Играно напоследък

[termit]

Fallout 1 си е малко "work in progress" и е доста недоошлайфана игра, но Fallout 2 твърдо продължава да е в топ 3 най-добри игри въобще. Сигурно повече от десет години не я бях минавал (навремето я преигравах поне веднъж годишно поне десетилетие). За 22 години не е остаряла и с ден (особено с widescreen версията) за разлика от Fallout 3 и New Vegas, които и с модове не можах да се накарам да ги подхвана пак. Фактът е, че стилната 2.5D визия, страхотната RPG система, перфектните диалози и world building, нелинейното развитие, черния хумор и божествената музика на Марк Морган не стареят. Играта има дребни проблеми (ИИ, pathfinding и т.н.), но те си бяха там и 1998-ма и не пречат особено.

Аз лично съм на кантар между Fallout 1 и Fallout 2 за по-добрата игра в серията. И двете съм ги преигравал твърде много пъти и ги обожавам, но някак си 1-цата ми стои по-фокусирана - определено не бих казал, че е work in progress. В 2-ката като цяло имаше повече на брой яки моменти, но в същото време спокойно можеш да махнеш някои локации и събития, и това да не се усети особено в играта (New Reno, примерно, и какъв е смисълът на wanаmingos - те са си рескин на death claw?). И има Хориган.

[AlDim]

Не съм съгласен. За мен въобще не може да се прави сравнение в полза на Fallout 1.

Fallout 1 е много кратка, семпла и недовършена игра. Навсякъде има копи & пейст диалози, които не са и особено интересни за четене, companions са адски безлични (и като цяло са безполезни без какъвто и да е контрол върху поведението и инвентара им). Зоните са супер малки и има сигурно по един-два супер елементарни куеста на локация.
Единственото предимство на Fallout 1 е главният лошковец, който е развит много добре и все още го считам за един от най-интересните злодеи въобще. Иначе изглежда "фокусирана", защото директно има таймер за изпълняване на куеста и цялата играта се върти около основната история.

Fallout 2 прави точно обратното - светът е по-важен от основния куест. Контретно Ню Рено го считам за една от най-интересните части на играта. Там е тотален den of villainy и ако до този момент си карал като добър самарянин, в Ню Рено понятията за добро и зло напълно се размиват. Всяка от зоните е далеч по-интересна от която и да е във Fallout 1. Диалозите са невероятни и минават първата игра значително и откъм количество, и откъм качество. Самите куестове също са далеч по-детайлни и забавни. Да, Хоригън е безсмислено дърво, но това просто няма значение. Беше ясно, че няма как да надминат The Master с армията му от мутанти. Companions са супер забавни, от леко лудичкия трайбъл Сулик, през бармана със сърдечни проблеми, на когото му е дотегнало от задниците във Vault City, та до Маркъс, мутантът-шериф на Broken Hills. За сравнение преди имахме "пич, който се казва Иън" и най-интересно беше песчето, защото се казва Dogmeat.

За мен Fallout 1 > Fallout 2 е подобен аргумент на твърдение, че Mass Effect 1 > Mass Effect 2 заради страхотния злодей и много силния централен куест, въпреки че втората игра има далеч по-добри отделни истории, по-добра визия, по-голям мащаб и далеч по-добър геймплей.

[Claymore]

