Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Това към Amelia, нали?
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Amelia
Ти щото направи паралел с ATLA. (Апропо, щяхте да пишете с мъжа ти статия за ATLA. Има ли прогрес или дропнахте идеята?)
Май и ДиаДора ще го захваща.
Смятам да опукам минимум 50 серии (толкова съм дръпнал в моментна) пък натам ще преценявам.
Писал съм в Лудостта за първите 7 епизода, щото тук едва ли не, някои хора ще си помислят, че ги троля, а то това са си откровените ми впечатления.
По-късно ще пиша и в АнимеС...вече, за да троля.
Там най-лесния начин да тролиш е просто да напишеш каквото ти е на душата. Все някой ще го приеме за провокация
.
Seitokai Yakuindomo 2 ep. 13 - последен епизод. Краят беше тъпичък, обаче пък сезонът ми хареса. Не виждам голяма разлика между този и предишния. Приятно и разтоварващо.
Ми ти и един човек от АнимеС (Belgarion) сте виновни.не те виждам с One Piece - не мисля че е твоя тип аниме
Ти щото направи паралел с ATLA. (Апропо, щяхте да пишете с мъжа ти статия за ATLA. Има ли прогрес или дропнахте идеята?)
Май и ДиаДора ще го захваща.
Смятам да опукам минимум 50 серии (толкова съм дръпнал в моментна) пък натам ще преценявам.
Писал съм в Лудостта за първите 7 епизода, щото тук едва ли не, някои хора ще си помислят, че ги троля, а то това са си откровените ми впечатления.
По-късно ще пиша и в АнимеС...вече, за да троля.
Там най-лесния начин да тролиш е просто да напишеш каквото ти е на душата. Все някой ще го приеме за провокация
. Seitokai Yakuindomo 2 ep. 13 - последен епизод. Краят беше тъпичък, обаче пък сезонът ми хареса. Не виждам голяма разлика между този и предишния. Приятно и разтоварващо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Аз затва не пиша в АнимеС - ще ме баннат за отрицателно време както имам навика да се изразявам.
Пусни си мнението и тука - има шанс да се получи разговор с повече от човек и половина. Прочетох го и не виждам нищо тролско в него. Никой няма да те линчува - не си длъжен да харесваш ОП все пак.
Но определено не мисля, че има смисъл да се мъчиш до 50-ти епизод. Анимацията няма да стане по-добра - евентуално може да почнеш да харесваш арта като му свикнеш. На тоя тип шонен епопеи май никога не си им бил фен, а ОП въпреки хумора и якия свят буквално дави зрителя в отоко но роман и евтин шонен патос (на който аз лично се празня). Нататък почват да го развлачват безмерно - някои аркове са почти негледаеми. Бе не те виждам да го догледаш и това си е.
На мен ми прилича на АТЛА заради богатия свят (тоя в ОП е доста по-богат и оригинален всъщност), хумора и главния герой, който е някъв хлапак-веселяк като Аанг. Но реално не си приличат чак толкова.
За АТЛА Сашко беше подхванал да пише нещо и го заеба. Аз ще трябва да го преизгледам наново, че мина време и загубих фийлинга. И без това ми се гледа непрекъснато - ще го изцъкам пак в недалечно бъдеще и може да довърша писанието на Сашо.
Пусни си мнението и тука - има шанс да се получи разговор с повече от човек и половина. Прочетох го и не виждам нищо тролско в него. Никой няма да те линчува - не си длъжен да харесваш ОП все пак.
Но определено не мисля, че има смисъл да се мъчиш до 50-ти епизод. Анимацията няма да стане по-добра - евентуално може да почнеш да харесваш арта като му свикнеш. На тоя тип шонен епопеи май никога не си им бил фен, а ОП въпреки хумора и якия свят буквално дави зрителя в отоко но роман и евтин шонен патос (на който аз лично се празня). Нататък почват да го развлачват безмерно - някои аркове са почти негледаеми. Бе не те виждам да го догледаш и това си е.
