ShadowDance

Да, моя грешка, забравих да си сложа класацията:
1) Into The Spider Verse
2) Homecoming
3) The Amazing 2
4) Spider Man 2
5) Cake Day (фен видео в youtube https://www.youtube.com/watch?v=UN3LkolETCs)
6) Spider Man
7) Far From Home
8) Spider Man 3
9) The Amazing

С уговорката, че много от тези съм ги гледал последно преди десетилетие и днес може и да не се наредят по същия начин. Примерно чувам, че филмите на Рейми били остаряли добре и ставали за гледане дори днес.

Аз честно казано на Рейми трилогията ме дразни, щото каста е трагедия.

Тобито е бая неподходящ за тая роля, щото има супер тънко и психопатско гласче едно и мега психарското излъчване и няма нищо героично в него. Плаши си ме.

Дънст е тотално неподходяща за ЕмДжей. Да оставим на страна излъчването й, което просто не е за главен женски персонаж в супер геройски филм, ами и е написана зле.

Вечният студент е окей, но принципно ако с Тоби си бяха разменили ролите щеше да е окей.
Винаги съм хейтила дизайна на Гоблина, но тва сигурно може да се обясни с технологиите по онова време.

Да кастнеш Тофър Грейс за Венъм е втф.


Амейзинга 2 ме издразни най-много, щото аз обожавам Ема Стоун и Андрю Гарфилд, които-са много по-добри и харизматични актьори от Тобито и Дънст. В първата част бяха разкошни и тук бяха, но тоя филм беше просто грозен и без никъв смисъл. Дори Гуен като си взе ми беше мех.

Иначе аз лично смятам, че Холанд е най-точният Спайди. Такова сладко дете е, нищо че е богаташчи от Челси

На Рейми само вторият филм още става за гледане. Първият е остарял непоносимо зле, а третият по начало си беше малоумен. Другите не съм ги гледал
Макар че на Спайди-вселената от бая време й се точа, понеже анимацията изглежда яко.

Спайди вселената е от тия редки филми, дето си оправдават безобразния хайп, веднъж на десетилетие се появяват такива неща и трябва да се тачат, още по-яко е, че дойде щото патката кенеди не знае кво е тва талант и умение и този филм дойде от първите режисьори на Соло, които станаха продуценти на спайдивърса.
От другите спайдерманяци само вторият на рейми наистина държи ниво, и Тобиту си е ок, лиц пак пръска анатеми на поразия.
А Martix ги разбира нещата. - в общи линии квот каза е, тоя филм е лемав, жалък, кьопав и никакъв, демек типичен марвел, ама още повече след ендгейм и въпреки добрия си каст е посредственост до немай къде.

Абе аз може да си анатемосвам за щяло и нещяло, ма тва за Тобито и излъчването му на репресиран психопат е научен факт.

Иначе а аз джъджвам Холанд, щото е фен на Арсенал. Втф?

Най-после го гледах новият Спайдър-мен. Приятен е. Сладък. Усмихващ. Но си е, уви, far from perfect.

Прекалено лигав ми дойде, особено толкова скоро след Endgame. Аз разбирам идеята - че това е светът на тийнейджърите, че през техните очи дори някакви световни стресиращи събития изглеждат смехотворни. Много се смях още в първата сцена, когато на фона на I will always love you се показва жалко ученическо клипче с нискокачествени снимки на Железния, Капитана и Вдовицата И нататък този лигав поглед към сериозните събития реално ми беше приятен, просто след по-малко от час се изтърка... А един ден след филма вече не го оценявам като нещо чак толкова върховно.
Том Холанд е чудесен и играеше чудесно. Джейк също беше як и докара много готин Мистерио. Нед и русата му приятелка всъщност радваха и ми бяха смешни. Фюри и Мария Хил бяха пълна скръб - да, обяснено е защо бяха пълна скръб, но това не променя факта, че бяха пълна скръб. Леля Мей ми хареса, но я имаше прекалено малко. Хепи също ми допадна. Но Ем Джей... обичам Зендая и ѝ се радвам, но... това беше ужасно Толкова елементарен и плосък персонаж, това изглежда като пародия. В началото се радвах, че не е драстично променена от първия филм, както изглеждаше по трейлърите. Вярна си е на образа от първия филм. Но просто там я имаше съвсем мъничко и някак се загатваше, че това е образ, който може да се развие, имаше мистерия. Тук мистерия няма, образът се показва напълно... и е супер елементарен и повърхностен. Дори не мога да си помисля за сравнение с Кирстен Дънст в трилогията на Райми - тя беше толкова плътна и пълнокръвна, толкова истинска... В сцените, в които хвърляше боклука в дворчето си наистина имах усещането, че тази жена е прекарала живота си в това дворче, търпейки тъпотиите на гадния си баща и мечтаейки си за нещо повече, за живот отвъд това... Беше страхотна. А тази Ем Джей е просто гротескна - вместо да изградят реален образ, те са го ударили на тийнейджърско позьорство, показват как тя се кефи на черна далия заради убийствата, как харесва само супер гнусни или много весели филми и тн и изобщо показват страшно много тийн пози, но не и същността ѝ, не и това, което седи зад тях. И няма как да не остана с усещането, че зад тях не седи нищо и това е зверски елементарен и пародиен образ.

