Travian
Moderator: AlDim
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Да отбележа, войната м/у KGB и ADF си я има от доста време. И ADF в общи линии си взимат лошо .
Но играта отнема прекалено много време. Свърши ли с3, преставам да играя. Добре, че има още бой там.
Но играта отнема прекалено много време. Свърши ли с3, преставам да играя. Добре, че има още бой там.
We're just a lie,
We're just a fake
I can't wait 'til I'm finally dead
Erase my numbers and hope to never return again
We're just a fake
I can't wait 'til I'm finally dead
Erase my numbers and hope to never return again
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Аз говоря за ОТДЕЛНИ хора и то за подлановете- големите са твърде големи за да ги мисля.Cruelty wrote:Да отбележа, войната м/у KGB и ADF си я има от доста време. И ADF в общи линии си взимат лошо .
Но играта отнема прекалено много време. Свърши ли с3, преставам да играя. Добре, че има още бой там.
И все пак останах с наблюдения че всичко опира до предателства и шпиониране в големите битки.
Мен лично се опитва да ме вербува един КГБ (няма да казвам кой) за му издавам общите атаки и защити на клана (ADF NW).
Всъщност не точно. Не е особено сложно да се налучка къде е атаката - примерно да се отсеят няколко души като най-важни цели и да се праща там защита. А шпионажа го има. Колкото и да е неетично, неприятно и направо грозно. Ако мислиш, че ADF не шпионират - жестоко се лъжеш .
We're just a lie,
We're just a fake
I can't wait 'til I'm finally dead
Erase my numbers and hope to never return again
We're just a fake
I can't wait 'til I'm finally dead
Erase my numbers and hope to never return again
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Аз казвам че ВСИЧКИ правят мръсно - а е много ключово ако има енедрен човек който издаде фейк атаките и истинската атака и така защитниците спестяват много ресурс и могат да направят масирано съсредоточаване в един град което иначе не е изгодно ако има 10 атаки към 5 града и не се знае кои са фейк и кои не.
Пак няма значение, защото КГБ има достатъчно защита да подкрепи 5-10 и повече градове, дори всички да са атакувани реално, а не само с фейкове. Така спряхме няколко от големите армии. И никой не ни е казвал къде са атаките.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Има значение за по слабите обаче- силните за да станат силни са прецакали и излъгали много други слаби ,Elayne wrote:Пак няма значение, защото КГБ има достатъчно защита да подкрепи 5-10 и повече градове, дори всички да са атакувани реално, а не само с фейкове. Така спряхме няколко от големите армии. И никой не ни е казвал къде са атаките.
Ако твърдиш че никой не е казвал на КГБ къде са атаките по време на цялата игра, не че и другите не са същите
преди 2 дена един ми писа да пиша на Божилов че ще им издавам тайните на ADF NW уж ще ме изклюят от клана за да може да се внедря в КГБ - това са пълни глупости и отказах да се занимавам с интриги.
Но само за експеримента съм пробвал да завихря дипломация преди със слабички играчи и да видя какво ще стане- ами с подходящите мерки разпаднах клана C2OH2 на различни групировки а няколко човека се принудиха да си изтрият акаунтите защото ги смазаха хора от силните кланове "леко манипулирани" от други хора.
А пък тоя дето следи за честността на играта спи или е пръв приятел с някои хора- гледам - 20 нападения от един от същи град за 1 сек? Как става така ?
Измислена работа
Пак е интересно де - какво ще стане накрая.
Ами скриптове ползват и никой не ги спира, това е проблем на мултихънтърите, които просто не си вършат работата. Друг е въпросът, че има много хора, които са просто приятели с МХ-тата и съответно им бива пускана аванта, докато на други им режат акаунтите без основателна причина.
А шпиони може и да има, но дотук в организацията по защитата в нашия клан, в общия канал, никога не сме 'знаели' къде със сигурност ще е една атака. Винаги защитата се разпределя или просто we take our chances.
А шпиони може и да има, но дотук в организацията по защитата в нашия клан, в общия канал, никога не сме 'знаели' къде със сигурност ще е една атака. Винаги защитата се разпределя или просто we take our chances.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Шпионажа в повечето случаи не върши особена работа.Говоря за с6.цом,но съм сигурен,че и на други сървъри е така.Примерно аз си знам офанзивните хора и им пиша,когато трябва да съборим някой.Абсолютно сигурен съм,че не са шпиони и нямам никакъв проблем.След като им смачкаме житниците и хамбара ги оставяме на остатъка от клана да ги довърши с катапулти.Шпионажът може да върши работа ако шпионинът е самия офанзивен лидер.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Някой играе ли още, сървъра навлезе на финална права и се очертава край.
