ShadowDance

На различни езици говорим

Да, щото аз не се опитвам да се вържа на фльонга да защитавам фендъм от тийнейджърските си години

Moridin wrote: ↑

Wed Apr 10, 2019 5:48 pm

Иначе Владо, нз, може и да си прав и на мен да ми липсва контекст, ама аз не знам да има други примери на този тип over-the-top, slow motion/page turning, panel narration техники, които именно защото доближават усещането на комиксовия медиум до кино-преживяването са оригинални и експериментаторски.

"Хрониките на Ридик"?
Едно време чисто визуално "300" ми се беше видял бая подобен, бтв. Иначе, сто процента съм сигурен, че "300" щях да го харесам повече едно време, ако не беше масовата истерия по него.
А опити да се постигне комиксова визия с филмови похвати има и преди "300" и "Син Сити". Бъртъновият "Батман" не знам брои ли се, обаче "Дик Трейси" от деветдесета, примерно, на моменти изглежда буквално като нарисуван. "Сянката" с Алек Болдуин - също. "Хълк" на Анг Лий разделяше екрана на комиксови панели.

Работата е, че при син сити и 300 е напълно отдаване на идеята и държи визуално фронта от до, докато преди тях тук-таме вкарваха нещо комиксово без да го разбират и изглеждаше нелепо. Чак у спайдервърса им дойде акъла у главата.

бтв снощи си припомнихме инфинити вореца... и нямам никаква идея защо ми хареса толкова миналия път. Мани че отново от ефектите му ми прилоша в това колко са лоши, ама сичкия криндж (колко ще е епичен краят на уаканда лол, неебателните актьорски испълнения, скуката която са вижън и червената, напълно пропилените половин каст... което разбираемо, те ще свеят в предстоящия филм, ама пак - кухи сцени с тях и пълнеж), неадекватния и смешен екшън (докога ще спринтират по зелени поля срещу чужда армия и докога модерни оръжия ще се ползват за периметър, дето е 20 метра, и т.н. Тва извън тор и тримата глупаци, плюс 2-3 те добри включвания на Дракс, тоя филм си е типичен марвел, демек чеп за зейе не става от него, танос е дебилен... а и ми е писнало от кристали с мощ бе, поне у властелина пръстенът си беше герой сам по себе си, тука тия шарени кретени само светеха и одеха по на танос свирката, щото си е купил ръкавичка от левчето.

"Дик Трейси" специално има номинация за Оскар за операторска работа и спечелен такъв за сценография, ако не ме лъже паметта, та все нещо му се е получило

Възможно е - аз не съм гледал нищо от споменатите, така че не изключвам да са правили същите или по-добри неща от син сити и 300 в това отношение. Просто казвам, че марвелските неща нямат нищо подобно в репертоара си.

Moridin wrote: ↑

Wed Apr 10, 2019 9:03 pm

Възможно е - аз не съм гледал нищо от споменатите, така че не изключвам да са правили същите или по-добри неща от син сити и 300 в това отношение. Просто казвам, че марвелските неща нямат нищо подобно в репертоара си.

Маряелските неща произхождат от течението, започнато от първия Х-мен, където се търси “реализъм”. Т.е. там целта умилшлено е да се стои настрана от комиксовите панели. Най-близо са някои стилове от първите Отмъстители, но и там се търси комиксова “атмосфера” и “естетика”, не буквално оподобяване.

tigermaster wrote: ↑

Wed Apr 10, 2019 8:41 pm

"Дик Трейси" специално има номинация за Оскар за операторска работа и спечелен такъв за сценография, ако не ме лъже паметта, та все нещо му се е получило

може, аз от тоя филм нищо не помня, гледах го само веднъж и знам, че не ми хареса и до там. Но и повече визирах на анг лий излагацията с хълк, както и сянката, където поне мейт пейнтига беше на ниво, а и имаше няколко хитри хрумвания, но и този филм ми е безличен.
За протокола, мен 300 само на първо гледане ме задържа, опитах след това няколко пъти и просто не мога да мина отвъд първата битка. Визуално филмът е чук, но е скука. Immortals беше къде къде по-правилен филм с такава визия, а и при мен изтърпя повторения от-до. Разкошен е за гледане и е с много правилен пейсинг, за разлика от 300, където нямаха достатъчно материал за нон стоп екшън епопея.

Еми, той Рольо си е прав - Снайдер си набляга на визията (щот само това си "може), докато кохерентността на историята и цялостния му сторителинг са колосално дъно. Няма толкова болезнен филм като Sucker Punch.

