ShadowDance

Опитах се да гледам "Принцесата на покера":
http://www.shadowdance.info/magazine/mo ... llys-game/
Издържах го едва до средата и, честно казано, не знам дали искам да го догледам. "Социалната мрежа" едно време ми хареса адски много, "Кешбол" - също, а и "Студио 60" ми беше доста любим сериал, ама това... Не. От "Дзифт" насам не съм се дразнил толкова на глас зад кадър, да не говорим пък за непрекъснатия инфодъмп, заради който имах чувството, че Соркин подценява и мен като зрител, и себе си като разказвач. Напоследък развих и неприязън към бързото говорене и постоянното заливане на зрителя с информация - точно сега това ми дойде чисто физически изтощаващо, затова и спрях филма. Ако няма диалог, гласът зад кадър ще каканиже някакви псевдоинтелектуални анализи или директно преразказване на ставащото на екрана... Не ми харесва това. Зад цялото нещо (и зад деколтето на Джесика Частейн, честно, камерата не излизаше от там, егати) може и да има интересна история, обаче не съм сигурен, че искам да я видя.

Йо, мислех че бех споменал некъде скитът, ма мое и да не съм, тоя филм го чаках толкова още на ниво трейлър, че го гледах с английски букви, превеждани на гуглето транслейта. Филмът си заслужава най-вече заради грима и лудата камера, останалото е липса на смисъл и кръв, но е толкова неебателно в подхода си, че не може да не му се радваш. Историята е в гъза, поради някава причина не показаха гъза на яката руса мацка, неща се случват, ама е голям кеф без да е мега дебилно (като всяко друго руско фентъзи например). Приятна работа с други думи. И мастъра е прав, доста е касапска карантията. То и трейлърът обещаваше да е, но не са си поплювали.

От друга страна ебаси небостъргачу със скалата е по-добре от сан андреас, па и скалата тук показва все пак защо прави толкова много пари въпреки че се снима единствено и само в боклуци - демек чар, харизма, ала бала, бе напомни за себе си. Особен култ е и как в общи линии просто минава през сцената и некви лоши си взимат, оти дебелия ги бута. евала филм, евала нещо, като цяло доста безмозъчен "фин" римейк на умирай трудно и, да, както викаш се едно некво лапе се е заело да прави голем филм, но сравнено със сан андреас е класа

Иначе тая Моли и покера ѝ мислехме да го гледаме, ама не знаех, че има глас зад кадър, демек ще отпада директно. И за кво зех да чета ревюто в списанието да ме пита човек. Е кат вида е такова нещо подивлявам просто:

Spoiler: show

Режисирането на сценарий, изпълнен с огромно количество бърз диалог (и вътрешен монолог), никога не е било за завиждане. Изисква се изумително майсторство за да съвпадне визуалния ритъм с нещо така скорострелно, умно и агресивно като думите на Соркин.

Вътрешните монолози и подобни простотии са най-голямата патерица евър и са символЪТ на безобразния мързел и в никакъв случай не заслужават подобно описание.

То аз нямам нищо против глас зад кадър, всъщност, ама тук беше в такива количества, че от филм нямаше нужда - човек може само да слуша, без да гледа, и схваща горе-долу безпроблемно, особено пък в сцените, които уж са в книгата на Моли - и където въпросната обяснява в прав текст буквално всичко, което се случва, в подробности, които на екрана понякога дори не се виждат, и отгоре на това залива зрителите с още подробности, нямащи нищо или почти нищо общо с разказаната история, и отгоре на това идват "самоанализите", които вместо да ме оставят сам да си направя изводите, ме водят за ръчичка и ми казват точно какво, защо и как да мисля - а в сцените извън книгата пък е зверският инфодъмп в половината реплики. А за да ни покажe колко грандиозно интелигентна и яка е Моли, Соркин е използвал яките тактики - мацката непрекъснато каканиже информация, тук-там даже с цифри, поправя мастития си адвокат за използването на елементарни правни термини, дето дори аз ги знам...

трубадур wrote: ↑

Fri Aug 31, 2018 12:39 pm

Вътрешните монолози и подобни простотии са най-голямата патерица евър и са символЪТ на безобразния мързел и в никакъв случай не заслужават подобно описание.