Вчера влизам , един вика за помощ пращам си цялата армия към един и за пръв път- в топ десет номер 6 в нападение . Дано тоя който нападах да не реши да отмъсти че му уцелих най- големия град житница без да искам и му сринах хамбара до нула .
Ако някой още влиза да се обади да обменим опит - кой какво е постигнал.
Вчера влизам , един вика за помощ пращам си цялата армия към един и за пръв път- в топ десет номер 6 в нападение . Дано тоя който нападах да не реши да отмъсти че му уцелих най- големия град житница без да искам и му сринах хамбара до нула .
Ако някой още влиза да се обади да обменим опит - кой какво е постигнал.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Двоен пост ,но все пак предишния е от преди много време и затова имам оправдание.
Днес сутринта Травиан завърши. Или по точно свърши сървъра на който играех. За мен също свърши- нямам намерение да си губя времето с игра от този тип повече. Тези игри почват бавно, после "уж" трябва да стане интересно но истината е че за да постигнеш нещо трябва нон-стоп да дебнеш- една пропусната атака и си аут. Трябва да имаш и късмет- така е системата на играта че ако някой силен те нарочи си загубен.
Моята равносметка- почнах януари с хората от форума , почнахме леко заблудено и бавничко. В първите ми дни само стоях в защита. Около мен имаше доста хора съперници и не бързах да им се навирам в очите. Никой не ме нападна- проява на голям късмет. По някое време почна фаза на касиране на влезлите след мен и на битки със съседи- имах един период в който по цял ден касирах целия ми регион. В този период първия ми сериозен сблъсък с играч който беше до мен и беше слаб но имаше втори акаунт- доста по силен. После осъзнах че беше дребна риба с 4-те си града но тогава ми се стори като легионите на Цезар . С помоща на клана от форума успях да му отблъсна армиите му и да постигна примирие.
За известно време нещата продължиха по старому но играта на навлизаше в нова фаза- доста хора които касирах се отказаха а другите станаха прекалено силни. Клана западна и силни играчи почнаха да ни касират. Хората се отказваха един по един. Мен никой не ме нападна.
Тъй като играта затъпя и стана скучна реших да изляза но преди това да направя някоя и друга атака и за да не прецаквам клана излязох от него и започнах да играя само. Това се случи пролетта и 3 месеца играх самостоятелно без клан. В този период си направих катапулти и избих над 15 акаунта карайки ги да се изтрият. На цялото ми поле бях само аз. През цялото време получавах призиви за кланове но не се обвързах с никой излишно. В този период си развих и градовете и основах най- много градове строейки ги с това което грабех от разрушените. Никой от големите кланове не ме нападна.
Възможността за смела атака и смърт така и не дойде - нямаше кой да ми се опре в зоната ми- дори малцината останали ми плащаха данък за да не ги нападам. Постепенно обаче никой от дребните риби не остана- хората или им писна или нямаше смисъл да играят.
Реших че трябва да изляза или да направя играта интересна и затова си избрах най-силния клан в региона ми- ADF NW и написах дълго съобщение на водача им с молба за присъидиняване.
Приеха ме виждайки че имам доминираща позиция в моята си карта и има какво да преложа. Поех ангажимент да правя защита.
Малко след това един играч от малък клан нападна акаунта който ми беше най-първия и който бях оставил на една приятелка с мисълта да си помагам с него. Акаунта беше малък- само с 3 града но имаше армийка и нападателя я изби. Не можех да оставя това така още повече че разменихме остри думи и трябваше да направя нещо. Проблема беше че основния ми град бе твърде далеч и когато пратих армия да отмъсти попаднаха на подкрепления от клана му. Това беше кофти нещо. Човека се чустваше победител а аз бях прецакан. Това което можех да направя бе да пиша на хората от новия ми клан с молба за военна помощ и дипломаточеска- да заплашат съккланниците на врага им. Аз също ги заплаших с устава на новия ми клан- че ако нападат един нападат целия клан. В реултат последнва славана победа в 4 дневната война- клана на противника ми го изключи, почнаха да го касират а самия той бе смален от 5 на 1 град.
