ShadowDance

Claymore wrote: ↑

Wed Nov 20, 2019 11:49 am

... да отбележа колко съм разочарован че само Матрим цъка в момента Disco Elysium. Аре да цъкаш The Outer Worlds вместо него бих разбрал, ама Коджима... де да знам.

Баце, дебили секви - аз цъкам Стрендинг-а и Световете едновременно.
А и от това, което съм гледал и, което @Amikae каза за Стар Ворса, ми се доцъка още повече. Чакам Expeditions мода на Control, а ме запалихте и по Titanfall 2. Та тъй. Каквото каза трубадура - много игри (изискващи и доста кинчи) и ограничено гейминг време.

На Елизиума и се точа отдавна, заради всичко в тази игра (най-вече, че постоянно я кръстосваха с Твин Пикс и Тормент-а), обаче отказвам да я играя с пикливата си m235 мишка. И когато тази, която съм си харесал (g603 lightspeed), кантари с PS4 кутийка си е евало фара.

Кое точно от горните изявления поражда тезо 3 емотикона? Пиратлъка, или че се кефя на Шепърд?

Подозирам второто. Поне мен лично ме възмущава. Male Shep гласа е като плужек стичащ се стъкло... просто сакън.

Да, male Shepard визирах. Не че е толкова зле само по себе си, но Дженифър Хейл е институция.

@Claymore , маан, какво стана с инди игрите?!? Сам ли трябва да се ровя в целия им океан.

п.п. сега попаднах на Return of the Obra Dinn (https://www.youtube.com/watch?v=uzB-_Y-PAa8), която освен че визуално изглежда интригуващо, явно има и хубава мистериозна история, която някак ми напомня на куеста Morpheus и, не знам защо, като усещане по-скоро, на "Историята на Артър Гордън Пим" на По. Та може да скоча скоро на нея, защото ми липсва наратив тип What Remains of Edith Finch.

Всеки пада на мост пред фем шеп, ма фак тоя бацил, единственото рпг и за мен, където цялата трилогия си я изиграх с русоляв, плешив, бузест пичага, дето изеба де що можеше у тая вселена.

penzata wrote: ↑

Thu Nov 21, 2019 3:13 am

@Claymore , маан, какво стана с инди игрите?!? Сам ли трябва да се ровя в целия им океан.

п.п. сега попаднах на Return of the Obra Dinn (https://www.youtube.com/watch?v=uzB-_Y-PAa8), която освен че визуално изглежда интригуващо, явно има и хубава мистериозна история, която някак ми напомня на куеста Morpheus и, не знам защо, като усещане по-скоро, на "Историята на Артър Гордън Пим" на По. Та може да скоча скоро на нея, защото ми липсва наратив тип What Remains of Edith Finch.

Не съм пипвал сингълплейър игра от май или април. Нито съм прочел цяла книга освен The Bone Clocks за същото време. Цъкам HotS и Межик Арена, макар че и нея не много последно време, пост-ротацията и бана на Field of the Dead ми прееба двата хубави дека с който си правех Ranked игрите и дейлитата. Забатачиха работата с новия mastery pass, този на Core Set 2020 беше някак по-добър, щом успях без твърде много зор да вдигна макс лвл. Вече съм се тренирал на кратки допаминови цикли от по 10-20 минути явно. И до преди месец, Класик ВоВ, който спрях щото кинти и щото всичките хора с които почнах се отказаха. Ще го реактивирам колкото да вдигна 60 веднъж в живота си (навремето два пъти ми хакваха акаунта в пиратския сървър дето цъках преди да се откажа) и толкоз. Просто не съм имал никакъв импулс да играя уви. Оня ден пуснах отново Hollow Knight за пръв път от февруари, ама абсолютно ми е заминала мускулната памет за тая игра, та пукнах три пъти на Trial of the Fool и бих хикса. Иначе на десктопа ми седят Scanner Sombre, Downfall, Lorelei, Obrah и Paratopic... ама главно седят.

За мускулна памет, координация и мигновенни мисловни дейности (и не само за игри, а по принцип) силно препоръчвам Nex Machina. Тази игра е някакво чудо и, без каквито и да е уговорки, спокойно мога да я нарека шедьовър. Това, което дава йогата на тялото и мозъка, го прави и Некс Махината, само че за мисълта.

Тези дни най-накрая разцъках Celeste и абсолютно всички хвалби по неин адрес за повече от заслужени. Канадците са направили толкова качествен платформър, с по-ограничен брой контроли дори и от на Халоу Найт-а. Геометрията е изпипана до съвършенство, а платформингът е бесмилостен. И най-якото е, че ако не си достатъчно добър на подобен тип игри, разработчиците са сложили допълнителни опции, с които може да направиш гейминга по-приятен - като повече кръв, скоци, задържане по стени без да се свличаш и т.н. Нишо чудно, че миналата година се бори за Гейм ъф ди Ийър, в конкуренция с Год-еца, Спиндерман и Ред Дьед-а.

