Играно напоследък

[трубадур]

Аз затва се държа за Titanfall 2 като удавник. Ся я цъкам на мастър дификълти, освен това искам да отключа скиновете на титаните с голи жени по предния капак, въобще и тая кратка 4-5 часова игра, вече й навъртях безобразни часове. Вкарах се в мултиплейър, лайф сървиз шитните като пустиняк и тва си е. Нема излазане. Някой ден ще се върна към сингъла по-яко... може би. Щото дори code vein е по-яка с хора, проблемът е, че па там нетуъркинга прави заглавията на юбисофт да мязат сякаш тия диваци знаят какво е сървър.

Хелблейда не знам за кво го бавя, аз и Транзистора бавя и кво ли още не. Просто като те пристрасти няква лайв сървиз шитня да отключиш още нещо и още един мач и малко по-висок ранг и ала бала - наркотик си е. Откак скинах с близърд нещата са по-поносими, ама докато бях на Оувървоч вълна ми влияеше зле на здравето буквално.

[penzata]

Моментът, в който осъзнаеш, че "с времето ставаш все по-дъбър, батко" е прицелес. След най-малко десетина часа бъхтене (да, толкова съм абен ), най-накрая измаризих Genichiro Ashina в Секирото, и чувството е несравнимо.

[Xellos]

Понеже нямам намерение до дълбока старост да си купя която и да е конзола от пс2 насам, се задоволявам да гледам тия дни God Of War бързи уолкове и кът сцени. Доста благо зяпане дори старите анимации, заместват ми чудесно поредния сериал по тв-то за губене на време. Особено на 4-ката ся с едно 5 часово клипче Аll cutsceneс complete story си прахосвам уикенда без да се нервя на геймплея.

[penzata]

Изсекирих!
И сега е моментът да се потупам няколко пъти по рамото.

Завърших с Return ендинга, опатках абсолютно всичкото бос (до което можеш да се докопаш в този ендинг), и до края "най-трудният" си остана Геничиро Ашина. Не че нямаше босове, които съм бил с дни , но когато се срещаш с Геничиро, за първи път не можеш да избозиш бос отзад и трябва да преминеш през всичките му стадии лайк а баус - точно при него се научаваш да използваш механиките на играта като хората, най-вече ако играеш без бъфове и простетик арм. И ми бе толкова труден, просто защото реакциите ми не бяха достатъчно точни (или се възгордявах твърде много), а бях запаметил всичките му движения и удари. Реално, от него започва играта на играта , така както трябва да се играе.

Друг голям плюс е, ако успееш да вземеш димън бел-а по-рано - който вдига нивото на трудност на играта, дава повече кинчи и предмети, но и те научава да парираш. Прайслес (е, на цената на малко повече смърт, де)!

Секирото е солиден ГОТУ. Толкова се зарибих, че взех (за първи път) и си пуснах нг+ и ще изкласвам и останалите три края. Направо не ми се играе нещо друго, ако няма тази превъзходна, дебнеща парираща система имплементирана като танц. А чувството за постижение, което изпитваш след като обстойно изследваш някой бос и го измаризиш на края е неописуемо.

[Claymore]

Shadowrun: Dragonfall е скромен шедьовър на съвременните cRPG-та. Размазах се, почти един куест няма който да не предлага интересна перспектива към света и персонажите които го обитават. А loyalty мисиите на другите шадоурънъри са супер, най-много ми харесаха на Глори и Айгер, макар на Глори да има малко лудонаративен дисонанс, щото ако нямаш Етикет: Street примерно, трябва да избиеш култисти за да събереш доказателства и да убедиш Марта да ти даде ключа за ward-овете в храма на култа. Но и последния избор и туист в края на играта бяха много готини. Аз... освободих

Spoiler: show

Feuershwinge

щото не ми даде душа честно казано.

Как да е, супер яка е играта, много по-хубава от Shadowrun Returns.

Сега почнах Shadowrun: Hong Kong и пак има фейслифт откъм интерфейс, функционалност и определени визуални детайли, особено в Матрицата. И партито за сега са интересни, най-ме кефи плъшата шаманка и руснака с дроновете за момента. Язък че няма още игри в тоя свят. Ама нищо, както съм на RPG kick може някоя от правените от играчи кампании за Hong Kong да подхвана. Пък после Wasteland 2 или Divinity: Original Sin може

[penzata]

След Секиро-то пробвах една нощна на Nioh - еми, изобщо не я подхващам тази игра в подходящия момент, защото неминуемо правя сравнение със секирото, а игрите са коренно различни. Не си падам по игри тип диабло с една камара луут (тип бордерландс 2) и кънтент, а Ниото ги има в изобилие. А и толкова много свикнах с парирането (и всичките дифенсиф скилс) в първата игра, че блока и доджа във втората ми изглеждат адски убито. И геймплей-а на битките ми изглежда страшно забързан - движенията и ударите не са резки като в Секиро, просто са адски забързани. И на екшън видео моуд с 60fps, графиката определено много страда, особено (отново) в сравнение с тази на Фром Софтуер; трябва да пробвам 30fps моуда, за да видя дали разликата не е огромна, но за момента ми изглежда адски дървена (пък аз не съм човек, който би се оплакал от подобно нещо).