На мен ми прилича на АТЛА заради богатия свят (тоя в ОП е доста по-богат и оригинален всъщност), хумора и главния герой, който е някъв хлапак-веселяк като Аанг. Но реално не си приличат чак толкова.
За АТЛА Сашко беше подхванал да пише нещо и го заеба. Аз ще трябва да го преизгледам наново, че мина време и загубих фийлинга. И без това ми се гледа непрекъснато - ще го изцъкам пак в недалечно бъдеще и може да довърша писанието на Сашо.
Amelia
Примерно в Detective Conan се наблюдава прогрес някъде през 200 епизода.
Той ми е нещо като еталон. Почва 3 години преди OP, но поне за времето си е с по-технически съвършена графика. Говоря за условията на шоненска сапунка естествено, не бих го мерил с разни кратки ТВ шедьоври от онази епоха.
В него пък много рядко има централен сюжет, я голяма част от случаите са откровено тъпи. Ма си го харесвам.
В заключение - любовта е нерационално чувство.
50 серии от OP няма да ми навредят. В момента не ме хваща нищо освен Mushishi.
Обаче го има едно нещо, което аз наричам "ефекта на сапунката". Колкото и да ти е противно или да кажем безразлично едно нещо, ако редовно консумираш количества от него, в едни момент ставаш зависим и почваш да чувстваш дискомфорт, ако спреш да получаваш редовната доза.
За 50 серии съм сигурен, че няма.Анимацията няма да стане по-добра
Примерно в Detective Conan се наблюдава прогрес някъде през 200 епизода.
Той ми е нещо като еталон. Почва 3 години преди OP, но поне за времето си е с по-технически съвършена графика. Говоря за условията на шоненска сапунка естествено, не бих го мерил с разни кратки ТВ шедьоври от онази епоха.
В него пък много рядко има централен сюжет, я голяма част от случаите са откровено тъпи. Ма си го харесвам.
В заключение - любовта е нерационално чувство.
50 серии от OP няма да ми навредят. В момента не ме хваща нищо освен Mushishi.
В момента (години по-късно) не ми прави лошо впечатление, но пък едва ли ще го обикна.може да почнеш да харесваш арта като му свикнеш
Обаче го има едно нещо, което аз наричам "ефекта на сапунката". Колкото и да ти е противно или да кажем безразлично едно нещо, ако редовно консумираш количества от него, в едни момент ставаш зависим и почваш да чувстваш дискомфорт, ако спреш да получаваш редовната доза.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Soredemo Sekai wa Utsukushii ep. 1 - почна добре, но накрая показаха краля...блях. Вярно, че не съм таргет аудиторията и не трябва да имам претенции, обаче и за фенсървис беше плиткоумно. Ако беше за мъже (съответно кралица) пак щеше да ми е тъпо.
Mahouka Koukou no Rettousei ep. 1 - леле ква тъпня. Сестрата е невероятно задръстена и сервилна. Иска ми се да и се случи нещо наистина гадно. Общо взето няма за какво друго да се гледа, освен да се изясни какво злодейство е замислил протагониста - щото е очевидно, как има нещо особено лошо наум .
Още епизод-два и ако не го развият в кандидат за световен диктатор, дропвам заглавието.
Captain Earth ep. 1 - замисълът е някакъв идиотски, обаче имаме ашарени картинки, механичен дизайн на корем, архитектско порно и невероятен бюджет за анимация (поне в първи епизод).
Някак ми напомня за Robotics;Notes.
Засега ще го следя.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns ep. 1 - не съм гледал предишните серии, но смятам да им обърна внимание ако това ме зариби.
Засега обаче е зле. Ситуациите и дедективските загадки се трупат адски фалшиво. (Пак ли това с китайската двойничка на главната героиня? За 101 път?)
Има известен потенциал да запълни времето докато чакам бавния превод на Detective Coanan, но засега ми прилича повече на онази тъпня Tantei Gakuen Q.
Nisekoi ep. 13 - още един относително по-забавен епизод.
Majin Bone ep. 1 - някакъв грозно анимиран идиотизъм. Единствените плюсове: керъктър дизайнът малко ми напомня за Tetsuwan Birdy Decode и хипермалоумната финална песен.
