Определено проблемите с арта на Фей са само в 3-та серия.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
Понеже не харесвам особено десетата серия на Cowboy Bebop за разнообразие си я пуснах с френския дублаж и какво да ви...това де, чуя? Половината VA cast на Wakfu.
Определено проблемите с арта на Фей са само в 3-та серия.
Определено проблемите с арта на Фей са само в 3-та серия.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Още Gundam вдъхновен механичен дизайн в Toys in the Attic (дръжката влек, която се ползва за придвижване по коридорите в безтегловността) заедно с очевидните препратки към Aliens и дори Star Trek. В струпването на космически скрап от Bohemian Rhapsody също познати Gundam фрагменти.
В Jupiter Jazz бяха заимствани доста елементи от друг френчайз на Sunrise - Votoms/Mellowlink включително и несправедливия процес за шпионаж срещу Gren. Eстествено червеният кораб на синдиката, който ползва Вишъс в тези серии, напомня на зеонски флагмански. Излиpаq че той е местната версия на Чар, нищо че се разхожда с птица на рамото a la капитан Харлок.
Още доказателства, че Cowboy Bebop не се е пръкнало ей така от нищото, защото студиото се е объркало да даде твърде много пари на амбициозен анимационен екип. В това аниме са вложени десетилетия анимационно развитие и традиции.
В Jupiter Jazz бяха заимствани доста елементи от друг френчайз на Sunrise - Votoms/Mellowlink включително и несправедливия процес за шпионаж срещу Gren. Eстествено червеният кораб на синдиката, който ползва Вишъс в тези серии, напомня на зеонски флагмански. Излиpаq че той е местната версия на Чар, нищо че се разхожда с птица на рамото a la капитан Харлок.
Още доказателства, че Cowboy Bebop не се е пръкнало ей така от нищото, защото студиото се е объркало да даде твърде много пари на амбициозен анимационен екип. В това аниме са вложени десетилетия анимационно развитие и традиции.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Hataraku Saibou ep. 7 - ъх, твърде много задълбаха в клишетата. Нямаше нужда да се опитват да правят героя на Akira Ishida едва ли не симпатичен. Пък може и да е някаква гавра с тази battle shounen практика относно антагонистите. От David Productions може да се очаква и двете.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 6 - младата японка силно ме дразни и е доста нелогичен персонаж, дори за вампирски екшън. Предполагам тя трябва да е self insert персонаж за част от зрителите, защото определени има fujoshi елементи, а и Юри се разхожда част от времето полу-гол или направо гол.
В края на епизода главните герои го закъсаха сериозно. Не очаквах толкова скоро да конфронтират Михаил и Юри.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 7 - беее, скука.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 19 - злите планове на свещеника сработиха.
Steins;Gate 0 ep. 18 - почна да наближава края на сериала и нещата се поразмърдаха. Ако не друго най-накрая разкриха злодея, който беше тайна само за главните герои.
Като казах "поразмърдаха" - всъщност големи глупости се случиха, но поне останах буден по време на серията.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 30-31 - вторият от тези епизоди е homage и към Evangelion, и към тематичния скоростен влак вече споменат в предна серия.
Нещо, като crossover история, само дето mecha-та на Шинджи е поредният Shinkalion и битката е стандартното за сериала надцакване с викове и самомотивиране, вместо механичен мариз. Още пуснаха една песен от OST-то, както и основната музикална тема.
Гротескното е, че тукашния Eva свят не се връзва много с този от оригиналния му сериал, а самият Шинджи заедно с останалите герои са пълни собствени антиподи. Получава се абсурдна ситуация - Evangelion поддържа едно от тези анимета, които деконструира. Всичко може да се купи с пари. Явно и когато нещо стане популярно вече никой не обръща внимание на съдържанието му, а просто го носи като моден аксесоар.
Lupin III: Part 5 ep. 19 - традиционно епизодите фокусирани върху Джиген са доста добри...този тук обаче е пълна скука.
Не че нямаше един-два интересни момента в престрелката, но бяха под очакванията ми.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 6 - доста любопитен и динамичен епизод, а новите лошковци са интересни типове. Обаче появата на микадото (с гласа на Akira Ishida) беше особено тъп момент.
Gundam Build Divers ep. 19 - епизод от типа "Всички аниме героини са сложени за красота и фенсървис.". Дори и вторият сезон на Build не беше толкова зле.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 20 - предисторията на Катриел (не била истинска дъщеря на Хершел
). Не че не беше интересно, но защо я сложиха чак сега, а не веднага след като се срещна с Роза? Получава се доста накъсано, а се предполага да е детски сериал.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 6 - младата японка силно ме дразни и е доста нелогичен персонаж, дори за вампирски екшън. Предполагам тя трябва да е self insert персонаж за част от зрителите, защото определени има fujoshi елементи, а и Юри се разхожда част от времето полу-гол или направо гол.
В края на епизода главните герои го закъсаха сериозно. Не очаквах толкова скоро да конфронтират Михаил и Юри.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 7 - беее, скука.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 19 - злите планове на свещеника сработиха.