Началното интро беше адски зарибено, все едно гледах рикап от предходните епизоди на някой южнокорейски сериал. Яко е, че Ниото ти позволява да използваш три различни "стойки", които може да сменяш мигновено в битка, а това позволява най-различни подходи към самата. И със сигурност имаше още хубави неща, които ми направиха впечатление, просто не подхващам играта в точния момент, заради което ще я оставя за малко по-натам; може би след Блъдборн.

В нг+ Sekiro, най-вероятно, придобива геймплей-а, желан от Фром Софтуер - сякаш ню гейм е като туториъл за самата игра. Но за да стане това, задължително трябва да се играе с димън бел и без чарма на Куро, заради който в ню гейм не сме получавали chip damage, и перфектното париране вече е абсолютно задължително. Играта позволяваше на голям част от босовете да отнемеш (чрез стелт умения и търсене на пролука) първия живот, още преди да започне битката. Еми, в нг+ вече не желая да го правя. Влюбих се в тази игра.

[AlDim]

Минах най-накрая Dark Souls. Ако не броим супер безобидната финална битка, две-три невероятно дразнещи нива и някои леки бъгове, играта си беше страхотна. Бойната система не е на нивото на Nioh, но е доста приятна все пак. Мрачната атмосфера и разказаната по много интересен начин история създават уникално усещане. С модовете, които й сложих, изглеждаще много добре. Цъках Prepare To Die Edition-а на 4k 60 fps с подобрени текстури и лава.

[AlDim]

Не знам как е възможно, но визията на Dark Souls 2 е много под нивото на първата игра и контролите са супер дървени също (нещо е преебано откъм sensitivity на контролера). Wtf.

[трубадур]

Да, нямаш 360 градуса свобода на действие, ми вместо това движението е насечено на парчета. Т.е. можеш да завиваш на определен градус, да речем на 20, 40, 60 и т.н. но на 56 градуса не можеш. Сигурно най-малоумното нововъведение в цялата поредица. А визуалният даунгрейд може да се пребори (донякъде), ако ползваш навсякъде факла. Първоначалната идея е било да я ръгаш у всяка зона и да е много тъмна играта, демек да решаваш дали ще имаш щит, факла, второ оръжие, жезъл и т.н. но нейде по пътя заебават, тотално изриват яките текстури и наслагват некви мега посредствени и явно е било адски ръш на финала, щото е една от многото игри с безобразен даунгрейд, спремо промото в Е3.

Има и добри страни, все пак й навъртях бая часове, но си е най-слабият фром софтуер продукт, а аз съм от тия, които помнят каква беше първата версия на първите дарк соулс на пеце. Тая поне от вратата е играема и стабилна на компютър. Плюс с най-доброто длс в поредицата, това й качва точките. От друга страна изключително наглите и лакоми практики около нея, с цената, диелситата и накрая "пълното" издание мина под радара за съжаление. Добре, че хората поне плакаха на пустиняк, когато римастъра на Дарк Соулс 1 излезе за пълна цена, а за предишни собственици само на 50% намалена, освен че и махнаха първото издание напълно, а то с модове е по-доброто (както и ти си взел правилното решение с припер ту дай едишъна).

[AlDim]

Поцъках DS2 2-3 часа и това нещо е пълна мизерия.

Визията продължава да е dogshit/10, въпреки че играта е с 3 години по-нова от DS1. Все едно е правена от друго студио, които не няма представа какво върши. Това не важи само за нивата, ами и за враговете. Изглеждат ужасно.
Геймплеят е зле с тия контроли, супер долнопробните менюта на инвентара и май дори няма нормално блокиране с меч?
Има ли някакви модове, които закърпват положението? Погледнах на nexusmods и нищо не ми се видя особено интересно.

По бързата процедура спрях този шит и пуснах тройката да видя как са нещата там. Еми всичко е абсолютно OK! Контролите са 1:1 откъм усещане като DS1, визията отново има правилна атмосфера и е премахната лекото тромаво усещане от първите две части, с което малко повече ми мяза на Nioh.

