Темата за кратки гейм ревюта

Всичко, което ви вълнува около голфа, бингото и стрип-покера...

Moderator: AlDim

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Mon Feb 01, 2010 9:11 am

Не, не се майтапя - знам че звучи еретично но не ми допадна изобщо, особенно сравнено езерото преди него (което ми хареса изключително много) и разрушения град после (който също много ми хареса).
Ако трябва да задълбая в анализ - предполагам че това е защото не ми внушава усещането че там живеят локустите. Като влезна в човешка сграда и вътре виждам различни мебели и предмети на бита - това ми внушава реалистичност и усещане че в тази сграда наистина са живели хора. В града на локустите - влизам в помещение - това е гол под, стена с барелефи и подаващи се от пода прегради за стребла. Нямаше нито едно място където да си кажа - ето тук са живели, ето тук им е склада, ето тук тренират Брумаците и т.н.
Подчертавам че в това си мнение съм изцяло субективен- повечето хора наистина най-много ми хвалят този чаптър.


Искам да уточня и че по-горе става дума само за сингъл кампанията.
Кооператива е същия като в първа част , изключая че има повече хора в лайф (защото в първата в опита ми за кооп успях да намеря само двама дебила единия от успяваше да умира в casual 1 акт )
Същинския мултиплеър в двойката е десет пъти по добър от единицата (от това което видях поне) - махнали ли са най-дразнещия елемент от първа част - безсмъртието токато се търкаляш (така се игареше 90% от времето - търкаляш се нон стоп и стрелеш с помпата).
Horde мода добавя още много геймплейно време към уравнението и увеличава още повече обема.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Tue Feb 09, 2010 12:37 pm

Преди да започна искам още веднъж да помоля да не се коментира в тази тема. Темата е само за кратки ревюта и нищо друго.

Умишлено ще пишa без спойлери.

BIOSHOCK 2

Жанр: Атмосферичен FPS
Разработчик: 2K Marin (не са пичовете, работили върху едно)
Платформи: X360 (тествана на нея), PC, PS3

Image

Ще започна с това, че основният проблем на тази игра е цифричката "2" в заглавието й. Аз бих оценил играта доста по-високо, ако се казваше например Bioshock: The Story of Johnny Topside (спокойно не е спойлер) или нещо подобно. Трудно се влиза в обувките на един от най-големите и наградени хитове от последните години. Играта в абсолютно никакъв случай не е лоша, но го няма "WOW!!!"-ефекта на единицата - всичко вече сме го виждали, а новото е малко до нищо. Да, играеш като Биг Деди. Не, реално погледнато това няма почти никакво отражение геймплейно. Умишлено скипвам всякакви инфодъмпове за света, предисторията, жанра и темподобни - ако някой не е играл единицата, то той със сигурност не чете това ревю. Преценете сами дали играта си заслужаваше чакането, със сигурност обаче ще е по-добра от повече от половината неща, които ще видим тази година:

+ Страхотният геймплей на единицата е налице и то полиран на максимум - битките са доста разнообразни, environment-a може да се ползва по различни начини (макар и ограничени). Към всеки енкаунтър можеш да подходиш по няколко начина (например с помощта на секюрити-ботове, turret-и, да се "окопаеш" w определена стая или директно да влезнеш на лошковците в Рамбо-стил)
+ Жестоката атмосфера на оригинала присъства и тук
+ Музиката е изключително качествена, макар че можеше да сложат още една-две напрегнати темички
+ Ъпгрейдите на оръжията са малко, но променят играта с всяко оръжие осезаемо много
+ Ако си добричък имаш по-малко АДАМ за ъпгрейди и следователно ти е определено по-трудно, ако не си мръсник като мен, затриващ всички Сестрички и НПЦ-та по пътя си:)
+ Количеството Оръжия, Плазмиди, Тоници и Ъпгрейди е смайващо и предполага преиграеваемост на заглавието, но уви всички те взети заедно са например 5 пъти повече от видовете противници...
+ Ако не по-добра, то поне по-лична и емоционална история от първата част, която ще ти се иска да разнищиш докрай
+ Два възможни финала и по-различен геймплей към края в зависимост от Моралните Ти Избори (ТМ)
+ Финалната битка е доста challenging и по-напрегната от антиклимактичната такава в единицата
+ Gather-ите са единственото приятно нововъдените. Въпросните се случват, когато избереш да осиновиш Малка Сестра вместо директно да я убиеш за Адам. Тя те насочва до определен пълен с АДАМ труп и после докато си пълни спринцовката с така бленувата субстанция за ъпгрейди ти трябва да я опазиш. Тези ситуации са свързани с известна доза планиране, слагане на капани, мини, мини-установки и предполагам, че на по-високите трудности ще са още по-трудни
+ Сравнително трудна в началото дори на нормал. Няма муниции, гадините са доста и почти през цялото време трябва да се осланяш на вярната бормашина.
+ Битките с Големите Сестри са си шоу

Всичко би било прекрасно, ако спра дотук, ама за съжаление живеем в един комерсиален свят и игралните продължения се правят преди всичко с цел МИЛКИНГ:

- Реално погледнато нищо ново геймплейно. Новият Кънтент в играта е достатъчно може би за стендалоун експанжън, но не и за продължение. Мога да хаквам камерите отдалече....Страхотно....Само ако направим паралел с разликата между Мас Ефект 2 и Мас Ефект 1 (примерно) просто ми става лошо колко нищожна е тази между Биошок 2 и Биошок 1.
- Историята макар и свястна не е достатъчно развита и в известно количество моменти си воден за носа на автоматик - поредният катил ти казва по радиото - отиди и направи това и това, каква точно е мотивацията на нашия - нула, което ни води до:
- Изключително безличен главен герой, проблем и на първата част, но там поне сюжетните оригинални идеи бяха доста повече....
- Играта е прекалено кратка и със сигурност поне с 5 часа по-кратка от единицата и то дори ако тършуваш и луутваш като обезумял, което на мен ми писна в последните две нива на играта и ги минах за общо 40тина минути....
- Графиката на играта е осезаемо остаряла - нискодетайлни текстури, модели и какво ли не, всичко имам чувството, че не е мръднало грам от 2007 насам
- Геймплеят колкото и да е разнообразен след средата поне на нормал започва да писва жестоко - избираш си едно любимо оръжие и плазмид, ъпгрейдваш ги на максимум и просто ГАЗИШ ВСИЧКО.... А медипаковете са под път и над път (поне да бяха сложили лимит на купуването им от машините), възстановяват те инстантли на пълна кръв (крайно лейм бтв) и цялата интрига е че просто трябва да повисиш още няколко часа пред телевизора
- Енкаунтърите с малкото на брой в играта "босове" (по-скоро рандъм напомпани с много хелт сплайсърчета) не са нищо особено
- Все още много малко противници
- Рапчър (макар и все така един от най-великите игрални сетинги евър) можеше да се намира където и да е - играта е не е свързана по никакъв начин с водата - няма подводни битки например. Има няколко сикуънса, в който плуваш от точка А до точка Б и толкова. Естествено необезпокояван и неатакуван от когото и да било....
- Новите нива и зони са крайно безидейни и неоригинални
- Светът и идеологията на Рапчър можеха да бъдат доста по-развити, да не споменавам, че последната въобще не е застъпена във втората част, тъй като Рапчър вече ни е познат и очевидно някой разработчик го е домързяло да измисли нещо ново...Ако очаквате гениални неща като слогана "No gods and kings. Only Man" от първа част - сбъркали сте адреса

Това е от мен. 2010 се очертава и вече дори започна да се реализира като страшно силна година за гейминга и Биошок 2 допринася малко или много за това. Играта не е нещо взривяващо добро като например втория Ънчартед или пък втория Мас Ефект и не знам дали е достойна да бъде продължение, но си е съвсем добра и ако я почнете едва ли ще я пуснете.