Steins;Gate 0 ep. 18 - почна да наближава края на сериала и нещата се поразмърдаха. Ако не друго най-накрая разкриха злодея, който беше тайна само за главните герои.
Като казах "поразмърдаха" - всъщност големи глупости се случиха, но поне останах буден по време на серията.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 30-31 - вторият от тези епизоди е homage и към Evangelion, и към тематичния скоростен влак вече споменат в предна серия.
Нещо, като crossover история, само дето mecha-та на Шинджи е поредният Shinkalion и битката е стандартното за сериала надцакване с викове и самомотивиране, вместо механичен мариз. Още пуснаха една песен от OST-то, както и основната музикална тема.
Гротескното е, че тукашния Eva свят не се връзва много с този от оригиналния му сериал, а самият Шинджи заедно с останалите герои са пълни собствени антиподи. Получава се абсурдна ситуация - Evangelion поддържа едно от тези анимета, които деконструира. Всичко може да се купи с пари. Явно и когато нещо стане популярно вече никой не обръща внимание на съдържанието му, а просто го носи като моден аксесоар.
Lupin III: Part 5 ep. 19 - традиционно епизодите фокусирани върху Джиген са доста добри...този тук обаче е пълна скука.
Не че нямаше един-два интересни момента в престрелката, но бяха под очакванията ми.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 6 - доста любопитен и динамичен епизод, а новите лошковци са интересни типове. Обаче появата на микадото (с гласа на Akira Ishida) беше особено тъп момент.
Gundam Build Divers ep. 19 - епизод от типа "Всички аниме героини са сложени за красота и фенсървис.". Дори и вторият сезон на Build не беше толкова зле.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 20 - предисторията на Катриел (не била истинска дъщеря на Хершел
). Не че не беше интересно, но защо я сложиха чак сега, а не веднага след като се срещна с Роза? Получава се доста накъсано, а се предполага да е детски сериал.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Tsukumogami Kashimasu ep. 4-5 - това е твърде странно и нелогично, за да бъде описано с думи, но някак съм пристрастен към шарените му глупости. В доста отношения е романтична комедия, в условията на Едо епоха, но е пълно с анахронизми. Лично според мен един от таговете му е shoujo.
Island ep. 8 - на това аниме може да се разчита във всеки следващ епизод да надскочи собствената си глупост и абсурди. На практика е негледаемо, но може да се следи от любопитство, какъв още по-неадекватен обрат ще измислят.
Бонус точки за нескопосания опит да постигнат mood whiplash с този time skip в средата на епизода.
Planet With ep. 7 - малко предистория за сблъсъка с дракона и кои са всъщност главните герои. Логично следващият противник е запечатващата фракция на мъглявинниците, които дори са рекрутирали част от бившите защитници на Земята. Има обаче и нови играчи, като и неочаквани аспекти на това, каква заплаха представляват главния герой и самите земляни.
Island ep. 8 - на това аниме може да се разчита във всеки следващ епизод да надскочи собствената си глупост и абсурди. На практика е негледаемо, но може да се следи от любопитство, какъв още по-неадекватен обрат ще измислят.
Бонус точки за нескопосания опит да постигнат mood whiplash с този time skip в средата на епизода.
Planet With ep. 7 - малко предистория за сблъсъка с дракона и кои са всъщност главните герои. Логично следващият противник е запечатващата фракция на мъглявинниците
, които дори са рекрутирали част от бившите защитници на Земята. Има обаче и нови играчи, като и неочаквани аспекти на това, каква заплаха представляват главния герой и самите земляни.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Lupin III: Part 5 ep. 20 - още едно връщане назад във времето и в пряк, и в преносен симсъл. Епизодът е рециклаж на различни идеи от втори сезон, а в основата му е един стар руски криминален филм. Визуалното представяне на Русия е бая объркано, особено полицейските коли и това, че всички ходят въоръжени с калашници. Нашите хора пък явно използваха стар полски Фиат, но фаровете му бяха, като на оригинален Фиат.
Тъпа история, претупани арт и анимация, нищо интересно за отбелязване.
Следващият път обратно към централната история и злодейската IT компания. Надявам се за финал да дръпнат един качествен арк в стил първите два.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 7 - доста безумно развитие с тези типове, които явно си живеят открай време на острова, а другите местни жители почти не са ги виждали.
Още от първи епизод се чудя на какво откровено глупаво, но носталгично нещо ми напомня Angolmois и накрая се сетих - книгите на Карл Май. Има нещо много сходно с тях, не като история, а с начинът по който се разгръща. Наблягане на приключенските елементи, главният герой знае и може всичко, всички останали герои са едномерни клишета, детайлно описани боеве с хитри тактики и технически иновации (за времето си) - които обаче едва ли биха сработили така в реалния живот, месни враждебни племена, с които главните се сдружават, скрити крепости и пр. и пр. Всичко това ми е дежа вю от книгите за Винету.
Gundam Build Divers ep. 20 - ооо неее, Сара е изкуствен интелект, който претоварва сървърите. Копирането и на друг сървър или ще я повреди, или ще повреди системата или и двете.
