Коджима многократно е изказвал желанието си, че иска да прави филми и в бъдеще Коджима Пръдакшънс със сигурност ще правят филми; Дет Страндинг изглежда точно като такъв или по-скоро прилича на хай-пръдакшан валю сериал, с чаптър разделението на сюжета. Адски красив и интригуващ сериал, със страхотни кътсцени и великолепен саундтрак, най-вече от страна на Low Roar. В интерес на истината, от тези 5-6 часа, геймплейът сигурно е 1/5, най-много 1/4.
Вече разбирам култа, около Коджима - супер завъртяните истории, които измисля, карат масса народ да му се прекланя. Разбирам и тези, които го ненавиждат - този човек има нужда от редактор или по-скоро, абсолютно задължително, не трябва сам да пише историите си, а единствено да ги измисля. В началото на играта имаше такъв мощен инфодъмпинг, който би накарал дори Салваторе да се изчерви. Когато диалогът не е добър (а това е поне в половината от времето), е наблъскан с такава отвратителна експозиция, която, ако по някакъв начин не си разбрал, ти се повтаря, потретва и набива в канчето още емнайсе хиляди пъти: милионите пъти, в които чух, че Сам трябва да кънектне всички, да кънектне Америка, че ако Америка не се кънектне, светът загива, и че Америка и американците трябва да се кънектнат
, почти ме накараха да пронижа тъпанчетата си с контролера. Коджима изпитва нужда още в началото на играта, да обясни и предъвче цялата мистерия, която караше хората три години да тръпнат в очакване, с възможно най-скапания похват. Не казвам, че историята е лоша, тъкмо обратното, но качеството на диалога и начинът, по-който Коджима подхожда към него и историята, бутат адски надолу цялостното усещане. Да не споменавам, че всеки персонаж с изчанчено име (а всичките са такива), държи да ти обясни "историята" зад прозвището си с най-елементарен маниер.Виждам как бегли пет минути геймплей и след това, около час кътсцени, биха прогонили много геймъри. Играта наистина е специфична. Бавното начало адски ми харесва и щеше да бъде още по-силно, ако го нямаше целия инфодъмпинг. Продукт плейсмент-а също може да е доста дразнещ за някой - стамината се вдига като люскаш огромно количество Монстър енерджита и може да извади доста хора от потапянето в играта.
Въпреки "чудатостта" на повечето персонажи, актьорската игра е супер. Да, персонажът на Норман Рийдъс е като изваден от Одещите Трупове, и в моментите, в които е сам
и говори със себе си, имаш чувството че наблюдаваш Джон Маклейн (даже един от чиляците се казва Die-Hardman, буха-буха, буха-буха), а когато ръмжи, сякаш Том Харди се е вселил в него, но за мен тези елементи са по-скоро приятни, отколкото дразнещи.И след всичките тонове глупости, които написах, за които на никой не му дреме, да вметна нещо и за геймплей-а - реално това, което всеки геймър наистина го интересува. Мда, поне през първите пет-шест часа (най-вероятно и през цялата игра), геймплейът е точно такъв, какъвто изглежда в клиповете и стриймовете - един безкраен одещ (авно някой много си пада по тези ходещи мъртъвци
) от точка А до точка Б лууп. Няма как да го обясна, защото отстрани изглежда наистина потресаващо скучно, но това безкрайно ходене, балансиране на багажа (с L2 и R2, а в повечето пъти и с двата бутона едновременно, докато не ти изтръпнат пръстите), който си накачулил като муле и поставянето на "кънекшъни" (под формата на знаци, стълби, пощенски будки, въжета за катерене и т.н.) в обграждащата те обстановка, е адски зарибяващо, и един вид успокояващо, преживяване. Схващам идеята на Коджима за кънектването, което е направено яко и чрез "ко-оп-а" с всички други играчи, които странстват из опустошена Америка: от геймърите зависи дали ще си помагат или пречат, което най-вероятно е и цялата идея на играта, дали хората могат да работят заедно за едно по-добро утре. Но разбирам и защо, подобен геймплей би отказал адски много хора.Дет Страндинг наистина е странна игра - волкинг сим геймплей-а се оказа толкова пристрастяващ, че изпитвам повече нужда да странствам из великолепните местностни, отколкото да разбера историята зад дет страндинг събитието.
Освен това е single player без микротранзакции и са я направили на UE4, демек върви добре дори на моята евтина карта с почти всички настройки на макс. Бтв субнах в Ориджин за 1 месец и я джиткам за 15 евра, вместо да я купувам за 60.
.
Аз само на мас ефекта си джиткам с дефаулт ПИЧА, заради гласа главно като има избор в играта. То и озвучението в Световете си е на макс левъл. Постоянно си припявам джингъла на спейсърс чойс тия дни. Екипажа бие повече на копиран от Мас Ефекта, ма е бая по-плосък. На Първати гласа е много... приятен, ама другите мое да мрът. Анатомичните рисунки на дзверовете са гениални бтв.
