават човечност на играта.
+ философските теми са разгледани комплексно, липсва елементарното представяне, характерно за детските филмчета.
+ много добър voice acting.
+ различните краища са добре измислени.
+ много secret-и и easter eggs на корем.
- сред текстовите фрагменти има много пълнеж.
- физиката е ужасна, и то нарочно (за да решаваш пъзели, а не да jump'n'run-ваш).
- в пъзелите липсва интересната механика, която да осмисля съществуването на играта. Представете си Портал без portal gun-а.
- самите пъзели са в по-голямата си част елементарни и се решават рутинно.
- увеличаването на трудността е по-скоро количествено, а не качествено (да се чете, който е мислил пъзелите не е голям спец в областта).

Общо взето успешен експеримент, но съм много по-хайпнат за The Witness на Jonathan Blow (Braid), която трябва да излезе тази година.

7/10