)Иначе наистина играта си е търчане по куестове, но докато търчиш няма да ти е скучно, защото са сложили благо количество куест и юник гадини за трепане. И като свършиш нормала тепърва започваш. От сблъсъка ми с Талос, Мантикората и Лич Драгъна (все специални тегави гадини) на епик съм повече от доволен. Талос го има и на нормал само че е неподвижна статуя. Освен от дропа ест
Но тук наистина е късмет, както разбрах Никола има доста по-голям от мен. Още един плюс за играта - няма да ти се случи да убиеш да речем рак и от него да ти падне чук, всеки пуска това което носи, поради което доста от яките неща падат от кофчежета или от есенсите на шефовете. А на легендарното ниво има и Хидра, но там още само опипвам почвата Иначе сега с експанжъна и всички нововъведения в персонализирането на предмети по твой вкус и ъпгрейдвания и т.н. нещата си стават съвсем благи.
Единствената ми мъка са шефчетата на самите чаптъри/актове (Телкините). Ами...те са едни и същи докато стигнеш до Тайфуна дефакто всеки шеф ти е Телкин. Не знам на подземното царство сега какъв ще е ама се моля за разнообразие. Нещото по което според мен Диабло 2 води са Андариел, Дуриел, Мефисто, Диабло и Баал. Внушават респект гадините! То и тези дето описах горе са наистина сериозни противници, ама са яко опшънал...ако не можеш не ги биеш и само ти е тъпо че има същество в играта, което не можеш уби. За Телкините вече казах. А Талос от меле герой много трудно мре. Хит&рън му е майката
Ама регенерира сериозно и много стън. Лич драгъна като умря много готино тялото му прогори земята и остана като сянка във формата му. Да знам че напомня на смъртта на Балрог-а в Батъл фор мидъл ърт, ама все пак е готино!