Тъкмо вътрешните монолози са си висш пилотаж, точно поради факта, че изглеждат като "най-мързеливото" сценарно решение. И, тъй като са "лесно" използваеми и адски примамливи, ги слагат за щяло и нещяло. Иска си се усет, за да работиш с привидно толкова "елементарен" похват.

В Molly's Game бяха страхотно използвани. Филмът страшно ми хареса, но напълно добре разбирам защо на тайгъра не му е понесъл.

на некой му дедовия са висш пилотаж па

иначе ме отказа една сцена от шоуто на греъм нортън дека частейнката и елбата много играеха, много емоция, много нещо, и то по начин, дето е очевидно, че искат награди... добави и глас зад кадър е те от това по-досаден и гнусен оскар бейт нема

Гледах Looper - хареса ми.
Бях с очакване, че не е особено добър, не знам защо, може би съм чела мненията тук във форума, които са отрицателни. Очакването се оказа погрешно, това трябва да ми послужи за поука да приемам чуждите мнения със съмнение

Оказа се самодостатъчен, красив, изпипан филм. Напомня на Блейд Рънър в някакъв неочевиден аспект, с тишината си.

Ако някой иска да си припомни мнението си от 2012-та - моля кажете какви сюжетни дупки и логически несъответствия не са ви харесали в този филм, това бяха най-неразбираемите критики за мен.

Гледах втория еквилайзер:
https://www.imdb.com/title/tt3766354/
Приятен филм, няколко много яки сцени и горе-долу самодостатъчна история. Гледа се и без човек да е гледал първия.

Гледах "Friends with Money", който се оказа по-сериозен от "филм с Дженифър Анистън" и всъщност засяга някакви доста разпространени човешки проблеми, поради което много ми се иска да обсъдя определени детайли от него. Ако някой е гледал този филм и си го спомня, нека се обади

Новата невъзможна мисия ми харесваше много до момента, в който разбрах, че е в топ 250 на ИМДб. А си мислех, че аз се захласвам лесно по хубави каскади...
Излишно увъртян и едновременно с това зверски предвидим сценарий. За обрата, който май трябваше да е изненадващ, се досетих още в началото на филма. А имаше и още обрати, които отмениха други обрати, и още обрати, които отмениха отмяната, и... И в един момент човек осъзнава, че под цялото това кривене стои просто една поредица от екшън сцени, навързани хлабаво с елементарен до болка сюжет. Предишните така ли бяха?
Иначе, екшън сцените бяха наистина страхотни. Това с хеликоптерите накрая беше извадено като от "Денят на независимостта". Яко е да видиш толкова грамаден филм с толкова физически каскади. На фона на купищата анимация, дето ни се продава за игрално кино в последните вече прекалено много години, това няма как да не изпъкне.

Както и да е, хубав екшън, убийствени каскади, Том Круз на петдесет и пет години е в егати формата, а и Хенри Кавил беше много готин и определено ще е добър Гералт. (Игати, две десетилетия им е разликата във възрастта...) Само малко по-свестен сценарий да имаше...

"Открити рани"
90-ташка класика от 2001 г. Много кютек, много рап и двама титани на актьорското майсторство - Стивън Сегал и ДМХ. Луда радост. През цялото време се чудех защо продължават да викат "момче" на Стивън Сегал, въпреки че ги потроши от бой, а после видях, че героят му се казва Бойд

Аз бях на вълна нови ромкоми и гледах двете нови на Нетфликс с Ноа Сентинео, и мненията ми са крайно противоположни.

To All the Boys I've Loved Before е изключително сладък, с прекрасна главна героиня, и очарователен каст, изключителна химия между двамата главни и въобще има едно хем осемедесетарско, хем доста модерно усещане.

Sierra Burgess Is a Loser от своя страна в психопатски и социопатски филм, създаден от социопати, с главна героиня абсолютен психар и социопат, а Пърсър е изключително прехвалена. Тоя филм е грешен на толкова много нива, че честно казано ми се драйфаше, след като го изгледах.