Нищо за мен тук.
Дроп.
Kenzen Robo Daimidaler ep. 1 - лошо анимирано, грозен механичен дизайн, малоумен ечи сценарий, задръстен хумор.
Дроп.
Опитах да гледам и Kamigami No Asobi. Не че е лошо нарисувано ама пестят анимации, а и не съм в настроение за точно такъв вид шоджо.
Епизодът почна откровено тъпо - харемът на главната героиня се биеше помежду си...може би за нея ...иии се оказа, че това всъщност ще се случи в края, а трябва тепърва да изстрадаме цялата драма как се е стигнало до там. 
Мразя когато история почне по този начин.
Не може да се каже, че съм го дропнал, понеже не изгледах целия епизод.
Значи скип.
Много анимета се струпаха наведнъж, а през уийкенда не успях да гледам почти нищо освен горните.
Не съм минал и през 1/3 от нещата, които исках да проверя, така че оставям новата серия на Mushoshi-то за малко по-натам...може би за вдругиден.
Mahouka Koukou no Rettousei ep. 1 - леле ква тъпня. Сестрата е невероятно задръстена и сервилна. Иска ми се да и се случи нещо наистина гадно. Общо взето няма за какво друго да се гледа, освен да се изясни какво злодейство е замислил протагониста - щото е очевидно, как има нещо особено лошо наум
.Още епизод-два и ако не го развият в кандидат за световен диктатор, дропвам заглавието.
Captain Earth ep. 1 - замисълът е някакъв идиотски, обаче имаме ашарени картинки, механичен дизайн на корем, архитектско порно и невероятен бюджет за анимация (поне в първи епизод).
Някак ми напомня за Robotics;Notes.
Засега ще го следя.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns ep. 1 - не съм гледал предишните серии, но смятам да им обърна внимание ако това ме зариби.
Засега обаче е зле. Ситуациите и дедективските загадки се трупат адски фалшиво. (Пак ли това с китайската двойничка на главната героиня? За 101 път?)
Има известен потенциал да запълни времето докато чакам бавния превод на Detective Coanan, но засега ми прилича повече на онази тъпня Tantei Gakuen Q.
Nisekoi ep. 13 - още един относително по-забавен епизод.
Majin Bone ep. 1 - някакъв грозно анимиран идиотизъм. Единствените плюсове: керъктър дизайнът малко ми напомня за Tetsuwan Birdy Decode и хипермалоумната финална песен.
Нищо за мен тук.
Дроп.
Kenzen Robo Daimidaler ep. 1 - лошо анимирано, грозен механичен дизайн, малоумен ечи сценарий, задръстен хумор.
Дроп.
Опитах да гледам и Kamigami No Asobi. Не че е лошо нарисувано ама пестят анимации, а и не съм в настроение за точно такъв вид шоджо.
Епизодът почна откровено тъпо - харемът на главната героиня се биеше помежду си...може би за нея
...иии се оказа, че това всъщност ще се случи в края, а трябва тепърва да изстрадаме цялата драма как се е стигнало до там. Мразя когато история почне по този начин.
Не може да се каже, че съм го дропнал, понеже не изгледах целия епизод.
Значи скип.
Много анимета се струпаха наведнъж, а през уийкенда не успях да гледам почти нищо освен горните.
Не съм минал и през 1/3 от нещата, които исках да проверя, така че оставям новата серия на Mushoshi-то за малко по-натам...може би за вдругиден.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Seikoku no Dragonar ep. 1 - това е задръстено, и като сюжет, и като арт и като анимация. Въпреки че няма почти нищо общо, ми напомня за старото Fate/stay night и една от героините е proxy на Saber, а сеюто имитира маниерите и. За мен заглавието е среднист боклук, а и нищо в него не ми хваща интереса (щото принципно си гледам и боклуци ).
Дроп.
