Темата за кратки гейм ревюта

Всичко, което ви вълнува около голфа, бингото и стрип-покера...

Moderators: Yan, Roamer, AlDim

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Темата за кратки гейм ревюта

Post by Muad_Dib » Fri Oct 02, 2009 11:23 pm

Реших да направя една отделна тема САМО за ревютата, които аз, АлДим, RRS и още няколко юзъра сме поствали в този форум, защото покрай тези ревюта сам си напомням какво съм писал, а и би трябвало да са полезни за който и да е геймър (това не важи само за моите си ревюта естествено:)). Моля ви отсега - тук БЕЗ СПАМ, темата е създадена единствено и само с цел прегледност и организираност на тази секция на форума. Всеки пост да е само ревю, което да е около страничка и да има оценка и горе-долу обективност. Мерси предварително. Пускам всички издирени от мен ревюта едно от другата темата едно по едно тук. Първите не са точно "ревюта", но схващате идеята. Баси 67 страници преджапах....

PREY(PC):
Свърших Прей. Игрицата ми допадна повече от Фиър като цяло, иначе самите битки в СТРАХ са по-приятни главно заради булет-тайма, който имам чувството, че и в игра по Барби да го сложат пак ще и дигне оценката. Та за Прей - играта определено не е дъ некст бест тинг ин 3д шутърс, но откъм дизайн и "механика" на нивата определено е нещо, което си заслужава да се види. Оръжията са прекрасни само ... графично. Гадините са рожби на болен мозък до една и са що годе оригинални и около 10тина вида. Сюжетът е повече от смешен, но със сигурност поне има някакъв за разлика от фиър и експанжъна му. И определено ми пукаше повече за патетичния индианец Томи, отколкото за безличния командос-мивкокъртач във Фиър. Заслужава да се отбележи, че Прей хвърчи на 1600х1200 на машина, на която ФИЪР от 2005 на 1280х1024 здраво зацикля на моменти...Дано ако някой ден не дай си боже видим Дюк да не е просто хубав шутър какъвто е Прей.

Kameo: Elements of Power (X360)

Врътнах Kameo: Elements of Power за Х360. Много приятен и оригинален платформър на едни от класиците в жанра - Rare.

Плюсове:
+ 10 уникални елементала с различни абилитита, в които главната героиня може да се превръща - някои от тях са просто култови
+ Нивата са направени така че да комбинират нещата, които всеки един от елементалите умее
+ Почти пълна липса на досадни скокове от игри като Джак и Дакстър или Ратчет и Кланк
+ Убийствена некст-джен графика, която и на стар телевизор си е чудо - аз поне споменатите места, където било много грозно според ГВ не ги видях
+ 12 часа плейд при мен с умерено размотaване из средно големия свят
+ Доста неща за събиране и отключване
+ (доколкото разбирам от сайтовете) Приятно количество допълнителен кънтент за теглене през Лайв-а
+ Готина епична музика, която въздейства въпреки киди-начина на изобразяване на персонажите
+ Няколко качествени пъзела, над които може здраво човек да си поблъска главата без хинтове

Минуси:
- Лесна (поне в оригиналния си вариант, не знам как е след пач-а или на експерт моуд)
- Плитка история въпреки няколко изненади (все пак е платформър, не съм и очаквал повече)

Поне според мен - задължителен ексклузив, въпреки, че е от преди година и половина.

The Darkness (X360)

Свърших Даркнеса. Формулата от Ридик тук е копирана почти едно към едно, с изключение на 4те (3те, щот едното са пиЩАЦИ) Даркнес пауъра, от които съм искрено накефен само от Creeping Dark (пипАлото). Пичовете от Старбрийз са направили игра, която е определено над средното ниво, но е и далеч от 9тките и 10ките. Историята е доволно плоска, като в нея не са включени неща, които искрено очаквах да видя в играта като например Ангелус-а. Симеон отбеляза пълната гавра с комикса, с което съм съгласен. Джаки е представен като някакъв депресиран, че не му става пишката 15-годишен олигофрен. Кърк Ачеведо има супер глас, но не се справя като мафиот, даже хич. Другата голяма дупка, поне за мен, е, че няма го уцещането за МОЩ, което очаквах от тази игра...Както написах и преди - не може 3ма тъпаци с автомати да може ВЪОБЩЕ да убиват Джаки. Срамът е това отношение е измит чак в последните 10 минути, което хич не е хубаво...

Все пак някоя и друга хвалба:
-Прилична графика, много по-добра отколкото изглеждаше на филмчетата, бая детайли. Енджинът не е мръднал от тоя на Ридик, а той си става 100%, дори по днешните стандарти
-Огромно количество "екстрички" за намиране - варират от концепт артове и филмчета до ЦЕЛИ комикси (не че се юрвам да ги чета на телевизора, но е найс).
-Екзекуциите много кефят в началото
-Няколко готини тип "мръсния Хари" лафчета, за съжаление казани с грешна интонация и от грешен човек.
-"другият свят" е убиец като идея, донякъде и като реализация, няма да пиша повече, че да не спойлна

7/10 от мен, 8/10 ако никога през живота си не бях виждал комикса.

Blacksite: Area 51: - AlDim

Уау. Просто уау. Blacksite беше МАКСИМУМ пет часа. Покрай туй чудо направо почвам да се замислям дали да не си занижа стандартите и да дам 6-чка на Stranglehold-a Laughing
Пет оръжия на кръст, от които единствено Assaut Rifle-а е задължителен. Млоумна и изключително зле разказана конспирация, която все едно е излязла от главата на рандъм емо тийн-бунтар. Мнозинството ачийвмънти варират от безидейни до дебилни. Бъгава визия, която на моменти е доста добре технически, но същевременно е постна от-до. Честно казано от край време не съм виждал толкова небрежно нахвърляни и пусти нива. А и по-бъгава игра за конзола не съм играл.

Накратко: не си губете времето с този шит и избягвайте всичко което Мистър "Аз-съм-работил-по-Deus-EX-System-Shock-и-Thief" се хване да прави за в бъдеще.

5/10

Timeshift: - AlDim:

Минах Timeshift и като цяло съм доста доволен.

+ Визията не е най-доброто евър, но е страхотна и добре оптимизирана
+ Музиката е жестока
+ Оръжията не са особено оригинални, но кефят много
+ Екшънът е много качествен и забавен
+ Приятна дължина - малко над 10 часа
+ Яко олд скуул геймплей среща зарибяващото таймшифтване
+ Vsynch-а може да се разкарва (силно препоръчително!) и да се save-ва навсякъде
+ Щедри ачийвменти за сингъла - спокойно се изкарват 520 на Elite трудност

- И все пак е прекалено олд скуул, особено що се отнася до свръхлинейния и често нелогичен левъл дизайн
- ИИ-то е бая зле на моменти
- Някои пъзели са много дразнещи
- Историята е дървена и безлична и светът просто не успява да те погълне
- Като цяло играта е доста лесна дори на Elite трудност
- Едно от най-недоклатените последни нива, които са ми попадали последно време

Крайна оценка: 7/10


Condemned:

Превъртях Condemned: Criminal Origins (именно първия) - фърст пърсън меле файтър/шутър/хорър-а на Монолит. Остави ме с противоречиви впечатления, бих му дал 6-7/10.