А?
Кво?
Още, как на водещата девелопърка не и дойде на акъл да драсне поне един e-mail на админа?
70% от проблемите в това аниме са заради липса на комуникация.
Тъпа история, претупани арт и анимация, нищо интересно за отбелязване.
Следващият път обратно към централната история и злодейската IT компания. Надявам се за финал да дръпнат един качествен арк в стил първите два.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 7 - доста безумно развитие с тези типове, които явно си живеят открай време на острова, а другите местни жители почти не са ги виждали.
Още от първи епизод се чудя на какво откровено глупаво, но носталгично нещо ми напомня Angolmois и накрая се сетих - книгите на Карл Май. Има нещо много сходно с тях, не като история, а с начинът по който се разгръща. Наблягане на приключенските елементи, главният герой знае и може всичко, всички останали герои са едномерни клишета, детайлно описани боеве с хитри тактики и технически иновации (за времето си) - които обаче едва ли биха сработили така в реалния живот, месни враждебни племена, с които главните се сдружават, скрити крепости и пр. и пр. Всичко това ми е дежа вю от книгите за Винету.
Gundam Build Divers ep. 20 - ооо неее, Сара е изкуствен интелект, който претоварва сървърите. Копирането и на друг сървър или ще я повреди, или ще повреди системата или и двете.
А?
Кво?
Още, как на водещата девелопърка не и дойде на акъл да драсне поне един e-mail на админа?
70% от проблемите в това аниме са заради липса на комуникация.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
High Score Girl ep. 6 - епизодът ми дойде някак странен и безинтересен. Нима тук се очакваше да изпитвам дълбоки емоции?
Както и да е, Ооно е дори по-голяма кучка от преди.
Steins;Gate 0 ep. 19 - че се размърдаха, размърдаха се...обаче пак е скучно. Поне пресъздадоха Time Leap машината. Най-малоумният момент е, когато minna помагаха в процеса, т.е. Дару и Махо се бъхтат, а всички останали се моткат. Трапът беше най-полезен, той с пот на чело направи онигири ...кой ги пише тези идиотски сцени?
Естествено първият скок се провали. Да видим дали Ринтаро ще победи това ниво с гриндване.
Както и да е, Ооно е дори по-голяма кучка от преди.
Steins;Gate 0 ep. 19 - че се размърдаха, размърдаха се...обаче пак е скучно. Поне пресъздадоха Time Leap машината. Най-малоумният момент е, когато minna помагаха в процеса, т.е. Дару и Махо се бъхтат, а всички останали се моткат. Трапът беше най-полезен, той с пот на чело направи онигири
...кой ги пише тези идиотски сцени?Естествено първият скок се провали. Да видим дали Ринтаро ще победи това ниво с гриндване.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Hataraku Saibou ep. 8 - понеже кръвоносната система е горе-долу ясна на всеки, това не беше чак толкова интересен епизод дори със странните си аналогии с религиозни храмове. Най-забавното са звуците, които издава ХанаКана и столкерските тенденции на Бялата кръвна клетка + реакциите на останалите към тези му действия.
Някъде прочетох: странният кичур коса на AE 3803 символизирал, че тя е сърповидна кръвна клетка и затова навигира толкова лошо.
Tsukumogami Kashimasu ep. 6 - поредният случай, в който са вложени доста усилия, но решението идва от неочаквана посока. На практика главните герои са нещо средно между частни детективи и служба за запознанства и сватосване. Междувременно беше хвърлена още светлина върху главната история с търсенето на поставката за горене на тамян.
Island ep. 9 - това шоу никога не разочарова...и успява да извади още по-голям идиотизъм от предната серия. Пост апокалипсис, авторитарно общество и всички са някакви чистички, изкъпани и видимо в добро здраве, нищо че живеят под земята и се хранят с по една консерва запържен боб на ден.
Planet With ep. 8 - стигнахме до етапа "Get in the fucking robot, Shinji!"...тъй де Souya. Само дето шефовете му - Пацифистите въобще не го притискат, а това изненадващо дойде от противниците. Онсен фенсървисът също ми дойде съвсем изневиделица.
Имаше един-два неочаквани обрата и сблъсък между бившите защитници на Земята.
Както и се очакваше драконът все още е жив под някаква форма.
High Score Girl ep. 7 - още мелодрама + екскурзия до Киото, която естествено хич не се разви по план. Все пак ме кефи, как high score girl-ката прегазва всеки без да каже и дума.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 8 - този епизод ми хареса, геговете бяха доста добри.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 20 - опааа. В този епизод зрителят може да види едно бъдещо сюжетно развитие по-добре от персонажите в анимето, при това без никакво исторически познания.
Някъде прочетох: странният кичур коса на AE 3803 символизирал, че тя е сърповидна кръвна клетка и затова навигира толкова лошо.
Tsukumogami Kashimasu ep. 6 - поредният случай, в който са вложени доста усилия, но решението идва от неочаквана посока. На практика главните герои са нещо средно между частни детективи и служба за запознанства и сватосване.