Оценка: 8/10.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Wed Feb 24, 2010 5:01 pm

inFamous

Жанр: Superhero 3rd person sandbox action-adventure
Разработчик: Sucker Punch (Sly поредицата за PS2 - да, и аз така и не я играх:)))
Платформа: PS3

Image

От доста време тази игра седи на рафта ми и сякаш си я пазех за някакъв спИциален момент...Не искам да казвам голяма дума, но преди да я играя си мислех, че е един от ексклузивите, заради които да си купиш ПС3. Уви, в последното има малко до никаква истина. Напълно не мога да си обясня ненормално високите оценки на infamous както и 86те й процента на gamerankings.com...
Става въпрос за вече до болка изтърканата сендбокс концепция на ГТА3 в комбинация с модерните за последните години суперсили и възможности за mass destruction върху рандъм клиширан американски градец (в случая - измисления Empire City). По-надолу ще пипа за конкретните кусури на творението на Левашкия Удар, но главният е, че просто това вече сме го гледали и/или играли поне няколко пъти....Например Crackdown и излязлата почти едновременно с infamous Prototype са буквално същите игри с почти минимални козметични разлики, за другите игри, които са със сендбокс концепция няма да отварям дума, че ще стане страшно...Но - enouch ranting:

+ Нашият има елетрически сили и те look-ват и feel-ват pretty cool (особено накрая lightning storm-ът те кара да се чувстваш като главен лош в Год ъф Уор игра:)))
+ Историята на играта и по-скоро финалът й са доста над средното ниво, което сме свикнали да виждаме в повечето заглавия
+ Въпросната е разказана освен посредством Телефонни Обаждания от Рандъм НПЦ-та (ТМ) с много красиви полу-статични комиксови анимации, които са малко, но са и от малкото неща, които ще ви карат да продължавате напред
+ Чести чекпоинтове:)))
+ Два възможни пътя на развитие с различни умения за всеки - старата класика Добър и Лош (ТМ) - разликата между силите на Hero и infamous наистина е доста сериозна

- Изключително плосък сюжет през по-голямата част от играта
- Безкрайно безлични главен и второстепенни персонажи
- Играта въпреки силовите си напъни въобще не успява да докара супергеройско усещане и то не заради липсата на маска и костюм на нашия - просто го няма осъзнаването към края на Prototype (например), че можеш да унищожиш ВСИЧКО, ако поискаш...И към края на играта нашия си умира като пич от 2-3 пича с автомати, ако не внимаваш. Да не споменавам, че нашият си остава пълен несимпатичен дори на милимунда катил от-до
- Реакцията на света на добрите или лошите ти действия е толкова никаква, че почти ме накара да си пусна Фейбъл 2, за да се почувствам наистина обичан от масите
- Особено висока повтаряемост при мисиите от основната сюжетна линия и
- Крайно черноработнически и безинтересни странични мисии
- Сравнително калпава графика, ама с тия Големи Живи Градове (ТМ) това е положението

Като цяло играта за мен си беше разочарование и я превъртях почти насила. И определено е МНОГО далеч от must-have ексклузив за конзолата на Сони. А можеше да е много повече.

Оценка: 6.5/10

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Thu Feb 25, 2010 12:10 pm

Dante's Inferno

Жанр: God-of-War-клонинг
Разработчик: Visceral Games (Dead Space!)
Платформи: X360 (тествана), PS3, PSP (все още неизлязлата версия)

Image

Умишлено сядам да драсна няколко реда за тази игра, тъй като оценките й в пресата (75% на геймранкингс средно и 6.5 от Форплей например) според мен са незаслужено ниски (не че играта е и за много по-високи, но затова по-надолу). Visceral са студио с огромен потенциал и честно не знам защо с Данте'с Инферно нещата не са се получили на 100% - дали са ги притискали сроковете, дали играта не е тествана достатъчно, няма как да научим. Общото ми впечатление обаче от новото им заглавие е по-скоро позитивно и определено бих я препоръчал на почти всички (особено хора, които никога не са имали досег с God of War - те 100% ще се размажат). За какво иде реч накратко: Данте слиза в Ада, за да спаси своята любима Беатриче, екстерминирайки де що има демон и известна личност в Преизподнята. Междувременно разбираме, че Данте всъщност е доста далеч от праведен християнин, че играта е ръшната, за да хване точно 8 часа чист геймплей, че Беатриче има приятни цици като за компютърна героиня и че трябва да чакаме Дед Спейс 2, защото Visceral въпреки всичко са готини и едва ли ще пуснат недоизпипан продукт втори път.
Както никога ще започна с минусите:

- Данте'с Инферно просто има ужасно калпав и неудовлетворителен меле комбат и това е. Единственото оръжие в играта - косата на Смъртта - първоначално изглежда ефектно, но атаките с него са малко на брой, не особено разнообразни и напълно липсва онова радостно усещане на болка в пръстите, когато си изчистил огромна стая в God of War например.
- Самият Данте е сигурно най-скучният героичен персонаж в игра евър, който на всичкото отгоре търпи нула развитие от началото до края - тенк Год няма много реплики, но уви и малкото такива са произнесени без каквото и да било чувство и въобще до самия край играчът остава крайно неебателен за личната му драма
- Първите кръгове на Ада, а именно Lust и Gluttony можеха да са поне двойно по-дълги като геймплейно време особено на фона на по-долните такива като Greed, Anger и особено Fraud
- На нормал играта е потрисащо лесна и въобще не ви препоръчвам да играете на тази трудност - в редките случаи, в които умирах беше защото не скачах в правилни момент на рандъм платформинг sequence
- Аман от финали с "to be continued...", честно
- Седем часа и четиридесет минути е престъпна краткост
- Крайно незатрогваща музика, която ако беше добра щеше да ни потопи в страхотната атмосфера и още повече, ама нейсе
- Сравнително слаба графика от техническа гледна точка - имах чувството, че играя нещо от 2008. Не казвам, че всичко трябва да изглежда като Uncharted 2, просто можеше да е доста по-добре на фона на други заглавия от тази година
- Геймплейно иновациите са престъпно малко и играта си е долен рипоф на God Of War от quick-time event-ите до захващането с косата за далечни ръбове баси. Дори скапаната коса е разтегателна ала блейдовете на Крейтъс по дяволите....
- Ниско разнообразие от гадинките - нямаше нужда един и същ основен противник да го бием брониран, с крила и горящ....Също много ме издразни, че всеки кръг не си има уникални гадини, а в целия Ад се биеш с всички на всички места....

И все пак защо седнах да пиша ревю:

+ Атмосферата на Дантевия Ад е просто великолепна - то не са виещи обречени души, не са реки от кръв, от злато, не са горички на самоубийците, не е чудо
+ Различните кръгове са много различни един от друг като локации и арт
+ 18+ - Visceral са направили една особено предизвикателна за пуританите игра и затова само адмирации - например непокръстените бебета с остриета вместо ръце или пък начина, по който гадините излизат от зърното на Клеопатра, която е гигант, tentacle-ите, които изскачат от едни специфични места на проститутките и темподобни
+ Една от двете реални геймплени иновации - Кръстът - е особено благ и аз лично си минах цялата игра с него горе-долу. Става въпрос за projectile attack, който не ти хаби мана и го хвърляш по почти целия екран - count me in:)
+ На фона на сравнително малкото възможни спешъл муувс с косата и кръста Данте има много стабилен арсенал от почти 10 различни магии, които са до една ефектни и ефективни - друг е въпросът, че аз ползвах точно две за цялата игра, но предполагам на високи трудности няма да е така
+ Второто реално ново нещо са реликвите - артефакти, за които Данте има първоначално два слота и му дават постоянен ефект - например повече изчакване за комбо таймера, по-бързо генериране на Redemption бар-а (Тукашния Rage of the Gods/Titans), повече крит и т. н. Въпросните поразнообразяват геймплея и като цяло са кеф за събиране
+ Срещите с всякакви известни личности в Ада (макар че можеше да ги разработят повече от няколко реплики, а понякога няма и толкова)
+ Системата за трупане на опит и развитие на героя е страхотна - две изцяло различни дървета, избор дали да трупаш на Ънхоли (наказвайки) или на Холи (опрощавайки) докато убиваш лошковците
+ Историята е разказана с Аниме-like анимации и много благи CGI-анимации, които особено много кефят
+ Въпросната е като цяло доста добра, въпреки сравнително тъпашкия си финал

Ами толкова от мен. Данте'с Инферно е много далеч от 9тките и 10тки, но определено не съжалявам, че я изиграх и я препоръчвам на всякакви фенове на жанра (който жанр буквално ни затрупа началото на тази година)

Оценка: 7.5/10

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Mon Mar 22, 2010 11:42 am

GOD OF WAR III

Жанр: Особено брутален и кървав търд-пърсън екшън-адвенчър
Разработчик: Sony Santa Monica
Платформа: PS3 (ексклузивно)

Image

Ако тази многоочаквана от мен игра беше това, което трябваше да бъде, въобще не бих седнал да й обръщам внимание във форума. Но уви Годът най-после дойде и за съжаление има не една и две трески за дялане. Просто страхотна игра, но не и съвършена. Умишлено пропускам всякакви уводни приказки, защото ако посещавате тази секция на форума шансът да не сте се сблъсквали с поредицата за чичко Крейтъс по един или друг начин, клони към абсолютната нула Старата формула, а крайната ми оценка ще я напиша накрая:

+ Графиката е просто ЗАМАЙВАЩО добра по всички параграфи. Детайли, светлини, сенки, перспектива, отражения, вода, изливаща се вода, ненормално добре изглеждаща лееща се кръв - всичко това го има в новия Год и то изглежда прекрасно. И от артистична, и от техническа гледна точка това е най-красивата игра, която съм играл на телевизора си (разбирайте по-красива от всичко съществено от каталозите на пс3 и х360).
+ Ударно начало - първите 2-3 часа можете да оставите джойпада само ако жена ви ражда и то близнаци. Играта започва страшно епично и особено първите 20 минути катерене между тялото на Гея и Олимп са незабравими.
+ Насилие - абсолютно неоспоримо най-кървавата и виолентна (is that even a word?:)) игра, излизала някога. Крейтъс не бави гадните и ги довършва по особено зрелищни и жестоки начини, които нямам намерение да описвам тук (нито да се отнасям в разсъжедения за "красотата на танца на смъртта" и темподобни) - да кажем, че откъснатите очни ябълки, извадениете черва и откъснатите глави изглеждат ненормално добре в 1080i:))) Както и едно много стабилно количество лееща се кръв през цялото време, по дяволите даже има ачийвмънт за определен брой галони кръв, опръскали Крейтъс (знам, че подобен има и в Данте'с Инферно, но тя просто е тъпа:)).
+ Сравнително богат каст от различни герои - действието на тройката се развива на, около и под Олимп, така че очаквайте срещи и "разговори" с Посейдон, Хера, Хадес, Херкулес и въобще почти всички по-важни божества, които не са били освиткани в предните игри. За фенове на гръцката митология задължително. Сега, въпросът какво им се случва на голяма част от въпросните го оставяме настрани:)
+ Камерата както никога в подобна игра е много добра (особено при условие, че дизайнерите са решили и в 2010 година играчът да няма право да си я върти сам...). Специално ще спомена две конретни убийства от първо лице и особено една от фазите на битката със Зевс (омг дали не ви спойлнах лошо....), което протича Mortal Kombat-стил:)))
+ Контролите са изключително приятни, responsive и удобни, както АлДим каза - направо "мазни". Смяната на различните оръжия е малко досадна, но дори и за нея има бърза елементарна комбинация от бутони.
+ Най-после използваеми допълнителни оръжия освен основните Блейдове - всичките 4 оръжия в новия Год са просто страхотни и имат своите плюсове и минуси за различни ситуации. За съжаление по този параграф играта търпи и сериозна критика, но затова по-надолу
+ Трилогията приключва с достоен финал в сюжетно отношение (не особено оригинален уви)
+ Добре забравеното старо - това все още е God of War и всичко, което ви е привличало в старите игри го има и тук и както всички добре знаем шансът да имате ПС3 и да не сте играли точно тази игра е пренебрежимо малък
+ Битката с Хадес - този и следващия "плюс" получават отделно споменаване, тъй като въпросните две битки откъм мащаб и кинематография са може би двата най-добри бос файта в цялата поредица изобщо
+ Битката с Кронос
+ Секс-сцената с Афродита - прейрагйте я няколко пъти, защото девойките ръсят няма такива порно-простотии:)))
+ Няколко приятни геймплейни иновации (например осветяването на тъмни места с главата на Хелиос или пък придърпването към враг в битктие)
+ Новите Challenges след превъртането на играта (този път "of Olympus") са доволно трудни и доста идейни, специално счупи 30 стомни за 20 секунди мен ме размаза много, както и остави медузите да те вкаменят 10 пъти поред без да умреш
+ Rage of Sparta изглежда великолепно добре, оцветяването на всичко в бяло, черно и червено е много стилно, кефи и фактът, че Blade of Olympus се ползва единствено в този краткотраен режим на много демидж
+ След превъртане се отключва огромно количество филмчета, концепт артове и темподобни, което си е убер фен сървис:)

За съжаление капките катран в кацата с мед (младия Елин Пелин, знам) са няколко:

- Силно разочароващи последни няколко часа - особено на фона на великолепното начало финалните 2-3 часа (разбирай всичко след битката с Кронос) са доволно досадно, крайно неиновативно и слабо преживяване
- Последната битка освен че има 68 фази е изключително антиклимактична и незадоволителна
- Липса на каквато и да е оригиналност при новите оръжия. От 4 оръжия общо 3 са вериги с неща накрая.....Единият Cestus пролет не прави, макар и движенията с 3те веригоподобни приспособления да са крайно различни
- Изключително опростена механика на боя. Колкото и да ми е тежко да го призная любимият ми Год фейлва могъщо в това отношение на фона на Байонета например. Комботата и на четирите оръжия се правят с абсолютно еднакви елементарни комбинации от копчета и набереш ли комбо на джойпада все още няма как да го прекъснеш (последното е отвратително досадно на моменти в по-тежки битки)
- Изпълнението с разходката в съня към края на играта (ала първия Макс Пейн) беше особено изтъркано и доста ненужно
- Сюжетните банализми за това как надеждата щяло всичко да победи, излизащи от устата на Пандора, мен лично ме подразниха страшно много....Поне в Год ъф Уор игра можеше да няма "морални послания" по дяволите
- TC Carson (цветнокожият озвучител на Крейтъс) преиграва жестоко този път. Всяка втора реплика, излизаща от устата на Крайтъс звучи почти бутафорно, за справка - само си пуснете филмчето за озвучителите като превъртите играта и наблюдавайте израженията на въпросния индивид пред микрофона...Съгласен съм, че и в предните игри има пространство за подобни критики, но тук вече е много тежко, защото някои епични сцени са буквално опропастени от bad voice-acting
- Останалите озвучители (включително тези на всички богове) не са нищо особено и на мен например доста ми липсваш един Майкъл Кларк Дънкан от двойката
- Новият "стат" - item power (жълт бар, който стои под зеления за хелта и синия за маната) е като цяло силно ненужен (както и събирането на Minotaur Horns за ъпгрейдването му) и можеше просто да направят по-бавно точене на мана от нещата ползващи този бар...
- По време на соловата игра се събират определени предмети реликви от типа Шлема на Хадес, Монетата на Хермес, Гуменото Пате на Посейдон и т.н. - въпросните обаче могат да се използват САМО след превъртна и то САМО на същата трудност, на която са намерени, което е екстремно идиотско, защото едва ли някой ще си играе да минава нормал два пъти или всъщност която и да е трудност два пъти (всеки ще иска да пробва по-висока трудност след като превърти на нормал, ако му се играе още GOW3 дет ис). Щеше да е много яко да ги събираш на нормал, за да ти помогнат на високите трудности, но уви от Сони силно са си орязали сами преиграваемостта...
- Идеята да се върже всяко отделно оръжие с различни магия за масово поразяване (aoe) за мен лично е доста глупава, защото на моменти си принуден да сменяш на определено оръжие само заради магията му

Надявам се да съм бил сравнително изчерпателен. За да обобщя накратко: играта ми хареса адски много и я изиграх буквално на две сядания, но можеше да е много, много повече. Дали това е заглавието, заради което трябва да си купите ПС3? Аз лично заради него се сдобих с конзолата, но от гледна точка на настоящето бих отговорил така : "да, един геймър трябва да има ПС3, но не само заради Год ъф Уор 3". Просто Сони понатрупаха достойни ексклузиви и определено каталогът им не се изчерпва само с един разочароващ, но все пак готин God of War III.

Оценка: 8/10
Лична оценка: 9/10 (какво да правя, фен съм на Крейтъс и това е)

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Mar 22, 2010 1:16 pm

Доста яко ревю :wink: Са ако имаше как да поживея у брат ми няколко дни :mrgreen:
This is it. Ground zero.

Raz
Commoner
Posts: 30
Joined: Fri Aug 14, 2009 5:42 pm

Post by Raz » Mon Apr 12, 2010 12:53 pm

Ае, що не земеш да си направиш един блог. И без това само ти си пишеш в темата :lol:

User avatar
Delegat
Aes Sedai
Posts: 1582
Joined: Mon Dec 25, 2006 7:53 pm

Post by Delegat » Mon Jun 07, 2010 12:36 pm

ALPHA PROTOCOL

Жанр: RPG
Разработчик: Obsidian Entertainment
Платформа: PC (тествана), X360

Image

Наистина ми се искаше Alpha Protocol да измъкне Obsidian от сянката на Bioware и да заблестят със собствена светлина, което за съжаление няма да стане, благодарение на болшинството гейм ревюъри, които побързаха да дадат ниски оценки на тази иначе страхотна игра, но това е друга тема. Не че тя е без проблеми, но не е толкова зле, колкото я изкарват. При стартирането й, можеш да избереш между стандартните три степени на трудност и между 4 класа - Soldier, Field Agent, Tech Specialist, Freelancer. Освен тях има още два - Recruit и Veteran, като втория не е наличен и се отключва при превъртане на играта с първия. И двата добавят допълнително предизвикателство плюс нова опция при разговорите.

