Post
by penzata » Tue Jan 30, 2018 9:42 am
Hellblade: Senua's Sacrifice е отвяваща игра, която те сграбчва за гърлото с една ръка, а с другата ти изтръгва сърцето; захвърля тялото ти на земята, блъска те, разпарчетосва те и накрая, когато изпитваш болка с всеки къс от тялото, внимателно събира парчетата и ти дава покоя, от който те е лишавала през цялото време.
Hellblade е далеч от стандартния 3rd person екшън-адвенчър и се различава драстично от предходните игри на Ninja Theory - Heavenly Sword, Enslaved и рибуута DmC: Devil May Cry. И няма как да бъде по друг начин, когато историята на играта се гмурка в бездната на психичните заболявания и психозата и ни дава един от най-ненадеждните, плашещи и същевременно трагично-чаровни главни герои, не само в гейминга, но в изкуството като цяло.
Ninja Theory са сътворили игра, която е не само визуално пиршество (самите те определят Hellblade като "независима ААА игра"), но и преживяване, различно от повечето игри, нагазвайки в необятната, ненадеждна, плашеща, неразбираема и ужасяваща територия на психичните разтройства.
Ninja Theory се превърнаха в един от най-любимите ми разработчици. Не е истина какво са сътворили и с рибуута на Devil May Cry. Визуално, графиката и арта на играта са прекрасни, коренно различаващи се от всички други части на поредицата и от излязлата по същото време осъвременена Devil May Cry 4: Special Edition. Контролите са направени изключително мазно, правейки комбинациите за различните атаки лесно изпълними и удовлетворяващи. А сменената визия на главния герой е едно от най-смелите решения, които съм виждал във франчайзова поредица изобщо. Ако съществува класация за най-добри нови дизайни на емблематични герои, то Данте със сигурност би бил на първо място.
DmC: Devil May Cry Definitive Edition е страшно пристрастяващ хак енд слаш.
The hardest battles are fought in the mind.