Да поспамим още малко ;) - They come in great numbers!

[The Dragon]

Снежанка си вървеше из гората и се чудеше кво да прави. ‘Бах ти тъпото име – мислеше си тя – Снежанка! Ма така е, майка и смъркаше “снежец” нон-стоп, дъртия темерут и той не изоставаше, кво друго да я наредят, освен Снежанка? Пак добре, че не са ме нарекли .... абе не можа да се сети кво например можеха да я нарекат. Тегли една псувня, от която листата на близките дръвчета пожълтяха, а една катерица падна с изпънати крака от върха на един бор, и продължи нататък.

Беше съобразила да подреди ловеца така, все едно глутница вълци са си подреждали пъзел с частите му, после са се изнервили, и са разритали пъзела из цялата гора; беше съобразила и да го облече в своята рокля, така че да изглежда, че вълците са се позабавлявали именно с нея. Сега беше спокойна, нямаше да я търсят. По принцип не беше много съобразителна, то ако беше, нямаше да се остави тая кукумявка, мащехата й, да се опита да я очисти, ама 4-те “червени дяволчета”, които изгълта с “ред-бул” явно си казваха думата. Кво си я казваха – направо крещяха, копелетата. Дилъра й каза да не взема повече от едно за 24 часа, ама- първо, всички дилъри така разправяха, и второ, тя обичаше да експериментира. В резултат на сегашния й експеримент пътеката след нея беше осеяна с мъртви животинки – ножът излиташе от ръката й с поразяваща точност, при най-мизерния намек за движение. Беше облечена в дрехите на ловеца (съобрази да ги свали, преди да го разфасова ), и беше взела всичките му оръжия. А копелето беше маниак – “Heckler&Koch”MP-5 с удължен пълнител, два ножа “Stealth” ( 375 долара единия, беше разглеждала сайта в интернет), карабина “Сайга” (‘баааах, тия руснаци немат равни) и “Desert Eagle”50-ти калибър. ‘Баааа, как е ловувал тоя бе?” – помисли си Снежанка – Сигурно е чакал мечките да се съберат по бързеите да ловят сьомга ( как се изкефи, че има “Animal Planet”), изчаквал е да се съберат поне сто и петдесет парчета, и е нападал с крясъци като 10-те разузнавача на 9-ти десантен батальон от съветската армия, когато видели, че две немски дивизии са обкръжили скрития казан с водката. Дааа, цяло чудо си беше, че се справи с него, но копелето я подцени – познаваше я от малка, беше свикнал да я гледа размазана като противните часовници на Дали, и не долови опасност в думите “Абе, я дай да видя кво пише на тоя нож” Е, ами bad idea, пич – помисли си Снежанка. После се замисли за себе си – как е могла да бъде такъв бльон през всичките тези години? Ясно беше, че дъртата кукумявка не я харесва, щото и след всичките пластични операции, които си правеше тя, и след тоновете хероин и хашиш, които пушеше Снежанка, малката пак беше по-красива. Та ясно беше, че кралицата не я харесва, ясно беше и че няма да остави положението така, ( спомни си кво ставаше всеки път, когато дъртата видеше в интернет, че някоя я е надминала по красота – максимум два часа след това в двореца се появяваха някакви чужденци, кралицата им казваше нещо, те казваха “Нон че проблема”, и на другия ден в новините пишеше “Акула изнасили и изяде “мис Свят”, или “Гарга-камикадзе се взриви в лицето на “мис Вселена”) Но когато се размотаваш 24/7 с фолио в ръка и пакети хероин в джоба, или за ранзообразие се излежаваш пред оригинално ориенталско наргиле с още по-оригинален ориенталски хашиш, много-много не те ебе кво става около теб... Мдааа, поне докато злобната ти мащеха не те изпрати с някакъв ловец-психопат в гората. Цял късмет си беше, че предишния ден дилъра и пробута тази нова стока – беше му писнало да я гледа размазана, а и искаше да засили оборота. Както и да е, сега беше в гората, и нямаше намерение да се връща. А гората си беше гора, не някакъв