Posted: Thu Jun 09, 2011 1:24 pm
L.A. Noire
Жанр: Интерактивно филмов адвенчър с минимални екшън елементи
Разработчик: Team Bondi с намесата на Rockstar
Платформи: PS3 (тествана), X360
Няма да се кривя душата и директно си казвам, че тази игра беше най-чаканата от мен тази година. Не че не чакам Гиърс, Ънчартед, Батман или Асасин'с Крийд, но просто ми е дотук от продължения. Ел Ей Ноар беше заглавието без цифричка, което най-много исках да поставя в конзолата си в първия възможен миг.
+ Сюжет - аспектът, в който де що има игра от Алън Уейк и Хеви Рейн насам се дъни брутално, е една от най-силните страни на Ел Ей Ноар и ще задържи интереса ви до самия край, особено размазва връзката между постоянните военни флашбеци на Коул с настоящето му на детектив от LAPD
+ Персонажи - извън Коул Фелпс, чиито дива амбиция и човешки грешки няма как да не ви спечелят, второстепенните персонажи са до един запомнящи се и кефещи - Келсо, Рой Ърл, Хършъл Бигс, дори Ръсти и доктор Фонтейн
+ Атмосферата на Ел Ей от средата на 40 те - уловена на максимум съдейки по другите му представяния в книги, филми и документалистика. Особено кефят елементи като расизъм, политическа некоректност, масово пушещи хора, костюми, коли, джаз...
+ Каст - всички хора, дали лицата и гласовете си на игралните герои, начело разбира се с Аарън Стейтън от Mad Men (освен него участва и горе-долу 2/3 от съпортинг каста в същия сериал, което мен като фен ме накефи много), са свършили великолепна работа от-до, а и предполагам, че са изтърпяли известни мъки, докато се моушън-кепчърнат
+ Лицевите анимации - абсолютно революционни във всяко едно отношение, особено е кефещо инкорпорирането им в геймплея
+ Геймплеят в частите му разпити на заподозрени и свидетели и събиране на следи мачка много сериозно и смея да твърдя, че е без аналог в заглавията последните няколко години. Един приятел каза, че може би точно подобна амалгама от класически point-and-click adventure елементи с екшън такива е бъдещето за куестовете и сериозната стъпка към доближаването им до масите. И аз лично смятам, че е прав.
+ Музиката - просто страхотна, особено за фенове на класически джаз парчета и въобще на музика от този период, аз лично се размазах като чух "Smoke, smoke, smoke that cigarette" (надявам се някой да си я спомня от началото на Thank you for smoking:)))
+ Дълга - около 20 часа игрално време (разбира се включвайки доста диалози и кътсцени) на фона на екшъните от последните години, които в някои случаи са под 5 часа са си сериозна цифра
+ Голямо разнообразие от превозни средства - в сравнение с около двайсетината различни возила на предни сендбокс игри (доколко Ел Ей е сендбокс - по-наодлу) 95те различни на вид коли на Ел Ей Ноар определено са една от отличителните й черти (съвет: задължително разгледайте скритите коли, има баси графичните феномени:))
+ Особено кинематографична
+ Широк мегдан за DLC-та - за разлика от повечето изкуствено създадени продължения за сваляне на повечето игри тук просто добавянето на нови и нови случаи само ще обогати една и без това дълга игра, което е супер стига въпросните да са толкова заплетени и добре изиграни колкото оригиналите
+ Промяната на гледната точка към края на играта
- Извън разследванията и разпитите играта се дъни недвусмислено - преследванията и престрелките са изключително недоклатени, еднообразни и на моменти - напълно излишни. Не съм очаквал стрелбата да е като в Гиърс, но поне можеха да я направят приятна за игра
- Сайд-ивентите извън разследванията са просто трагични - всичко на всичко разполагате с 40 на брой мини-случая със средна продължителност около 3 минути, който винаги се свеждат до застреляй/преследвай пеша/преследвай с кола и толкоз
- Анимациите на телата извън лицата са на ниво от преди поне 3-4 години
- Графично Ел Ей можеше да е многократно по-впечатляващ, но предполагам, че настоящето поколение конзоли просто няма как да го издържи
- Противоречива логика в структурирането на играта - с което искам да кажа следното (:)) : играта хем е ситуирана в сендбокс големичък град, който можеш да експлорваш на воля, хем е болезнено линейна, де факто получаваме разследванията + шляене из Ел Ей, което не е нито класически куест (защото можем да се заврем навсякъде..., нито сендбокс игра (...нищо че извън случаите никъде няма нищо за правене)
- Изключително изкуствено ограничаване на пространството за изследване при събирането на улики - защо по дяволите ще мога да интерактвам само с документите НА БЮРОТО на заподозрения, ами няма да мога да отворя огромното чекмедже отстрани или големия шкаф отдясно - и това е през цялото време. И на всичкото отгоре можеш да интерактваш с някакви абсолютно рандъм предмети като например топка или ютия или вафла и Коул само казва "I don't see how this is connected" или нещо от сорта....
- Цели персонажи и основна част от фабулата е толкова директно открадната от L.A. Confidential, че направо не знам как им е дало сърце, поне да бяха взели Гай Пиърс да озвучава и играе същия си герой от филма:) В смисъл - едно е едно произведение да е повлияно от друго, но не и така директно копирано
Толкова от мен.