Тука съм с termit-а. Това че втората игра е по-полирана и бъкана със съдържание, не я прави автоматично по-добра. Най-малкото първата имаше доста по-мрачен тон тип "постапокалпсис е факинг шит, обществото ни преди войната също, тая грешка не бива никога да се повтаря". Втората е доста по-лековата, с повече шеги и прочие. Което не е лошо само по себе си, но малко игри всъщност се взимат сериозно и с право, както първия Fallout. Нещо което се губи дори в New Vegas с леко wacky wild west атмосферата, пък камо ли чекиите на килим на Бетесда, които са Fallout 3 и 4... 76 ще се престоря че не съществува. Именно това неразбиране от странна на Бетезда най-много ме дразни - гледат силно сатиричния ретрофутуризъм и общество на Америка преди войната от първите две игри, и най-вече втората и виждат само естетиката. И в резултат някак излизат с извода "Абе бая готино е било да живееш в тая perpetual 50s era хаха" и превръщат много добре обмисленият стил и арт на първите игри в иконография която да плеснат на кутията и да продават мърч. Вместо да си напънат мозъка и да измислят свои варианти и истории на фракциите от 1, 2 и Ню Вегас, просто копипействат. Deathclaws има навсякъде, нищо че бяха резултат от FEV-мутирани хамелеончета от база в Калифорния. Но то за да измислиш нови мутанти или врагове, трябва да можеш да пишеш и светостроиш, нещо което на Бетезда им куца

И за да не излезе нещо друго, много обичам и двете игри, втората е по-полиран и приятен експириънс чисто откъм "консуматорска" гледна точка, но първия ми импонира много повече като тон, сюжет и прочие

[termit]

Моята теза е, че по-скоро Fallout 1 ~= Fallout 2, не че единият е по-добър от другия - просто за мен 1 има силни страни, които липсват или са размити в 2 (и не споря,че 2 има много подобрения спрямо 1). Да поясня за примера ми с New Reno - не че не ме кефи локацията или куестовете в нея (можеш да станеш порно актьор, баси ), но реално ако махнеш цялото New Reno барабар с все куестове, това няма да се усети особено в рамките на цялата игра. Освен това в 2 на моменти има доста автоцитиране с 1 (споменатите wanamingos <-> deatclaws, или касапниците Vault 13 <-> Necropolis, да не говорим че в 1 дори можеш да спасиш Некрополиса, ако действаш бързо).
За дружинката честно казано не мога да кажа много, защото обичам да играя соло повечето време. Сулик ме дразнеше и ме мързеше да го пазя жив докато стане по-силен, май само Горис ми беше симпатичен и си го държах по-дълго, и то най-вече щото в мелето си беше издържлива гадина, особено като полевелне (и има готини level up one liners)

[трубадур]

Я пак като ентелектуалец, ще кажа, че New Vegas (модната разбира се, поне оръжията, дори само това да се пипне и качва нивото като стой та гледай, иначе е кашмер и тя горката) най-много кеф ми е доставила. 1 и 2 от модерна гледна точка са си изпитание да се прецапат, ако нямаш наистина силни носталгични чувства. Особено на фона на divinity original sin 2, дето е от същата гледна точка и с голям свят, и много герои, и много диалози, където всяка буква е озвучена. Но и аз май клоня към fallout 1 за малко по-висока оценка, въпреки явните предимства на 2. Тя е тази, където ретрофутуризмът съществува само в началото, а натам си е индъстриъл постапокалиптичен кошмар насред пустинята, в пропиляно бъдеще, където баш баш очарование няма.

пп. и аз съм по соло изпълненията, в тая поредица партньорите никога не са ми били приоритет и чак на следващи преигравания може да се замисля да возя някой с мен

[Claymore]

Впрочем аз преинсталирах Darkest Dungeon и пропаднах яко в грайнда в опита тоя път да не се откажа преди да я бия и да complete-на колкото мога, включително DLC съдържанието. Вече съм на етап, където дори не ме дразни грайнденето на мисии главно за XP, щото в пари се къпя със 150K+ натрупани и банка която ми носи 5% лихва всяка седмица. Но все пак го карам и внимателно, поради което и толкова бавно напредвам, чаках да вдигна отново арбалетчийка или мускетарка на 6 левел, за да си помисля дори да се пробвам срещу Swine God, щото последния път си го отнесох мощно без някой който да чисти mark-ове. Endless mode-а от The Color of Madness DLC-то пък се оказа супер лежерен и забавен, трепеш си вълни врагове, почиваш малко, айде пак. Ще видя как ще се справя с Darkest Dunegon-а като дойде времето, сигурно overconfidence will prove a slow and insidious killer. Особено след като бих евент боса Brigand Vvulf от първи опит по абсолютно паляшки начин