Междувременно беше хвърлена още светлина върху главната история с търсенето на поставката за горене на тамян.Island ep. 9 - това шоу никога не разочарова...и успява да извади още по-голям идиотизъм от предната серия. Пост апокалипсис, авторитарно общество и всички са някакви чистички, изкъпани и видимо в добро здраве, нищо че живеят под земята и се хранят с по една консерва запържен боб на ден.
Planet With ep. 8 - стигнахме до етапа "Get in the fucking robot, Shinji!"...тъй де Souya. Само дето шефовете му - Пацифистите въобще не го притискат, а това изненадващо дойде от противниците. Онсен фенсървисът също ми дойде съвсем изневиделица.
Имаше един-два неочаквани обрата и сблъсък между бившите защитници на Земята.
Както и се очакваше драконът все още е жив под някаква форма.
High Score Girl ep. 7 - още мелодрама + екскурзия до Киото, която естествено хич не се разви по план. Все пак ме кефи, как high score girl-ката прегазва всеки без да каже и дума.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 8 - този епизод ми хареса, геговете бяха доста добри.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 20 - опааа. В този епизод зрителят може да види едно бъдещо сюжетно развитие по-добре от персонажите в анимето, при това без никакво исторически познания.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Giant Gorg ep. 1-4 - почва доста прилично и върви носталгично по пътната карта на 70-тарските и 80-тарските детски приключенски филми. Сюжетните елементи са познати от много други места, като примерно Dorvak, Fushigi no Umi no Nadia, Macross и т.н.: мистериозен остров, извънземна загадка от която зависи съдбата на човечеството, влиятелна корпорация със зловещи намерения, техни конкуренти от престъпния свят и пр. и пр. За подправка съдържа и известно количество гангстерски екшън. Харесва ми темпото на историята - уж се развива бавно, но се случват страшно много събития. Главните герои срещат проблеми на всяка крачка по пътя си към острова и се борят усилено с тях. Само за тези 4 серии успяха да навъртят екшън, като за съвременен 12 сериен сезон. Забелязвам и голямо старание при създаването на локациите дори при тези, които се ползват еднократно.
Обаче след всичките тези похвали и няколко негативи.
Количеството е компенсирано с липсата на качество - артът е доста семпъл, а анимациите мърляви, дори в сакуга моментите. Примерно, ако го сравним със Zeta Gundam, който излиза година по-късно от същото студио, разликата е от небето до земята. Giant Gorg прилича много повече на първия сезон на City Hunter (дори има персонаж, който силно напомня за Умибозо). И двата съдържат доста екшън и разрушаване на различни превозни средства , но заради тънкия си бюджет го реализират с големи компромиси.
Като стана дума за екшъна той често е толкова нереалистичен, че дори бие комедийните изпълнения на City Hunter-а. Примерно една мацка от лошите (предполагам прототип на Грандис от Nadia) стреля от автобус с гранатомет и го изтървава в пустинята. Капитанът (местната версия на Умибозо) минава с каравана покрай него, грабва го без да спре и продължава стрелбата (и от къде взима мунициите не е ясно) .
Всъщност анимето ми харесваше доста докато не включиха mecha елемента - титуларния гигантски Горг. Той е грозен и непрактичен. Трябва го "яздиш" във вишката на главата му ставайки мишена за враговете, може да изпаднеш лесно при някое рязко движение на робота, дори и столче няма.
Имам известни подозрения, че първоначално Giant Gorg си е било типично приключенско шоу (тази част изглежда добре замислена и планирана), но заради нарастващата популярност на mecha-та са му добавили набързо и гигантски роботи.
Измежду сеютата има познати гласове. Младият амбициозен лошко Род е с гласа на Шар Азнабъл, а главният герой Юу е с гласа на Луфи (мина известно време докато разпозная Маюми Танака, защото тук не играе с такъв комедийно-идиотски патос, като в One Piece).
Обаче след всичките тези похвали и няколко негативи.
Количеството е компенсирано с липсата на качество - артът е доста семпъл, а анимациите мърляви, дори в сакуга моментите. Примерно, ако го сравним със Zeta Gundam, който излиза година по-късно от същото студио, разликата е от небето до земята. Giant Gorg прилича много повече на първия сезон на City Hunter (дори има персонаж, който силно напомня за Умибозо).
И двата съдържат доста екшън и разрушаване на различни превозни средства , но заради тънкия си бюджет го реализират с големи компромиси. Като стана дума за екшъна той често е толкова нереалистичен, че дори бие комедийните изпълнения на City Hunter-а. Примерно една мацка от лошите (предполагам прототип на Грандис от Nadia) стреля от автобус с гранатомет и го изтървава в пустинята. Капитанът (местната версия на Умибозо) минава с каравана покрай него, грабва го без да спре и продължава стрелбата (и от къде взима мунициите не е ясно)
.Всъщност анимето ми харесваше доста докато не включиха mecha елемента - титуларния гигантски Горг. Той е грозен и непрактичен. Трябва го "яздиш" във вишката на главата му ставайки мишена за враговете, може да изпаднеш лесно при някое рязко движение на робота, дори и столче няма.
