Post
by moonlight » Fri Jul 26, 2013 4:26 pm
Ами виж, да си изкажа моето мнение по въпроса. В момента, каквото и да възникне от тълпата пред парламента, то ще бъде до 6 месеца /максимум/ оценено и купено, или очернено с медийна помощ и пак ще раздели гражданите. Просто така виждам да се случат нещата ако се намери някой да "яхне" протеста. Не защото тия, които изберем, ще са лоши или корумпирани, а защото, както наскоро четох из нета, "в България политическата власт наследява само най-лошите и корумпирани практики на предходната власт". Просто това е навик, коловиз, дълбан в продължение на 20 години.
От друга страна. Какво би станало ако получим оставка, без никой да е яхнал протеста? Имам си една теория, но не мога да я представя вкратце, та ще тръгна по-отдалеч.
Нека разгледаме една хипотетична държава България, в която всички корумпирани политици по някакво чудо са изринати, и управляващите са искрени, честни и независими политици, с безупречно минало, чиста репутация… и разледаме как би изглеждало управлението на държавата. Събират се експертите (приемаме че и експертите са от честни по-честни) от кабинетите на министрите, наети за тлъсти суми да съветват правителството (защото нали, и честни да са политиците, не са всичкознайковци все пак, такива хора няма) и казват:
Вижте сега, заплатите в държавната администрация са ниски, трябва да увеличим заплатите, за да няма причина за корупция, пък и да привлечем кадърни хора. Парламента казва добре, гласуват увеличението. Това че 200 фирми не са си получили парите за изпълнени държавни поръчки, се изплъзва от вниманието, но държавната администрация е все пак с прилични заплати, нищо че квалификацията на голяма част от служителите не отговаря на отговорностите им.
Народа мълчи, съгласен е (да речем).
Експертите казват: тука сега за да компенсираме разходите, нека да теглим Х милиарда дълг. Парламента казва добре, гласува решението. Нищо от тези пари не отива за разплащане на задълженията на държавата към фирмите, но все пак държавата има да плаща заплати, соц.помощи, майчински, болнични…
Народа мълчи, значи е съгласен.
Експертите казват: за да има повече приходи в хазната, дай да вдигнем данъците. Парламента гласува, данъците се вдигат, макар че заплатите в страната едва качват прага на минималната заплата. Народа мълчи. Сигурно е съгласен.
Експертите казват: банките трябва да са силни, затова дай да гласуваме, че при събиране на задължения да имат същите права като държавата. Парламента гласува, народа мълчи, значи е съгласен…
Експертите казват: трябва да…..
И така, въпросите, които можем да си зададем за тази идилична хипотетична държава са:
- Колко от горните решения са правилни, или грешни?
- И ако народа смята едно или друго решение/назначение/политика за грешни, как честните управляващи горе ще го разберат? С четене на мисли?
- И последно: колко честен трябва да е един честен политик, за да не си и помисли дори, че може да бръкне в кацата с меда, след като народа винаги мълчи, значи е съгласен?
Така. Да се върнем сега на настоящата ситуация. Имаме си власт, корумпирана отвсякъде. Имаме си и 20-годишна традиция на мълчене на народа, възпитавана в продължение на още 45 години преди това. Добавяме и факта, че навикът за корупция горе дотолкоз е задълбал в коловози, че ония горе дори и не се усещат че са очевадно нагли. Това от една страна.
От друга страна имаме огромна част от хората, които не подкрепят протестите, изтъквайки един единствен довод: „Защо да протестирам като нищо няма да се промени“. (хората от приятелския ми кръг са разделени на две групи – едните ходят на протести, а другите повтарят познатата мантра „Защо да протестирам като нищо няма да се промени“, в различни варианти и словоред).
От трета страна имаме една група от хора, които са имали възможността/ума/прозорливостта да видят как е навън и да имат куража да заявят гражданска позиция с желанието да променят нещо, макар че всеки протестиращ има различна представа за това.
Моето лично мнение, изведено от горните писаници е, че единственият път за промяна в България, е възпитаване на властта. Какво имам предвид. Както се видя в примера за идеалната държава, няма начин народ, дето си трае, да има кадърни управляващи. Единственият път е чрез граждански контрол по единствения начин възможен сега - оставки и протести.
Как ще ги възпитаваме?
Ами, смятам на всички е ясно, че когато свалим настоящата власт, на следващите избори ще сме изправени пред избор измежду същите маскари. И ще трябва да си изберем от тях. Различното ще е, че при първата стъпка и следващото правителство ще осъмне с протести. И ще свърши с оставка.
И следващото след него.
Докато в един момент маскарите не се научат, че ако искат да ядат и да бъркат в кацата с меда, ще трябва да работят. Натиск и заплаха от сваляне от властта - това е единствения път в момента, който виждам. Маскарите могат прекрасно да работят, ако се научат, че няма ли работа, няма и ядене.
То е малко като възпитанието на разглезено дете, което след 20 години безконтролно своеволие, изведнъж се оказва пред строг възпитател и почва да яде шамари като сгази лука. Разбира се, на фона на тази алегория, аз съм виждала на какво е способно разглезено дете, свикнало да става на неговото - бой, рев, инат, тръшкане и противопоставяне със всякакви средства, за да запази статуквото на досегашното си положение, до степен на пълна загуба на връзка с реалността. Защото инстинктите му нашепват че са се променили нещата, но страхът от загуба на почва под краката избива под формата на тотален инат.
В тая връзка, очаквам че БСП до последно ще се противопоставят на реалността, така че първият пердах ще се наложи да е много як, и не ми се мисли докъде ще се стигне... което няма да ме спре да продължавам да ходя по протести.
Другото важно в дългосрочен план са няколко важни групи избиратели:
- баба Паца и компания. Тук управляващите не виждат разлика, но аз виждам. Хората над 70 са общо взето аполитични - от такива съм чувала "мойто е свършило вече, нека младите да решават, понеже и те ше теглят после". След това е типичната баба Паца - откърмена с комунизма и с изконното мото "срещу властта не се рита". Там го има и момента за друго внушение от комунизма - "какво ще кажат хората". От лични наблюдения /социалния кръг на майка ми в малък град/ хората там всички се знаят, и отделния човек трудно ще излезе да изкаже мнение от 1 лице единствено число - няма я анонимната защита на тълпата. Което не променя факта, че на тях сегашната ситуация не им харесва...
- втората група са децата на баба Паца и компания, които не са живяли в комунизма, но все пак са възпитани с мотото "нищо не зависи от мен, и да протестирам, нищо няма да се промени". Страшно голяма група данъкоплатци в трудоспособна възраст.
- и онази група протестиращи, които имат куража да изказват гражданска позиция и да търсят промяна.
Според мен, ако успеем да постигнем оставката на Орешарски без някой да ни яхне, онази втора група, вярваща в мотото "нищо не зависи от мен" може да бъде повлияна. Протест и оставка един път, протест и оставка втори път... все в един момент всеки ще стига до извода че с протест може да се постигне нещо... освен ако не сме преминали границата, в която нещо може да се промени, и тогава... не знам. Освен да стягам багажа.
И други размисли имам по повода, но се уморих да пиша, а и като не мога да си зачета какво съм писала по-горе ми е малко трудно да си подредя в писмен вид логиката.
В едно обаче не се съмнявам - много работа и упоритост ни чака, трябва да избием от главата на властта навици и илюзии, градени в продължение на 20 години... дано имаме достатъчно гражданство за да успеем...