На мен пък ми допада Sucker Punch. Не е шедьовър, има си проблеми (разхвърлян, неравномерен, хаотичен), но като цяло все пак е сполучлив и идеен. Даже, като се замисля, всъщност ми е любимият филм на Снайдър. Имаше страхотна визия, много интересен саундтрак, приятна new age тематика за това как човек сам изковава съдбата си, имаше интересни туистове. И освен това беше екшън филм с множество женски персонажи много преди това да стане модерно. Някак разказа историята си с тези героини, защото искаше да разкаже тази история, а не като част от модата, не за да сочи, накъдето духа вятъра. И всичките актриси бяха страхотни, Карла Гуджино беше изключителна и винаги ще запомня гласът ѝ в една чудесна реплика, когато говореше на Оскър Айзък как обучава момичетата да се справят с трудностите в света и му каза "I teach them to survive you."
И Джена Малоун много ми хареса там. Гледах филма точно докато четях "Игрите на глада" и си казах "Джена Малоун би била феноменална Джоана Мейсън!" И след два месеца я кастнаха

Определено е много по-смислен и хубаво направен от Човек от стомана и Батман в Супермен.

Dr. Horrible wrote: ↑

Thu Apr 11, 2019 10:13 pm

На мен пък ми допада Sucker Punch. Не е шедьовър, има си проблеми (разхвърлян, неравномерен, хаотичен), но като цяло все пак е сполучлив и идеен. Даже, като се замисля, всъщност ми е любимият филм на Снайдър. Имаше страхотна визия, много интересен саундтрак, приятна new age тематика за това как човек сам изковава съдбата си, имаше интересни туистове. И освен това беше екшън филм с множество женски персонажи много преди това да стане модерно. Някак разказа историята си с тези героини, защото искаше да разкаже тази история, а не като част от модата, не за да сочи, накъдето духа вятъра. И всичките актриси бяха страхотни, Карла Гуджино беше изключителна и винаги ще запомня гласът ѝ в една чудесна реплика, когато говореше на Оскър Айзък как обучава момичетата да се справят с трудностите в света и му каза "I teach them to survive you."
И Джена Малоун много ми хареса там. Гледах филма точно докато четях "Игрите на глада" и си казах "Джена Малоун би била феноменална Джоана Мейсън!" И след два месеца я кастнаха

Определено е много по-смислен и хубаво направен от Човек от стомана и Батман в Супермен.

Е то това не е много трудна летва за прескачане. Иначе съм съгласен, и на мен ми беше всъщност приятен Съкър Пънч, но всякакви "послания" там кучета ги яли, щото Снайдър е нюансиран като изпусната тежест във фитнеса. Аз имам само един негов филм, който наистина обичам, и това е Dawn of the Dead римейкът.

Шазам е доста сладък, от деце нещата ми е под мъж от стомана и аквамен, но пак е бая стабилен. Далеч е от спайдервърса, дето ми стана еталона в супергеройските филмове, а и самият шазам го тресе бая шизофрения, като е супер почти няма нищо общо с детския си първообраз, но филмът е забавен, шегите се получават почти навсякъде, освежаващо маловажен е, демек не се спасява цялата планета, бонус - личи, че е правен от хорър режисьор, просто на някои моменти личеше, че много му се иска да си покаже корените. Интересното е, че подобна дивотия уважава зрителите си повече от "сериозните" комиксови филми. Цепи директно през дебилщината с магия и пр. глупости и се очаква да си в крак с тона, без да ти обяснява пет часа бекстори. А и тук ти се показва, не ти се казва какво се е случило. Еваларка.

Новият хелбой е як, като най-хубавото е добрият избор за актьор. Интересното е, че всички главни герои имат достатъчно време на екран и още повече си взаимодействат едни с други, че да не мязат на кръпи. Симпатяги са, диалогът е доста жив и бърз, което не го очаквах и масата инфодъмп дойде някак натурално. Екшънът на моменти е доста идеен, изродите на финала са феноменално направени и отпуснатата душица с касапницата беше приятна изненада. С това на ум Хелбой 2 е доста близо до шедьовър, докато това филме е приятна каша, която макар да е дебилна, не те обижда. Реално е от тия филми, дето знаеш точно какво ще бъде още от самото начало и ако нямаш очаквания да мине над това е приятно време. Плюс хелбой и баща му тука като си приказват е все едно два трактора си лафят. Отдавна не сме получавали толкова дълбоки мъжки гласове на едно място да ти пробиват ушите. У авенджърите например само Тор има сходна дълбочина. Помня навремето как почнах да гледам Супернатуралното само, щото единият от братята звучеше като пропаднал дет метъл вокалист.

Супер слаб филм, но забавен.

Един от най-добрите трилъри, които съм гледал в последно време:

"The invisible guest"

Въобще, приятно съм изненадан от испанските филми напоследък. И то не като арт кино, а като развлечение. Миналия месец гледах една испанска фантастика на Нетфликс за една буря, той също беше добър.