+ Историята, макар и сравнително клиширана, е много добре разказана и със страхотен ритъм, не съм скучал в нито един момент.
+ Морални избори, това е втората игра след The Witcher, в която те имат наистина голямо значение за развитието на сюжета и не са просто сложени за цвят.
+ Запомнящи се персонажи - Mina Tang, Steven Heck, Scarlet, Brаyko, Albatross и много, много други, всеки със свой уникален характер и поведение. Към това трябва да добавя и страхотния главен герой - Mike Thornton, стана ми втора кожа още от самото начало.
+ Страхотна система за отговор при диалозите, вместо готови отговори има различни настроения от които да избереш, да не говорим, че е за време и често трябва да реагираш инстинктивно и естествено да си носиш последствията от този избор. Освен всичко това тази система е пряко свързана с т. нар. influence, който трупаш към различните персонажи и може да бъде както в плюс, така и в минус и има няколко степени.

+- Ролевата система, макар и директно копирана от тази на първия Mass Effect, е доразвита и дообогатена. Разделена е на три тиера, като достъпа до третия тиер на различните категории зависи според това с какъв клас си, с изключението на Recruit/Veteran, които имат пълен достъп.
+- Системата за чекпойнтове може и да е нещо нормално на конзолите, но на PC е малко дразнещо, още повече че аз съм свикнал да се записвам често :lol:

- Графично играта не изглежда особено добре, особено в сравнение с Mass Effect 2 и други по-нови шутъри. Мен лично не ми пука много за този аспект, но има хора, които ги дразни това.
- AIто като цяло е средна работа, има моменти в които се държи съвсем адекватно, но и такива, в които е просто малоумно.
- Интерфейса - личи си, че играта е правена първо за X360 и после за PC. Не че това е непременно лошо :wink:
- Бъгове - еми не са малко, примерно камерата понякога се държи като побесняла и се върти около героя ми без причина, случва се рядко наистина, но е дразнещо особено в по-напечените моменти. Освен това често разни предмети зависват във въздуха, но това са бели кахъри, а и не е нещо, което да е геймбрейкинг :)

Като цяло основният проблем на Alpha Protocol е, че началото й е доста невпечатляващо (мисиите в Саудитска Арабия имам предвид) и ще отблъсне доста геймъри, а това е грешка. Играта е наистина страхотна и има много поле за преиграване, което е една от причините толкова да ми харесва. Другата е, че тя ужасно много ми напомня на така любимият ми Deus Ex, причините са много. Евала на Obsidian, свършили са наистина невероятна работа и смятам, че те ще успеят там, където Bethesda не успяха - да ни дадат истински наследник на Fallout 2 :lol:

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Thu Sep 09, 2010 11:44 am

адявам се да възродим малко активността в тази леко поовехтяла и позабравена темичка. Тази година излязоха купчина яки игри, как точно за средняшка такава ми се дописа ревю - никаква


MAFIA II

Жанр: Sandbox action-adventure (GTA clone)
Разработчик: 2K CZECH
Платформа: PC, PS3, Xbox 360 (тествана)

Image


Първата Мафия ми е може би любимият ГТА-клонинг. Жесток и балансиран геймплей, страхотна история, порядъчна дължина, размазващ финал....Почти всичко това го няма в двойката. Играта като цяло си е голямо разочарование специално за мен, но ще се аргументирам конкретно чрез старата изпитана формула.

+Силно изразена и качествена кинематографичност - историята на втората Мафия може да е изтъркана до дупка, но поне е поднесена в духа на гангстерските класики
+Lovable герои - напук на клишираността им определено ми пукаше за Вито и Джо (както и Лио например) тенкс ту гуд войс-актинг преди всичко
+Страхотна графика, обаче само на компютър
+Готино и относително реалистично пресъздаване на модата, колите и архитектурата на 40те и 50те години
+Готини битки, които обачесме виждали вече стотици пъти от Гиърс 1 досега
+Достатъчно Франк Синатра
+Начинът, по който вързаха нещата с финала на първата Мафия
+Финалът на двойката (макар и очакван) беше великолепно поднесен и режисиран и ме остави да гледам тъпо в една точка финалните надписи под звуците на Франк
+Старите Плейбой-списания бяха nice touch


-Бройката мисии изобщо е обидно ниска, сравнена с еталоните в жанра като ГТА4/Ред Дед
-Всяко едно клише на класическия гангстерски сюжет присъства в Мафия 2. И то говорим за клишета, наложени с Кръстника преди почти 40 години
-Отвратително линейна до пълна посредственост главно поради
-Липса на каквито и да било странични от основната история занимания....Това за сендбокс игра е почти равно на мозъчна смърт е бати (и не краденето на коли и обирането на рандъм магазини не се броят за каквото и да е). Като се замисля какви неща имаше в Ред Дед направо ми е непонятно как може да се фейлне толкова могъщо по таза точка
-Прекалено кратка за игра от този жанр (12 часа за сендбокс е просто смешно, но нещата се навързват с горната точка)
-Сюжетът е толкова съшит с бели конци, че в конкретни моменти от например последните два чаптъра можеш да се разплачеш. Никаква аргументация за това или онова сюжетна решения, тотално непоследователни и извадени от въздуха епизоди и какво ли още не....
-Изкуственият интелект и по-конкретно този на полицаите в играта е NON-EXISTANT....Не може абсолютно цяла игра полицаите да ме подгонват, аз да спирам, чакам ги да слязат от колата, после набивам здраво газ и те докато се качат обратно вече съм им избягал да работи винаги....
-Поредният сендбокс, в който в един момент няма какво да си правиш парите - количеството различни неща за купуване е под всякаква критика
-Липса на каквото и да е (примерно ъпгрейди или умения на героя), което малко поне да разнообрази геймплея, играта си е разделена на две чати - пуцане от прикритие и шофиране и само това се прави, нищо друго


Оценка: 6/10

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Mon Sep 27, 2010 5:35 pm

Аз упорито продължавам да си пиша ревюта тук, пък дано и някой друг не го домързи да драсне няколко реда - давайте смело, няма да ви изядем:)

HALO REACH

Жанр: "Конзолен" FPS
Разработчик: Bungie
Платформа: Ексклузивно за Xbox 360

Image

Това ревю го пиша, защото ще е последното Хейло за много време насам. Все пак шансът да имате 360 и да не играете Рийч е пренебрежимо малък. За който е бил на друга планета последната една година – става въпрос за прикуъл на иконичната xbox-трилогия, буквално оформила жанра на FPS-ите последните няколко години. Ще направя уговорката, че както обикновено ревюто ми се базира на сингъл-плрейър частта на играта, за мултито се чуват само хвалби, но не съм го тествал въобще. Направо започвам с плюсовете и минусите:

+ Графиката е hands down най-добрата на бокса за вече почти 5-годишния му живот. Изключително детайлните модели и смазващите огромни отворени пространство са основните козове в графично отношение.
+ Най-доброто Хейло към днешна дата – всичко от предните части плюс достатъчно нови неща като нерегенериращо здраве освен щита и новите специални пауъри, които доста разнообразяват геймплея (като например стелт или клонинг или bubble-щит и т.н.)
+ Около 20 различни оръжия, от които 4-5 чисто нови, което за ФПС е сериозна бройка и определено между например два вида снайпери има осезаема разлика и всеки си има предимства и недостатъци
+ Превозните средства все още са един от сериозните козове на поредицата и разнообразяват пуцането изключително ключово и в правилния момент, даже има и 1-2 нови возила, не особено използваеми обаче
+ „Космическата” мисия е толкова добра, че заслужава самостоятелен плюс – страхотен аркаден симулатор, които доставя ударна доза удоволствие с готино управление и доста екшън
+ Предсказуем, но все пак майсторски поднесен и режисиран сюжет. Анимациите между мисиите са малко, но качествени, но много кинематографично направени и надъхващи, озвучаването е доста професионална
+ Сюжетната връзка с трилогията е оригинална и мен поне ме изненада
+ Финалният половин час е яко епик дори на Heroic
+ Балансирани трудности, които подтикват към тактика и мисъл, играта я минах на Heroic и ми беше доста challenging на моменти, представям си какво е на legendary

- Core-gameplay концепцията въпреки новостите си е все същата като преди почти 10 години....
- Макар и старите да са подобрени и да има 1-2 нови вариации – няма никакви нови видове врагове
- Незапомняща се и откровено скучна музика, особено на фона на великолепните теми в двойката и тройката, които дори на плейъра съм въртял

Оценка: 8.5/10

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Tue Sep 28, 2010 12:29 pm

Е аз кратки май се оказа че не мога затова дълго :wink:

Forza Motorsport 3

Жанр: Автомобилен симулатор
Разработик: Turn 10 (дъщерно на Microsoft)
Платформа: Xbox360 екслузив

Image

Автомобилните симулатори винаги са били нишов жанр в който нито има какво да се иновира нито могат да се предлагат новости. В основата си тези игри ги има от преди двадесет години и конепцията им е една и съща- автомобили (за предпочитане лицензирани) които въртят състезания с други като тях, като с напредването на играта се отварят нови автомобили , ъпгрейди за тях и т.н. С времето жанра се раздели на няколко течения - някои от поредиците се насочиха към аркадния геймплей , а другите си поставиха за цел достоверна симулация като някъде в страни отанаха рали игрите. Флагмана на симулацията е Гран Туризмо която стана успешна с достоверно управление на автомобилите, огромна бройка от лицензирани автомобили, и още по огромна бройка ъпгрейди и тунинги за човъркане. Интересно е че при все че жанра е нишов излизат голямо игри за него, които на всичкото отгоре са и качествени. В тези условия единствения начин игра да изпъкне е да се направи качествена еволюция на всички елементи на рейсинга.