Плюсове:

+Готина история (макар да не е нещо особено сложно и велико)
+Няколко идейни хорър-момента въпреки цялостната "клишираност" на въпросния
+Малко огнестрелни оръжия с МАЛКО патрони
+Забавни "фаталитита" (който обаче са само 4 и писват)
+Два пъти драйфаш от първо лице, което си е забележително преживяване в игра Laughing

Минуси:

-Адски недоклатен меле-комбат с безумна система за блокиране (да не говорим, че все още съм на мнение, че меле комбат в първо лице НЕ ТРЯБВА да има)
-Елементарни начини за изплашване - стряскане, крийпи музика, много кръв, тъмнина...Like we really haven't seen those...Играх я основно следобед на дневна светлина и не се чувствам особено изплашен
-Огромно количество медипакове + супер тейзър = последните 3 нива и последния бос се минават за около 90 минути...
-Еднообразни врагове и сравнително ЕДНАКВИ нива...

Едва ли ще си пусна втората част въобще. Особено при наличието на Вегас 2, маса неща за комп и Дарк Сектор, който току-що почнах и засега много кеф

Dark Sector(X360):

Вчера превъртях Dark Sector за х360 (сай-фаи шутър с известно количество паранормални абилитита и прикритие в стил Гиърс). Може би една от най-добрите игри от групата на "заглавия-малко-над-средното-равнище ", които съм играл. С плюсове и минуси набързо, за който има интересSmile.

+Зарибяващ геймплей - благодарение на един метален диск за хвърляне (the Glaive) и нови абилитита (почти до самия край на играта) човек въобще не скучае;комбинация от Гиърс + Резидент Ивъл 4 горе-долу
+Стрaхотна графика - не е Крайсис, ама е адски красиво на моменти nonetheless
+Благи 650 точки ачийвмънти на едно изиграване без много зорSmile
+4 доста оригинални боса, които изискват добро количество мислене без уолктру

-Умопомрачаващо малоумна история
-безумно клиширан главен герой
-безлична музика и стандартен звук
-не особено оригинален дизайн на гадините, да не споменавам, че някои от тях в лейт-гейма приличат на фекалии

Както казах - една от по-яките 7мички, които съм играл въпреки всичко.


Tomb Raider: Legend (X360):

Довърших си днес Tomb Raider : Legend. Прекрасна игра, 2те и повечко години от излизането й не са й се отразили зле и определено чакам новото продължение тази година. Добре, че франчайзът отиде при Crystal Dynamics. Като няма да има още Кейнове поне ще има качествени други игри...

+Страхотен анимационен стил и много приятна графика като за игра на 2 години и половина
+Пристрастяващ геймплей - идеалната амалгама от платформинг, чат-пат престрелка и някой и друг пъзел (като за повечето определено се позабавих малко)
+Масовка екстри за събиране и отключване
+Приятна музичка (уви само една тема ми се натрапи стабилно) и страхотно озвучаване (главно на Лара уви)
+Що годе сносна история, но далеч не е краят
+Адски разнообразни и (повечето) много красиви нива

-Много кратка, 7 часа и малко
-Отворен край...
-Елементарна на нормална трудност
-Нищо ново, просто добре направено и без глупости старо

8/10 бих й дал, ако трябваше да й пиша ревю.

+ RRS по темата:
Мога да добавя един два минуса-
изключително смотани престрелки- всичко е автоматизирано и само се помпа стрелбата. За съжаление поне 30% от играта е престрелка.

Ако не разполагаш Xbox или с мощно ПС - графиката е далеч по зле.
Моментите с мотора са прекалено досадни и дълги.
Голяма прилика с Принца особено в лазенето по ръбчета.

Плюсчета-
Страхотна музика (поне според мен)
Изключително разнообразни нива-
Камшичето Smile, Индиана Джоус фийлинг
Има няколко много филмови момента като скока във водопада

Една от малкото игри които с които съм се забавлявал без да се вживявам или да се напрягам да постигна нещо.

Sinking Island (PC): - RRS

Преди малко завърших Sinking Island- новият куест от Беноа Сокал- създателя на Сиберия. Тъй като Сиберия категорично е една от игрите които са абсолютна класика очаквах много.
Е - останах разочарован.
На първо време добрите страни
- играта е с добра графика на бекргаундите като Сиберия .
- има някакво усещане за атмосфера и меланхолия типично за Сокал.
- музиката и звуковите ефекти са на високо ниво- дори бих казал че градят атмосферата.
И с това се изчрпват добрите неща.
Лошите точки са:
- Там където Сиберия развива една най- добрите и оригинални истории Sinking Island ни предлага стандартна клишарска криминална история (ама МНОГО клишарска- на 1 час от играт бях 99% сигурен за убиеца и познах).
- графиката е добра но там където Сиберия предлагаше уникални дизайнерски решения (които на места са чист арт) и места за посещение острова ни дава десетина плажа изглеждащи по абсолютно един и същ начин (с единствена разлика къде са палмите) и десетина стаи които са еднакви на всичкото отгоре- скука.
- графиката на бекграундите може и да е качествена но тази на персонажите не се отличава.
- Там където Сиберия ни предлагаше уникални персонажи които човек запомня Острова предлага десетина клиширани и еднакви и скучни "героя" от които половината така и не разбрах как се казват. Това важи и за главния герой- скучен до краен предел без никакво развитие или цели- просто безличен полицай който отхвърля досадна работа.
- Там където Сиберия предлагаше оригинален и смислен диалог Острова дава безкрайни и повторяеми разпити- по 100 пъти едни и същи въпроси на всеки поотделно. Нулево развитие на персонажите.
- Озвучението- всички постоянно говорят с някакъв монотонен тон от който ти се приспива- все пак убили са човек а нашия обяснява с тона на стар английски лорд който за 15 път обяснява на слугата си как да направи препечената филийка.
- В Сиберия имаше пъзели - доста от тях бяха интересни- тука гейплея е да говориш с всеки за всичко (освен накрая където има един пъзел който е ни в клин ни в ръка и се изпълнява на късмет. В цялата игра има точно 5 предмета които са очебийни- от типа на :използвай ключа от сейфа на е сейфа(има само един сейф Smile )

Финални думи- не мога да повярвам че стоях до 3 часа през ноща да завърша тази "игра" с надеждата че ще стане нещо интересно и нещата ще се обърнат. На всичкото отгоре се изгавриха в последното филмче- то представлява разказ на главния герой за историята - разказа я за 5 мин без да изпусне нищо ебати! А цялата графика която може да се види се вижда за 15 мин от началото на играта и оттам нататък се повтаря.