@трубадур Ако е носталгия, как обясняваш че играх Fallout 1 навремето в 11-ти клас и се размазах? admittedly когато още не играех инди игри и не можех да си помисля да подкарам каквото и да е след 2007. Вече двойката обаче я играх 2014 със сравнително пресния тогава още ROG с който съм в момента, и то след Saints Row 3 и Witcher-ите. Което си е добро си е добро

[трубадур]

@трубадур Ако е носталгия, как обясняваш че играх Fallout 1 навремето в 11-ти клас и се размазах? admittedly когато още не играех инди игри и не можех да си помисля да подкарам каквото и да е след 2007. Вече двойката обаче я играх 2014 със сравнително пресния тогава още ROG с който съм в момента, и то след Saints Row 3 и Witcher-ите. Което си е добро си е добро

зависи кога си бил 11 клас, щото ако е било нейде 2009-2012 диапазона не е като тоя тип игри да е имало какво друго да играеш, освен останалите класики - icewind dale, плейнскеп, балдурс, ала бала, т.е. няма с кво да сравняваш толкова fallout 1 от модерна перспектива и всичко идва до това дали ти се занимава с игра от едно време.

Едва Divinity: Original Sin през 2014-та вдъхна наистина нов живот и после като я енханснаха тотално изби рибата. И беше едно от тия заглавия, която осмислиха съществуването на кикстартър, ма тва е друга тема. Wasteland 2 също излезе по това време, но нея я цъках години по-късно и то режисьорската версия. Ако някой се напъне много може да вмъкне тук диабло или path of exile заради гледната точка, но реално с години нямаше нови игри ала оригиналния fallout и просто нямаше с какво да се сравни до тогава. Та да, този случай не е до носталгия, ама е и до липсва на просто съществуване на нещо по-добро.

Аз си ги харесвам оригиналните fallout, но не се виждам да си ги пусна някога отново, да сме честни, макар че сега докато пиша се виждам как ги прецапвам на две на три, просто заради наистина култовите моменти вътре. Докато New Vegas постоянно си го модвам и цъкам.

[AlDim]

Моите спомени също бяха, че и Fallout 1, и 2 са голяма работа, но играейки ги една след друга в рамките на няколко дни, това просто не е така. Fallout 1 е далеч по-елементарна, отколкото си я спомням. Цялата работа с Shady Sands и рейдърите е много семпла. Убиваш малко монстъри, рейдърите отвличат Танди, спасяваш я и това е. Танди и Арадеш имат само няколко реда не особено интересен диалог. Останалите в селото имат невероятно слаб диалог. Иън се джоийнва без особено явна причина и е просто още един пистолет в началото. После минаваме към Junk Town. Там цялата история с Килиън и Гизмо се свежда до: всеки иска да прецакаш другия и ти решаваш кого да убиеш. Това отнема сигурно 15 минути и остава само един мижав куест за местната банда, който освен това е и мега бъгав. После отиваме в The Hub. Там основният по-сериозен куест е свързан с липсващите каравани (и съответно - с централната история). Иначе има един-два прилични куеста, единия с крадците и другия с Декър. Първият е супер бъгав, но забавен, вторият е доста мех и се свежда до същия избор като в Junk Town. След това идва The Brotherhood of Steel и The Glow. Самият Brotherhood изглежда много яко, но и тук диалозите са супер ограничени и всичко се свежда до - вземи този Power Armor. Накаря имаме Necropolis, военната база и катедралата с още един малък хъб в LA - Boneyard, където пак имаш елементарен избор между две фракции, само че този път бандата са добрите, а регулаторите са лошите. Followers of the Apocalypse са там само за присъствието и петте реда диалог на Никол. Ако липсваха, никой нямаше да разбере.
Най-интересната част на Fallout 1 е историята на The Master, която получаваме от Харълд, посещението на The Glow, Necropolis, военната база и катедралата, както и всеизвестната опция да убедиш The Master, че планът му е продънен, вместо да се биеш с него. Естествено, краят с overseer-ът на Vault 13 също е изключителен. Страничните куестове обаче са в най-добрия случай посредствени и на играта май не й е пукало особено много за тях, при положение, че цялата й цел е да те накара да препускаш през съдържанието максимално бързо.