Без да губя време казвам отсега - Forza Motorsport 3 към момента е най-добрата рейсинг игра в жанра си. Причините са много затова директно преминавам към тях.(не са по ред на важност )

+ Автомобили - над 400 броя, от абсолютно всички марки за които се сетите като това май е единствената игра с Ферари и Порше едновременно. Колите са разделени на няколко класа по мощност от Голфчето F клас до R3 прототипите на Ферари. Освен че моделите им към момента са най-перфектните такива се държат по очевидно различен начин на пистата. Държа да спомена че и контролера на бокса използващ спусъците е къде, къде по удобен за такива игри от натискането с все сила с палец на хикса на плейстейшъна. Сякаш това не е достатъчно има десетки автомобили за сваляне от интернет и дори да не искаш да ги купуваш (на пакети от десетина са и струват пари) играта ти подарява по 3-4 пакет безвъзмездно стига да си въвел кода който се получава с купуване на играта. (Доста тарикатски похват който прецаква пиратите).
+ Писти - много голямо разнообразие, на книга има десетина но тези десетина имат по още десетина разновидности които са различни коренно а не просто вариации на огледални и обратни трасета. Играта разполага както с Гран При трасета , така и с градско каране, и Гран Туризмо писти - планински и извънградски. Не мога да не отбележа графиката на пейзажа – планините са почти фотореалистични от разстояние. По близките обекти като дървета и храсти са не достатъчно детайли но кой ли ги гледа когато кара с 200.
+ Ъпгрейди – като всеки уважаващ се симулатор и тук ги има. Всичко е лицензирано, няма измислени части. Като ъпгрейдите освен че променят десетки показатели дори могат да сменят класът на мощност на автомобили . Най-гениалното нещо тук се нарича Quick upgrade – опция в интерфейса с която играта сама взема и ти ъпгрейдва автмобила не само по принцип, а така че да е оптимизиран за конкретното състезание. Едва ли има нужда да казвам колко юзър френдли е тази опция и колко време спестява на хората които просто искат да поцъкат като същевременно за фанатиците остава опцията да човъркат самостоятелно.
+ Визуални ъпгрейди – освен стандартнатата опция да боядисваш, има един наистина гениално просто за използване редактор на изображения с който може да поставяш рисунки където и в каквато форма си искаш. Включително и надписи. При това много елементарно за ползване. Най-благото е че можеш да запишеш творението си и да го пуснеш за сваляне в Xboxlive, или още по-добре – да си изтеглиш някой от хилядите вече направени винили.
+ Тунинг симулатор с претенции без тунинг няма. Тунинг е процеса на модификация на някои параметри по автомобили (овърклок хехе) стига автомобила да разполага с нужните части (не всички скоростни кутии има едни и същи опции). Примерно промяна на налагането в предните и задните гуми, сменяне на оборотите на скоростите и още една камара неща. Честно казано аз тунинг не ползвам защото не знам какво правя и в няколкото си опита тотално скапах композицията, но за щастие може и без тунинг в сингъла а в Xboxlive може да си изтеглиш готови и записани тунинги за различни автомобили и дори писти. Разбира се ако си майстор може пък ти да сложиш собствени предложение за общо ползване и оценка.

+ Асистенции и начин за измерване на трудноста . В това отношение е мислено много за новобранците. Интересно е че при максимална трудност се печелят 100% допълнителни точки при състезанията (точките се ползват за пазаруване на ъпгрейди и автомобили). В отношение на трудноста на противниците е ясно – на easy са елементе, на hard притискат и са само за хардкор играчи. Щетите по автомобила също са ясен показател – или ги няма или ги има (отразяват се реално на поведението). Има опция която да показва една весела зелена линия с оптималния маршрут и реално това те обучава да караш по най-естествения начин. А самата достоверност на управлението зависи от четири опции – при всичко включено само даваш газ и автомобила сам си бие спирачки и поддържа темпо, при всичко изключено рязко набитите спирачки ти блокират волана, има много по голям шанс да се унесеш на завой или да не го вземеш. Истината е някъде по-средата и аз лично почнах с всичко включено и постепенно с течение на играта изключвах едно след друго помощите просто защото се бях научил да карам и не ми трябваха.

+ Връщането на времето при грешка. Това е най-гениалното нещо в цялата игра. Не е първия симулатор който го ползва (GRID е първия) но го ползва добре. За какво иде реч – при груба грешка (катастрофа , невзет завой) имаш опция с едно натискане на селект да върнеш времето тип принца на персия и да поправиш грешката. Това е толкова юзър френдли че няма накъде. Който е играл такива игри знае какво е усещането да загубиш двадесет минути в състезание и на самия край завоя да ти се изплъзне. Или пък по средата на състезаниято някой да те чукне леко и да целунеш мантинелата. Обикновено следва рестарт (ако си с железни нерви) или псуване и чупене на контролери. Е – вече това е спестено. Разбира се никой не те кара да го ползваш и хардкор играчите си карат и без него но за кежуъл като мен идва като мана небесна. (Ако гониш точки за ладера в Xboxlive не трява да го ползваш защото ти ги намаля главоломно).

+ Сингъла. Огромен като съдържание. 6 сезона в 6 класа . Във всеки сезон има шест състезания на гран при писта изискващи клас автомобил, а между всяко състезание имаш избор измежду три различни състезания които зависят, внимание – от автомобилите които имаш – играта вижда какво имаш и по –това ти подбира варианти. Ако си взел Dodge предлага скоростни , наскар състезания (примерно). След шестия сезон. може да се почне отначало за наваксване на изпуснати съзтезания. Едновременно със сезона се отключва списък със състезанията който идва във вид на табличка от клетки всякак клетка от която е вид състезания. Забравих да кажа че състезанията имат изисквания – марка автомобили , окачване, клас, дори точно определен автомобил. За да добиете представа за мащаба само ще спомена че в трети сезон след 12 часа игра статистиката ми показва че съм на 6.7% от кампанията. Освен кампанията разбира се винаги може да се направи обиколка за скорост или състезания на всяка една писта с всеки един автомобил – точно така , няма досадни отключвания на писти и автомобили които си длъжен да изциклиш в много други игри от конкурентите. И не на последно място всяко състезание в кампанията дава опит на автомобила и внимание – играча. На автомобилите левелите са лимитирани до 5 на автомобил и на всеки левъл се получава като награда отстъпки аз ъпгрейди. На състезателя левълите са от 1 до над 50 и на всеки получаваме награда автомобил (всъщност това е основния начин за натрупвне на гараж в играта и основна предпоставка за това да не можеш да се прецакаш могъщо купувайки си с последни парици фалшива кола).
+ Мултиплеър – Xboxlive, има система за мачмейкинг, има вотове за това с какви коли да се играе в лобито, няма никакъв лаг и като цяло е голяма зарибявка. Огромната разлика от сингъла е че нямаш връщането на времето и трябва много да внимаваш да не катастрофираш (защото бутон за резет който те връща мигащ на пистата магически тук няма и обърнеш ли се или излезеш в тревата връщане няма ). Мачмейкинга действа бих казал доста добре и още в първите си опити успявах да завърша поне четвърти.
+ Риплеите – отново една екстра присъстваща по подразбиране в жанра. Тук обаче е на едно ново ниво – не само може да гледаш риплея под поне 30 различни камери и ъгли а във всеки един можеш да направи снимка с десетки ефекти или още по-мащабно – директно да запишеш клип и да го режисираш. Естествено веднага след тази блага дейност може да пуснеш клипа и снимките в Xboxlive където да бъдеш похвален или оплют.


Естествено без минуси не може и перфекти неща няма.
- Визуализацията на щетите е пълна скръб. Дори да се удариш с 300 км в мантинела най-много да се надере предния капак и падне фар или огледало. Не успях да пукна и гума. На фона на игри на Blur, Grid и Dirt 2 където може да видиш хармоники и джанти на осмици разликата е огромна но в случая съм склонен да ги оправдая защото , оказва се проблема не е в мързела и нежеланието на разработчика а чисто юридически – Ферари, Порше някои други марки твърдо забраняват автомобилите им да бъдат разрушавани в игри. Докато спазват тази политика няма да видим нито една игра предлагаща реални поражения по такива автомобили.
- Няма никакви атмосферни ефекти- нито дъжд, нито мъгла нито нищо. Голям минус – отнема от реализма и говори за мързеливост. Все пак от два двуслойни диска все можеха да добавят някой и друг ефект.
- Извън предвидените състезания от създателите на играта нямаш никаква опция да си настройваш състезания – не може да бараш нито обиколки, нито брой играчи нито да опрделяш конкретни изисквания за състезание.
- Няма какъвто и да е офроад или екзотики като класически автомобили. Това за разлика от конкуренцията Гран Туризмо която има доста ралита и дори болиди. Това на мен не ми пречи защото манджи с грозде не обичам но който иска от всичко на едно ще остане може да остане разочарван (макар че кой луд би си си купил игра с 2-3 ралита приналичие на специализирани рали игри).