Clive Barker's Jerico - F242 (PC):

Изиграх на XB360 една от игрите около които имаше големи очаквания, но получиха ( най-вече заради това, според мен) лоши ревюта.
"Clive Barker's Jericho"

Веднага отбелязвам две големи слабости:
- Къса - Аз не съм особено добър играч, но успях да я свърша за някъде около 6-7 часа. От друга страна това би могло да се тълкува и като предимство - първо ако преценяваш някоя игра като къса, това определено означава, че искаш още. Освен това при толкова много други заглавия, които чакат да бъдат изиграни или доиграни ( в момента, когато получих Джерико, вече имах и Alone in the Dark и Condemned 2 - те просто трябваше да изчакат), също не е зле.
- Разочароващ финал. Това бе отбелязано и в ревютата които прочетох. Всъщност след около ден-два си дадох сметка, че всъщност , освен като абсолютната слабост на финала има и относителна такава - самата игра е била дотолкова добра, че такъв финал просто не й отива. Smile

Сега за положителните качества (естествено силно субективно):
- Играта има добра история - голяма част от нея се разкрива и с отключването на постижения - всъщност тук наградите са освен точки и досиета, които допълват историята на главните герои и злодеи. Диалозите между героите не ме оставиха да скучая нито за момент.
- Графично, въпреки това, което прочетох за "взета евтина машина на безценица и некадърно построяване на нивата" - играта е страшно красива ( във всякакъв смисъл) и определено мога да кажа, че в последните 10 години (произволно определен период) няма horror филм, който може да я конкурира. И това е във времето, когато и киното разполага със CGI и с всякакви възможности за специални ефекти.
- Звукът и музиката - отлични - основната тема - много красива, другата не дразни в никакъв случай.

Сравнението с „Undying”
- И двете игри ги изиграх докрай – „ на един дъх” и без такъв Very Happy ;
- И двете ги играх малко след първоначалния хайп и хейт. Първата – защото тогава нямах достатъчно силен компютър, а втората защото точно тогава имаше прекалено много добри заглавия и ми беше трудно да реша, коя ще бъде първата ми игра за Xbox – 360.
- Вместо набор от различни магии или оръжия при Jericho имаме превключване към различните членове Very Happy ; на екипа (team members)
- Ghost Bullet e също толкова кефещо и ново, колкото беше “Bullet Time” в Макс Пейн

Tomb Raider: Underworld(X360):

Превъртях Tomb Raider Underworld. Еми хич не горя от щастие да си кажа. Накратко впечатленията ми в плюсове и минуси:

+ Старият класически геймплей
+ Няколко изключително кадърно направени пъзела, ползвах си уолктру като пич Smile
+ Много приятна графика, ама е доста далеч от Асасинс'Крийд/Гиърс 2
+ Страхотни локации
+ Чукът на Тор
+ Около 500 Gamerscore без особено напрягане, не че е някакъв велик плюс де, ама си е кефSmile

- Болезнено малоумна история със скучен финал
- Почти НИЩО ново в геймплейно отношение
- Никакви Бос-битки
- Слаби битки, на 3тия път като направих Адреналин Хедшот ми омръзна, ама битките винаги са й куцали на серията
- Клипинг
- Кофти Камера на моменти

Въобще 6.5-7/10 би била моята оценка. В никакъв случай играта не е задължителна и май Принцът ми хареса повече (сравнявам ги заради сходния жанр и това, че излязоха почти заедно).

X-Men Origins: Wolverine (X360) :

Врътнах X-Men Origins: Wolverine на бокса и съм що годе доволен. Впечатленията ми накратко и с оценка после:

+Несмърдяща игра по филм, и то по сравнително тъп филм, си е постижение само по себе си
+Wolverine най-после получи достойно игрално превъплъщение, усещането за кървава сеч си го има и е доста кефещо
+Добра, но не перфектна бойна система
+РПГ-елементите
+Цяла добавена глава в историята спрямо филма, която включва Сентинели, Мистик и Боливар Траск
+Гласовете на Джакман и Лив Шрайбър са налице
+5-6 доста благи не-с-енджина-на-играта анимации
+Страхотна графика, добрият стар unreal3 поунва лошо
+Битката със Сентинела


-играта следва малоумната история на филма, макар и с готино пренареждане на минало и настояще
-гласовете на всички останали освен Wolverine и Sabretooth смърдят могъщо
-последните 20 минути са ужасни - играта е ръшната донемайкъде, последният бос е като за деца в предучилищна и въобще бързането да се хванат хлапетата, излезли от киносалона си е казало думата
-доволно количество бъгове
-няколко крайно изнервящи jump and run sequence-a....
-няколко пъзела на ниво края на 90те....
-на хард си почваш отначало

Еми това е като че ли. Raven са се справили що годе, добре, че беше ревюто на снейка във Форплей, че иначе никога нямаше да я пусна (игра по филм да не е ужасна е коледно чудо). Бих й дал оценка 6.5-7/10.

Final Fantasy VII : Crisis Core: - AlDim

зиграх FF7: Crisis Core и... абе не беше зле. Беше достатъчно зарибяваща, за да ме задържи пред PSP-то 20-тина часа, а и ме подразни минимално предвид колко тъпа, елементарна и самовлюбена беше всъщност. Въобще на таз игра във всяко отношение й се иска да е велика, мисли си, че е велика и се опитва да те убеди, че е велика, но е доста трудно да й повярваш...

Първо, защо Crisis Core не ухае особено добре:

- Историята и персонажите със сигурност са най-голямото зле. На гейтаците на Тецуя Номура съм им свикнал вече, но тука са наистина много, много гейски. Главният "лошковец" беше някакво смешно, гнусно, превзето пишман снобче, 1:1 одрало кожата на Гакт, което само като го видех или чуех, ми се драйфаше. Главният пък е типичният мега-ентусиазиран Тайдъс-клонинг, ама с черна коса и в дрешките на Клауд. Отделно от това МАСОВО се ръсиха някакви патоси за чест, мечти и други тинтири-минтири, без да има каквото и да е сюжетно покритие. Предполагам, че някой наистина хардкор FF7 фен би се зарибил по прикуъл сюжетчето, особено ако е много податлив на внушение и е на 13 годинки - сценаристите всячески се опитват да изкарат снесеното си говно като задълбочен шедьовър - но на нормалните хора би трябвало да им е повече от прозрачна пропитата във всичко неспособност.

- На "нормална" трудност е вери-мега-ийзи. Умрял съм 2-3 пъти през целите 20 часа и то по случайност. Блокът е напълно безсмислен, предвид колко е дървен и колко по-ефикасно е да се търкаля човек насам-натам. Босовете са обидно елементарни, но за сметка на това и скучни. Финалният бос хем беше клиширано "епичен" 50-метров дзвон с 600 000 здраве, хем имаше 2 атаки на кръст. Съответно утрепването беше по-досадно от чистене с прахосмукачка - половин час антиклимактично циклене за тоя дет духа. Отделно от това парите са безкрайно много от самото начало и остро няма за какво да се харчат до самия край.
Сигурно на висока трудост при второ преиграване, нещата стават по-приятно предизвикателни, но ако създателите на Crisis Core очакват да изцикля ОЩЕ 20 часа, поемайки отново издънчалия сценарий и повтаряемия геймплей, само за да разкрия истинската красота на заглавието им... ми могат да си ебат майката. Страстно.

- Без каквато и да е причина дизайнерите са решили да вкарат цифром и словом една стелт сцена, отнемаща 10 минути, и една 20-минутна сцена със снайпене. Двете тотално не се вписват в ландшафта и са потрисащо зле. Защо са си хабили ресурсите за общо половин час смръдна, идея си нямам.

- За да имаш каквато и да е представа какво значат 90% от статистиките и въобще КАК работят нещата, ти трябва шибан стратеджи гайд.

- Square (а и повечето японски студия) кога ще се научат как се програмира камера? Настоящата се зацикля във всяка стена, вместо просто да се приближи малко към персонажа, както си трябва. Коя година е бе, хора?

