Марфе, човек помни най-ярко последното управление, нормално е. От последното таквоз усещането е най-болезнено.
И на мен вече ми се губят някои от по-пикантните подробности и фигури от управленията на Луканов, Беров, Виденов, Сакса и Станишев (различни комбинации на БСП и/или ДПС, които ще са фактор и в новия парламент, преди някой да ме пита пак защо не споменавам СДС/ДСБ), но оставам на позицията си, че ГЕРБ с нищо не се различава от тях
по същество. Нито впрочем като медийно отразяване (от "Осанна" до "Разпни го!") или като обществено недоволство с все уличните протести.
(Режим на тока/водата/хляба/млякото и т.н. при сегашните не сме имали впрочем. Не че е голямо постижение, де.)
"Атака" не ти се вижда толкова изпаднала, защото Сидеров не ти е бил премиер. Все още.
Като говориш за "сриване на приятелство" - взех отношение след праведното възмущение на човек, когото мислех, че познавам по-добре (това заради някои неща, които си казахме на лични, няма да коментирам), който на практика заяви, че е готов да скъса отношенията си с гербер, но не и с бесепар, атакист или депесар.
Ами аз разлика не виждам, да ти кажа. Това, което казваш в горния си пост за симпатизантите на една партия, важи и за тези на другите според мен.
Moridin wrote:Отговорно заявявам, че ако някой мой личен познат гласува за ГЕРБ на тези избори, сме дотук.
Не го казвам на автора, а по принцип: Който понася едните е редно да понася и другите, вместо да съди за даден човек по това за кого бил и щял да гласува, еле пък като става дума за личен познат. Иначе пак лепим етикети, тоест дискриминираме.
Понеже аз още от 1990 г. помня случаи на конфликти между роднини и приятели (включително със смъртни случаи в стил "Баща закла сина си с брадва" или обратното) по линията БСП-СДС, последвани от другите "нови" партии в следващите години.
"А, подкрепяш другия отбор, а?! Махай ми се от очите!" Все се надявам, че тук не сме на това ниво на взаимоотношения, пък ако греша, здраве да е.
Съжалявам за фермана, но у нас се прожектират римейкове на един и същи филм. Някои хора помнят най-добре последните два-три и продължават да хранят надежда, че ей сега, съвсем скоро, ще дойде тоя, дето ще е на Оскарово ниво - айде не следващия, но може би по-следващия. Аз съм изгледал в пълнолетна възраст всичките десетина-дванайсет и престанах да чакам шедьовъра.
Иначе и аз бях въодушевен идеалист, който ходеше по митинги и окупираше СУ с искане за отмяната на чл.1 от тогавашната конституция, когато повечето от новите зрители са били в начално училище или в детската градина.
Сега просто ми се плаче като помня какви надежди имахме и как бяха оползотворени. Всеки път като чуя "Winds of Change" всъщност, на първите митинги много вървеше.