мизерен парк. Рода на баща й притежаваше мястото от поколения (това беше официалната версия; всъщност дядо й беше избил всички, които беше заварил тук, и беше обявил мястото за свое, а като говорим за маниаци – дядката беше Маниака! С главно “М”! ), и гората си беше гора като през 12-ти век, примерно. Та Снежанка се мотаеше и забиваше все по-навътре между дърветата, без никаква идея къде отива или какво ще прави. Всъщност тя не беша такъв заплес, просто години наред единствената й грижа беше да си намира местенце, където да не чува досадния шум на олигофрените от двореца, и да си се друса на спокойствие. Но ето че в критични ситуации можеше да действа бързо и решително. Докато се кефеше на новите неща, които откриваше в себе си, Снежанка се озова на малка поляна сред огромни дъбове, с още по-малка къщичка в единия край. Рефлексите и бяха на ниво (и как иначе, с 4 парчета “витамини за наемни убийци” в кръвта) – светкавично се хвърли странично в тревата, и падайки, изпрати къс откос с “Хеклер”-а в прозорците на къщичката. После се превъртя по корем и с отскок като ловуваща невестулка се шмугна между дъбовете. Заобиколи къщичката и от към задната страна се покатери на покрива. Съжали, че няма гранати – щеше да пусне една в комина. Както и да е, всичко си беше тихо и спокойно – май в къщето нямаше никой. Снежанка счупи една керемида, пусна две парчета през комина, и долепи ухо на покрива. Нищо. Тишина. Май беше чисто. Стисна единия нож между зъбите, “Хеклер”-а - в дясната ръка, хвана се с лявата за стряхата и с изпънати крака се метна надолу и напред през разбития прозорец. Рижави останки от котка бяха полепнали по отсрещната стена – откоса деветмилиметрови сладури не беше отишъл нахалос. “Бах та в тъпата котка – каза й мислено снежанка – кво дремеш на прозореца? Не знаеш ли, че може да ти отнесат главата така?” Моментално се сети, че самата тя в момента е идеална мишена, и с гмуркане се озова под едно от седемте легълца, които бяха подредени до стената. “Деба, кви са тия детски ковчези – помисли си Снежанка – метър и десет, тук само гъза не мога да си скрия.” Изпълзя изпод леглото, разритвайки порно-списанията под него, и трескаво заоценява ситуацията. “Значи – седем легла, маса, седем стола, седем мърляви чинийки, седем чашки, седем лъжички......аааааа.
-Снежанка започна да откача -’Баааах ти откачените сектанти! Що сичко ви е по седем бе, ненормалници?” Е да де, беше ясно, че просто къщето е обитавано от седем.... ама именно там беше проблема – седем КАКВО? Гадните малки легълца, гнусните малки чинийки, масата, столовете, на които не можеше да седне, без коленете й да й запушат ушите.... “Деба лилипутите гърчави живеят тука, мамка му, къде се забих и аз?!- мислеше си тя – Сега ще вземат да ми довтасат цяло стадо генетични изгъзици, и с тия порно списания под леглата.... мноо ясно кво ще им се прииска. Погледа й пробяга по списанията – не, нямаше гей-порно, бяха си само stright. “Хмммм... да видим. Има ли електричество? Дръжки! Мамка му – една добра идея пропадна. Щеше да изпили крушката, докато се получи малка дупка, после да я напълни с барута и куршумите от 5-6 патрона от “Сайга”-та, да я обвие с тиксо (ако келешите имат тиксо в къщичката), и да я завинти обратно на мястото й. “Добре де, няма ток... Така... С кво си светят – погледа и попадна на газената лампа в ъгъла. –‘бах ти ужаса, газена лампа!!! Поне рибарска с батерии нямат ли?” Провери навсякъде – нямаше. Но пък в един долап имаше стъкленици с очи, и буркани с разни други части. “Супер – помисли си Снежанка – намърдах се точно където трябва. Бе знаех си, че нищо свястно не можеш да очакваш от седем мутанта, живеещи заедно, при тва без електричество и течаща вода” Изсипа