Оценка: 8/10, лична оценка 9/10, просто съм голям фен на периода и сетинга, а и съм sucker for procedural police drama:)
Жанр: Интерактивно филмов адвенчър с минимални екшън елементи
Разработчик: Team Bondi с намесата на Rockstar
Платформи: PS3 (тествана), X360
Няма да се кривя душата и директно си казвам, че тази игра беше най-чаканата от мен тази година. Не че не чакам Гиърс, Ънчартед, Батман или Асасин'с Крийд, но просто ми е дотук от продължения. Ел Ей Ноар беше заглавието без цифричка, което най-много исках да поставя в конзолата си в първия възможен миг.
+ Сюжет - аспектът, в който де що има игра от Алън Уейк и Хеви Рейн насам се дъни брутално, е една от най-силните страни на Ел Ей Ноар и ще задържи интереса ви до самия край, особено размазва връзката между постоянните военни флашбеци на Коул с настоящето му на детектив от LAPD
+ Персонажи - извън Коул Фелпс, чиито дива амбиция и човешки грешки няма как да не ви спечелят, второстепенните персонажи са до един запомнящи се и кефещи - Келсо, Рой Ърл, Хършъл Бигс, дори Ръсти и доктор Фонтейн
+ Атмосферата на Ел Ей от средата на 40 те - уловена на максимум съдейки по другите му представяния в книги, филми и документалистика. Особено кефят елементи като расизъм, политическа некоректност, масово пушещи хора, костюми, коли, джаз...
+ Каст - всички хора, дали лицата и гласовете си на игралните герои, начело разбира се с Аарън Стейтън от Mad Men (освен него участва и горе-долу 2/3 от съпортинг каста в същия сериал, което мен като фен ме накефи много), са свършили великолепна работа от-до, а и предполагам, че са изтърпяли известни мъки, докато се моушън-кепчърнат
+ Лицевите анимации - абсолютно революционни във всяко едно отношение, особено е кефещо инкорпорирането им в геймплея
+ Геймплеят в частите му разпити на заподозрени и свидетели и събиране на следи мачка много сериозно и смея да твърдя, че е без аналог в заглавията последните няколко години. Един приятел каза, че може би точно подобна амалгама от класически point-and-click adventure елементи с екшън такива е бъдещето за куестовете и сериозната стъпка към доближаването им до масите. И аз лично смятам, че е прав.
+ Музиката - просто страхотна, особено за фенове на класически джаз парчета и въобще на музика от този период, аз лично се размазах като чух "Smoke, smoke, smoke that cigarette" (надявам се някой да си я спомня от началото на Thank you for smoking:)))
+ Дълга - около 20 часа игрално време (разбира се включвайки доста диалози и кътсцени) на фона на екшъните от последните години, които в някои случаи са под 5 часа са си сериозна цифра
+ Голямо разнообразие от превозни средства - в сравнение с около двайсетината различни возила на предни сендбокс игри (доколко Ел Ей е сендбокс - по-наодлу) 95те различни на вид коли на Ел Ей Ноар определено са една от отличителните й черти (съвет: задължително разгледайте скритите коли, има баси графичните феномени:))
+ Особено кинематографична
+ Широк мегдан за DLC-та - за разлика от повечето изкуствено създадени продължения за сваляне на повечето игри тук просто добавянето на нови и нови случаи само ще обогати една и без това дълга игра, което е супер стига въпросните да са толкова заплетени и добре изиграни колкото оригиналите
+ Промяната на гледната точка към края на играта
- Извън разследванията и разпитите играта се дъни недвусмислено - преследванията и престрелките са изключително недоклатени, еднообразни и на моменти - напълно излишни. Не съм очаквал стрелбата да е като в Гиърс, но поне можеха да я направят приятна за игра
- Сайд-ивентите извън разследванията са просто трагични - всичко на всичко разполагате с 40 на брой мини-случая със средна продължителност около 3 минути, който винаги се свеждат до застреляй/преследвай пеша/преследвай с кола и толкоз
- Анимациите на телата извън лицата са на ниво от преди поне 3-4 години
- Графично Ел Ей можеше да е многократно по-впечатляващ, но предполагам, че настоящето поколение конзоли просто няма как да го издържи
- Противоречива логика в структурирането на играта - с което искам да кажа следното (:)) : играта хем е ситуирана в сендбокс големичък град, който можеш да експлорваш на воля, хем е болезнено линейна, де факто получаваме разследванията + шляене из Ел Ей, което не е нито класически куест (защото можем да се заврем навсякъде..., нито сендбокс игра (...нищо че извън случаите никъде няма нищо за правене)
- Изключително изкуствено ограничаване на пространството за изследване при събирането на улики - защо по дяволите ще мога да интерактвам само с документите НА БЮРОТО на заподозрения, ами няма да мога да отворя огромното чекмедже отстрани или големия шкаф отдясно - и това е през цялото време. И на всичкото отгоре можеш да интерактваш с някакви абсолютно рандъм предмети като например топка или ютия или вафла и Коул само казва "I don't see how this is connected" или нещо от сорта....
- Цели персонажи и основна част от фабулата е толкова директно открадната от L.A. Confidential, че направо не знам как им е дало сърце, поне да бяха взели Гай Пиърс да озвучава и играе същия си герой от филма:) В смисъл - едно е едно произведение да е повлияно от друго, но не и така директно копирано
Толкова от мен.
Оценка: 8/10, лична оценка 9/10, просто съм голям фен на периода и сетинга, а и съм sucker for procedural police drama:)