[трубадур]

Тройката е нещо като ултимативния Соулс, за мен 1 си остава най-добрата, но 3 се играе много по-мазно и приятно. С това на ум, 2 си изисква нагаждане от гледна точка на играча. Техническото подобрение спрямо първата не може да се игнорира, щото 1 с излизането си и последвалите години мощно модване не са пренебрежими спънки. С това на ум, няма кой знае какви модове за две, освен меме модовете. Бтв, какво играеш, оригиналното издание или Scholar of the First Sin (за съжаление има значение коя версия се цъка).

Но виждам как може човек да се оповръща докато я мъчи. Освен основният хъб и може би 2, нека са 3, ако сме по-добронамерени, зони, останалото е доста грозно и лемаво. Плюс контролите, плюс бъговете, щото натам си е бало дома в разни зони, особено хитбоксовете са кошмар (и пак беше по-добре от дарк соулс 1 в началото, фром софтуер го не владеят компа, не знам секиро как е), с други думи и аз като говоря за нея не знам как има семплите 50 часа, ама те

бтв това е доста яко видео, ако не я играеш двойката поне е информативно:

https://www.youtube.com/watch?v=UScsme8didI

малко извън контекст, но около това видео се развирхи ебаси ютуб простотията, тъй като един друг пич направи час и половина отговор, а след него един направи 10 часа (не се ебавам) отговор на отговора

[AlDim]

С това на ум, 2 си изисква нагаждане от гледна точка на играча. Техническото подобрение спрямо първата не може да се игнорира, щото 1 с излизането си и последвалите години мощно модване не са пренебрежими спънки. С това на ум, няма кой знае какви модове за две, освен меме модовете. Бтв, какво играеш, оригиналното издание или Scholar of the First Sin (за съжаление има значение коя версия се цъка).

Техническо подобрение?
Единственото подобрение е, че е малко по-добър порт на PC и поне ти дава да си нагласиш сетингите нормално. За сметка на това един мод на текстурите и мода за разделителната и първата игра става почти идеална, докато тук и арт стила, и осветлението е някакъв пълен шит. Тук-таме има динамични сенки, но дотам.

Цъкам стандартната версия, не Scholar of the First Sin. Чувам, че тя е още по-зле.

Засега просто ще прескоча играта. По никакъв начин не ме мотивира, докато DS3 ме грабна за 2 минути.

п.п. Сетих се на какво ми прилича Dark Souls 2. Същия bs като в Devil May Cry 2. Правена е от други хора в същото студио, които нямат никаква представа какво е направило оригинала култов.

[трубадур]

Доста по-добър порт е, от воле си е 60 фпс и то стабилен, с факла се виждат подобренията в светлината, поддръжка на мишка и клавиатура, макар да ги няма бътън промптс, и никви крашове. Но поне имаш по-приемливата версия, Сколарс е махни бегай, плюс че е и по-бъгавата версия. С това на ум, как пуснаха Dark Souls на пеце е един от най-големите провали, ти си играл ту дай едишъна барабар с де що сигурно има смислен мод. Спрямо това Дарк Соулс 2 изора в техническо отношение. Аз не я сравнявам с други игри, а с това, което дотогава Фром ни сервираха. Като гледам едва Секиро им е истинското пеце заглавие, където май всичко работи както се предполага, че трябва, въпреки че лично аз нямах ядове и с Дарк Соулс 3.

Но иначе заебавай двойката (гледам, че си го направил ), минусите са твърде големи и то в геймплейно отношение (движение, битката с контролите, нефелен изкуствен интелект и кретенски хитбоксове, направо не знам как тая игра струва маса пари да се направи, а сколарз изданието буквално мяза на ърли аксес заглавие), плюс грозен свят без атмосфера. Но, да, 50 часа, чувес. Просто пвп-то и длс-то не е истина колко компенсират. Плюс дето казах 2-3-те хубави зони.

[AlDim]

Само не ми е ясно как Dark Souls 2 е най-високо оценената игра от поредицата на Metacritic... Wtf.

[AlDim]

Хмм, Dark Souls 3 също има невероятни малоумия...
Играта си е съвсем в духа на DS1, докато не стигнеш до Firelink Shrine, където не само всичко е супер безлично а-ла стандартно RPG, ами обикалях половин час, докато установя, че играта е минала от отворен дизайн в стил Symphony of The Night към някакъв булшит, в който трябва да ходиш на огъня и да "пътуваш" до следващото ниво. What the fuck?? Махнали са един от най-добрите елементи на оригинала.
Също ако се гътнеш при пича с катаната, трябва да чакаш 20 секунди на вратата към Firelink, докато се махне мъглата. Това няма начин да е заради лоудване. Шибаната игра лоудва каквото и да е за 2 секунди от главното меню.

п.п. Интересно ми е каква точно е механиката, когато Fire Keeper-ката се обяснява "touch the darkness within me"