За финал един превод от ревюта на Форца 3 от Юрогеймър
Наивно ли е да се мисли че характера на рейсинг игра може да се определи от избора на автомобил за обложката? Може би. Въпреки това Ферарито на Gotham Racing си пасвам перфектно с гъзарския стил на аркадата и лъскавината; а Додж Вайпъра на GRID успява да улови високо октановия рискован стил на игра. А Форца 3 не би могла да бъде представена по-добре от от автомобила на обложката (с която б.т.в стартира най-първото задължително учебно състезание ): Audi R8.
Честно казано това не е на красивата суперкола. Не е най-бързата нито с най-голяма история и класика. Но това е, всъщност върхова точка на инжинерна мисъл и шлайфане , перфектно балансирана , учудващо лесна за управление и не изискваща харкор пилот за се управлява. Ето това е и цялата Forza Motorsport 3

Оценка 9/10
(Излишно е коментирам че онценката е за жанра - аз не сравнявам жанрове).

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Tue Oct 05, 2010 11:06 am

Civilization V

Жанра: 4X подходова стратегия
Разработчик: Firaxis games
Платформа: PC exlusive

Image

Преди да продължа да уточня че който не е играл поредицата досега има вероятност почти нищо да не разбере от текста а ако трябва да представя А и Б и на Цив концепцията няма да ми стигне темата.
След като се разбрахме да кажа че впечатленията ми са натрупани за 3 игри - първата с военна победа на трета степен на трудност, втората с технологична победа на трета степен на трудност и третата с провал към края в опит за културо/дипломатична победа. като същесрвемнно активно зичетох форумите на Civfanatics където имаше много споделен опит и нещата се набиват на очи.Не твърдя че спускам божествена истина но като глобалната част на нещата ми се изясни.
Цивилизацията 5 определено има много промени. Личи си в каква посока е мислено и че идеята е била да се намалят механичните цикльорски цъкания, микромениджмънта на дребно и да се придаде един по глобален начин за мислене.


Първо малко технически стъф
- графиката е ОК, даже бих я нарекъл красива - различните теренчета и нивички са много приятни, водата е лъскава, има си облачета, единиците са детайлни. Проблема е че ако нямаш четириядрен процесор и 16 гигабайта рам в един момент нататък почваш да чакаш по 30 секунди компютъра да си свърши хода без значение с каква система си или на каква графика. Ако картата е голяма със много единици и градове настава адското чакане. Забелязват се и доста графични бъгове като плаващи по морето сгради и т.н. По лошото е че понякога се сбъгясва и интерфейса и почва да дава неверни стойности и числа. А крашовете изобщо няма и да ги коментирам.
Звука е абсолютно стандартен и повечето хора ще играят без него.
Интерфейса отговрно заявявам че е осакатен - липса информация, важни бутони са забутани , няма опция да свърши директно хода, постоянно има тенденцията да те връща центрирайки те при работника в столицата докато всъщност се опитваш да селекетиращ армия на другия край на света. Придвижването на армиите е жива мъка - една по една всичките. Поне един бърз клавиш да им бяха сложили но не - трябва една по една. За капак всеки път при схватка има протяжна анимация която бави. Тази анимация може да се изключи в старта на играта но после оказва се не можеш да я върнеш, нито пък да приложиш опцията по средата на игра.

Първата промяна която се набива на очи е че картата е разделен на Хексове (шестоъгълници) вместо на квадрати. Реално погледнато това дава отражение главно на придвижването на войските - 6 вместо 8 посоки на движение и по- лесно затапване на терен.
И като стана дума за войски - това е безспорно най-голямата промяна. По новите правила на един хекс може да има само една военна единица и една цивилна. Край на безсмъртните композиции и стакове , край на окопаните на едно хълмче които нямат убиване, край на окопаването в град. Във връзка с това правило стрелците и артилерии могат да стрелят през няколко хекса което е доста нелепо - според играта лъкчията от каменната ера е по далекобоен от механизираната пехота. Но им прощаваме в името на баланса. А баланса се е получил чудесно - действително се изисква стратегическа мисъл при придвижване на армията. Конницата например не е силна защото има изкуствен бонус против артилерия а просто защото има огромен ход и може да заобиколи директно при артилерията. От тази промяна пряко следва промяна при обсадите на градове - тъй правилото за една единица на хекс важи И за града то вече градовете действат като самостоятелна бойна единица с живот и стрелба от разстояние и нито могат да бъдат превзети с една единица късметлийски нито могат да бъдат загубени от заблудил се варварин. Това налага и действителна защита с армия пред града а не механично скупчване на маса войски. Добра промяна е че морските единици вече стрелят спокойно по земя и са адски смислени за разлика от преди. Не мога да подмина обаче и недомислиците - точно заради новите правила можеш да затапиш тясно място и никой не може да мине през него ако е приятелски настроен и не иска да те нападне. Което води до експлойти. Също така на някои места става голям хаос и задръстване при опит две единици да минат по един и същи маршрут. При завземане на град има три опции - анексиране, разруашаване и новата опция - правителство марионетка. И трите са много важни в предвдид новите правила. При анекса има следва да се отбележи че създава тежък ънхепинес от което страда цялата империя (виж по-надолу) докато не се построи специална сград (съдилище) която сграда не може да се купи и която се прави адски бавно. При марионетките от друга страна компютъра управлява строежите (не може да строи войска или чудеса) но играча получава цялата наука, злато и култура които произвежда града. Тук има един лют експлойт – принципно марионетката строи сгради по повтаряма система но сградите които строи зависят от това какви сгради има играча. От което следва извода че ако изобщо не рисърчнеш клона на военните технологии за пехотите и после науката Currency марионетките могат да строят само културни сгради и сгради за хепинес и рисърч. А за да не си помислите че така оставате беззащитен – ами не – конницата и катапулта/терубешета са си достъпни и са най-имба комбинацията в играта.

