Точно това въобще не би ме притеснило. Фантазният подход, за който говорих в Ефремов, не предполага задължително разбиране - само усещане. Yeah bring that dream on ... as long as I feel it, I feel it.Jen wrote:Обаче, Калине, това, което мен ме притесняваше на моменти, а мисля, че и теб би те притеснило, е пак вид нецялостност - на връзката между автора и читателя. Ериксън действително притежава много голям интелектуален и писателски потенциал. Но то и точно за това е лесно понасянето по инерция. На места е осезаемо как в старанието си да държи авангарда на собствения си размах, не си дава сметка какво прави читателят в този момент - ориентира ли се кви са ся тез кучета, същите ли са като онези другите, що се мотат тука и къв е да му се невиди тоз свят…примерно.
Да не докарваме нещата до крайност като казваме „Е, той просто изисква от хората да мислят”. Защото първо, това все пак не е Уравнението на Шрьодингер, и второ – какво като мислиш? Когато юздите са изпуснати дотолкова, всъщност трябва да си му вътре в главата, за да се ориентираш. И е опасно вероятно точно в този момент да спре да ти пука „какви наистина са тез кучета и кво дирят тука”, щото си се уморил. [...]
Повече обяснения would be self-defeating.
В тоя смисъл макар че Ериксън донякъде да е тръгнал по фантазийния подход, все още е доста по-класически автор на фентъзи. Няма начин напоследък да не се повлияеш от тези нови течения в sf и явно така е станало и с Ериксън, но според мен той иска много повече да напише епично фентъзи, отколкото да експериментира. Така че си клони към втория, рационален подход, с всички уговорки. 