Perspective (експерименталната пъзел игрица) я чаках от доста време и вече от месец ми стои на десктопа, но уви не стигам до нея.

Аз пак да призова да се пише в тая тема изрично и с големи букви кога неква игрица става за разцъкване на бизнес-лаптоп

Зависи какво ти се цъка, но от горните два поста всички стават, както и повечето сайд-скролинг игрици.

Холи фак, Titanfall 2 чувес, тая игра ме накара да й пляскам като олигофрен след финала. От епика за малко да ме разреве. Толкова бомбастичен, як и ударен е, освен това една от малкото геймки, дето с кеф да й изгледаш затварящите надписи. Ебаси постижението е, най-вероятно заради сравнително малкия екип, като се вземе, че е заглавие от висок тип.

Толкова правилно направена игра не знам откога не се е появявала. Сигурно от пейнкилър насам. Най ама най-здраво пейснатата кампания. Твърде кратка може да бъде, ама няма лабаво. Един слаб или проточен момент. И освен това тук всичко е просто монументално. Всяка една идея вкарана вътре е, за да ти достави личен кеф и удобство. Където други игри се пънат да те изкълчат, за да им следваш свирката, тук няма един елемент, който да не е за удовлетворение на крайния потребител. Дотолкова, че има къмто 50 сървъра, от които да избираш за мултиплейъра, за разлика от 3 в повечето игри - азия, америка, европа.

Юзър експириънс-а тука е учебник и трябва да се изучава от всяка друга компания. Не знам с живи хора как ще е, но на ниво кампания, контроли и всичкото е ултимативната геймка. Толкова интиутивно нещо е рядкост, която трябва да се опази.

Само да вметна, че на борда на The Unreliable вече имам крави. Тази игра ще ме почупи от хумор и фенсървис.


п.п. разцъках демото на Carrion (от чиляците зад Butcher-а). Поредната пикселизирана дивотия. Пичагите я водят "reverse horror game", тъй като играчът поема ролята на огромна, аморфна пихтия, влачеща се из коридорите и недрата на някаква лаборатория, и правеща мармалад от всичките военни и лаборанти, които са я затворили. Демото беше бая кратично, но абсолютен фън. Ще взема да мина бътчъра, докато чакам и нея, и дуум-а.

Titanfall 2 е много яка, само да не беше обратното колкото по-High е настройката на видеото да става все по-неиграемо с тоя блър и ефекти. Не знам каква видеокарта иска за да изглежда добре на макс, ама нещо са пресолили манджата. Иначе кампанията е един път да.

Кравите на борда на ънрелайъбъл са велики, а на разни кашони и сандъци из терена има лого на транспортна фирма firefly...

Блъра и ленс флеъра са първите неща, които махам преди да почна коя да е игра, филмовия грейн също, въпреки че в тайтънфола помага на по-ниски настройки да изглежда по-яко. Въпреки че в тая игра няма моушън блър, но можеш да махнеш depth of field от hud менюто. То е най-горе във видео настройките и се пада четвъртото ads depth of field, ще махне мазането докато се целиш. Освен това можеш да тества да махнеш напълно adaptive resolution fps target да видиш дали няма да се подобрят нещата. Но иначе е красива игра, не мисля, че е много демандинг, освен ако наистина не нагърмиш всичко на юбер макс, където самите настройки правят всичко по силите си да те откажта от тия мераци

мултиплеърът за момента също е най-добрият такъв в историята, всичко е направено, за да ти е забавно и да не се тилтваш. Дося нямам една спечелена игра, но винаги съм в топ 3 на отбора си, даже напоследък mvp, просто често ме изправя срещу хора, вече 150+ левъл, които сигурно го играят това нещо от как е излязло, и не ми дреме, тук и загубата не е толкова болезнена (след 200 часа кой знае как ще де ). Левел прогресията е доста приятна, няма луутбоксове, всичко се отключва в игра, а нещата, които не са се купуват директно, ако ги желаеш с пари и няма слот машини, няма глупости, харесва ти нещо, можеш да го получиш на мига, ако ти се кихат кинти. Жалко че не стана мега хитът, който заслужава, че всички да следват тоя пример, а не на оувъруач кочината, която наистина популяризира мобилната тъпотия в игри извън спортните (там е тъжно състоянието от много отдавна).

Titanfall 2 е бати каръшката история, имаше потенциала, и реално го реализира да е най-доброто нещо евър и малцина го знаят. Въпреки това все още има живо онлайн присъствие и рядко се чака повече от 30 секунди за мач. Предполагам в определени часове ще е по-мъка, ама сравни това с overwatch например и петстотинте им милиона играчи, където ако искаш да не си танк, като нищо може да си чакаш по 7-8 минути от воле.

Преигравам си като хората ся The outer worlds и се чудя колко трее си дивак да правиш на тая игра спиидрън.
Девелопърите коментират как некъв изверг я минава за... 12 минути!
https://www.youtube.com/watch?v=wqpYIrP_IRc