Isshuukan Friends. ep. 1 - нещо не ми допада историята и отношенията между героите. Същите познати и изтъркани от употреба училищни клишета "ученикът X не е общителен", но повторени всяка седмица. Освен това в основата на сюжета лежи напълно невъзможна болест. Ако героинята забравя 80% от нещата, как въобще си взима изпитите?
Обаче всичко е толкова красиво нарисувано и анимирано, че смятам да се задържа на борда само заради арта.
Gokukoku no Brynhildr ep. 1 - дизайните са доста безлични, а историята ми напомня на тъпните от horror поредиците "...no Naku Koro".
Дроп.
Bokura wa Minna Kawaisou ep. 1 - нещо не ме кефи това. Персонажите са до болка познати и вицовете са до болка познати.
Както знаете нямам проблем с тафталогиите, но точно тези герои и хумора от сорта на "Gokai da!", където без да иска момчето вкарва момичето в двусмислена сексуална ситуация и съответно си изяжда боя, са ми леко противни. Особено, когато се случват през минута-две.
Дроп.
Blade and Soul ep. 1 - заглавието се развива в неочаквано богат и добре нарисуван свят. Бая пари са хвърлени в продукцията.
За жалост има няколко значителни недостатъка.
Най-големите са в сюжета и диалозите. Събитията са хаотични, решенията на героите са глупави, а репликите или са безсмислени или експозират абсолютно очевидни неща. Gonzo тук повтарят глупостите си демонстрирани примерно в Samurai 7 - някъде на заден план има комплексна история, но тя стига до зрителя, чрез поредица от абсурдизми.
Другите проблеми са в прекалено балетизирания екшън и в това че физиономиите на всички женски персонажи са като на порцеланови кукли. С непроменен грим (а говорим за средновековни селянки), лъскави и силно ограничена гама от изражения.
Светът ми е интересен, но историята и героите - не.
Дроп.
Akuma no Riddle ep. 1 - по замисъл е безкрайно идиотски и фенсървисно. Вземете част от сюжета на Danganronpa и във всяка една от ролите сложете леко модифицирана версия на Юно от Mirai Nikki. Ето такъв ще е резултата.
Обаче има и плюсове.
Арът и анимациите са по-трепач и от двете заглавия, авместо извратена мечка имаме един абсолютно изперкал даскал психопат убиец с гласа на Томоказу Сугита .
Главната героиня засега също ми е симпатична. Не я избива на продължителни силни чувства. Действа бързо, рационално и решително. Ефективна е, като терминатор. В сравнение, другите убийци се вживяват прекалено.
Другото - има намек как целия клас е експеримент и нищо чудно жертвата да се окаже нещо съвсем различно. Т.е. има потенциал (Който неминуеми ще изпортят, ама хайде първо да стигнем до там.)
Идеята за шоуто е малоумна, обаче ме забавлява и засега ще го следя.
Tonari no Seki-kun ep. 14 - Руми е сладка, когато се вживява за съдбата на кремвиши и ябълки. И стига с тези титани мамка му, превеждат се великани!
Senyuu. Specials ep. 3-4 - бях забравил колко е свежо това шоу. Липсва ми.
За мен заглавието е среднист боклук, а и нищо в него не ми хваща интереса (щото принципно си гледам и боклуци ).Дроп.
Isshuukan Friends. ep. 1 - нещо не ми допада историята и отношенията между героите. Същите познати и изтъркани от употреба училищни клишета "ученикът X не е общителен", но повторени всяка седмица. Освен това в основата на сюжета лежи напълно невъзможна болест. Ако героинята забравя 80% от нещата, как въобще си взима изпитите?
Обаче всичко е толкова красиво нарисувано и анимирано, че смятам да се задържа на борда само заради арта.
Gokukoku no Brynhildr ep. 1 - дизайните са доста безлични, а историята ми напомня на тъпните от horror поредиците "...no Naku Koro".
Дроп.
Bokura wa Minna Kawaisou ep. 1 - нещо не ме кефи това. Персонажите са до болка познати и вицовете са до болка познати.