Проблемите на филма:

Spoiler: show

Главната героиня е дебело момиче и уж МНОГО страда, че веднъж някой я нарекал Квазимодо, за тва нашата от чиста психопатия след като получава смс от сладък пич, решава да го катфишва, щото нали дебелите хора само тва правим. После въпросната главна героиня решава да sexually assault-не момчето, да лийкне голите снимки на приятелката си. И всичко това и се прощава, защото омг тя е дебела и има слаба майка, което е егати бича, както и някой я е нарекал Фродо веднъж. А да, да не забравяме ужасната трансфобия, хомофобия и ableism.

Tag - занимателна комедия за група приятели, които от години играят на гоненка или поне американския еквивалент, Джереми Ренър се подвизаваше в една от ролите като неуловимия член на екипа, който никой не може на tag-не, докато по време на неговата сватба групата главни герои решават, че това ще е момента за обрат. Стандартен филм, нямаше кой знае какви изненади нито сценарно, нито като операторско ниво, става за убиване на два часа с компания.

Ocean's Eight - ами не е съвсем зле, но ако сте гледали трилогията на Содърбърг, този филм няма да ви изненада с асболютно нищо, знае се, че ще има хитроумен обир и толкова, като в последните кадри ще се разберат подробностите. Иначе женския отбор се справи добре на актьорския фронт, дори и Риана, която бая беше наляла пазвата, но от всички най-голямо впечатление ми направи Ан Хатауей с нейната роля на модна кифла А Сандра Бълок по едно време се разприказва на немски и си викам "добре го докара на произношение" пък после като се разрових малко и се оказа, че тя го владее на много високо ниво, като освен майка немкиня има и двойно гражданство в страната на Меркел - ти да видиш.

The Predator - Снощи го гледах в местното кино - ами, не съм очарован като цяло, прекалено комедийно го бяха направили, не ми се вписваше в атмосферата на самия филм изобщо, георите се бяха опитали да ги направят малко по-интересни от онези в "Хищници", това за мен е плюс, но тия смешки през пет минути ме отегчиха. Имаше доволно кървища и черва, което ми се понрави, но толкова - историята се клатушкаше между няколко нива и май не знаеше какво точно иска да бъде. Странен миш-маш се е получил, въпреки намесата на Шейн Блек, главния ни човек се опита да блесне, но беше малко безличен, мацката (Оливия Мън) ставаше за цвят сред бандата олигофрени, но всичко останало имаше доста недостатъци, удавени в кръвта на геройски загиналите до края на филма. По-добър е от трагичния "Хищници", но по-слаб от първите две части на поредицата поне за мен. Става за едно гледане, но втори шанс не бих му предоставил.

Да кажа, че The Predator е слаб и лош филм, би било обида за всички слаби и лоши филми, по принцип. Това, което най-добре го описва е "pussy" сцената.
[Какво мислехте, че щом съм се навил да го гледам, ще получите някакъв тип преразказ на филма?!? Ако ви гложди, гледайте сами.]

Няма значение дали крайният продукт щеше да бъде първоначалното отроче на Шейн Блек, да направи своя скери "Дъ Предътър" муви или сегашното нещо, което получаваме - заспивал съм в киното и на по-[поставете любимия или какъвто се сетите в момента жанр] филми, - Дъ Предътър е филм, който ще ви изненада.

Spoiler: show

най-доброто нещо от целия филм; загатва какво може да се очаква от него и всеки, който си тръгне разочарован от киносалона или не е видял този постер, или е имал твърде високи очаквания Дъ Предътър да надмине каквото и да се предлага тези дни на ВиЕйчЕс.

Spoiler: show

Монтажът е най-най, най-най, кой е най-най-най, най-големият плюс на филма. Идзвъндзем е!!!

Spoiler: show

Ако това е R-rated филм, кол ми R-итардет.

п.п. Проспах финалната развръзка.

Той още оригиналният филм е рядко малоумно нещо. Защо някой би очаквал друго?

tigermaster wrote: ↑

Wed Sep 19, 2018 2:20 am

Той още оригиналният филм е рядко малоумно нещо. Защо някой би очаквал друго?

хау деър ю