Имам известни подозрения, че първоначално Giant Gorg си е било типично приключенско шоу (тази част изглежда добре замислена и планирана), но заради нарастващата популярност на mecha-та са му добавили набързо и гигантски роботи.
Измежду сеютата има познати гласове. Младият амбициозен лошко Род е с гласа на Шар Азнабъл, а главният герой Юу е с гласа на Луфи (мина известно време докато разпозная Маюми Танака, защото тук не играе с такъв комедийно-идиотски патос, като в One Piece).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Lupin III: Part 5 ep. 21 - продължение на темата от първия арк за обществените интернет медии и липсата на анонимност в тях. Тук вече анимето задълбава в социална критика, за това колко бързо и лековерно хората приемат подобни услуги и за неправомерното събиране и експлоатиране на лични данни.
Както обикновено едно от ценните неща беше реакцията на Гоемон.
Камеота на злодеи от предни епизоди, както и от предни сезони. Най-забавен ми беше пичът, който в 4-ти сезон (и разширеното OVA) отвлече Ребека Роселини и се опита да я принуди да се омъжи за него, а тук се оплака "Люпен ми открадна приятелката!".
Фуджико гола и в клетка, хъммм...това някаква SAO препратка ли е или разпространен азиатски фетиш?
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 8 - интересен обрат с предателите. Малко предвидим, но определено забавен.
Лидерът на настоящата група "Angolmois" е голям тарикат, радва не за първи път с разсъжденията си.
Само не разбрах, защо трябваше да ни мъчат с песни.
Giant Gorg ep. 5-8 - радва как мащаба се разраства и сега вместо престрелки в стил Терминатор (който излиза същата година и явно не е повлиял) си е направо военен екшън с танковете, самолетите, хеликоптерите и ракетите. Явно в началото на сериала са поостискали пари за тези сцени.
Преди похвалих околната среда и ще го направя пак. Колкото и да е семпла графиката личи голямо внимание и дори има динамично осветление, което се меня с позицията и развитието във времето. Островът е голям и има доста разнообразни локации по него - крайбрежна ивица, скали, равнини, разкопки, постройки и други инсталации на Gail, карстови пещери (макар че това, дето се набутаха в тях с все танка и гигантския робот звучи леко пресилено) и пр. и пр.
Неочаквано разнообразие и в механичния дизайн, голяма част от механизацията на Gail е футуристична - танкова амфибии, транспортьори на въздушна възглавница, крачещи роботизирани платформи, които служат за някакви изкопни дейности (но са предимно mecha porn ) и т.н. Пълно е с "играчки" и предполагам в магазините в Япония са се продавали същински играчки по тези модели.
За съжаление не мога да харесам Горг. Оказа се, че той има същински кокпит, но главния герой предпочита да се вози отгоре - така 2/3 от времето вместо да се бие роботът трябва да го пази с ръцете си от куршуми и снаряди (явно в този свят няма такива дреболии, като шарпнели и ударни вълни). Още този plot point, че е своенравен и труден за управление AI почна да се изтърква.
Сюжетно анимето е елементарно и на места нелогично, но явно авторите са си го знаели и компенсират с количество събития и екшън.
Както обикновено едно от ценните неща беше реакцията на Гоемон.
Камеота на злодеи от предни епизоди, както и от предни сезони. Най-забавен ми беше пичът, който в 4-ти сезон (и разширеното OVA) отвлече Ребека Роселини и се опита да я принуди да се омъжи за него, а тук се оплака "Люпен ми открадна приятелката!".
Фуджико гола и в клетка, хъммм...това някаква SAO препратка ли е или разпространен азиатски фетиш?
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 8 - интересен обрат с предателите. Малко предвидим, но определено забавен.
Лидерът на настоящата група "Angolmois" е голям тарикат, радва не за първи път с разсъжденията си.
Само не разбрах, защо трябваше да ни мъчат с песни.
Giant Gorg ep. 5-8 - радва как мащаба се разраства и сега вместо престрелки в стил Терминатор (който излиза същата година и явно не е повлиял) си е направо военен екшън с танковете, самолетите, хеликоптерите и ракетите. Явно в началото на сериала са поостискали пари за тези сцени.
Преди похвалих околната среда и ще го направя пак. Колкото и да е семпла графиката личи голямо внимание и дори има динамично осветление, което се меня с позицията и развитието във времето. Островът е голям и има доста разнообразни локации по него - крайбрежна ивица, скали, равнини, разкопки, постройки и други инсталации на Gail, карстови пещери (макар че това, дето се набутаха в тях с все танка и гигантския робот звучи леко пресилено) и пр. и пр.
Неочаквано разнообразие и в механичния дизайн, голяма част от механизацията на Gail е футуристична - танкова амфибии, транспортьори на въздушна възглавница, крачещи роботизирани платформи, които служат за някакви изкопни дейности (но са предимно mecha porn
) и т.н. Пълно е с "играчки" и предполагам в магазините в Япония са се продавали същински играчки по тези модели.За съжаление не мога да харесам Горг. Оказа се, че той има същински кокпит, но главния герой предпочита да се вози отгоре - така 2/3 от времето вместо да се бие роботът трябва да го пази с ръцете си от куршуми и снаряди (явно в този свят няма такива дреболии, като шарпнели и ударни вълни). Още този plot point, че е своенравен и труден за управление AI почна да се изтърква.