Както знаете нямам проблем с тафталогиите, но точно тези герои и хумора от сорта на "Gokai da!", където без да иска момчето вкарва момичето в двусмислена сексуална ситуация и съответно си изяжда боя, са ми леко противни. Особено, когато се случват през минута-две.
Дроп.
Blade and Soul ep. 1 - заглавието се развива в неочаквано богат и добре нарисуван свят. Бая пари са хвърлени в продукцията.
За жалост има няколко значителни недостатъка.
Най-големите са в сюжета и диалозите. Събитията са хаотични, решенията на героите са глупави, а репликите или са безсмислени или експозират абсолютно очевидни неща. Gonzo тук повтарят глупостите си демонстрирани примерно в Samurai 7 - някъде на заден план има комплексна история, но тя стига до зрителя, чрез поредица от абсурдизми.
Другите проблеми са в прекалено балетизирания екшън и в това че физиономиите на всички женски персонажи са като на порцеланови кукли. С непроменен грим (а говорим за средновековни селянки), лъскави и силно ограничена гама от изражения.
Светът ми е интересен, но историята и героите - не.
Дроп.
Akuma no Riddle ep. 1 - по замисъл е безкрайно идиотски и фенсървисно. Вземете част от сюжета на Danganronpa и във всяка една от ролите сложете леко модифицирана версия на Юно от Mirai Nikki. Ето такъв ще е резултата.
Обаче има и плюсове.
Арът и анимациите са по-трепач и от двете заглавия, авместо извратена мечка имаме един абсолютно изперкал даскал психопат убиец с гласа на Томоказу Сугита
.Главната героиня засега също ми е симпатична. Не я избива на продължителни силни чувства. Действа бързо, рационално и решително. Ефективна е, като терминатор. В сравнение, другите убийци се вживяват прекалено.
Другото - има намек как целия клас е експеримент и нищо чудно жертвата да се окаже нещо съвсем различно. Т.е. има потенциал (Който неминуеми ще изпортят, ама хайде първо да стигнем до там.)
Идеята за шоуто е малоумна, обаче ме забавлява и засега ще го следя.
Tonari no Seki-kun ep. 14 - Руми е сладка, когато се вживява за съдбата на кремвиши и ябълки. И стига с тези титани мамка му, превеждат се великани!
Senyuu. Specials ep. 3-4 - бях забравил колко е свежо това шоу. Липсва ми.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Black Bullet ep. 1 - идеята всъщност ми е интересна, но главните герои са сложени толкова неадекватно в историята, че просто нямам думи. Някакви чистички, хубавички в изпрани и изгладени училищни униформи. Не приличат на хора, които живеят в постапокалиптичен свят. Поведението им също е неадекватно. Примерно пичът застава в героични пози и изрича протоколните реплики с апломб...но не стреля, а чака чудовището да направи още повече бели. Прави и други елементарни грешки. Главната героиня пък е невероятно досадно лоли.
Засега ще го следа, защото ме забавлява с идиотията си, ама отива към дроп.
Soul Eater Not! ep. 1 - кратките камеотата на персонажи от Soul Eater не са достатъчни, за да компенсират досадата, която ми носят главните героини.
Дроп.
Mahou Shoujo Taisen ep. 1 - идеята е любопитна: всеки японски град да е представен, като бишоджо.
При реализацията обаче градът е представен, като невероятно тъпо, лигаво и откровено противно момиченце. Целият там символизъм, дрехи и традиционни за региона елементи отиват на вятъра, заради тъпия сюжет и непоносимата шматка. Според мен е логично да продължат в същия дух.
Дроп.
Засега ще го следа, защото ме забавлява с идиотията си, ама отива към дроп.
Soul Eater Not! ep. 1 - кратките камеотата на персонажи от Soul Eater не са достатъчни, за да компенсират досадата, която ми носят главните героини.
Дроп.
Mahou Shoujo Taisen ep. 1 - идеята е любопитна: всеки японски град да е представен, като бишоджо.
При реализацията обаче градът е представен, като невероятно тъпо, лигаво и откровено противно момиченце. Целият там символизъм, дрехи и традиционни за региона елементи отиват на вятъра, заради тъпия сюжет и непоносимата шматка. Според мен е логично да продължат в същия дух.
Дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Marvel Disk Wars: The Avengers ep. 1 - типично аниме за реклама на играчки. Връх на посредствеността и куция диалог. Обаче има два неочаквани бонуса:
- Wasp, нея често я забравят, а тя ми е любимка. Вярно, тази нейна версия е далеч от идеала ми, но все пак.
- "Сбылас мечта идиота!": The Avengers, X-Men и Spider-Man в една заглавие .
Hitsugi no Chaika ep. 1 - керъктър дизайнът е малко странен, особено на главната героиня, обаче екшънът не е зле и засега историята и магическият свят, в който се развива действието (който е и доста детайлно замислен) ме заинтригуваха.
No Game No Life ep. 1 - артът и шаренията са приятни, а когато има екшън анимацията е добра. Лошото е, че главните герои са ми леко противни, а светът в който се развива действието на места ми изглежда вътрешно противоречив и някак по-жесток от реалния.
Засега ще го следя.
Fuuun Ishin Dai☆Shogun ep. 1 - е няма такава тъпня. Идеята е сходна на тази в Gimtama - alternative history + delinquents, реализацията обаче е ужасна. Сюжетът пълно безумие, а анимацията...толкова лоша не съм виждал от професионалисти.
Дроп.
- Wasp, нея често я забравят, а тя ми е любимка. Вярно, тази нейна версия е далеч от идеала ми, но все пак.
- "Сбылас мечта идиота!": The Avengers, X-Men и Spider-Man в една заглавие
.Hitsugi no Chaika ep. 1 - керъктър дизайнът е малко странен, особено на главната героиня, обаче екшънът не е зле и засега историята и магическият свят, в който се развива действието (който е и доста детайлно замислен) ме заинтригуваха.
No Game No Life ep. 1 - артът и шаренията са приятни, а когато има екшън анимацията е добра. Лошото е, че главните герои са ми леко противни, а светът в който се развива действието на места ми изглежда вътрешно противоречив и някак по-жесток от реалния.
Засега ще го следя.
Fuuun Ishin Dai☆Shogun ep. 1 - е няма такава тъпня. Идеята е сходна на тази в Gimtama - alternative history + delinquents, реализацията обаче е ужасна. Сюжетът пълно безумие, а анимацията...толкова лоша не съм виждал от професионалисти.
Дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Soredemo Sekai wa Utsukushii ep. 2 - почна да ми минава ентусиазма по някои нови шоута включително по това. Все още става за гледане, де.
Nisekoi ep. 14 - докато има развитие по сюжета е интересно.
Mahouka Koukou no Rettousei ep. 2 - като първа. Не ме радва особено, но засега ще го следя.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns ep. 2 - не може да се мери дори с AO филърите в Dtecetive Conan.
Засега ще го следя.
Captain Earth ep. 2 - още едно от новите, което почна бързо да ме разочарова. Егати елементарните антагонисти, особено онзи педофил с очилата.
Akuma no Riddle ep. 2 - това изтъпя повече отколкото се надявах (не че поначало беше умно). Намаля екшъна, присъствието на даскала, а "експериментът" пълна дебилия. Имахме и типичния момент "антагонист надвива протагониста...но го оставя жив...иначе шоуто би свършило прекалено бързо".
Не ме кефи вече - дроп.
Sidonia no Kishi ep. 1 - засега ми е доста безлично. Светът е мъгляв, героите са мъгляви. Само дизайнът на Сидония и механичните устройства са ми донякъде интересни. CGI 3D арът е зле. Играта на сеютата е под средната, пък и репликите не им предоставят големи възможности.
Ryuugajou Nanana no Maizoukin (TV) ep. 1 - не знам какво да мисля за това шоу. Засега е шарено и интригуващо, но пък главната героиня им е антипатична.
Mekakucity Actors ep. 1 - доста Shaft-ско (въпреки, че е сътрудничество с Aniplex). И визуално и като начин за излагане на историята. Напомня ми за нещата, които харесах в Bakemonogatari и които не открих в Nisemonogatrai. Засега ще го следя.
