Изиграх Bloodborne аз и съм доволен, но не непременно от нещата, които очаквах, че ще ме задоволят. Всъщност From Software направиха един малък рекламен трик с играта, че дори и малко ни поизлъгаха. А именно, че играта не е по-casual и дори напротив, много е трудна и те "едвам я минавали".
Тази лъжа ще им я простя обаче, защото ако не ме бяха излъгали, вероятно нямаше да си взема играта им и щях да пропусна история разказана по истински добър и нестандартен начин.
Всеки играл Souls игрите знае, че особено много сюжет и кой знае каква история в тях нямаше, с изключение в някаква степен на Demons Souls, към което ще се върна малко по-надолу. From Software в досегашните си игри по-скоро загатваха за неща и ни оставяха сами да интерпретираме какво се случва, без да полагат особени усилия да събудят интерес в нас защо тези неща се случват и защо ги гърбим всички тия гнусни гадюги. Мога да потвърдя, че подходът им и в Bloodborne е такъв, с разликата, че в тази игра са положили огромни усилия всъщност наистина да изградят един доста детайлен свят, в който се случва нещо ужасно. Има причина и мотиви за всичко, което се случва, и те са ни достъпни под формата на доста повечето персонажи и кратки кътсцени в сравнение с предишните игри, също и в различните писъмца, които са на пръв поглед пълни с доста crazy talk, но най-вече в събитията, които се случват пред очите ни. Уникалният им успех в това си начинание е във факта, че играта може да бъде изиграна без грам да се възприеме историята и това няма да попречи на човек да се наслади на атмосферата и прекрасния дизайн на нивата. Но ако отделим нужното внимание, ако мислено си отбелязваме правилните детайли по време на прогреса ни в играта, ако се вслушваме достатъчно добре в малкото, но страхотни монолози на персонажите, то в кулминацията на играта получаваме последните парченца от пъзела и пред нас се разкрива история не по-малко болна от умопомрачителните твари, с които е популиран света на играта.
Към всичко това трябва да се добави и факта, че играта има 3 алтернативни края, които не са експлозии в различни цветове, а са изпипани и всеки един носи огромни последици, и коренно различна съдба за главния ни герой. Не само това, през цялото си продължение играта ни изправя пред привидно малки, но в последствие много важни избори, които допълнително правят всеки playthrough уникален сам по себе си. Давам пример - стигате до определено място в играта, което се води нещо, като safe haven за малкото останали живи хора. На това място може да се пращат живи хора, ако сте достатъчно сръчни да ги откриете и да ги накарате да ви се доверят. Там могат да се съберат поне няколко странични персонажа. Нищо особено, на пръв поглед. Малко по-напред в играта срещате един доста окаян полугол човечец, играта ви дава визуален хинт, че нещо в него не е съвсем наред, но и него може да го пратите при другите. Ако го направите, то един по един хората там ще започват да изчезват и ако една конкретна жена е там, то и тя ще изчезне, изядена от този канибал, освен ако вие не се опитате да го спрете, но ако го направите, ще откриете, че в него се крие доста свиреп демон, който не е никак лесен за убиване. Но да се върнем към жената, която той може бързо да погуби и вие никога да не разберете, че ако беше жива, евентуално щяхте да откриете кървава диря от столчето и до едно подземие, в което тя тайно е родила едно уродливо бебе и изпаднала в истерия. Това жалко същество може да бъде убито и пуска един от итемите, който е част от алтернативен ендинг на играта. Съществото е на едно посичане обаче си седи и си гука кротичко на земята до майка си, която хлипа отчаяно. Аз го убих, тя умря заедно с него и това беше едно от най-гадните неща, на които съм ставал свидетел в игра и ме накара да се почувствам адски зле.
Но да не забравя да си спазя обещанието и да се върна към Demons Souls. Това е и подсказка за всеки, който си спомня света на тази игра, защото ако си спомняте за The Old One от Demons Souls, това ще ви накара доста да се замислите за събитията в Bloodborne. За мен Bloodborne е най-малкото духовен наследник на Demons Souls, ако не и нещо повече. Помислете си, преди да подхванете играта.
Иначе прословутата трудност никаква я няма. Играта е най-трудна в началото, което отново не е особено трудно, а към края аз вече босовете си ги вземах на хак енд слаш. Така че всеки, който е бил отблъскван от трудността, може да не се притеснява от Bloodborne. Играта е значително по-casual от предшествениците си, така че захапвайте я!
Ако имате PS4, особено ако сте фенове на Лъвкрафт, няма по-добра игра за вас в момента!
Изписах тлъст пост за Dishonored и слабостите й и за двете книги на Dreamfall Chapters, които изиграх уикенда, само че като ми иска логин и дадох назад, не ме върна към поста ми, а към логина. 