Сюжетно анимето е елементарно и на места нелогично, но явно авторите са си го знаели и компенсират с количество събития и екшън.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 21 - този път без престъпления. Загадката е интересна (обичам загадки, които са свързани с архитектура), но както обикновено предисторията не. В разговора по телефона в началото на серията Катриел успя да изкара най-психопатския си глас до този момент. Интересно дали ХанаКана звучи така, когато е ядосана?
Gundam Build Divers ep. 21 - в момента този сериал бие по идиотизъм Island. Не мислех, че е възможно. Битката с огрето е особено грозен пример, защото в нея Рику трябваше да демонстрира, че не е чийтър и може да се бие достойно със собствени сили. В боя обаче вкара и силите придобити с помощта на Сара. Дали се предполага анимето да учи хлапетата, че чийтването е допустимо само, когато много, ама наистина много искаш да победиш?
Giant Gorg ep. 9-12 - продължава да е толкова наситено със събития и богато на интересни локации. Вторите лошковци отново са в играта, а шефката им е с нов тоалет - явно някой от хората и мъкне камара от куфари с целия и гардероб още от Лас Вегас.
Gundam Build Divers ep. 21 - в момента този сериал бие по идиотизъм Island. Не мислех, че е възможно. Битката с огрето е особено грозен пример, защото в нея Рику трябваше да демонстрира, че не е чийтър и може да се бие достойно със собствени сили. В боя обаче вкара и силите придобити с помощта на Сара. Дали се предполага анимето да учи хлапетата, че чийтването е допустимо само, когато много, ама наистина много искаш да победиш?
Giant Gorg ep. 9-12 - продължава да е толкова наситено със събития и богато на интересни локации. Вторите лошковци отново са в играта, а шефката им е с нов тоалет - явно някой от хората и мъкне камара от куфари с целия и гардероб още от Лас Вегас.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Giant Gorg ep. 13-16 - какво да разправям, това сигурно е най-качественото детско приключение правено някога. Ако приемем за морално допустимо избиването на толкова много персонажи от страна на главните герои. Fushigi no Umi no Nadia се опитва да го надмине 6 години по-късно, но за съжаление се отказва след 10-тина епизода. Едно от нещата, които ме кефят е, че можеш да видиш мотивите и логиката на всички: какво целят, какво правят по въпроса, как се провалят, как пробват отново. Особено добре се вижда при антагонистите. Те не са луди или опиянени от власт, а съвсем практични хора притиснати от срокове и огромни инвестиции, които още не са дали резултат. Военните им решения също са много смислени, въпреки че самите битки са нарочно абсурдно епични, нереалистични и красиви за следени. В самите войници има доза истина - съобразяват промените в ситуацията, не се предават на секундата при насочено оръжие и стрелят на месо. Ако главните герои нямаха plot armor досега щяха да загинат 100 пъти.
Малко негативи. В тази част Дорис е написана доста тъпа и истерична. Още сцените с извънземния са твърде развлачени и с неадекватни реакции + реплики от страна на главните герои. Сякаш други сценаристи и режисьор са ги правили.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 32 - тренировъчен лагер. Това така и не разбрах, какво му е приложението в реалния живот, освен че участниците ще са супер разконцентрирани. (Дори имаше една лирика за тренировките на националния ни отбор по футбол - "Пуйки, патици, прасета, лапат нашите момчета. Тъй минава всеки ден, на курорта Белмекен.") Та в тази серия ни послъгват, че има реални ползи от тази практика , а и тя всъщност беше примамка за лошковците. Тук неочаквана информация за един японски традиционен костюм, който винаги съм се чудел за какво е. Излезе, че е ловджийско камуфлажно облекло.
Иначе битката си беше поредния изстискан от пръстите пъзел, който нашите трябва да разрешат. Добавиха и нови инструменти/оръжия, което са още един елемент напомнящ ми за GaoGaiGar.
Малко негативи. В тази част Дорис е написана доста тъпа и истерична. Още сцените с извънземния са твърде развлачени и с неадекватни реакции + реплики от страна на главните герои. Сякаш други сценаристи и режисьор са ги правили.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 32 - тренировъчен лагер. Това така и не разбрах, какво му е приложението в реалния живот, освен че участниците ще са супер разконцентрирани. (Дори имаше една лирика за тренировките на националния ни отбор по футбол - "Пуйки, патици, прасета, лапат нашите момчета. Тъй минава всеки ден, на курорта Белмекен.") Та в тази серия ни послъгват, че има реални ползи от тази практика
, а и тя всъщност беше примамка за лошковците. Тук неочаквана информация за един японски традиционен костюм, който винаги съм се чудел за какво е. Излезе, че е ловджийско камуфлажно облекло.Иначе битката си беше поредния изстискан от пръстите пъзел, който нашите трябва да разрешат. Добавиха и нови инструменти/оръжия, което са още един елемент напомнящ ми за GaoGaiGar.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 9 - сигурно най-тъпият епизод: Медея, като млада булка желаеща да угоди на съпру...това де, господаря си.