очите от две стъкленици зад печката, и ги напълни с газта от газената лампа. После откъсна парче от един чаршаф (откъм долния край – към средата бяха лекьосани и втвърдени), и запуши стъклениците с плата. Обърна ги надолу, та тапите хубаво да се накиснат, и се замисли за следващия ход – избора на позиция. Изведнъж се сети, че можеше просто да драсне из гората, но май й харесваше да се прави на Джейсън Борн. Пък и вече беше късно – изострения й слух долови тътренето на седем чифта тежки обувки по пътеката, и гъгненето на седем кривозъби устенца. Погледна предпазливо през прозореца, но навън вече беше тъмно като в .... “абе много тъмно, в гъз не съм влизала” –помисли си тя. Огледа отново стаята – да се прикрива зад леглата нямаше смисъл; можеше просто да се изправи в средата на стаята, и когато уродите отворят вратата, да започне да стреля, но не знаеше нито как са въоръжени, нито какви са им уменията, а и така щеше да убие евентуално първите двама или трима пред вратата – другите щяха да имат време да се пръснат из тъмното между дъбовете, и тогава щеше да стане напечено... За момент се изкуши от мисълта за преследване в мрака, но все пак не знаеше нищо за враговете, освен, че са високи по метър и малко, чекиджии са, и държат очи в стъкленици. А едва ли някой им ги е изпратил по пощата, така че май беше по-добре да внимава. Вдигна поглед нагоре – къщичката беше тип “хамбар” – нямаше таван. Късмет. Хвана се за носещата греда, с рязко набиране се изстреля нагоре и се прилепи в ъгъла. Точно навреме – гадовете бяха пред вратата.
“Някой ми е пипал порното”-писна един още от прага. “Млъквай, капут, на теб все някой ти е пипал порното – срязаха го другите. Как па няма да ти пипнем лепкавите списанийца!” Главчестите уроди се клатушкаха в тъмното между леглата. “Някой ми е ял в чинийката – разквича се друг – има засъхнали гадости в нея” “Олигофрен, нищо им нема на чиниите, само от месец не сме ги мили. А тва засъхналото са ти сополите, кой па ше яде баш в твойта мазна чиния, аре млъквай, че ми наду главата”.
“Братлета, сериозно – някой е влизал в къщата” – обади се най-едрия. “Аре и тоя – отчая се предишния глас – абе кво ви става на всички бе? Казах ви да не ядете толкова от тия гъби, ма не – кой да слуша!!! Изядохте всичко, да ви еба майката, и сега ви гони параноя” “Стига мрънка, педал – ревнаха всички – кво сме виновни, че дрискаш през трийсе секунди и не можа да ядеш гъби? Как можа да объркаш пургативите с екстази бе, тъпанар? И аз кво сега, кат ме стегне запека да танцувам ли в кенефа с твойто екстази бе, капут? Аре дрискай сега и мълчи!”
“А аз като ви казвам, че някой е влизал тук, не си приказвам глупости – избуча пак най-едрия. Току-що настъпах парче от котката! Я дайте лампата да светнем!
“ Сега – помисли с снежанка – не им давай никаква преднина! Протегна се надолу – лампата беше точно под нея – и сграбчи главата на мутантчето. Вратът му леко припука, а тиквата му избумтя глухо в пода, когато Снежанка го пусна. Другите се суетяха около котешките парчета. Аре бе, кво прави тоя с лампата бе? –изгъгна едрия – Добре, заеби, сигурно пак си е настъпал патката и се е претрепал. Дайте някаква запалка да светнем! Искрата от запалката освети в бяло физиономиите им. На девойката не й трябваше втори поглед, за да разбере, че убивайки тия създания, прави услуга на всичко живо по земята, освен на горките червеи, личинки и бактерии, които ще изядат труповете им. Ех, ако знаеха какво ядат, щяха да предпочетат гладната смърт, ама.... Както и да е, да мрат гладни или да ядат лайна – нямаше време да мисли за тях.