Градовете - както игралите миналите цивилизации знаят всеки град обработва полетата около него спрямо популацията си, произвежда сгради, чудеса и войски. В предишните версии всяко поле (квадратче) даваше добив (при обработване) на 3 локални ресурса- храна, продукция и комерс. Храната се ползваше локално с една цел - развитие на популацията (и оттам повече цялостни полета за обработване), продукцията се ползваше за строеж на сгради, единици и чудеса а комерса се трансферираше в наука, хепинес и пари. Градът имаше право на достъп само до полета в културните си гранци като културата се добиваше локално само от сгради. В Цив 5 принципа е същия но с една фундаментална разлика която променя всичко - комерс вече няма а директно се добива злато като златото няма никакво отношение към рисърча и хепинеса. Хепинеса б.т.в. е интересен показател който определя кога настъпва златен век през който всички има автоматично по голяма продукция и се печели повече злато. Обратно на хепинеса е ънхепинеса който ако е по-голям като стойност настъпват големи проблеми - популацията спада, продукцията намаля. Обвиъс е че трябва винаги да има положителен хепинес ако ще и с малко. Тук е много важно да отбележа че разлика от преди когато хепинеса беше локален показател за всеки град поотделно то в Цив 5 е ОБЩ за цялата империя което е нож с две остриета - от една страна бориш ънхепинеса на едро и дори една сграда повишавана цялата империя, от друга страна това ограничава сериозно експанзията тъй като станеш ли отрицателен - страда цялата империя.
Тук лъсва една голяма недомислица - сградите и армията искат прекалено много продукция а самата продукция е силно намалена (подобренията по терена за намалени катоефект почти двойни. Идеята сигурно е била да не строиш всичко по много ( и да не правиш маси войски ) но практиката сочи друго - в 99% от случаите изпреварваш с наука строежите си.
Както и преди в градът може да се вземе популация обработваща поле и да се назначи в специална сграда вътре в града като така освен че дава бонус пълни графата на велика личност. Великите личности си ги имаше и преди но разликата е че всеки е с отделен пуул а не на късмет както бяха преди.
Подобрения по терена - тук на пръв поглед не са бърникали много но на втори няма нищо общо. На Първо време както казах продукцията е тотално кът и единствения начин да я вземеш е мина по хълмовете и дъскорезница в гората като и мините и дъскорезниците са два пъти по-малко производителни от тези в Цив 4. Тук а практика е безумно да си сечеш гората защото с бавния темп на строеж сам си прерязваш гърлото. А няма и залесяване. Фермите също дават по малко от преди но никой не си играе да прави ферми (защо по нататък ще обясня) и на почти всичко отива в търговски постове (пари). Пътищата също са много изменени - вече няма нужда да ги прокарваш до стратегическите ресурси за да ги задействаш. Нещо повече - ако прекараш пътища навсякъде се прецакваш зловещо тъй като те бонус не дават сами по себе си а искат издръжка. Това важи в двойна сила за железницата която струва безбожно скъпо издръжка и си струва да се замислиш къде да я прекараш.
Наука и система за рисърч - дървото на развитие е подобно на предходните но има една фундаментална промяна - точките наука не зависят от комерса а от популацията. Всякак една популация под контрола на играча дава наука. Пряко действие от това че че най-големите империи имат най-голяма наука.
Злато - златото вече е станало универсален ресурс - по новите правила всяка сграда, подобрение по терена или единица струва различна издръжка. Ако строиш в неусвес колкото да има скоро ще се окажеш на червено. Освен издръжката можеш да ползваш излишното злато за купуване на територия, всяка срада (без чудеса и съдилище) или единица. Излиза обаче соленичко макар че е постижимо.
Култура - силно изменен елемент. пак си се натрупва както преди но разликата е че в общия пуул с натрупване се отключват за развитие тъй наречените политики които са осем на брой и всеки от тях има по шест бонуса за избиране (тип интерфейс на фийтовете на WOW). Тук е и най-голямата глупост в играта според мен - някой тъпак е сложил правилото според което със всеки нов град който придобиеш (без марионетките обаче - ето защо са важни) увеличава с 33% изискването за културен напредък. След 6-7 града обикновено това изискване вече е станало непосилно. Културна победа е почти невъзможно да се направи. Предвид спецификата на играта (голяма популация - голям рисърч) е къде къде по-добре да заебеш изцяло политиките и да напреднеш в рисърч и пари отколкото да стоиш на няколко града , да изоставаш технологично и да изнемогваш мъчейки да се строиш културни сгради и чудеса (които са най-трудните за строеж). А като ти налазят танковете музеите няма как да ги спрат.
б.т.в. а танковете неминуемо идват тъй като компютъра не се свени да нападне без значение колко ти е бил приятел преди.
Ресурсите - както преди са - бонусни (дават бонус на полето в храна/злато/продукция), луксозни - дават хепинес и могат да се търгуват и стратегически които позволяват строеж на единици и сгради. Новост е че стратегическите не са безкрайни а идват с бройка - примерно 4 коня, 3 желязо и съответно позволват строеж на ограничена бройка армия която ги изисква. Това е много хубаво нещо защото не можеш да се възползваш от късмета и да залееш противника с маси по-качествена армия. б.т.в. в Цив 5 единица от стратегически ресурси винаги е по-силна от стандартните такива.
Градове държави - огромна новост. Това са неутрални цивилизации с по един град които се пръкват по картата и и могат да бъдат от врагове до съюзници. Ако са съюзници ви дават безплатно ресурсите които имат (екстремно полезно) , свободен път през територията си. Освен това дават и бонус според вида си.Три вида са - морски , милитаристични и културни. Морските дават безплатно чист бонус храна към всичките ви градове и са основната причина за дисбаланс в момента - с такива съюзници можеш изобщо да не правиш ферми. Културните дават култура ( която обаче е твърде жалко количество в сравнение с която реално има смисъл), военните дават на всеки 20 хода по една безплатна единица което е смешно отвсякъде.
Лидерите - всеки лидер води дадена цивилизация. 18 на брой .На този етап нямат никакъв баланс - има очевидно OP. Както и се очаква според сегашните правила на върха на хранителната верига за Сиам с +50 % храна и култура от градовете държави , което е толкова зловещ бонус че няма някъде.
Политиките (Social Policies)- както казах за културата, със всяко пълнене на пула (който се увеличава след всяко придобиване на нов град - експанднат или анексиран) получаваме право да вложим 1 точка в политика. Абсолютно същото е като точка за фийт на WOW. Това не е задължително в никой случай и е доста правилно да спестим точки за тези дървета които се отварят по късно. Всички бонуси от политиките са кумулативни и не се заместват но доста от тях са в опозиционна двойка- например ако избереш религиозното дърво си заключваш Рационализма което е чиста наука. Преди да се развива дървото трябва да се изхаби една точка за да се отключи при което дава еднократен бонус. Принципно тази система е много идейна и чудесно замества Civics концепцията от преди но и тук баланса си отишъл. Както човек може да се досети най OP е да развиеш Дървото патронаж - което засяга градовете държави, Другото адски полезно е Религията тъй като само тя ти дава гиганскибонуси на хепинес. Дървото за бърз експанд е на практика безмислено в зародиш - ако експанднеш бързо така ти се увеличава пула за култура че дори няма да можеш да довършишдървото.

Няколко обобщаващи мисли- на този етап просто си личи от километри че играта е далеч от завършване - AI -то е доста зле на всички нива, баланса е счупен за сериозна игра и тенденцията към военна игра е огромна. Аз лично нямам проблем с балансови тенденции стига играта да е равностойна - само че това не е така и в момента по форумите никнат като гъби есплойтърски стратегии. Въпреки това обаче играта зарибява и е подходяща за хора които досега не са играли поредицата. Не се съмнявам обаче че тепърва ще има много пачове и разширения които ще изменят баланса и ще регулират проблемите.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Tue Oct 05, 2010 3:31 pm

Enslaved: Odyssey to the West

Жанр: Екшън-адвенчър от трето лице с акцент върху платформинга
Разработчик: Ninja Theory (Heavenly Sword...)
Платформи: Xbox 360 (тествана), PS3 - засега няма да има ПЦ-версия

Image

Умишлено сядам да драсна няколко реда за Енслейвд, защото за мен определено е една от приятните изненади в тази година, пълна с продължения - всяка хубава игра без цифричка в името си е събитие. Действието се развива 150 година напред в бъдещето в пост-апокалиптична Америка. Проследяваме пътешествието на главния герой Monkey и неговата спътница Trip, които трябва просто да оцелеят в един враждебен, a и доста графично детайлен свят, пълен със зли mech-ове и удобни за платформинг скали, железа и клони :)

+ Визията просто изкъртва главно благодарение на детайлните модели (изключвам абсурдните ръце на Monkey:))) и жестоките отворени пространства. Играта започва изцяло в кафяво и зелено, но после определено графиката се променя към по-добро и разнообразно в графично отношение. Специа лно за бокса – това е една от най-красивите игри, които съм пускал на него и определено може да се мери с еталони въобще при конзолните заглавия като Ънчартед 2
+ Monkey е адски lovable персонаж благодарение на малкото си но качествени реплики, бруталността и решителността. Естествено и благодарение на великолепното озвучаване на Анди Съркис (Smeagol/Gollum от LOTR)
+ Светът е адски оригинален и пълнокръвен, освен това – за пръв път някой се сети, че пост-апокалипсис може пък и да има зеленина:)
+ Бойната система е сравнително плитка (особено на фона на неща като Байонета), но екшънът е удовлетворителен и буквално можеш да почувстваш яростта, с която Маймуната превръща роботите на скрап
+ Финалният чаптър е особено ЕПИК в буквален смисъл
+ Особено качествения макар и изплагиатстван от Ънчартед 2 платформинг кефи на максимум и е много забавно да гледаш как Monkey прекосява разстоянието от точка А до точка Б за отрицателно време и с животински движения
+ Системата за ъпгрейди – почти нищо излишно или безсмислено, всичките имат геймплейно приложение и променят играта в някаква степен
+ Взаймодействието със спътницата Трип е доста интересно откъм геймплей, макар също да не е нещо невиждано досега
+ Pigsy – просто трябва да го видите, всякакви коментари са излишни
+ Перфектен баланс между подскачането и битките, нищо не е в повече или по-малко
+ Финалът е готин, въпреки че е клише и поне на пръв поглед не оставя пространство за продължение
+ Откъм сюжет „поробването” на Мънки от Трип и връзката му с геймплея ми допадна много, най-после един герой в игра да няма хлабава мотивация за геройствата си:)))


За съжаление имам и немалко критики:

- Геймплейни елементи са крадени от не една и две хитови игри, като основните двама ощетени са Ънчартед 2 (платформингът и разговорите по време на катерене и не само) и God of War- серията (смъртните анимации при разчленяване на роботите)
- Музиката е изключително безлична и тотално незапомняща се
- Играта е доста кратка за огромния мащаб на света и въобще на целия проект – има няма 9-10 часа, аз я минах 4 сесии от по 2-3 часа
- На нормална трудност няма нито един предизвикателен момент или битка, всичко се минава на прима виста без особено напрягане
- Последните няколко глави са изключително ръшнати, играта съвсем спокойно можеше да е над 20 глави, а не 14. Особено при условие, че в първите 5-6 глави се минават по нещо от сорта на километър на чаптър като всеки е свързан със следващия, докато към края партито изминава някакви огромни разстояния оф-скрийн. Последните глави са по около 20 минути всяка...
- Невидими стени....2010 е по дяволите....
- „Пъзелите” не изискват грам ментално усилие и буквално са за умствено СИЛНО изостанали