Inugami-san to Nekoyama-san ep. 1 - бахти тъпнята...въпреки, че картинките са сладки. Дроп.
Nisekoi ep. 14 - докато има развитие по сюжета е интересно.
Mahouka Koukou no Rettousei ep. 2 - като първа. Не ме радва особено, но засега ще го следя.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns ep. 2 - не може да се мери дори с AO филърите в Dtecetive Conan.
Засега ще го следя.
Captain Earth ep. 2 - още едно от новите, което почна бързо да ме разочарова. Егати елементарните антагонисти, особено онзи педофил с очилата.
Akuma no Riddle ep. 2 - това изтъпя повече отколкото се надявах (не че поначало беше умно). Намаля екшъна, присъствието на даскала, а "експериментът" пълна дебилия. Имахме и типичния момент "антагонист надвива протагониста...но го оставя жив...иначе шоуто би свършило прекалено бързо".
Не ме кефи вече - дроп.
Sidonia no Kishi ep. 1 - засега ми е доста безлично. Светът е мъгляв, героите са мъгляви. Само дизайнът на Сидония и механичните устройства са ми донякъде интересни. CGI 3D арът е зле. Играта на сеютата е под средната, пък и репликите не им предоставят големи възможности.
Ryuugajou Nanana no Maizoukin (TV) ep. 1 - не знам какво да мисля за това шоу. Засега е шарено и интригуващо, но пък главната героиня им е антипатична.
Mekakucity Actors ep. 1 - доста Shaft-ско (въпреки, че е сътрудничество с Aniplex). И визуално и като начин за излагане на историята. Напомня ми за нещата, които харесах в Bakemonogatari и които не открих в Nisemonogatrai. Засега ще го следя.
Inugami-san to Nekoyama-san ep. 1 - бахти тъпнята...въпреки, че картинките са сладки. Дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Isshuukan Friends. ep. 2 - нещо ми е скучно и картинките вече не са ми достатъчни. Още един епизод и най-вероятно дроп.
Tonari no Seki-kun ep. 15 - Сакурако е точно толкова откачена, колкото Руми. Но на друга тема.
Marvel Disk Wars: The Avengers ep. 2 - успяха да вкарат шоненски речи в устата на герои от Marvel. Това може би се води някакво постижение. Дроп. Вече не ме забавлява с идиотията си.
Tonari no Seki-kun ep. 15 - Сакурако е точно толкова откачена, колкото Руми. Но на друга тема.
Marvel Disk Wars: The Avengers ep. 2 - успяха да вкарат шоненски речи в устата на герои от Marvel. Това може би се води някакво постижение. Дроп. Вече не ме забавлява с идиотията си.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Soredemo Sekai wa Utsukushii ep. 3 - мацката е забавна, но малко ме дразни когато пее. Хлапенцето вече е доста дразнещо. Засега анимето става.
Sidonia no Kishi ep. 2 - това шоу продължава да не ме грабва. Да, има нахвърляни някакви sci-fi идеи, но някак не се връзват.
Примерно фотосинтезата. Нима човешката кожа е достатъчна, като повърхност? Освен нормалната храна, която ядат веднъж седмично, не трябва ли да поемат и други вещества аналогични на почва и торове? Ако ядат всичко с едно хранене, за нашия човек не трябва ли специална рецепта без тор и минерали? Щом са в космоса и далеч от звезда, от къде идва слънчевата енергия за фотосинтезата? Кварцови лампи? Не е ли по-лесно да бяха избрали процес, който позволява директно включване към захранването?
Сюжетно засега се псевдо гимназистка драма, нищо отвяващо.
Ryuugajou Nanana no Maizoukin (TV) ep. 2 - това взе че ми стана интересно след втория епизод. Загадки, пъзели, разследване. Дори вдигнах оценката с един пункт.
No Game No Life ep. 2 - не ме кефи това шоу. Героите са ми крайно анитпатични и въобще не се държат, като асоциални хикикоморита, които не могат да излезнат от стаята си. Прекалено streetwise са. Е, може би сестрата, но тя по дефиниция си е аутистка.