Не можеше ли да е по-малко сексистко?
Единственият забавен елемент беше Lancer.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 22 - ъх. тъпа загадка и тъпо сюжетно развитие след решаването на загадката.
Detective Conan ep. 911 - тук съвсем на безумие ги изби. Цялата схема зависеше от това, убиецът да може да прати в безсъзнание или свести свидетелката осигуряваща му алиби в удобни за него моменти, което са пълни глупости и въобще начин да извърши още едно убийство. Не разбрах и дори да знаят схемата, как ще я докажат само с тези показания?
Hataraku Saibou ep. 9 - мразя точно този тип истории за мъжкото приятелство - Killer T го изкараха Наруто, а Helper T е Соске.
Не разгледаха и кой знае колко интересни процеси освен селекцията на Т клетките.
Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 123 - историята не е лоша, но Миюки се държи някак нехарактерно, а и това е едни от най-лошо анимираните аркове.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 9 - геговете бяха от добрите, но изпълнението им беше слабо.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 21 - още едни вироглави монаси с които да се разправя Нобунага.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 7-8 - тези епизоди бяха клише до клише, а повечето разкрития вече ги знаехме. Особено тъп момент е, как Михаил даде едни подсказки на Юри, а после се изненада сякаш сам не я знаеше същата информация (или пък не му се искаше да е вярна?).
Извадиха шоуто твърде рано на финалната права, а и кулминацията му изглежда твърде проста, в сравнение с потенциала на сетинга.
Не можеше ли да е по-малко сексистко?
Единственият забавен елемент беше Lancer.
Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 22 - ъх. тъпа загадка и тъпо сюжетно развитие след решаването на загадката.
Detective Conan ep. 911 - тук съвсем на безумие ги изби. Цялата схема зависеше от това, убиецът да може да прати в безсъзнание или свести свидетелката осигуряваща му алиби в удобни за него моменти, което са пълни глупости и въобще начин да извърши още едно убийство. Не разбрах и дори да знаят схемата, как ще я докажат само с тези показания?
Hataraku Saibou ep. 9 - мразя точно този тип истории за мъжкото приятелство - Killer T го изкараха Наруто, а Helper T е Соске.
Не разгледаха и кой знае колко интересни процеси освен селекцията на Т клетките.
Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 123 - историята не е лоша, но Миюки се държи някак нехарактерно, а и това е едни от най-лошо анимираните аркове.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 9 - геговете бяха от добрите, но изпълнението им беше слабо.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 21 - още едни вироглави монаси с които да се разправя Нобунага.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 7-8 - тези епизоди бяха клише до клише, а повечето разкрития вече ги знаехме. Особено тъп момент е, как Михаил даде едни подсказки на Юри, а после се изненада сякаш сам не я знаеше същата информация (или пък не му се искаше да е вярна?).
Извадиха шоуто твърде рано на финалната права, а и кулминацията му изглежда твърде проста, в сравнение с потенциала на сетинга.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Planet With ep. 9 - тук вече го изби на батъл шоненщина. Изключително досаден и предвидим епизод - битка между diabolus ex machina и deus ex machina. Единственият момент, който ми хареса е, когато "небесният" извънземен каза "Ние те предпазихме от запечатването.", а Соя отвърна "Досетих се, то няма кой друг.". Обикновено в такива моменти протагонистът се шашка, избива го студена пот и не може да се начуди - дефект характерен за твърде много анимета.
Island ep. 10 - това официално е най-тъпанарското аниме, което съм гледал. По-зле е от Shuranosuke Zanmaken: Shikamamon no Otoko, Youma и Salaryman Kintarou. Държа го с относително високата оценка 3/10, само защото е с малко по-добри production values от изброените.
Giant Gorg ep. 17-20 - за съжаление в тази част анимето стана твърде глупаво и развлачено. Реакциите и диалозите на персонажите са твърде циклични и повтарящи се. Явно сценаристите просто не знаят, какво да правят с тези извънземни. Твърде силни и консервативни са. Могат да унищожат Земята за 5 минути, а има още цели 6 епизода за запълване. Харесват ми само локациите.
Island ep. 10 - това официално е най-тъпанарското аниме, което съм гледал. По-зле е от Shuranosuke Zanmaken: Shikamamon no Otoko, Youma и Salaryman Kintarou. Държа го с относително високата оценка 3/10, само защото е с малко по-добри production values от изброените.