Оценка: 8/10, но определено на мен ще ми е в топ 10 за 2010

User avatar
Delegat
Aes Sedai
Posts: 1582
Joined: Mon Dec 25, 2006 7:53 pm

Post by Delegat » Mon Oct 11, 2010 12:30 pm

S.T.A.L.K.E.R.: Call of Pripyat

Жанр: FPS/RPG хибрид
Разработчик: GSC Game World
Платформа: PC

Image

Играта се явява пряко продължение на Shadow of Chernobyl, но с различен главен герой - майор Дегтярев, който е бивш сталкер и е пратен в Зоната да установи причината за провала на операция Fairway. Частта от Зоната, където се развива действието на играта е разделена на три подзони - Затон, Юпитер (кръстен на завода Юпитер, който се намира там) и самият град Припят. Във всяка от тях има бази, съответно кораба Скадовск, гарата Янов и оцелелите военни в Лаундромат, където получаваш куестове, спиш, търгуваш и си поправяш и ъпгрейдваш екипировката, като освен това те са убежище при емисии. Там ти е и личният сандък.

+ Графичния енджин е претърпял сериозен ъпгрейд спрямо SoC (Clear Sky все още не съм го играл) и е много добре оптимизиран.
+ Емисиите вкарват много яко чувство за обреченост, особено като получиш постоянни предупреждения по радиото и гледаш бързо да стигнеш до най-близкото убежище, маркирано на минимапа. Да не говорим, че след емисиите се спаунват голям брой мутанти и си е тръпка :D
+ Тотална липса на бъгове, което си е манна небесна спрямо предишните две игри :mrgreen: Е има малко проблеми при боравенето с инвентара, но това е бял кахър.
+ Мейн/сайд куестовете този път са страшно изпипани и няма грам скука при тях, а някои могат направо да ти докарат кошмари като например леговището на блъдсъкърите и минаването през него.
+ Изцяло обновен интерфейс и инвентар.
+ АIто също е получило ъпгрейд, особено това на мутантите, а първата ти среща с бюрерите никога няма да я забравиш.
+ Играта продължава традицията на предходните да е изключително мод френдли, нещо, което аз много уважавам.

- Играта е доста лесна и нямам предвид факта, че играх на втората трудност от четирите, но като изпълниш серия от сайд куестове в първите две бази почваш да получаваш медикаменти и амуниции през определено време, а сташове има навсякъде. Нищо общо с първата игра, където едва ли не трябваше да броиш всеки патрон.
- Атмосферата се е позагубила, благодарение и на доста безличната музика, а това е наистина жалко.
- Озвучаването - според мен украинците трябваше да го оставят rp[s.f на руски и въобще да не си правят труда да дават английски реплики на важните НПСта, понеже са с отвратителен акцент и ми се обръщат червата всеки път като чуя What's up bro или Get out of here.
- Сташовете са едва ли не под път и над път, да не говорим и че получаваш локациите на някои като награда при изпълняването на даден куест. То вярно, че трябва доста да се вреш, за да намериш повечето, ама все пак са се престарали.
- Частта в Припят остава чувство за недовършеност, липсват каквито и да било сайд куестове, поради което някои от локациите там остават непосетени, освен ако сам не решиш да ги изследваш.

И малко съвети за накрая - като започнеш играта първата ти работа е да идеш до Скадовск и да обереш всички куестове, особено този от техника Кардан, свързан с тримата изчезнали другари, след което тръгваш към Изгорялата ферма. На покрива на едната къща има пушка и обери всички артефакти наоколо. Препоръчително е да имаш поне Bear детектор. После в пещерите отдолу също има аномалии и артефакти и ще намериш тялото на единия от другарите, в него има ъпгрейдната броня. Не пази никой от артефактите в началото, а ги продавай всичките на Beard в Скадовск. Това ще ти даде добър старт.

Играта въпреки недостатъците си е наистина страхотна и всеки, който реши да и даде шанс няма да съжалява. Препоръчвам обаче първо да се изиграе Shadow of Chernobyl :)

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Tue Apr 19, 2011 11:47 am

Dragon Age 2

Жанр: Ролева Игра
Разработчик: Bioware
Платформи: PC (тествана), X360, PS3

Image

Единствената причина да посъживя малко тази хванала паяжини тема е, че за около месец бях доста зарибен по УоУ (пак) и просто нямах време да отделя време на продължението на една от страхотните игри за 2009 година. Не мисля да пиша някакво общообразователно въвеждащо инфо - едва ли ще има фен на CRPG-тата, който да не я пробва на една или друга платформа

+ Получихме продължение доста бързо (няма година и половина) след оригинала, което разбира се си е имало своята цена за което по-надолу в минусите
+ Главният герой вече е озвучен
+ Графиката е мръднала съвсем малко напред, но това се усеща само с хубав компютър
+ Изцяло преработената система за таланти е особено качествена на фона на "редичките" от първата част
+ Специфичните за всеки companion дървета с таланти са много яки и има доста оригинални скилове в някои от тях (за сметка на това други са глупави до неизползваемост)
+ Добива се по-богата представа за света на Драгън Ейдж, тъй като действието се развива извън Ферелден
+ Варик и неговата любима Бианка (уви той е единственият римоутли интересен спътник)
+ Подобрената крафтинг система
+ Страхотните битки пак са тук, някои от които засенчват на моменти първата част
+ Играта е приятно challenging на Hard, без да фрустрира нечестно
+ Аришокът:)
+ Почти пълна липса на вече втръсналите Darkspawn


За съжаление минусите са доста повече:

- Цялостно усещане за игра, правена на конвейер - може да е излязла за по-малка от 18 месеца след първата, но в тази игра има един вид интериор на къща, подземие, крайбежие и градска обстановка и това е изключително дразнещо
- Освен Варик всички нови companions са безкрайно безинтересни и куестовете им се изпълняват на автоматик без особено много да ти пука за тях
- Нормалната трудност е абсолютната комедия в която само кликаш лошите и вървиш напред - поне да я бяха кръстили easy баси
- Ръбатите ненужно изчистени менюта, които създават впечатление че едва ли не са нямали време да направят по-красивички такива
- Сюжетът - един куп повтарящи се с ориги едно 10 пъти в различни куестове биеш мейдж, който бива посеснат от рандъм демон...
- Безинтересни странични куестове за НПЦ-та, за които така и не успява да ти запука дори за миг, защото са просто поредният елф или човек, изглеждащи почти еднакво и лишени от всякакво personality
- Проблемната итемизация от оригинала се е запазила и тук - най-хубавите предмети в играта на определени слотове се купуват само от магазините, което лично за мен е нелогично. Не може да убиеш High Dragon към края на играта, той да ти дропне примерно колан или ризница и в магазина да има по-добри такива...
- Танкващите роугове - минах играта на хард (с точно две превключвания на нормал, признавам си, просто не ми се занимаваше) с парти от 3 роуга и 1 маг, които да ги бъфка и хийлва. Еми за мен подобен геймплей е забавен, макар и в огромен разрез с класическата триада healer-dps-tank. Просто е нелогично роуг да се изправя лице в лице с дракон и да не си взима за секунди. Но тук може би прекалено много време УоУ определя разбиранията ми.
- Байоуеър продължават да си дъвчат една основна схема за правене на ролеви игри от КОТОР-а насам и макар да съм им огромен фен признавам че този път ми пописна на моменти. Решението да доближат ДА до МЕ също не мисля, че играе в тяхна полза
- Тотално липсващо усещане за мащаб - да, цялата играта минава само в Kirkwall (който е горе-долу колкото Денерим в единицата) и околностите му....Изключително епично.
- Почти няма джуджета и неща с джуджета, а предвид, че джуджешките дворцови интриги бяха едно от най-готините неща в единицата, си е кахър.
- Реално погледнато НИТО едно ново чудовище (ако включим ДЛЦтата на единицата и Awakening) и изключим адовете на последния бос - нито като графичен модел, нито като умения
- Малоумният начин за ъпргейдване на броните на спътниците - изключително "забавно" е да играеш например с роуг и през цялото време да намираш убер броните за warrior и mage, които само можеш да вендорваш, защото разбираш ли броните на companion-ите се ъпгрейдват с безинтересните им куестове и от магазини....

Заключение: Играта си е фейл, но поне е Байоуеър такъв. То ест все пак успява да те задържи 30тина часа пред компа.

Оценка: 6.5/10

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 11 guests