Малко след това ме нападнаха за втори път от как бях почнал да играя- Силен играч от KGB опита столицата ми- за късмет бях струпал цялата си армия там по случайност за да тествам колко жито яде и го размазах - имах стена 20 ниво, герой 20 ниво само на бонус защита, преторианците ми бяха на по 20 а замъка ми на 16. Войската ми наброяваше 15 000 преторианци.
Най- учтиво му писах че няма смисъл да се избиваме и че по добре и двамата да се правим че атака не е имало и е била по случайност. Той прие и до края на играта НИКОЙ не ме нападна- пак късмет.
Малко след това започна последната фаза- чудото- което продължи и до днес. В тази фаза касирания нямаше- никой не беше останал. Градове не развивах- всичко което имах го пращах за строежа - жито, ресурси, армия и помагах на водача на клана с армия да отбива атаките на противниците ми. Тозо период беше най- скучен като действие- нямаш физическо време да следя играта и влизах много рядко само да пусна житото и ресурсите.
имаше един интересен момент- намирането и наказването на еди предател срещу който си пратих цялата събирана в основния град армия от катапулти и елитна конница и му занулих осоновния град за пръв и и последен път през играта влизайки в класацията на топ нападателите под номер 4 . Е- цялата ми армия изгина но какво от това- освободих място за защита.
И така карахме до петък когато най-сетне всичко свърши. Противнците ни с една наистина огромна атака ни струтиха чудото до нула (не че щяхме да победим ако не го бяха струтили- просто противниците ни имаха смазващо превъзходство по брой и ресурси).
Днес играта свърши официално.
Равносметката:
10 града и 3 в другя акаунт.
365 място в класацията на играчите
Само две нападения са ми правили за цялата игра
16 занулени акаунта на противници
Greed city- 138 място в градовете
454 по- атака
658 в защита (защото никой не ме е нападал )
Герой 26 ниво
и още един 30 и двата само на защита.
клана ни беше просто един от многото ADF когато се присъидиних а стана най- силния в цялата група и единствения опиращ се на огромните кланове водачи на KГБ които свършиха играта с 4-5 клана от по 50 човека докато ние имахме само 47.
Няколко пъти получавах предложения за тайно споразумение с водачите им но учтиво отказвах и си карах само с моите си хора
Това е най-дългата игра която съм играл въобще и като такава ще си я помня с кеф макар и да знам че повече няма да играя такива игри.
П.С. Тук чакам анализите на другите
П.П.С. Това да се случи да няма работа в работно време винаги ме избива на разни дълги постове по форумите:)
Днес сутринта Травиан завърши. Или по точно свърши сървъра на който играех. За мен също свърши- нямам намерение да си губя времето с игра от този тип повече. Тези игри почват бавно, после "уж" трябва да стане интересно но истината е че за да постигнеш нещо трябва нон-стоп да дебнеш- една пропусната атака и си аут. Трябва да имаш и късмет- така е системата на играта че ако някой силен те нарочи си загубен.
Моята равносметка- почнах януари с хората от форума , почнахме леко заблудено и бавничко. В първите ми дни само стоях в защита. Около мен имаше доста хора съперници и не бързах да им се навирам в очите. Никой не ме нападна- проява на голям късмет. По някое време почна фаза на касиране на влезлите след мен и на битки със съседи- имах един период в който по цял ден касирах целия ми регион. В този период първия ми сериозен сблъсък с играч който беше до мен и беше слаб но имаше втори акаунт- доста по силен. После осъзнах че беше дребна риба с 4-те си града но тогава ми се стори като легионите на Цезар . С помоща на клана от форума успях да му отблъсна армиите му и да постигна примирие.
За известно време нещата продължиха по старому но играта на навлизаше в нова фаза- доста хора които касирах се отказаха а другите станаха прекалено силни. Клана западна и силни играчи почнаха да ни касират. Хората се отказваха един по един. Мен никой не ме нападна.