- Разните специални умения и дългите им анимации писват доста след 500 гледания, а няма никакъв начин да се скипват. Същото важи за кътсцените. Ти ТРЯБВА да ги изгледаш, защото инак дизайнерите ще ти се обидят. Ако случайно умреш във втората част на битката срещу Сефирот, щот си проспал да цъкнеш на Cura-та, жална ти майка. Чакат те 10 мин лоудване, драматични кътсцени и набиране на Attack, докато стигнеш до същото място. С ръка на сърцето си признавам, че ако бях пукнал пак на същото място, просто щях да захвърля играта.

- Изкуственият интелект почти отсъства. Повечето гадове са тотално неориентирани, дори босовете. Което някак успява да стои намясто, предвид, предвид традиционната вдървеност на японските РПГ-та.

- Чекпойнтс, ауто-сейв... Ехоооо?

- Рандъм-битки... КОЯ ГОДИНА Е??

- Наред със схватките ти срещу словещи Чудовища (ТМ), се изправяш срещу костенурко-гущери-нинджа с тризъбци, Пак-Мани-матрьошки, обрисувани с египетски йероглифи, както и най-силните врагове в играта - подскачащи желирани топчета! Наречи го JRPG и не го обиждай повече...


И все пак имаше доволно количество причини играта да не ме пусне, докато не я мина. Реално бяха доста по-малко от дразнителите, но в края на краищата успяха да вземат превес, сигурно защото цикленето и мен ме прихваща понякога:

- След първите 2-3 часа геймплеят започва солидно да се разнообразява и да зарибява. Като се замисля, това е 20-тина часа по-рано от типичното JRPG, така че явно има някакво концептуално развитие... Май.

- Като цяло темпото е приятно бързо като за Square игра, което е добре дошло предвид титаничното количество рандъм битки.

- Бойната система е много добро попадение, което напълно заебава обичайните подходи за качване на нива и т.н. Тя ме израдва най-много от всичко в играта и е основната причина да стигна до финалните надписи. Проклетата ротативка на спешълите така и не я схванах съвсем, но някак си работеше, та ми подейства зарибяващо на свой ред.

- Музиката и визията са жестоки. Ако изключим еднообразната бойна жица, останалото е удоволствие да го слуша човек. Същевременно много малко игри за PSP успяват да достигнат такива графични висини. Дори озвучението на персонажите беше доста добро. Просто актьорите не са имали с какво да работят (начело с безумните монолози на Дженесис).

- Тия дни съм болен и излежаващ се като плужек, та PSP-то ми беше в ръцете, един вид.


Като цяло на Crisis Core бих й дал някъде около седмичка. Зарибява, но е продънена като швейцарско сирене.


Edit: Подхванах оригиналната FF7, тъй и тъй съм на таз вълна. Преди да дам каквото и да е впечатление, да отбележа - в момента се бия с КЪЩИЧКА, която стреля с АТОМНИ БОМБИ. В бедняшкия квартал. Може би най-лейм врага, който съм виждал в JRPG, and that's saying a lot.
Как да е, годинките определено не са се отразили добре на играта. Едно на ръка, че като едно от ранните конзолни 3D заглавия е тотален ръб визуално (за разлика от старите 2D RPG-та, които и до ден днешен са ми приятни на вид). И друго, че вече тотално сме свикнали на вкараните от нея конвенции. Всъщност тя и за времето си не е нищо ново под слънцето в геймплейно отношение, просто има малко по-сюжетен подход към действието, който последователите й изнасилиха до ожулване. И после до кръв. Но да оставим настрана колко е остаряла морално - в края на краищата засега ме забавлява доволно (с изключение на винаги омразните рандъм битки) и изглежда добре написана. Малко ми е жал, че първо изиграх Crisis Core обаче, защото съм доста оспойлен за някои неща, а и постоянно се хващам да броя дупките в сюжета между двете заглавия.

Edit 2: Арг! В момента ми иде да заеба играта вовеки заради лайняните рандъм битки. В някаква зона с потрошени влакове съм и е ебати болката да намеря къде точно се излиза от нея. Докато се лутам през пет секунди ми вади рандъм битки с абс еднакви тъпи врагове, които се провеждат с 1-2-минутно цъкане на X, докато си бъркам в носа. 20 пъти. Бекграунда е рисувана мазаница без ясни очертания, карта няма, а бутона за показване на обектите, с които може да се взаимодейства в случая не върши никаква работа.


Marvel Ultimate Alliance 2 :

Превъртях Marvel Ultimate Alliance 2 на нормал, ще споделя впечатленията си накратко. Играта получава 6.5/10 от мен.

+Fusion - комботата между два героя са доста зрелищни и донасят огромно усещане за супергеройска мощ Smile
+Сравнително прилична графика
+Много и доста разнообразни герои, има много, които досега не са били в игра въобще
+Civil War стори аркът е пресъздаден в игра
+МАРВЕЛ - много герои, много досиета, култови локации от вселената, много комикс-лафчета, въобще голям кеф за един комикс-гийк
+Стабилно количество неща за отключване като допълнителна трудност, 3 героя, втори костюм за всеки герой (и то коренно различен в повечето случаи)
+Голяма възможност за преиграваемост с легендарната трудност и двете различни страни на конфликата в средата на играта

-Кратка, но това вече си е почти стандарт
-Button-Mashing до побъркване, почти пълна липса на комбота
-Автоматичното левълване всеки път се включва автоматично независимо, че го изключих 100 пъти
-Ролевият елемент е сложен само за цвят (поне на нормал трудността), играта прилича на един по-усложнен вариант на Streets of Rage в Марвел вселената
-Фреймрейтът пада ужасно при Fusion и много врагове на екрана, това напук на фона на горе-долу посредствената графика
-Няколко безкрайно безинтересни за игра Марвел героя, които имат ужасяващо тъпи способности за подобен тип игра - Daredevil, Iron Fist, Songbird, Gambit, Venom - някои от тях са готини, но уменията им са ужасно глупави
-"Изборът" между Кап и Тони Старк де факто се усеща само в 1/3 от играта и на всичкото отгоре мисиите са същите, но от другата гледна точка и геймплейно се свежда до липсата или наличието на само 3 определени героя, всички други са достъпни и за двете стране
-Вариацията на Civil War историята е безкрайно идиотска дори за комикс, главният "гаден" е под всякаква критика, очаквах повече
-Дебалансирани герои, например поиграйте със Спайди или Деърдевил и после се пуснете с Тор или Хълк, разликата е огромна
-Нищо ново освен Fusion спрямо единицата

Толкова от мен.

Бтв репших да направя една тема за мини-ревюта като имам време, ще издиря моите постове и тези на другтие постъри тук, за да ги имам събрани на едно място, а не прекъсвани от гейм-спамец...