Giant Gorg ep. 17-20 - за съжаление в тази част анимето стана твърде глупаво и развлачено. Реакциите и диалозите на персонажите са твърде циклични и повтарящи се. Явно сценаристите просто не знаят, какво да правят с тези извънземни. Твърде силни и консервативни са. Могат да унищожат Земята за 5 минути, а има още цели 6 епизода за запълване. Харесват ми само локациите.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Ходихме миналата седмица във Варна на Анифест-а и се прибрахме с няколко томчета манга 
Едното беше Wotakoi ака Love is hard for Otaku и през цялото време докато четях ме гризеше съмнение, че има аниме. Ами права бях и изгледах и анимето 
Посмях се, някои неща ги чувствам много близки Сеютата бяха чудесни също.
Продължаваме да си гледаме Академията всяка седмица плюс АоТ, отделно сме вече на епизод 300 почти от ОП
Едното беше Wotakoi ака Love is hard for Otaku и през цялото време докато четях ме гризеше съмнение, че има аниме. Ами права бях и изгледах и анимето Посмях се, някои неща ги чувствам много близки Сеютата бяха чудесни също. Продължаваме да си гледаме Академията всяка седмица плюс АоТ, отделно сме вече на епизод 300 почти от ОП
Re: Гледано напоследък, Part 3
Lupin III: Part 5 ep. 22 - интересен обрат с Ами, но май вече го бяха намекнали.
Развитието с Гоемон не ми хареса. Препратката към първи сезон е донякъде валидна, защото точно сблъсъкът между двамата е причината Ишикава 13-ти да се присъедини към бандата, там обаче всички герои бяха доста различна от настоящата им версия. Трудно ми е да приема, че всичко това се развива в едни свят и че нашите хора са се променили точно в тази посока с годините. Изкуствено нагласено е и че лошкото успя да забележи и активира тези чувства у Гоемон точно сега.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 9 - това "майстори на огъня" не го разбрах. Как може да е толкова ефективно, как може нападателите от северната страна да цъфнат изгорели на южната и въобще защо спря северната атака, нима нападнаха само толкова войници? Дали аз не внимавах или преводът е объркан, но нещо тук не е така.
Иначе прилична стандартна серийка.
Double Decker! Doug & Kirill ep. 1 - това се предполага да е в света на Tiger & Bunny и има същия керъктър дизайн и сходен сетинг, само дето не става дума за супер-сили, а за допинг който причинява мутации.
Засега обаче анимациите и екшън сцените са бая дървени, историята елементарна, а главните герои пълни малоумници, особено Кирил.
До тук ми прилича по-скоро на Samurai Flamenco. =)) =)) =)) Sunrise са се изложили.
Gundam Build Divers ep. 22 - да отварям ли дума, колко още изтъпя този сериал?
Ако искаха масов кютек между всички персонажи, можеше просто да организират гейм събитие, но неее...сценаристите трябва да вдигнат ставките до небето иначе няма да е интересно, пък смисълът и логиката кучета ги яли.
High Score Girl ep. 8 - нещо не ме кефи мелодрамата, а и аутизмът заради който Оно може да се изразява само с юмруци и ритници отдавна не ми е толкова забавен.
Tsukumogami Kashimasu ep. 7 - епизод свършиха малко същинска детективска работа, а не само обичайното клюкарстване. Братът дори се представи в догадките по-добре от сестрата, за разлика от обикновено.
Развитието с Гоемон не ми хареса. Препратката към първи сезон е донякъде валидна, защото точно сблъсъкът между двамата е причината Ишикава 13-ти да се присъедини към бандата, там обаче всички герои бяха доста различна от настоящата им версия. Трудно ми е да приема, че всичко това се развива в едни свят и че нашите хора са се променили точно в тази посока с годините. Изкуствено нагласено е и че лошкото успя да забележи и активира тези чувства у Гоемон точно сега.
Angolmois: Genkou Kassenki ep. 9 - това "майстори на огъня" не го разбрах. Как може да е толкова ефективно, как може нападателите от северната страна да цъфнат изгорели на южната и въобще защо спря северната атака, нима нападнаха само толкова войници? Дали аз не внимавах или преводът е объркан, но нещо тук не е така.
Иначе прилична стандартна серийка.
Double Decker! Doug & Kirill ep. 1 - това се предполага да е в света на Tiger & Bunny и има същия керъктър дизайн и сходен сетинг, само дето не става дума за супер-сили, а за допинг който причинява мутации.
Засега обаче анимациите и екшън сцените са бая дървени, историята елементарна, а главните герои пълни малоумници, особено Кирил.
До тук ми прилича по-скоро на Samurai Flamenco. =)) =)) =)) Sunrise са се изложили.
Gundam Build Divers ep. 22 - да отварям ли дума, колко още изтъпя този сериал?
Ако искаха масов кютек между всички персонажи, можеше просто да организират гейм събитие, но неее...сценаристите трябва да вдигнат ставките до небето иначе няма да е интересно, пък смисълът и логиката кучета ги яли.
High Score Girl ep. 8 - нещо не ме кефи мелодрамата, а и аутизмът заради който Оно може да се изразява само с юмруци и ритници отдавна не ми е толкова забавен.
Tsukumogami Kashimasu ep. 7 - епизод свършиха малко същинска детективска работа, а не само обичайното клюкарстване. Братът дори се представи в догадките по-добре от сестрата, за разлика от обикновено.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 27 guests