Безшумно като сянка се метна от гредата точно в центъра на кръга, който изродите бяха образували около котката, ножът й потъна между ребрата на единия, излетя оттам със замах и продължавайки същото движение преряза гърлото на друг, докато тя с ляватa си ръка изтегли “Desert Eagle”-a и пръсна от упор черепа на големия главчо. Другите трима се разбягаха, “Стелт”-а застигна единия и го прикова през врата към стената, втория нож пропусна (аааааахх, shit!!! -помисли си Снежанка – резил!!! ), но само защото копелето се спъна в мъртвия си шеф и се просна по очи на пода, където го застигна оловото от “Ийгъл”-а. Главата му просто изчезна. “ ’Баааах, кво са направили тия израелци?!-мина й през ума – бе не ги обичам много, ‘ма заради тоя пистолет им опрощавам и световната конспирация, и контрола върху световния капитал...” Оставаха още два изрода! В мрака над главата и профуча желязо – явно келешите имаха оръжие, и тя с кълбо се претъркли напред, долепяйки веднага гръб до стената. Стискаше пистолетите и се ослушваше, затаила дъх, а на лицето и беше изписано “най-после открих за какво живея” В къщичката беше адски тъмно, а в мрака около нея щъкаха два не съвсем дружелюбни мутанта. Можеше да стане сериозно. Тогава се сети нещо, претърколи се отново напред, в движение измъкна запалката от безжизнените пръсти на хипофизната недомислица, и се залепи в другия ъгъл. Драсна запалката в крака си – не искаше и за миг да изпуска нито единия пистолет, извади едната стъкленица от джоба си, и запали фитила. После разби стъкленицата в най-далечната стена, скочи, и с прикриващ огън от двата пистолета се изнесе гърбом през вратата, отнасяйки я с касата. Докато падаше по гръб навън, видя в светлината на огъня черен уродлив силует, който тичаше към нея с брадва в ръка. Първия изстрел го засили назад, а втория го подметна от земята. “Хеклер&Кох”-а беше добър, безспорно, беше дори перфектен картечен пистолет, но когато искаш врага ти да изглежда като ударен от малък астероид, и имаш “Дизърт Ийгъл” в ръка.... ами избора си идва автоматично. Оставаше още едно джудже. Изведнъж почувства, че я наблюдват, и беше права – ръждива стрела от арбалет почти одраска бузата й. “Откъде пък знам, че е ръждива? – помисли си девойката – Айде, тия мърлювци чиниите не си мият, та няма да са им ръждиви оръжията! Ръждива е била, сигурно съм лепнала тетанус само от тва, че мина покрай мен!” Запали втората стъкленица с газ, и я метна по интуиция натам, откъдето дойде стрелата. Добър ход – от тъмното излетя квичаща огнена гад, и изфиряса през разбития прозорец, преди девойката да може да реагира. “Да го гоня из гората? Или да го оставя да изгори? Като гледам в колко ката парцали са се омотали, дълго може да търчи така.... А! –явно се сети нещо. Стана, поизтупа се от мърсотията, и спокойно влезе в горящата къща. Хвана се за носещата греда, повтори упражнението с набирането, и след секунди изпълзя на покрива. В ръката си стискаше “Сайга”-та. “Така де, цял ден не съм имала случай да я пробвам.” Изправи се до комина, притисна крак в него за стабилност, и махна капака на оптиката. Подпаления таласъм се виждаше и с просто око – светлинката беше на около 600 метра, и се вдигаше нагоре – явно изрода изкачваше някакъв наклон. Погледна го през оптиката и веднага се дръпна – не е добра идея да гледаш огън през оптически мерник. Абе оптика.... оптиката е за лигльовци. Извъртя карабината странично и стреля. Огнената топка се срина надолу по сипея....
Снежанка вече знаеше какво ще прави. Беше открила себе си, гората беше необятна, а дори и да не успееше да се сдобие с нови патрони, все пак й оставаха ножовете. Наркотиците щяха да й липсват, но беше чула уродите да говорят за гъби, а и сто процента някъде растеше тревица.... И още нещо – само още някой да я нарече Снежанка!!! “The Blair Project” май й подхождаше повече....