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5604
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sat Oct 03, 2009 7:59 am

Готина идея е туй. Ще се попълва :)

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9365
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Tue Oct 06, 2009 3:40 pm

Тези са точно обратното на кратки но ги писах твърде импулсивно по времето когато още имаше живец с 3dzone и преди да се превърне в новинарски сайт с интервюта.
Империум 3 :Great Battles of Rome
http://3dzone.bg/article/view/imperivm_ ... kata_igra/
Контра статия за Age of Empires 3
http://3dzone.bg/article/view/second_opinion/
World of Goo
http://3dzone.bg/article/view/koy_kaza_ ... _izkustvo/
Fable Lost chapters
http://3dzone.bg/article/view/%D0%B0_%D ... %87%D0%B5/
Metal Gear Solid 1
http://3dzone.bg/article/view/tactical- ... ge-action/

Raz
Commoner
Posts: 30
Joined: Fri Aug 14, 2009 5:42 pm

Post by Raz » Tue Oct 06, 2009 3:47 pm

---- Скоро кратко ревю тук ---
То същото можеше да кажеш и на РРС, ма айде
Last edited by Raz on Tue Oct 06, 2009 4:08 pm, edited 1 time in total.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Tue Oct 06, 2009 3:50 pm

Добре бе майка му стара, кьорав ли си, какъв си:

Моля ви отсега - тук БЕЗ СПАМ, темата е създадена единствено и само с цел прегледност и организираност на тази секция на форума. Всеки пост да е само ревю, което да е около страничка и да има оценка и горе-долу обективност. Мерси предварително.
Моля някой модератор да затрия моя пост и този на Разката над мен.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Mon Nov 02, 2009 9:13 pm

Реших да възродя малко тази позабравена темичка.

Днес най-после превъртях Red Faction: Guerilla или поне стори моудът й, минал съм някъде около 30 тина сайд мисии. Оценката ми е 8/10, играта си е съвсем прилична и доста задължителна за феновете на качествени екшън-адвенчъри с щипка деструктивност:).

+Destruction - няма такава разруха, де що има сграда в тази игра може да бъде цялото изпотрошена и срутена с чук/МПС/ракети/бомби/изпепеляваща нано-пушка и още благини. Разрушаемостта на всичко в света и самото трошене носят страшен кеф, несрещан поне за мен в друга игра
+Класическата ГТА-формула с каране насам-натам и изпълняване на мисии и правене на сайд-ивенти тук си е в доста добра форма
+Няколко вида забавни сайд-ивенти, особено тези от сорта на ето ти чук и 3 експлозивни варела, сега срути този небостъргач искат доста мисъл и са много забавни, защото имаш времеви лимит
+Много добра технически графика на света, въпреки еднообразността си
+Историята е завършена напълно, няма бъкел пространство за продължение или поне така изглежда:)
+Разнообразни мисии от главната сюжетна линия
+дългичка

-безобразно клиширани и незапомнящи се персонажи
-липса на други фракции, за които можеш да "работиш"
-абсолютно еднообразни зони от първата до последната
-нулево разнообразие на противници, който са точно....ДВА вида
-предсказуем до болка сюжет

User avatar
Pugsley
Moderator
Posts: 3447
Joined: Wed Jun 22, 2005 4:14 pm
Location: Отзад
Contact:

Post by Pugsley » Thu Dec 03, 2009 12:21 pm

Препуцах King's Bounty Armored Princess и съм много доволен. За моя личен скромен гейм опит тази година това е заглавието, което най-много ми хареса и на което най-кораво зациклих, ама като си взема по-нов комп трябва да мина бая други неща.

Во кратце: Продължава историята от миналата игра, като известно количество години след края на първата вашия бивш героец (Homoerotic моя бесен паладин в тоя случай) е фукнал да дири други светове. Обаче в момента на почването на играта се озовавате в тотално ошашавената Ендория, където, пред така милия в първата игра замък, чука архидемона Баал (в началото си мислех, че тия просто нямат грам въображение, ама ако човек се зачете в диалозите ше види яко ебавки с де що заглавие игрално и книгово има), който идва да дири ривендж. (Тъй като най-вероятно никой освен мен не чете диалозите, Баал, преди да му светите маслото накрая на играта, ви казва, че е съмоннат от особено лукав старец, който просто искал да си намери демон, който да му оплеви градината, обаче объркал заклинанието и викнал нашия. После в замяна на вечен живот и безкраен запас от водка дедето се съгласило да пусне демончока да сее хаос и ужаст. Тотъли гг.) И така нашата вече отраснала принцеса, на която видимо са покарали цици под бронята, (въпреки че горките експонати след 2рата миля в галоп вече трябва да приличат на добре сгазена мекица в ония железа) се оказва пред замъка, който се отбранява от последните сили на краля и трябва да занесе някъв пясъчен часовник (подарък от Риипъра от миналата игра) на попа, за да съммоннат нашия човек и той да сипе на демончока. Не стаа естествено и вместо това младата Амели получава бърз еднопосочен билет за друг свят зовящ се Теана. Оттам нема разказвам, че е бесно клиширано и мощно ебаващо се с Фиист, но основната идея е, че тряя съберете 8 камичока и да намерите пича, с който да ожулите Баал.

Во кратце и за промените спрямо миналата игра: Арматурната дъщеря на краля е стендалоун, така че не ви трябва да дирите старата игра. Пъвата оснвна промяна е в левелването - вече когато качите ниво получавате руни, лидершип и туй то, за разлика от миналата, в която на леко рандъм принцип даваше мана, рейдж, лидершип или статистика. Това определено е подобрение, защото вече човек има по-плътен контрол върху развитието на статистики на геройчето. Другата яка промяна е, че статистиките вече присъстват в дърветата с таланти импортнати в самите таланти. И така например Onslaught освен +1 инициатива на първи ход, вече дава и 5 рейдж, част от другите умения добавят атака, дифеннс или нолидж и те така те. Вместо ковчеже с духове имате личен бебе дракон, който кине, но иначе като механика не се различава от предшествениците си. Хубавото е, че го имате от началото. Придвижването между териториите вече става с намирането на карти, които ви разкриват нови островчета, до които да пътувате, а не на принципа на предишната игра да се блъснете в края на зоната. Добавили са и нещо като ачиивмътни, които ви дават бонуси, когато преминете през 10 битки без загуба на юнит или нещо подобно, определено доста ме изкефиха. Освен това има и магии, който можете да каствате извън комбат, но засега са само бъфове, които влиаят битките. А да и по едно време, коня ви почва да лети :mrgreen:


+ Изцяло нова раса от гущеряци, която лично мен доста ме изкефи - доста корави за убиване са и повечето имат специални умения.
+ Доста нови единици, любимец сред които ми е паладина, който е пребоядисан стария рицар, но за сметка на това прави аое ресърект веднъж на комбат и на всеки два хода може да даде на юнит до 4ти ранк да си повтори реда, без самия паладин да губи своя.
+ Много нови айтъми и комплекти, този път надлежно обяснени, кой какво прави
+ Спътника вече не е просто айтъм крериър и уред за разплод. Вече се не жените, а вместо това рандъм мъжле ви става последовател или ученик и освен пасивен бонус дава и 2 активни. В моя случай апрентисът ми Еленел ми даваше 4 интелект, ристорвъше ми мана и на 30ина битки ми изпюваше по един аркейн свитък, който може да се ползва извън комбат за благ бъф. Деца нема.
+ Летящ кон, след едно време в играта, благодарение на който можете да обирате благинките, без гадовете да ви пипат (в повечето случаи, тъй като все пак трябва да кацнете, за да земете нещото) и с който доста по-бързо мърдате наляво-надясно. Лично мен ме изкефи много като идея.
+ Повече босове, които са доста корави (поне на Хард бяха)
+ По-дълга е, но за разлика от миналата не доскучава към края, а запазва нивото си на трудност (освен ако не се връщате в по-слаби зони, за да доубивате нещо).
+ Доста хумор по диалозите, което прави част от тях уърт ридинг.
+ Ачиивмънтоците (Ауорди се водят)
+ Дракона е много по-балансиран от ковчежето и към края на играта няма да използвате само 2 умения, защото почти всички вършат работа през цялото време.