Тъй като играта затъпя и стана скучна реших да изляза но преди това да направя някоя и друга атака и за да не прецаквам клана излязох от него и започнах да играя само. Това се случи пролетта и 3 месеца играх самостоятелно без клан. В този период си направих катапулти и избих над 15 акаунта карайки ги да се изтрият. На цялото ми поле бях само аз. През цялото време получавах призиви за кланове но не се обвързах с никой излишно. В този период си развих и градовете и основах най- много градове строейки ги с това което грабех от разрушените. Никой от големите кланове не ме нападна.
Възможността за смела атака и смърт така и не дойде - нямаше кой да ми се опре в зоната ми- дори малцината останали ми плащаха данък за да не ги нападам. Постепенно обаче никой от дребните риби не остана- хората или им писна или нямаше смисъл да играят.
Реших че трябва да изляза или да направя играта интересна и затова си избрах най-силния клан в региона ми- ADF NW и написах дълго съобщение на водача им с молба за присъидиняване.
Приеха ме виждайки че имам доминираща позиция в моята си карта и има какво да преложа. Поех ангажимент да правя защита.
Малко след това един играч от малък клан нападна акаунта който ми беше най-първия и който бях оставил на една приятелка с мисълта да си помагам с него. Акаунта беше малък- само с 3 града но имаше армийка и нападателя я изби. Не можех да оставя това така още повече че разменихме остри думи и трябваше да направя нещо. Проблема беше че основния ми град бе твърде далеч и когато пратих армия да отмъсти попаднаха на подкрепления от клана му. Това беше кофти нещо. Човека се чустваше победител а аз бях прецакан. Това което можех да направя бе да пиша на хората от новия ми клан с молба за военна помощ и дипломаточеска- да заплашат съккланниците на врага им. Аз също ги заплаших с устава на новия ми клан- че ако нападат един нападат целия клан. В реултат последнва славана победа в 4 дневната война- клана на противника ми го изключи, почнаха да го касират а самия той бе смален от 5 на 1 град.
Малко след това ме нападнаха за втори път от как бях почнал да играя- Силен играч от KGB опита столицата ми- за късмет бях струпал цялата си армия там по случайност за да тествам колко жито яде и го размазах - имах стена 20 ниво, герой 20 ниво само на бонус защита, преторианците ми бяха на по 20 а замъка ми на 16. Войската ми наброяваше 15 000 преторианци.
Най- учтиво му писах че няма смисъл да се избиваме и че по добре и двамата да се правим че атака не е имало и е била по случайност. Той прие и до края на играта НИКОЙ не ме нападна- пак късмет.
Малко след това започна последната фаза- чудото- което продължи и до днес. В тази фаза касирания нямаше- никой не беше останал. Градове не развивах- всичко което имах го пращах за строежа - жито, ресурси, армия и помагах на водача на клана с армия да отбива атаките на противниците ми. Тозо период беше най- скучен като действие- нямаш физическо време да следя играта и влизах много рядко само да пусна житото и ресурсите.
имаше един интересен момент- намирането и наказването на еди предател срещу който си пратих цялата събирана в основния град армия от катапулти и елитна конница и му занулих осоновния град за пръв и и последен път през играта влизайки в класацията на топ нападателите под номер 4 . Е- цялата ми армия изгина но какво от това- освободих място за защита.
И така карахме до петък когато най-сетне всичко свърши. Противнците ни с една наистина огромна атака ни струтиха чудото до нула (не че щяхме да победим ако не го бяха струтили- просто противниците ни имаха смазващо превъзходство по брой и ресурси).
Днес играта свърши официално.
Равносметката:
10 града и 3 в другя акаунт.
365 място в класацията на играчите
Само две нападения са ми правили за цялата игра
16 занулени акаунта на противници
Greed city- 138 място в градовете
454 по- атака
658 в защита (защото никой не ме е нападал )
Герой 26 ниво
и още един 30 и двата само на защита.
клана ни беше просто един от многото ADF когато се присъидиних а стана най- силния в цялата група и единствения опиращ се на огромните кланове водачи на KГБ които свършиха играта с 4-5 клана от по 50 човека докато ние имахме само 47.
Няколко пъти получавах предложения за тайно споразумение с водачите им но учтиво отказвах и си карах само с моите си хора
Това е най-дългата игра която съм играл въобще и като такава ще си я помня с кеф макар и да знам че повече няма да играя такива игри.
П.С. Тук чакам анализите на другите
П.П.С. Това да се случи да няма работа в работно време винаги ме избива на разни дълги постове по форумите:)
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 55 guests