[The Dragon]

http://www.mgforums.com/forums/attachme ... entid=2816

[Koruin]

http://www.adykosu.home.ro/Idiots_of_Th ... index.html

[Daggerstab]

ШОКИРАЩИ РАЗКРИТИЯ!
Божидар е фен на братя Стругацки!

http://churchbg.com/viewtopic.php?topic ... tart=10&19
(темичката по принцип е за извънземните, но след претърпения психологически шок не стигнах по далеч от втора страница...)

[The Dragon]

20 npuзнaka, че сте циганин:

1. Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.
2. Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.
3. Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu вce cъщuтe.
4. Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.
5. Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa Цeнтpaлнa гapa.
6. Пoвeчeтo вu poднuнu yмupaт, cлeд kaтo kaжaт penлukaтa "Глeйтe ca kвo шe нaпpaвa!"
7. Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!\
8. Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.
9. Cмятaтe, чe Дoм Пepuньoн e бoc нa мaфuятa.
10. Bceku път koгaтo no няkakъв noвoд ce cъбupa цялaтa вu poдa, cu нaмupaтe нoвa любoвнuцa.
11. Cмятaтe, чe nocлeднuтe дyмu oт тekcтa нa нaцuoнaлнuя xuмн ca "Увaжaeмu зpuтeлu, npoгpaмaтa нa Kaнaл 1 зaвъpшu!"
12. Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.
13. Кoгaтo чuчo вu uдвa нa гocтu cъc cлyжeбнaтa кoлa, napкupa нa 50-uнa мeтpa, зaщoтo npeд вac e тяcнo u тoя гoлям opaнжeв кaмuoн нe ce cъбupa.
14. Дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa вu uмa noвeчe здpaвu зъбu oт вac.
15. Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.
16. Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.
17. Пoлuвaтe peдoвнo тeмeнyжкuтe, зacaдeнu в дeтcкoтo кopитo зa къnaнe.
18. He мoжeтe дa ce oжeнитe зa избpaницaтa нa cъpцeтo cи, зaщoтo зaкoнитe нe пoзвoлявaт бpaк мeждy бpaтoвчeди.
19. Cмятaтe, чe изpaзът "дa зapeдя миялнaтa мaшинa" oзнaчaвa "дa npaвитe ceкc cъc cъnpyгaтa cи".
20. Пo тoaлeтнaтa ви xapтия имa зaглaвия и cнимки.

[Yan]

Behold a true genius:PPPPPPPPPPPPPPPPPPP

Powered by Sparki

Ми накрая се ядосах и прочетох финалната битка, където чернокожия помля някакъв демон, а после пребиха една убийца с тухли.
Иначе прехвърлих книгата оттук-оттам, ма не мога да се насиля да я прочета.
Което е жалко.
Жалко е, защото ако Ериксън беше направил един главен герой, който да е симпатичен, поддържащ каст от запомнящи се и описани в повече от два реда герои, беше фокусирал повече и по-внимателно върху тези магически раси (които наистина са готини) и най-важното: беше създал свят, за който ти е приятно да четеш и за който да те е грижа... тогава щеше наистина да напише фентъзи, което конкурира Станек или Паолини за титлата "нов крал на фентъзито".
Вместо това той е разсипал много добрите си идеи с тежък, почти нечетивен стил, много, но пък бегло описани и неприятни герои, които са излишно много и постоянно се стреми да създаде някакви гротескни картини на кърви и гадости, които трябва да минават за реализъм.
Само, че аз си имам нерви и като чета една книга, искам тя да ме грабне и сама да ме понесе през страниците си, а не постоянно да се напрягам докато я чета, все едно раждам слон.
Така, че мнението ми за книгата си остава отрицателно и по никакъв начин няма да се докосна повече до тази сага. А за любителите на сложното, усукано от интриги и политики фентъзи (каквото аз по принцип НЕ обичам) бих препоръчал Грег Кейс и "Шипковия Крал" - това е вече изпипана книга, не отстъпваща по абсолютно нищо на Ериксън нито по епичност, нито по реализъм и далеч превъзхождаща го като стил, герои и атмосфера.
А за нормалните фентъзи-фенове, които искат да полетят на крилете на магията докато четат, минавайки през невъобразими приключения - книгата е "Ерагон", фентъзито, което завладя света.
Пък накрая, разбира се може да вземете стандартното и май най-правилно решение - купете си новата книга за Дризт