Малко ми стана тъпо, че за Железния говореха толкова много, а Капитана и Вдовицата бяха споменати еднократно само в началото... Ясно, че Железният човек беше ментор на Спайди, направо като бащинска фигура, ясно, че неговата загуба ще е много по-важна за Питър, отколкото другите двама, но все пак... Кап е важен за този свят, той също имаше взаимодействие с Питър, в миналия филм видяхме как учениците са заставени да гледат негови нелепи записи за държанието в училище... Можеше да видим поне още една сцена за това как светът понася загубата му, да видим за секунда реакция на Питър при пускането на старите касети или нещо такова. Айрън мен не е единственият Отмъстител. И няма логика всички журналисти да крещят истерично "Какво става с Отмъстителите след смъртта на Айрън мен, Спайди, ти ли ставаш новият им лидер?" след като през последните пет години от историята на тази вселена той изобщо не беше в публичното пространство и не беше отмъстител въобще. И съдейки по това, че реалният им лидер за последните пет години - Черната вдовица - не изглеждаше като да прави публични изявления и дори не си беше боядисала косата, бих казал, че за половин десетилетие те напълно са били извън публичното пространство.

Нооо, много задълбах. Окей е филмчето. Определено под трите на Райми, определено над двата ужаса с Андрю Гарфийлд, може би мъничко над Homecoming.

Баш Зендая ли бе Марто. Двеста пъти къде по-яка от всички предни смехории по темата.

Ами да - яка беше, но празна. Това "Аз съм специална тийнейджърка, различната, обичам убийствата, счупените неща и гадостите, сички ше умрете" е чудесно изображение на тийн позьорщина, просто обаче филмът не показа какво стои зад него, остави си я еднопластова.

В Homecming - предишния Спайдър-мен филм с този каст - същата героиня имаше повече потенциал, показваше някаква ангажираност - примерно искаше да отиде във Вашингтон, че да се включи в протест (макар филмът никога да не я показа на протест, нито да каза за какво протестира), освен това каза, че не иска да се кланя на велик американски паметник, построен с труда на роби.... Въобще - имаше нещо в нея, имаше социален коментар, имаше пластове. Сега в този филм просто се радва на думата "Бо" щото значи "Не ми пука, разкарай се". Пропиляха си я.

Не мога да се съглася, в пъти повече персонаж имаше за мен в тоя филм, отколкото в първия, от Ем Джей.

Ок, не сте съгласни, чудесно, ама айде малко аргументи. Щото аз горе се постарах доста подробно да опиша защо не ми се струва развит образът ѝ, няма смисъл ако ще си отговаряме само с #hubavoe.

Мисля, че Ем Джей в този филм работи само като пародия, не като истински образ. Нейният крийпстър фактор и постоянното ѝ повтаряне как обича убийствата и т.н. са като пародия на типичния образ на "приятелката" на главния герой. Но реално, извън пародията, в този персонаж няма нищо, никаква личност. Подобно на русата приятелка на Нед - тя също е там само с пародийна цел. Въобще, филмът прекалено силно бие на комедия и сякаш сценаристите са опиталия печалния подход със... subverting expectations. И затова просто пародират това, което зрителят очаква. Затова финалната целувка на Спайди и гаждето му не е голяма и епична, както би се очаквало от супергеройски екшън, а тромава и неловка. И в самият край сцената, в която Ем Джей се носи със Спайди из небето, не е радваща и вдъхновяваща, а обратното - самата героиня си казва накрая "Беше ми супер неприятно, повече никога няма да го правя." И въпросът е вече дали тези силни разлики с очакваното и баналното правят нещата по-реални, по-човешки, по-истински, или обратното - всичко става прекалено комедийно и прекалено пародийно. И за мен лично е второто. Щото наистина не виждам никакъв пресонаж в Ем Джей, никакъв образ, нищо, което да стои зад маската, зад пародията. И при много други герои във филма е така - учителят е просто пародия, Нед и русата са просто пародия... Приятно изключение е Флаш, при който има някаква дълбочина, при който наистина тази показност и дразнещо поведение са показани като резултат от действията на родителите му, като свръхкомпенсация за липсващото родителско присъствие.