Още епизод и най-вероятно ще го дропвам.
Nisekoi ep. 15 - епизодът беше добре.
Mushishi Zoku Shou ep. 3 - стандартен епизод. Малко нелогичен в средата, а и измръзването трябваше да е по-фатално.
Mekakucity Actors ep. 2 - все повече ми харесва. Хем е откачено, хем ми е интересно. Визуалният стил на Shaft за мен си е нещо стандартно. Става за предаване на такъв тип истории.
Mahouka Koukou no Rettousei ep. 3 - обяснението на магиите са солта и пипера на шоуто. Гимназисткият сюжет пък е най-лошата му черта..., но след образа на сестрата. Музиката и звукът са доста добри.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns ep. 3 - определено е под нивото на Detective Conan. Някак ще го изтърпя, ама си е реално зле.
Hitsugi no Chaika ep. 2 - безумно е, но някак става.
Escha & Logy no Atelier ep. 2 - продължи в същия стил, като първи епизод. Приятно и разтоварващо.
Captain Earth ep. 3 - тъпичко е, но анимациите и шарениите компенсират.
Black Bullet ep. 2 - не мога да го трая повече това шоу. Главният е супер емоционален, точно в моментите, когато не трябва да е такъв (ако иска да оцелее...а вече го прави в този бизнес от години).
Лолито пък си е лоли. Дроп.
Sidonia no Kishi ep. 2 - това шоу продължава да не ме грабва. Да, има нахвърляни някакви sci-fi идеи, но някак не се връзват.
Примерно фотосинтезата. Нима човешката кожа е достатъчна, като повърхност? Освен нормалната храна, която ядат веднъж седмично, не трябва ли да поемат и други вещества аналогични на почва и торове? Ако ядат всичко с едно хранене, за нашия човек не трябва ли специална рецепта без тор и минерали? Щом са в космоса и далеч от звезда, от къде идва слънчевата енергия за фотосинтезата? Кварцови лампи? Не е ли по-лесно да бяха избрали процес, който позволява директно включване към захранването?
Сюжетно засега се псевдо гимназистка драма, нищо отвяващо.
Ryuugajou Nanana no Maizoukin (TV) ep. 2 - това взе че ми стана интересно след втория епизод. Загадки, пъзели, разследване. Дори вдигнах оценката с един пункт.
No Game No Life ep. 2 - не ме кефи това шоу. Героите са ми крайно анитпатични и въобще не се държат, като асоциални хикикоморита, които не могат да излезнат от стаята си. Прекалено streetwise са. Е, може би сестрата, но тя по дефиниция си е аутистка.
Още епизод и най-вероятно ще го дропвам.
Nisekoi ep. 15 - епизодът беше добре.
Mushishi Zoku Shou ep. 3 - стандартен епизод. Малко нелогичен в средата, а и измръзването трябваше да е по-фатално.
Mekakucity Actors ep. 2 - все повече ми харесва. Хем е откачено, хем ми е интересно. Визуалният стил на Shaft за мен си е нещо стандартно. Става за предаване на такъв тип истории.
Mahouka Koukou no Rettousei ep. 3 - обяснението на магиите са солта и пипера на шоуто. Гимназисткият сюжет пък е най-лошата му черта..., но след образа на сестрата. Музиката и звукът са доста добри.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns ep. 3 - определено е под нивото на Detective Conan. Някак ще го изтърпя, ама си е реално зле.
Hitsugi no Chaika ep. 2 - безумно е, но някак става.
Escha & Logy no Atelier ep. 2 - продължи в същия стил, като първи епизод. Приятно и разтоварващо.
Captain Earth ep. 3 - тъпичко е, но анимациите и шарениите компенсират.
Black Bullet ep. 2 - не мога да го трая повече това шоу. Главният е супер емоционален, точно в моментите, когато не трябва да е такъв (ако иска да оцелее...а вече го прави в този бизнес от години).
Лолито пък си е лоли. Дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 33 guests