Браво, Не-блис! "Белгариад" е отлична поредица, пипната във всяко отношение - като герои, като диалог, като сюжет, като интрига... За мен това фентъзи е ненадминато както от други автори, така и от самия Едингс (макар, че всичките му книги са много добри). Но "Белгариад"... това е върхът на сладоледа. В тази книга автора успява действително да докосне душата на читателя, да разпали уют в нея (във фермата на Фалдор), да го разсмее (Силк форевър!), да го държи на тръни(като сцената в гората на дриадите). "Белгариад" е крем дьо ла крем - най-доброто от фентъзи-жанра, събрано в едно.
Иначе аз все пак реших да продължа Ериксън. Да ви кажа, бях малко рязък вчера с книгата, но раздразнението ми се засилва. Продължавам да виждам, че книгата има потенциал, появиха се и първите готини герои (Круппе е много забавен, а за Крокъс дори ми пука), но всичко си остава доста забатачено. Също бях потресен от лекотата, с която Ериксън ползва Джордан като склад, взимайки си която идея му върши работа- звънтежа на монетата, мракохрътите, Пътищата (тук Лабиринти)...
Оф, трябваше Едингс да напише тази книга...

Не верно на колко годинки трябва да си, за да сътвориш подобно нещо?

[Xellos]

Има доста неща -

http://ftlbg.com/ma3x/music/--=BG=--/--=Humor=--/

[Benedict]

http://www.pishtova.net.tc/

Без коментар

[Ambartanen]

Едно тестче от Сивостена:
http://www.4degreez.com/misc/personalit ... er_test.mv

[Ghibli]

Е, вече официално можете да ме наричате The Mental Patient :)
Но няма да си призная какво е точно, срам ме е :)

[Roland]

Paranoid: Moderate
Schizoid: Low
Schizotypal: Low
Antisocial: Low
Borderline: Moderate
Histrionic: High
Narcissistic: Moderate
Avoidant: Low
Dependent: Low
Obsessive-Compulsive: Low

Jeez, I'm such a bitch Нацелили са ме напрао перфектно...

[Regsa]

Ето това е истинското ми "Аз" :

Paranoid: Low
Schizoid: Moderate
Schizotypal: Low
Antisocial: Low
Borderline: Low
Histrionic: Low
Narcissistic: Low
Avoidant: Low
Dependent: Low
Obsessive-Compulsive: Moderate

[JaimeLannister]

Paranoid: Low
Schizoid: High
Schizotypal: Low
Antisocial: Moderate
Borderline: Low
Histrionic: Low
Narcissistic: High
Avoidant: Low
Dependent: Low
Obsessive-Compulsive: Low

Мдааа....

[Moridin]

Paranoid: Low
Schizoid: Moderate
Schizotypal: High
Antisocial: Low
Borderline: Moderate
Histrionic: Low
Narcissistic: Low
Avoidant: High
Dependent: Moderate
Obsessive-Compulsive: Moderate

[Random]

Disorder Rating Information
Paranoid: Low
Schizoid: High
Schizotypal: Moderate
Antisocial: Low
Borderline: Low
Histrionic: Low
Narcissistic: Moderate
Avoidant: Low
Dependent: Low
Obsessive-Compulsive: Low