Общо взето в някои отношение филмът ми напомни на първия Kingsman на Матю Вон. Но докато и там имаше много шеги и обръщания на очакванията за типичен шпионски екшън и много пародия, все пак имаше и наистина реални персонажи със затрогващи истории, развити хубаво. Far from Home определено не ми подейства така.

Тва да очакваш романтични и сексапилни целувки-от 16 годишни е загубена кауза.

Хм, за мен Зендая беше забавна и прочие, и да, определено не е някакъв особено дълбок персонаж, но аз не съм и очаквала друго. То същото се отнася и до това какво очаквах от филма всъщност, поради което и толкова ми хареса. Лековат, забавен и не се взима насериозно, ама изобщо. Напомни ми малко на първия Железен човек

Но мен не ме интересуват толкова събитията от Ендгейм, че да се вълнувам особено какво става след тях и какъв ще е епилогът. Така че разбирам хората, за които тези герои значат толкова много, защо биха страдали, че не са споменавали Капитан Америка примерно.

Не бих ползвал думата пародия, само защото сценаристите са си позволили по-оригинален поглед върху MJ
Всички изброени примери са точно това, заради което ми хареса образът ѝ - в никакъв случай не ги възприемам като пародийни. Да кажеш, че са самоцелни и оригиналничене - може би, но дори и така за мен работят идеално и я правят значително по-интересна от дженерик love interest на главния герой, каквато я помня в предни итерации на франчайза. Сцените с Бо и Далията може да не са нещо особено, но не е като наистина който и да е от героите да има кой знае каква характеризация - буквално безумно е да се твърди, че Флаш бил по-плътен образ - ако някой беше пародиен, беше баш той (при все заигравката с майката накрая).

Точно сцената с летенето е едно от най-големите бижута във филма - рядък пример на работещи subverted expectations всъщност. ЕСТЕСТВЕНО, че на всяко човешко същество, което не лети на свръхестествени меджик алибали, ще му се завие моментално свят и ще изплиска от ужас. Кудос на режисьора и сценаристите, че не позахариха тая сцена с Лоис Лейн от 2019-та....

За мен ЕмДжей беше много несигурна в способността си да се обвърже с друго човешко същество, което и изрази като бяха затворени в стаята накрая с дрона от другата страна, и това й беше персонажът в целия филм. Тя беше също толкова окуърд колкото Питър, но вдигаше бодливи бариери, вместо като него да се спъва във всяко изречение. Не знам, буквално не виждам проблем в нищо от изброеното.

Мисля, че точно в това е проблемът – филмът се постарава да покаже, че тази Ем Джей не е "дженерик love interest на главния герой", не е "Лоис Лейн от 2019-та", не отговаря на стереотипните очаквания и т.н. Но реално филмът никога не показва какво Е тя, само какво не е. Какво можем да кажем за характера ѝ, за личността ѝ? Можем да кажем, че реагира нормално или че се държи странно, но дотук. Ами каква е мотивацията ѝ, какво я движи като личност, какво я кара да прави нещата, които прави? Не знаем. За Флаш поне знаем, има някаква причина, дори и кратка. За нея няма. Най-достойното обяснение, което можем да дадем е "Ми просто си е такава." Няма да споря за старата Мери Джейн, защото сравнението наистина не е нужно, но за нея бих могъл да кажа много повече неща относно коя е, каква е, защо е станала такава и защо извършва действията, които извършва. Но новата Ем Джей няма нужда дори да се сравнява със старата - за нея е важно да работи сама по себе си. А за мен не работи като персонаж, не работи като личност. Работи като идея, като комедийна заигравка с очакванията.

Но да, съгласен съм, че никой от героите (освен Питър и Мистерио, примерно) нямаше особена характеризация. И това го смятам за пропилян потенциал, защото ми пука истински за вселената. Ако не ме интересуваха много тези герои и този свят, весело филмче тип "героите се държат неочаквано нормално и смотано" щеше да ми хареса. Просто очаквам повече... и това явно е погрешно.

Добавка: Рол, какво я прави "несигурна в способността си да се обвърже с друго човешко същество", какво я мотивира да вдига бодливи бариери, защо поведението ѝ е такова? Помисли над това. Казваш красиви думи, но реално филмът не прави никакви опити да я развие като персонаж по начина, който описваш.