Как да е, 23 години по-късно Fallout 1 е колкото за 7/10, основно заради приноса си и доста носталгия, но иначе не е остарял особено добре. Изиграването на всичко беше може би 6-8 часа макс, без да помня кой знае колко от предишни изигравания. Междувременно на Fallout 2 още съм му на около средата и съм навъртял 22 прекрасни часа. За мен все още заслужава 9/10 и статус като едно от най-добрите RPG-та въобще. Написана е в пъти по-добре от първата игра, светът е далеч по-пленяващ и геймплеят е огромно подобрение спрямо оригинала. Единствено й липсва по-добър главен лошковец.

1 и 2 от модерна гледна точка са си изпитание да се прецапат, ако нямаш наистина силни носталгични чувства.

Напротив. Цъкам ги след Wasteland 2 и бетата на 3 и Fallout 2 си държи ниво. Единствено тактическият аспект ми липсва.
Основната разлика спрямо модерни заглавия от този вид е, че има само частичен voice over, но диалозите са написани невероятно добре, та въобще не го усещам като проблем.

Да поясня за примера ми с New Reno - не че не ме кефи локацията или куестовете в нея (можеш да станеш порно актьор, баси ), но реално ако махнеш цялото New Reno барабар с все куестове, това няма да се усети особено в рамките на цялата игра.

По същата логика във Fallout 1 можеш да махнеш Shady Sands, Raiders, Junk Town, Boneyard и The Brotherhood без да се усети особено в рамкита на цялата игра. Единствено The Hub, Necropolis, петте минути в The Glow, Military Base и The Cathedral са по някакъв начин важни за развитието на играта. Това не означава, че горните места не трябва да ги има, естествено. Също както New Reno, те допринасят за развитието на света, политиката му и собственото ти преживяване в пост-апокалипсиса.

[termit]

По същата логика във Fallout 1 можеш да махнеш Shady Sands, Raiders, Junk Town, Boneyard и The Brotherhood без да се усети особено в рамкита на цялата игра. Единствено The Hub, Necropolis, петте минути в The Glow, Military Base и The Cathedral са по някакъв начин важни за развитието на играта. Това не означава, че горните места не трябва да ги има, естествено. Също както New Reno, те допринасят за развитието на света, политиката му и собственото ти преживяване в пост-апокалипсиса.

Съгласен за Raiders и (донякъде) за Boneyard, твърдо не за останалите места. За мен селищата в 1 са силно навързани със сюжета, има една постепенна градация на запознаването на героя ти със света - започва с полудиво племе, много назад технологично от всичко останало (и съответно доста безинтересно, тъй като не е представително за по-голямата част от населението в Калифорния). Можеш да го разглеждаш като първи сблъсък с реалността + разширен tutorial, и е логично куестовете там да са доста базови. Получаваш и Mad Max vibe-a от куеста с Танди и първи сблъсък с човешки врази.

Добавка: директното сравнение с Shady Sands в 2-ката е Klamath, и лично на мен това ми е една от най-скучните части от 2-ката при всяко преиграване, което съм пробвал. Та за това определено се кефя, че Shady Sands e кратичко.