Миносоци някои:

- Коня кат литне е МНОГО ОБРАТЕН - едни ефирни бели крилца са му шибнали и е просто няма и такава гейщина
- Все още има някои недоописани неща в играта, което на места дразни (аз лично не успях да разбера как точно да си активирам трапър ауорда, въпреки че опитвах разни неща, той просто си зацикли на 2/10 трапнати юнита и там остана)
- Няма възможност за къстъмайзване на героинята като име, можете да пипате само титлата (eg. Amelie the Valiant).
- Отново спеловете са адски рандъм и аз не успях да попадна на някои доста ключови преди края на играта.
- Няма едитор и мултиплейър, което би било доста найс.
- Преебали са паладина много яко махайки му умението за даване на 10 майнд руни за по 10 от другите.

Ми май тва е, моята лична оценка е 9.5/10, като ако оправят кусурите, а и недай си боже праснат един едитор, определено може да ми стане една от топ 10 най-любимите игри.

А, да няколко скрийншота:
Spoiler: show
Мега набъфен преди предпоследния бос
Image
Финала Image
Last edited by Pugsley on Thu Dec 03, 2009 1:16 pm, edited 3 times in total.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Thu Dec 03, 2009 12:24 pm

Ееее супер си го написал, супер, че поддържаме темата, аз после ще драсна едно ревюнце също малко по-късно. Яко ме надъха:)))

АХАХАХАХАХА ОБЩАТА

User avatar
Delegat
Mistborn
Posts: 1480
Joined: Mon Dec 25, 2006 7:53 pm

Post by Delegat » Fri Dec 04, 2009 1:00 pm

Call of Juarez: Bound in Blood миниревю - ужасно кефеща игра е това, нон стоп екшън от начало до край. Историята е за двама братя, които се бият във войната на Севера и Юга на страната на последния, но решават да дезертират, за да спасят родния си дом, майчицата си и най-малкият им брат (който е кандидат свещенник :lol: ) от настъпващите янки. И именно последния се явява в ролята на разказвач на приключенията на тримата. Преди всяка мисия, можете да изберете с кой от двамата по-големи братя да играете, като и двамата си имат своите особености и различен набор от оръжия.
Честно казано не си спомням някога да съм играл толкова надъхващ шуутър, Modern Warfare 2 може ряпа да яде. Освен всичко друго в играта има и известни open world елементи, които се изразяват в баунти хънтинг на разни известни бандити, намиране на откраднато злато и т.н.

+ Огромно разнообразие от оръжия
+ Дуели western style
+ Репликите между братята могат да те накарат да се въргаляш по пода от смях
+ Невероятни гледки, яздене на кон сред прерията е незабравимо
+ Приличен replay value поради различието в начина на игра на двамата по-големи братя
+ Начина на прикриване е идеен
+ Има доста качествено мулти

- Историята е предимно фон на цялата патаклама
- Доста дървен енджин
- В следствие на горното, всичко живо в играта прилича малко като кукли на конци
- Не малко заемки от CоD серията


Въпреки всичко играта е силно препоръчителна за всеки почитател на уестърните (като мен :wink: ). Играта не е особено дълга, към десет часа е, но няма да скучаете в нито една секунда (е може би по време на кът сцените :twisted: ) Просто поклон на поляците :mrgreen:

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Fri Dec 04, 2009 2:05 pm

Супер, Делегате, определено я бях оставил за по-натам (Но не забравил, но с този пост тотално ме нави да я изиграя и нея. Моля нашия вездесъщ модератор Сашо да направи тази тема "важна", за да можем да я поддържаме жива и да си я има горе за бърз реферънс.

Аз ще се включа със следното кратко ревю:

Започнах да наваксвам изпуснатите заглавия за PS3 с Ratchet and Clank: Tools of Destruction (2007), знам, че ще ме нахлебите, че от всичко за ПС3 точно с това съм почнал, обаче напоследък нещо покрай ПСП-то съм на някаква мини-вълна "платформъри". Играта общо взето ми допадна, но далеч не е е нещо, без което да не можете да минете, да не говорим, че иновации спрямо предните части няма почти грам. За справка за незапознатите: това е първият Ratchet за ПС3 (последван от мини-експанда Quest for Booty - който ще захвана скоро и прясно-прясното продължение A Crack in Time) и общо шестата (!!!) част в цялата серия (в която включваме 4 ратчета за пс2 и един за пс2/псп).

+ Оръжията, БАТЕ - солта на всяка ратчет игра - тук са много и адски разнообразни, а мощта им особено към края на играта като всичко е на ъпгрейдвано е омфг хакс:))
+ Ъпгрейдването на въпросните - по два начина : 1)с ползване 2)чрез раританиум (не питайте..:)), всяко оръжие с достатъчно ъпгрейди получава изцяло нови характеристики, за което евала на Инсомниак
+ Графиката - макар и на две години това е най-красивият платформър, който аз съм играл
+ Хуморът - обичайният за серията тотален олигофренизъм и ебавка със сай-фай жанра като цяло тук си важи с пълна сила, само трябва да чуете какви кретенизми се носят от високоговорителите из нивата и ще разберете за какво става въпрос :lol:
+ Доста качествен и приятен платформинг, особено с купищата гаджети
+ Много готино използване на motion-sensitive технологията на контролера на ПС3 в мини-игрици, за мен също беше изцяло ново предвид, че на бокса няма такова животно
+ Нивата с Кланк (макар и смешни като бройка - 3 или 4) много мачкат, няма такова могъщество:) намекват за това какво ще е в A crack in Time предполагам
+ Мнооооого колектъбъли:)))) и то на всяка планета - скил поинтс, златни болтове, части от холо-план за убер оръжие

- Почти НИКАКВИ геймплейни иновации спрямо например Size Matters
- Бос-файтовете са под всякаква критика - абсолютно всеки бос в играта се бие със здраво пуцане, стрейфене и нищо повече (което обаче не ме подразни напълно:)), което ме довежда до...
- Цялостно относителна ниска трудност, нямаше нито един труден платформинг сикуънс, а наъпгрейднеш ли оръжията битките са страшно лесни
- Историята както обикновено е пълна безмислица, нз за какво въобще се хабят да я слагат
- Супер дразнещия "to be continued" финал...
- Разнообразието откъм нива и противници го е хванала сериозната липса
- Накрая имаш почти милион болтове, а вече си изкупил всичко....
- Никакъв сносен допълнителен моуд извън основната история - след нея се отключва пак същата история, но на по-висока трудност....липсваха ми например challenge-ите от God of War или нещо подобно
- Липсата на Trophy Support - доста тъпо при условие, че Ънчартед 1 от същата година си има трофеи...
- Всичките 8 Devices са напълно ненужни (като устройства за платформинг, само че са само за комбат)

Еми толкоз от мен, оценката ми, ако трябва да давам такава би била 6.5-7/10. Мисля да си почина малко от платформъри с първия Ънчартед в неблизкото бъдеще уви.

