Ми неотклонното придържане към дадена партия, разбирай дадена политика, определено е добро. Това е целта на партиите, да прокарват определени политики. Когато човек се обяви за десен, после внезапно се окаже в авангарда на БСП, като междувременно е бил центрист, а после внезапно е някакво надпартийно същество (сиреч човек, който няма никаква идея каква политика точно смята да води), то определено не може да му се води за бонус. Напротив. Има два варианта - или да е толкова неориентиран, че идея да няма какво иска, или напротив - много добре си е ориентиран даже, но това, което иска, няма нищо общо с това, което искат избирателите му.
Ако трябва да избирам между нея и Сергей, например, енитайм избирам Сергей. Той поне е ясен и няма да има нужда да чакам да ми се доизясни какви смята да ги върши, ако (пази, Господи), вземе властта.
А за рандъм български политик добра дума - аз съм си костовистка и не го крия.

Все пак човекът управлява веднага след Жан и то във време, когато Балканите бяха във война. Самият факт, че не разреши заселването на албански емигранти му е достатъчен плюс.