После минаваш на границите на "цивилизацията" в Junk Town, където виждаш колко точно са преебани нещата и на места, където теоретично има някаква по-съвременна обществена организация. От там си към Хъба, където вече виждаш следващата градация - голямо поселище, различни организации, борещи се за контрол, и т.н. От тази гледна точка Brotherhood of Steel е напълно необходимо, тъй като дава поглед върху място, където все още държат някакво ниво на технология. За това и е само донякъде съгласието ми, че Boneyard може да се разкара - принципно може да се мине спокойно без регулаторите и бръсначите и цялата галимация там, но Gunrunners показват, че монополът на Братството върху високотехнологични оръжия не е пълен, а Mother Deathclaw дава допълнително инфо за едни от знаковите гадини във вселената.

[AlDim]

Пак по същата логика - New Reno е много важен за тематиката на Fallout 2, защото показва на играча деградацията на обществото, когато то е подчинено на криминални организации. New Reno са силно свързани с останалите места в играта - пробутват наркотици на Redding (опитвайки се да го превземат) и на цяла Калифорния, пращат наемници да тормозят Vault City и т.н. Там е и един от най-интересните персонажи в цялата игра - Майрън.

Всичко това е централно за темите на Fallout 2, в които играчът има избор чия политика и чии решения в пост-апокалипсиса да подкрепи: дали да се застъпи за tribals и техните проблеми (остават назад спрямо останалите групи, често за продавани като роби и като цяло са считани за низши от всички останали фракции), дали да стане част от престъпните среди, присъединявайки се към някоя от мафиотските фамилии в New Reno, дали да служи на интересите на Vault City, които са много чисти и спретнати на пръв поглед, но всъщност са тотални ксенофоби и робовладелци, или пък да мине на страната на Танди и нейното NCR, които имат добри решения за много проблеми, но би отнело политическата свобода на всички, които се присъединяват към републиката и като цяло е компромис. Имаме и опитът за връщане към миналото на САЩ, което е само далечен и недоразбран спомен (Enclave).

Темите във Fallout 2 въобще не са толкова прости, колкото ги изкарвате. Допускам, че сте забравили или някои просто не сте ги видяли в изиграванията си.

[coldie]

Пуснах се на CS:GO
Обаче просто ей така, само за придвиждаване и копчето за смяна оръжията знам.
И то отначало пуска в нещо като рандом отбори (не съм играл с ботове) и се представих добре, и взеха да ме инвайтват в лоби, и там вече ме почупиха, тия не са добре. Тия са бетер ботове. Ама и аз съм си виновен че не разучих малко играта. Картите са доста по-различни. Седя с бомбата на Инферно и не знам къде да отида да я сложа, нито с кое копче...

[Xellos]

Ех, Doom Eternal отмята всички чекбоксове за мега яката игра, де да можех и да стрелям по-добре в паниката...

[трубадур]

Ех, Doom Eternal отмята всички чекбоксове за мега яката игра, де да можех и да стрелям по-добре в паниката...

С кво пляскаш мишок или пад?

[Xellos]

Мишка, падовете отдавна ме отказаха, твърде много бутони ми идват, затова и не съм си взимал конзола от ps2-то насам, а и него го подарих почти ново. Заради това се кефя на Destiny 2 аутоейм системата. A, btw имат там чисто нов ивент тия дни, ама не е повод за пазаруване на екстри там, ама пак контентче некво се има фрии, особено както не съм я пускал месеци.

[трубадур]

Препоръчвам първо буане на коя да е от първите 2 трудности. Тая игра има много правилен изкуствен интелект и в зависимост от трудността си личи. Щото на горните 2 е ебаси ръша на пустиняци от всяка страна. Много агресия, повече демидж и само като човек знае какво прави може да се състейне с достатъчно броня, кръв и муниции. Но определено ме изненада приятно с това, че дори I’m Too Young to Die може да изпоти народа, нищо че нещата са по-бавни и далеч не толкова враждебни.

Много правилно заглавие, покрай него се счупих да гледам интервюта с режисьора на играта, едно от които беше злощастието, което беше джо роган, останалите бяха страхотни.

А и тоя клип, където гледат спийдрън на играта е баси купона:
https://www.youtube.com/watch?v=PH2-oM7IWpY