User avatar
Delegat
Mistborn
Posts: 1480
Joined: Mon Dec 25, 2006 7:53 pm

Post by Delegat » Fri Dec 04, 2009 3:33 pm

Divinity 2: Ego Draconis мини ревю - това за мен е изненадата на годината при РПГтата. Предишните две игри не съм ги играл (втората май се явява нещо като спин оф и е в различен свят), но съм чувал само добри неща за тях. Действието в играта се завръща в света на Ривелон, където Damian - The Damned One е решил да се завърне от изгнанието си и отново да се опита да го покори. Историята без да е нещо велико е доста интересно поднесена и не липсват обрати и изненади.
Графично Divinity 2 е прекрасна и на места главоотвинтваща и ще се насладите на невиждани в никоя друга игра гледки, които просто ще ви омагьосат. Играта използва нещо като безкласова ролева система, като в началото имате избор между три типа геймплей - воин, стрелец и магьосник. От този избор единствено зависи началното ви умение (и оръжие), както известен бууст на съответните статистики. А те са - Strenght, Dexterity, Intelligence, Vitality и Spirit. Освен тях има три армор рейтинги срещу различните типове демидж - физически, рейндж и магически, както и три показателя, отговарящи за процента критикал, резист срещу различните статус ефекти и намаляване тяхното времетраене.
Скиловете са подредени в пет категории, всяка с по две дървета - Прийст (не е това което си мислите, това са съмонващи и статус ефекти скилове), Воин, Стрелец, Маг и Драгън Слеър. Първоначално е достъпен само първия от тиерите като с вдигане на левелите се отключват и останалите. С всеки левел героя получава по 5 стат пойнтс и една скил такава за разпределяне. Реално нищо не те ограничава кои скилове да вдигаш и от кое дърво стига да се връзва с твоя начин на игра. Освен това към средата на играта имаш достъп до респек, така , че и да сбъркаш някъде, не е проблем. В началото ограничението е до 5 точки на скил, но после може да се вдигне до 15 :lol:

+ Страхотна итемизация
+ Доста интересни и разнообразни куестове.
+ Всички търговци имат своето отношение към героя ти, от което зависи на каква цена ще ти продадат стоката си.
+ Четене на мисли :shock: Струва експириънс и колкото по голяма тайна има дадено НПС, толкова повече xp иска.
+ Приятно имплементирани пъзели, изискващи както логика, така и съобразителност.
+ Първото превръщане в дракон. Не съм се чувствал така от как играх Дракан.
+ Бойната кула (сами ще разберете за какво става въпрос).

- Втората половина на играта страда от липса на разнообразни локации и като цяло си личи липсата на по-голям бюджет.
- С дракона можеш да биеш само по враговете във въздуха, за тези по земята трябва да си в човешка форма.
- Освен всичко друго има и твърде много аркадни елементи с пустия му дракон.
- Най-яките предмети ги намираш чааак най-накрая, което ги прави малко безсмислени.
- Интрото е доста неразбираемо докато не навлезеш в играта
- Самият край ще изненада и разочарова доста хора, въпреки че на мен ми хареса, защото Divinity 2 може да се разглежда като втора част от трилогия.

Абе щом след като я превъртях исках да я почна веднага отначало, говори сам по себе си колко е яка играта. Има си кусури и то не малко, но просто те остават на заден план. Препоръчвам с две ръце :lol:

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Sun Dec 06, 2009 2:18 pm

Превъртях Uncharted: Drake's Fortune(2007) ака първия Ънчартед за PS3. Определено съм много доволен, играта въобще не открива топлата вода, но изпълнението е великолепно. Всички томб райдъри от последните 5 години (да, И Legend) бледнеят силно пред нея. Поне неотдавна спорихме за това какво е приключенския жанр - е тази игра е абсолютната дефиниция на "приключение" и така според мен трябваше да изглежда четвъртият Индиана в 2008, но това е друга тема;). Играта си е абсолютно задължителен ексклузив за всеки фен на екшън и екшън-адвенчър заглавията и за мен е едно от заглавията, заради които си купих Плейстейшън 3. Не че няма кусури (повече по-надолу в минусите), но ми достави огромно удоволствие и я свърших почти на един дъх. Впечатленията ми "накратко":

Готини неща:

+ Графиката - макар и на две години е просто страхотна, то не са пейзажи, не са чудеса, не е осветление, въобще много красива игра
+ Геймплеят - класическият микс от пъзели, престрелки и платформинг, всичките са изпълнени повече от добре и играта няма опасност да писне, престрелките на моменти идва в повече, но за това - по-надолу, има също и няколко сикуънса с джип и скутер, също доста приятни
+ История - не е оригинална, но поддържа интереса и накрая има няколко изненади, да кажем, че няма да скучаете докато изследвате острова и какво аджеба се е случило с Франсиз Дрейк и "Ел Дорадо":)
+ Персонажи - всичките до един без Редовната Руса Пача(ТМ) са много яки, самият Нейтън Дрейк е доста кефещ, както и Съли
+ Озвучаване на въпросните - top-notch:) всички актжори са си свършили работата страхотно
+ Огромно количество най-различни бонуси за отключване - костюми, филмчета, пускане на различни оръжия, доста благ мейкинг-ъф и други, механизмът е правите ачийвмънти = отключвате бонуси, тази система много ме кефи и е хубаво да е така в повече игри, а не просто да събираме ачийвс за помпане на някакъв нърди гейм-скор
+ Реализъм на престрелките - Нейт на нормал си взима точно от три изстрела или един премерен хедшот, което води до напрегнати и изискващи тактика престрелки, системата за прикритие е тип Гиърс т.е. най-добрата:)
+ Приятно трудно на нормал - това също не се среща напоследък, поумрях си чинно доста пъти
+ Без пуснати хинтове на 2-3 места има доста лутане и мислене за загадките, които обаче като цяло са ужасно прости
+ Доста приятен дизайн на нивата
+ Едно ниво към края си е същински резидънт ивъл:)


- Кратка - аз доста се лутах да търся съкровища за отключване на бонуси и целият ми плейд е 8 часа и малко
- Много клишета и малко истински иновации - Naughty Dog са малко като Близард - полират на максимум чуждото
- Престрелките в един момент са досадно много и нарушават цялостния ритъм на играта
- Елена Фишър е досадна и скучна
- Сравнително очаквания и недостатъчно ънхепи ендинг
- Някои от съкровищата са на просто абсурдни места за намиране без уолктру
- На моменти нивата ужасно дразнят с "естествените" прикрития за престрелки и още по-"естествените" издатъци и колони за платформинг, но не е в степената, в която е в последните два томб райдъра
- Разкрива се ужасно малко от историята на самия Нейт

Като цяло Nathan Drake>>>Lara Croft, остро:)

Оценката ми е 8.5/10, но има 0.5 отгоре, защото съм си боен археолог по душа:)))

Като имам време захапвам двойката, за да видя дали са оправдани чутовните хвалби.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Thu Jan 14, 2010 11:55 am

Превъртях Assassin's Creed II (2009) на бокса преди малко. Финалът ме остави с доста смесени чувства, а и не е като да не бях понатрупал малко критики преди него. Играта определено става и определено трябва да се играе, но все още си има доволно много трески за дялане. Моят поглед накратко в плюсове и муниси (този път по-дългички):

+ По-добра от единицата и то с много, в години, в които получавамe бедни на иновации продължения Уби показаха как се прави. На няколко познати директно съм казал, че съвсем спокойно могат да минават направо на двойката, ако не се играли първата част и заставам зад това твърдение
+ Великолепното пресъздаване на Венеция и Флоренция на екраните на телевизорите ни - всеки, който е бил там само ще си каже "еееее!"
+ Почти перфектният сендбокс геймплей с огромно количество неща за правене извън основните мисии
+ Шестте гробници - Assassin's Creed meets Sands of Time and it's great!:)
+ Разнообразните сторилайн мисии - от убийство до убийство има голяма разлика откъм място, време и обстановка, да не споменавам, че голяма част от стори-мисиите въобще не включват убийства, а различна подготовка за конкретния кил
+ Голямото количество (и то използваеми) gadget-и (smoke bombs PWN) и оръжия, смисъл има ПИСТОЛЕТ баси!
+ Mansion-a и ъпгрейдването му
+ Страхотна графика и анимация на персонажите
+ Градовете са изключително живи и репликите на минувачите много мачкат понякога:)

- Играта е отвратително лесна....От началото до края сигурно съм рилоуднал точно 3-4 мисии (ако има и толкова) от може би 30-40 и то максимум веднъж. MEdicine pouch-ът конкретно прави играта ужасно леймърска за минаване, поне да нямаше възможност да е с 15 charge-a баси....
- Все още крайно недоклатен и некефещ комбат - всяка битка може да се спечели с достатъчно блъскане върху бутона за атака и нищо друго - бавно е, но е възможно и това е сериозен минус
- На втория Крийд просто му липсва живец и това си е. В предната игра беше така, тук има стъпки в правилната посока, но недостатъчно, за да стане наистина любимо заглавие на сериозен геймър. Почти никакъв хумор, нито един запомнящ се второстепенен персонаж, цялостна лиспа на забавление от един момент нататък....Човек през цялото време има усещането за един перфектно изпипан продукт, който обаче е без душа и се минава на пълен автоматик - къде поради ниската трудност, къде поради простия факт, че грам не ти пука какво се случва на екрана. Ако трябва да съпоставя играта с например Brutal Legend, за да съм по ясен - Легендата е пълна с живец, но геймплея й е недоклатен, Ассассинсът е с перфектно изпълнения, но просто си остава продукт....
- Финалът е ЕПИК ФЕЙЛ. От класическото "отговори водещи до още въпроци" през доста малоумното сай-фай сюжетно развитие с предстоящата земна катастрофа до НЕубиването на последния бос....А поредицата можеше да има толкова прекрасен сюжет, ама не би
- Безлична музика, която идва на място доста рядко
- Прекалено малко развитие извън Анимус-а


Едно стабилно 8/10 от мен. Нямам особени очаквания за тройката, с това сюжетно развитие на края на две наистина не ми пука какво ще се случи с поредицата оттук нататък, а и Уби едва ли ще ни изненадат.

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9365
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Mon Feb 01, 2010 2:10 am

Току що врътнах Gears of War 2. Не че е важно - знам че съм закъснял много но все пак по-добре късно отколкото никога.
Бързи мисли след минаването (ще започна с минусите първо)
- не знам защо бях подведен да вярвам че сюжета е много по- застъпен в сравнение с първата. Беше на същото ниво - като изключим момента с жената на Доминик.
- Играта е много по- лесна от първата по ред причини - като се почне с очевидното намаляне на живота на противниците с целта да им увеличат количеството, факта че когато има маси противници има и новите масови оръжия, това че не умираш от раз а има възможност за съживяване и като се стигне до чисто дизайнерски решения като факта че превозните средства нямат фиксиран живот (за разлика от първата), няма място подобно на платформата от първа част или стаичката с взривяващите се Wretches в което да се умира от раз и като се стигне до липсата на екстремно труден бос като Раам.
- в стремежа си има разнообразие просто са намалили бройката на престрелките (и първа и втора част са горе долу с едно и също времетраене но докато в първа 90% от времето има престрелки то във втора се правят и много други неща)
- няма Берсерки :wink:
- няма последен бос тип Раам ако се замисля и междинните босове бяха тотална пародия като трудност.
- нивото в града на Локустите не ми допадна ама хич, особено сравнено с останалите - беше ми еднообразно и постно като арт.
Плюсовете са :
+ За разлика от първа част тук са взели присърце оплакванията че нивата са с еднообразен дизайн. Просто няма думи за това което са измлислили дизайнерите - по едно време не знаех къде се намирам от смяна на обстановката. Единствената друга игра с подобен пейсинг е God of Wаr (поне според мен )
+ Много мисъл при оръжията - както по старите (бърза резачка, граната мятана без да се показваме, мерник при автомата на локустите) , така и при новите - пърлачката и бързия пистолет са много добри попадения, щита е добра идея, тежката картечница и миномета пък са мислени специално за голями мелета и това е позволило на дизайнерите да ни ги дадат.
+ Мисълта да разнообразят е действала и при противниците. За щастие няма ги вече 3-4 вида повтарящи се противници от първа част. вярно махнали са Берсерките и боя с Брумак пеша си остава само в PC версията на единицата но за сметка на това Рийвърите и другите нови популнения компенсират.
+ Нивата с рейл шутинг и управление на превозно средство са много добри и определено раздвижват още повече геймплея.
+ CG филмчетата и кътсцените са много добри.
+ Едно от най-добрите нива в шутър изобщо - червея - застава до неща като Припят, цитаделата от халфа и още няколко колоса на дизайнерското внушение.
+ Оправили са AI-то на спътниците, и то са го оправили както трябва. Обективно погледнато пак правят глупости но в сравнено с първа част просто няма нищо общо.

В крайна сметка не смятам че играта е по-добра от единицата (равни са ми) - ако беше с 50% по-дълга и допълнителното време се използва за концентриран екшън вместо за рейл шутинг и управление щеше е да е перфектно. Това го казвам защото въпреки че ми харесаха тези моменти в играта и се изкефих ги възприех по-скоро като интерактивни кътсцени отколкото като геймплей който мога да преигравам (както няколко пъти съм играл за геймплей първа част).
Второто е липсата на подобаващи бос файтове които да те изправят на нокти и да нагнетят атмосфера. Много по -запомнящо се и удволетворяващо е след много опити най-накрая да убиеш Раам и да се почустваш постигнал нещо.
Като изключим тези две неща , всичко останало е перфектно - звук, графика, разнообразие (да повтарям се но това е едно от нещата които най-много ценя в екшъните), диалози, епичност.
Оправдава ли факта че е една от игрите заради които си купих Xbox - определено, макар че в крайна сметка не е най-добрия шутър изобщо който съм играл както се бях нахайпил. (Дали ще ми влезе в десятката вече ще видя след преиграване защото само при преиграване вече се осмислят нещата както трябва и могат да се забележат подробности изпуснати първия път)
Сегашна оценка графика 9/10 ,звук 10/10 , разнообразие 10/10, обща 9/10.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5604
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Mon Feb 01, 2010 5:21 am

RRSunknown wrote: - нивото в града на Локустите не ми допадна ама хич, особено сравнено с останалите - беше ми еднообразно и постно като арт.
:shock: :shock: :shock:

Точно градът на локустите е най-брутален на външен вид, ти майтапиш ли се??

Who is online

Users browsing this forum: Google [Bot] and 6 guests